№ 120
гр. Ямбол , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Г.М.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200563 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалба на Кооперация
„Спасител“, със седалище и адрес на управление: с.*** ЕИК ***,
представлявано от председателя М.В.Б., чрез пълномощника адв. С.Т. от АК –
Ямбол против Наказателно постановление № 28-0000914/26.04.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ямбол, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ и във връзка чл.415в, ал.1 от КТ на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение на чл.128,
т.2 КТ. В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, с оглед на
което се иска неговата отмяна, ведно с произтичащите от това законни
последици.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по основателността и доказаността на
жалбата.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по
основателността на жалбата.
1
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По повод на постъпили в Дирекция „Инспекция по труда“ сигнали за
неизплатени заплати на работници и служители на Кооперация „Спасител“
с.С. на 18.03.2021 г. била извършена документална проверка, по време на
която се установило, че за месец декември 2020 г., месец януари 2021 г. и
месец февруари 2021 г. не са изплатени трудови възнаграждения на
служителите и работниците в кооперацията, в това число и на лицето Н.М.С.,
заемаща длъжността „касиер“. Във ведомостта за заплати за м. декември 2020
г. срещу името на С. нямало положен подпис. На жалбоподателя било дадено
задължително предписание в срок до 12.04.2201 г. да изпълни задължението
си да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през
м. декември 2020 г. На 24.03.2021г. на Председателя на Кооперация
„Спасител“ с. С. била връчена покана да се яви на 25.03.2021 г. в Д“ИТ“
Ямбол за съставяне на АУАН. На 26.03.2021 г. в отсъствие на представител на
жалбоподателя срещу Кооперация „Спасител“ с. С. бил съставен АУАН за
нарушение на чл.128, т.2 от КТ. Актът бил връчен на законния представител
на жалбоподателя на 12.04.2021 г. На 23.04.2021 г. в Д“ИТ“ Ямбол била
представена ведомостта за заплати за м. декември 2020 г. с положени подписи
от страна на работниците и служителите, в това число и от страна на Н.М.С..
На 26.04.2021 г. било издадено Наказателно постановление № 28-0000914 на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ямбол, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ и във връзка чл.415в, ал.1 от КТ на Кооперация „Спасител“ с. С.
била наложена имуществена санкция в размер на 300лв. за нарушение на
чл.128, т.2 КТ. Наказателното постановление било връчено на упълномощен
представител на кооперацията на 19.05.2021 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок
по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество се преценя като частично основателна, поради
2
следните съображения:
Съдът не споделя твърденията в жалбата за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на акта и наказателното постановление.
В тази си част жалбата е бланкетна, като не се сочат конкретни нарушения.
Актът и наказателното постановление са издадени от компетентен орган в
предвидената в закона форма и при спазване на установените процесуални
правила. От извършената цялостна служебна проверка на акта и
наказателното постановление не се установи наличието на съществено
процесуално нарушение което да води до отмяната им.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен
начин се установява, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.128, т.2
от КТ вр. чл.17 ал.1 от Вътрешните правила за формиране на работна заплата.
Посочените разпоредби вменяват в задължение на работодателя да изплати
дължимото трудово възнаграждение от 25-то до 30- то число на месеца
следващ месеца, за който се изплаща възнаграждението. В конкретния случай
видно от събраните по делото доказателства към датата на проверката –
18.03.2021 г. жалбоподателят не е изпълнил задължението си за изплащане на
трудово възнаграждение на работника Н.М.С. за м. декември 2020 г. Тъй като
преди издаване на наказателното постановление жалбоподателят е изплатил
процесното трудово възнаграждение и за работника не са настъпили други
вредни последици правилно АНО е преценил, че се касае за маловажен
случай на административно нарушение и е квалифицирал деянието по
чл.415в, ал.1 КТ.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че се касае за
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, доколкото в случая извършеното не носи белезите на деяние с по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения
по чл.415в, ал.1 КТ. Доколкото в процесния период от време работодателят
не е изплатил трудовото възнаграждение на всичките си работници и
служители и е забавил изплащането повече от три месеца не може да се
говори за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
3
Но съдът счита, че при определяне на конкретния размер на наложената
имуществена санкция административнонаказващият орган е допуснал
нарушение на чл.27 от ЗАНН. Липсват аргументи, обуславящи налагането на
най-тежкото, предвидено в чл.415в, ал.1 от КТ наказание. Липсата на данни за
предишни нарушения на трудовото законодателство, за които жалбоподателя
да е санкциониран и отстраняването на нарушението веднага след
установяването му налага определянето на наказание в минималния,
предвиден в текста на закона размер, в каквато насока подлежи на изменение
и атакуваното наказателно постановление.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 28-0000914 от 26.04.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
Ямбол, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ и във връзка чл.415в, ал.1 от
КТ на Кооперация „СПАСИТЕЛ”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с.*** в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лв. (триста лева), като намалява наказанието в
размер на 100 лв. (сто лева) за нарушение на чл.128, т.2 от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4