№ 70
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Росенова
Членове:Красимира Райчева
Красимира Костова
при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова
в присъствието на прокурора Детелина Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000601465 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.318 НПК.
Въззивното производство е образувано по протест и въззивни жалби от
служебните защитници на подс.Б. В. Х. , и подс.Н. А. В., против присъда №
190 от 27.11.2024 г., по н.о.х.д.3185 /2023 г. по описа на СГС,НО,31 състав .
С присъдата подс. Б. В. Х. е признат за виновен по обвинение за
престъпление по чл. 345а ал.1изр.1алт.1 НК и е осъден на 2 години лишаване
от свобода и „глоба“ в размер на 5000,00 лв.
На основание чл. 66 ал.1 НК изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода„ е отложено за срок от пет години .
На основание чл. 189 ал.3 НПК на подсъдимия Б. В. Х. са възложени
направените по делото разноски .
Със същата присъда подс. Н. А. В. е призната за виновна по обвинение за
престъпление по чл.345а ал.5 вр.ал.3пр.2т.1алт.1 НК и е наложено наказание
„глоба“ в размер на 500,00 лв.
На основание чл. 189 ал.3 НПК на подсъдимата Н. А. В. са възложени
направените по делото разноски .
Протестът на СГП е против прилагането на чл.66 ал.1 НК по отношение на
подс Б. В. Х. и размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Излагат се аргументи за предходни осъждания на подс.Х. ,за които не е
настъпила реабилитация и което условие е пречка за определяне на наказание
1
при условията на чл.66 ал.1 НК.Предлага се отмяна на института на отлагане
на наказанието „лишаване от свобода” при условията на чл.66 ал.1
НК.Протестът на държавното обвинение съдържа възражения и против
размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.Излага се
несъгласие с налагане на наказание на подс.Х. в предвидения минимум от две
години.Излагат се съображение ,че фактите по делото установяват не само,че
е Д.ието е с висока степен на обществена опасност, но също и личността на
дееца. Прокурорът предлага да бъде отменено приложението на чл. 66 ал.1
НК по отношение на изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ и да бъде увеличено наказанието „лишаване от свобода“.
По отношение на присъдата на подс.Н. А. В. се предлага да бъде
потвърдена.
Не се иска събиране и проверка на доказателства от въззивната инстанция.
Защитата на подс.Х. в основна и допълнителна жалба изразява
становище,че присъдата е неправилна,незаконосъобразна и несправедлива.
Посочва се ,че гласните доказателствени средства са неправилно тълкувани
от съда ,като се прави анализ на отделни свидетелски показания.Поддържа се ,
че обвинението не се доказва от писмените доказателства , както и от ВД
събрани със СРС . Според защитата тези пропуски и нарушения са довели до
ограничаване на процесуалните права на страните и не водят до единствения
правилен извод , че подс.Х. е извършил инкриминираното му деяние,
Присъдата , според защитата , е неправилна и защото не са обсъдени всички
доказателства по делото.Прави се искане за изменение на присъдата по
отношение на наложеното наказание ,като то бъде определено в минимален
размер и отложено за срок от пет години.
Защитата на подс Н. А. В. счита ,че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна.Излага съображения ,че обвинението не е безспорно
доказано , защото свидетелските показания били противоречиви , объркани и
не конкретизирани.Обвинението не било доказано от писмените доказателства
, като към тях защитата причислява и заключенията на различните
експерти.Според защитата показанията на разпитаните полицейски служители
не установявали фактическата обстановка и не потвърждават резултатите от
извършените действия по обиск, претърсване и изземване. Намира мотивите
несъответни на практиката на върховната инстанция , защото не са обсъдени и
анализирани доказателствата, и не са изложени мотивирани съображения кои
от тях са кредитирани и защо.Поради ,което защитата счита ,че при изготвяне
на мотивите са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са ограничили правата на страните.Предлага присъдата на бъде
отменена по отношение на подс.В. като съдът постанови нова,с която да е
признае за невиновна по повдигнатото и обвинение.
Не се правил искане от страните да бъдат събиране и проверени нови
доказателства от въззивната инстанция.
