Решение по дело №1973/2020 на Районен съд - Хасково

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №260142

                                  05.03.2021 год., гр.Хасково

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и втори февруари                  

през две хиляди двадесет и първа година

в състав:

 

                                                        СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                                        

                                                                    

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията

гр.д. № 1973  по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Е.М.В.,***, главен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и при условията на обективно евентуално съединяване иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

  В исковата молба се твърди, че между „***“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „***“, и ответницата бил сключен Договор за кредит № ********** от 25.05.2015г. по реда на чл.6 от ЗПФУР. Посоченият договор бил първи поред между страните. В заявката ответницата заявила желание да й бъде отпусната сума в размер на 350 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 24.06.2015г. Сумата била отпусната чрез паричен превод посредством Изипей на 25.05.2015г. Към датата на падежа – 24.06.2015г. ответницата следвало да плати сума в размер на 350 лева, представляваща главница, като между страните не било уговорено начисляване на лихва за периода до датата на падежа. С настъпване на падежа по договора – 24.06.2015г. ответницата не погасила дължимите суми и изпаднала в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия, от 25.06.2015г. „***“ ЕООД /***/ започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10.01 % към договорния лихвен процент – в конкретния случай 0%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „***“ изпратили 4 броя напомнителни писма до ответницата на адреса й, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.13.5 от Общите условия към договора за кредит, се таксували по 10 лева за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответницата не погасила посочените вземания. Твърди се също в исковата молба, че на 01.02.2018г. „***“ ЕООД в качеството на цедент сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД в качеството на цесионер Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № **********, които били подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Цесионерът бил и изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответницата уведомление за цесията с препоръчано писмо с обратна разписка, което било върнато като непотърсено. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 350 лева, представляваща главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Относно предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД ищецът излага следните фактически твърдения: Искът за неоснователно обогатяване по чл.55 от ЗЗД ищецът предявява при условията на евентуалност – в случай, че съдът счете, че между първоначалния кредитор „***“ ЕООД и ответницата не е възникнало валидно заемно правоотношение по Договор за кредит № **********, по което на 25.05.2015г. “***“ ЕООД е предало на ответницата сума в размер на 350 лева посредством услугите на Изипей АД, която последната е следвало да върне на уговорения падеж – 24.06.2015г. Ищецът счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства по недвусмислен начин се доказвало наличието на облигационно правоотношение между кредитор и длъжник, съгласно сключения между тях договор. Въпреки това, ако съдът счете, че между страните не е налице валидно правно основание за разместване на претендираните материални блага, то във връзка с представените доказателства по делото, моли съда да приеме, че отпуснатата сума в размер на 350 лева е дължима от ответницата като получена без правно основание. Счита, че ответницата неоснователно се е обогатила с процесната сума за сметка на кредитора и съответно дължала връщане на преведената от „***“ ЕООД сума. Доколкото на 23.11.2018г. „***“ ЕООД в качеството му на цедент сключил с ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД в качеството му на цесионер Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., то с него цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор за кредит № ********** срещу длъжника. Към исковата молба били приложени Договорът за прехвърляне на вземания /извлечение/ и съпровождащите го извлечения от Приложение № 1 за прехвърляне на вземания, потвърждение и пълномощно, които обосновавали активната легитимация на ищеца като кредитор в настоящото производство, на когото ответницата следвало да върне отпусната от „***“ ЕООД сума в рзмер на 350 лева. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 350 лева, която същата е получила без правно основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

          В срока по чл.131 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения главен иск, като вероятно основателен,  да се уважи. С оглед на това, съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за същата сума с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, доколкото не се сбъдва въведеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие за разглеждането на същия – отхвърляне на главния иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.

На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски  за държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение 100 лева - в размер, определен от съда.

 

          Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът

 

         

                                          Р    Е    Ш    И :

 

         ОСЪЖДА Е.М.В., ЕГН **********,***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Красно село“, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, сумата от 350 лева, представляваща главница по Договор за кредит № **********/25.05.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 150 лева.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         СЪДИЯ :   /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар:К.С.