В съдебно заседание страните редовно призовани се явяват.
Прокурорът оспорва въззивните жалби и поддържа протеста като предлага
да бъде уважен изцяло.
2
Защитата на подс.Х. оспорва протеста .Поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения.По отношение на протеста относно
приложението на чл.66 НК при определяне на наказанието на подсъдимия
изразява становище,че са налице законовите основания за отлагане
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”.В този смисъл намира ,
че протеста е неоснователен.
Подсъдимият Х. се съгласява с мнението на защитата.
В последна си дума моли за справедливо решение.
Защитата на подс. В. поддържа въззивната си жалба.Посочва ,че присъдата
е неправилна и незаконосъобразна по изложените в жалбата
съображения.Добавя,че отсъства анализ на доказателствата по делото , поради
което съдът е достигнал до неправилни правни изводи по приложение на
материалния закон.Предлага въззивната инстанция да постанови нов съдебен
акт,с който да признае подсъдимата за невиновна по повдигнатото и
обвинение.
Подсъдимата в лична защита се съгласява със защитника си.
В право на последна дума иска от съда справедливост.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото ,
становищата на страните и провери изцяло съдебния акт намира следното :
При постановяването на присъдата са допуснати две абсолютни
съществени процесуални нарушения,всяко от които само по себе си е
основание за нейната отмяна.
Присъдата и мотивите са единно цяло и всяко противоречие между двете и
части е съществено процесуално нарушение,което води до ограничаване на
правата на страните да разберат волята на съда.Това е нарушение и на чл.6
ЕКЗПЧ на справедлив процес.
По отношение на подс.В. с присъдата е наложено наказание „глоба” в
размер на 500 лв., но в мотивите л.14 съдът е посочил при
индивидуализацията на посоченото наказание,че определя наказанието
„глоба“ в размер на 600 лв.Това противоречие е съществено,защото се отнася
до индивидуализацията на наказанието,която трябва да бъде ясно и точно
определена за да се гарантира правото на защита на подсъдимата и това ,че
съдебния процес е проведен справедливо,а решението на съда следва да е ясно
относно критериите, по които е определено наказанието и неговия размер.
Едновременно с това при обсъждане на въпросите свързани с правната
страна на деянията са изложени противоречиви съображения от съда , които
изключват направените изводи за правната същност на деянието ,за което
подсъдимия е признат за виновен. На л.13 ,предпоследен абзац , в мотивите
съдът е посочил ,че „ по делото не се установи ,че подс. Б. Х. и Н.я В. са
държали високорискови наркотични вещества с цел разпространение …“
Този извод е в противоречие с извода на съда в диспозитива на присъдата и
самите мотиви , а именно подс. Х. е признат за виновен ,че е държал
високорискови наркотични вещества с цел разпространение .
Основателни са възраженията на двамата защитници за това ,че мотивите не
3
са изготвени съобразно изискванията на чл.305 НПК.Пропуските ,
непълнотите и отсъствието на анализ на проверените доказателства не дават
възможност да се провери как са формирани фактическите изводи на съда и
въз основа на кои гласни , писмени и ВД събрани със СРС,за които изобщо
отсъства оценка в мотивите. Всички тези слабости водят до нарушение на
чл.14 НПК и чл.13 НПК. “По естеството си вътрешното убеждение на съда е
не само негова субективна увереност по отношение на определени факти и
обстоятелства по делото,то е такава убеденост,която да почива на
доказателствата по делото,но да има и своя външен израз, обективиран в
мотивите към съдебния акт „ Р 261 от 25.06.2014 г. по н.д. № 802 /2014
г.,трето наказателно отделение на ВКС.Без съответния анализ на
доказателствата въззивния съд не може да направи проверка дали решаващия
съд е спазил чл.13 НПК ,а именно дали е осигурил всестранно и пълно
разкриване на обективната истина.
Практиката на върховната инстанция е последователна в своето отношение
към мотивите ,че те следва да отговарят на изискването на чл.305 НПК ,а
именно какво е установено, въз основа на кои доказателства ,а когато има
противоречия между тях следва съда да посочи кои от тях и по каква причина
кредитирани Неизпълнението на това задължение на съда при изготвяне на
мотивите към съдебния акт се приравнява на липса на мотиви.
Фактическата обстановка е изложена в епистоларен ред като в нея се сочи
,че са били използвани СРС та .С използването на този „специален начин“ за
събиране на информация са участвали разпитаните като свидетели Х. Х. ,В. С.
,Д. И. и К. И. .В приетата за установена фактическа обстановка не става
ясно,кога са били разрешени , срещу кого от двамата подсъдими и участвали
са в тази дейност посочените по – горе свидетели.В проверяваният съден акт
след фактическата обстановка изобщо няма изводи кои от гласните
доказателства са използвани.Вместо това съдът е посочил единствено ,че
показанията на свидетелите„условно могат да бъдат разделени на две групи –
К. И. ,В. С. и Д. И. ,….че същите с колеги са експлоатирали СРС – та и
установили разговор …“. Тези свидетели са служители на полицията.За
тяхното поведение и роля при задържането на подс.Х. са налице фактически
изводи,но по никакъв начин съдът не е посочил кои техни показания са
послужили за да бъдат направени тези изводи.С оглед забраната на чл.118 ал.2
НПК не всички от тях могат да бъдат свидетели ако са извършвали
оперативни действия по делото, дори преди неговото образуване, както и тези
получили информация по конкретния случай от придобитата информация
чрез използване на СРС.Тези лица имат право да свидетелстват единствено и
само за лично възприетите факти от тях.Подобни съображения изобщо не
присъстват в мотивите.Това се отнася за посочените свидетели св.Д. И.,Х. Х.
и св. К. И..Последният е посочил ,че е придобил информация от
акаунта,защото бил на СРС ,но не може да се разбере от мотивите в коя част са
кредитирани от съда. Св.К. И. разказва ,че са били използвани СРС,но изобщо
не би могло да се разбере дали е възприел факти и обстоятелства лично или
разказва какво е „използвал“ от събраната информация със СРС.На този
свидетел са били четени показанията от досъдебното производство както по
4
чл. 282 ал.4 НПК без съгласие на страните, но и по реда на ал.5 НПК. Няма
отговор в мотивите кои показания са кредитирани и защо.Същото се отнася и
досежно показанията на св. Д. И. ,за които е посочено ,че са приобщени по
реда на чл.281 ал.5 НПК. Това обстоятелство от мотивите е в противоречие с
отбелязаното в протокола за с.з. на 29.03.202023 г. л. 93, където е посочено,че
са приобщени по реда на чл.281 ал.4 НПК без съгласие на страните.
Изобщо отсъства и анализ на ВД събрани със СРС.Не става ясно кои от тях
съдът е използвал при изграждане на фактическите си изводи,както дали и
кога е било разрешено тяхното използване.След като са използвани ВД
събрани със СРС ,защо не са приобщени по реда на чл.284 НПК преди
приключване на съдебното следствие.
Всички посочени нарушения са довели до неясни и непълни мотивите , от
който не може да се разбере как е формирана волята на съда и въз основа на
кои доказателствата по делото съдът е достигнал до изводите си за вината на
подсъдимите лица.
Посочените нарушения ,които обуславят липса на мотиви , са второто
процесуални основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С оглед установените нарушения е безпредметно обсъждането на
възраженията в протеста на СГП.При новото разглеждане на делото следва да
се изиска справка за съдимост на подс.Х. за да се прецени възможността да
бъде приложен чл. 66 НК при евентуално налагане на наказание „лишаване от
свобода“.Това е необходимо тъй като по делото няма приложено свидетелство
за съдимост на подс.Х. ,поради което и извода на съда ,че не е осъждан не
почива на обективните данни по делото.
Ето защо Апелативен съд – София , Наказателно отделение , 9 състав , и на
основание чл.335 ал.2вр.чл. 348 ал.2 т.1 и т.2 НПК
РЕШИ:
Отменя присъда № 190 от 27.11.2024 г., по н.о.х.д.3185 /2023 г. по описа
на СГС,НО, 31 състав .
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд , от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6