Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 260018, 20.01.2021г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и
втори декември през 2020 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 223 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание
чл.49, ал.1 и ал.3 от СК.
Постъпила е искова молба от А.А.Р.,
ЕГН-********** ***, съдебен адрес:***
(чрез адв.Св.Д.), против Р.Р.Р., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати
гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на ответника. Заявява желание, след прекратяване на брака и занапред да продължи да носи брачното си
фамилно име Р., както и претендира да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в чертите на
с.Тодорово, обл.Разградска, ул.»Тича» № 11, подробно описано в молбата. Ищцата
твърди, че бракът е първи по ред за двамата съпрузи. Родените през време на
брака им деца Нурсел Ридванова Рашидова, родена на ***г. и Нурхан Ридванов
Рашидов, роден на ***г., са навършили вече пълнолетие. Живеели добре като
семейство, но през 2001г. заедно решили ответникът да замине на работа в
чужбина поради финансови затруднения. Завръщал се два пъти годишно, като
подпомагал финансово семейството си. Съпругата се грижела за децата, които били
малки по това време. През 2003г. ищцата разбрала, че съпругът й живее с друга
жена. През следващите години положението се влошило. Започнала да получава
обаждания от различни жени, които заявявали връзки с мъжа й - една твърдяла, че
е бременна, друга - че е родила дете от него. Ищцата твърди, че била подложена
на системен стрес, получила нервна криза, разболяла се от диабет, като
понастоящем била вече инсулинозависима, със 60 % трайно намалена
работоспособност. При еднократните си завръщания в България, ответникът се
кълнял, че няма друга жена в живота му. Имали постоянни караници и разправии
помежду си, като отношенията им се влошавали все повече. През последните три
години ответникът не се е завръщал в България. Живеел с друга жена, с която
имали общо дете. Изключително рядко разговаряли по телефон и то само по
въпроси, свързани с децата. Ищцата твърди, че не желае вече да живее по този
начин. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изцяло по вина на
ответника.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът Р.Р.Р.,
ЕГН-********** ***, не е намерен на посочения адрес, установен като постоянен и настоящ такъв в
страната. Назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител –
адв.В.К.,***, представя писмен отговор вх.№ 260659/19.10.2020г., като счита
предявените искове за допустими. В съдебно заседание, въз основа на събраните
доказателства, ангажира становище за прекратяване на брака между страните при
наличие на законови предпоставки за това.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно
от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено
на 29.08.1995г. от Кметство-с.Тодорово, Община-Исперих, страните по делото са
сключили граждански брак с Акт № 4/29.08.1995г. Същото удостоверява, че
съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си Р. вместо предбрачното
си фамилно име Хасанова. В документа съпругът–ответник е вписан с имена Ридван
Рашидов Рамаданов, като същият се идентифицира с различни имена освен
посоченото - Р.Р. Рамаданов, Рашка Рашидов Рамаданов и настоящото му Р.Р.Р., с
което фигурира и в НБД „Население” (представено Удостоверение за идентичност на
лице с различни имена, изх.№ АОУ 450/13.03.2020г., изд. от Община-Исперих и
Служебна справка № 286/17.07.2020г. от
НБД „Население”).
От брака си страните имат родени две
деца, навършили вече пълнолетие – Нурсел Ридванова Рашидова, родена на ***г. и Нурхан
Ридванов Рашидов, роден на ***г (представено Удостоверение
изх.№ АОУ 355/26.02.2020г., за семейно положение, съпруг и деца по отношение на
ищцата, изд. от Община-Исперих).
През време на брака си, с Договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 23.01.2007г. по НА № 44, том І, рег.№ 301,
дело № 24/2007г. по описа на Нотариус рег.№ 254 на НК с район на действие
РС-гр.Исперих, съпрузите са придобили в съпружеска имуществена общност недвижим
имот – „Поземлен имот с начин на ползване дворно място, находящо се в чертите
на с.Тодорово, обл.Разградска, ул.”Тича” № 11, за което по ПУП на селото,
одобрен със Заповед № 63/07.04.1987г., е отреден парцел ІV-77 от кв.16, с площ
на имота 968.39 кв.м., ведно с построените в имота: самостоятелен обект с начин
на ползване Жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м.; самостоятелен обект
с начин на ползване – второстепенна сграда със застроена площ от 40 кв.м. и
подобрения, при граници и съседи: улица, парцел ІІІ-76, парцел ІІ-88 и парецл
V-78 от кв.16 по плана на селото”.
Ищцата твърди, че понастоящем живее
в този имот.
От показанията на разпитаната по
делото свидетелка Нурсел Ридванова Рашидова –
дъщеря на страните, се установява, че ответникът от 20 години е в Германия,
като през последните 4 години въобще не се е прибирал в България. Винаги е имал
връзка с други жени, като понастоящем е създал друго семество, от 8 години
съжителства с друга жена, от която имал извънбрачни деца. Не подкрепял по никакъв
начин семейството си в България – не се обаждал по телефон, не си е идвал, не е
изпращал пари. От 4 години съпрузите изобщо не са разговаряли помежду си и не
са се виждали, единствено свидетелката разговаряла с баща си. Счита, че няма
вариант да се изгладят отношенията между родителите й.
Според заключението вх.№
261173/25.11.2020г. на назначената по делото съдебно-техническа и оценъчна
експертиза, изследваща възможността за ползване поотделно от съпрузите на
претедираното от ищцата семейно жилище, без преустройства, изменения и промени
в предназначението на жилищните и сервизни помещения, Жилищната сграда в имота е
масивна, на един жилищен етаж и полуподземен етаж, пригоден за живеене.
Сградата е в много добро техническо и физическо състояние – електрифицирана,
водоснабдена, с външна изолация, обновена покривна конструкция и покривно
покритие, с вътрешна и външна PVC дограма.
Жилището се състои от коридор, три спални, баня с тоалетна и складово
помещение, разположени на жилищния етаж и входно антре, стърбище към жилищния
етаж, дневна, коридор, трапезария с кухня, баня с тоалетна, складово помещение,
разположени в полуподземния етаж. Жилищната сграда има един вход, от който се
влиза и ползва жилището. Според заключението и съобразно описаните фактически дадености
на процесното жилище, не е възможно обособяването на две отделни жилища за
отделно ползване от съпрузите, без преустройства, изменения и промени в
предназначението на помещенията.
Със същото експертно заключение е
определена пазарна наемна цена за ползване на жилищен имот от вида на процесния
в размер на 30.00 лева като месечно периодично задължение.
Като неоспорено, обосновано и
компетенстно съдът изцяло възприема заключението на съдебно-техническата и
оценъчна експертиза.
Съгласно представено по делото
Експертно решение № 0806 от заседание № 66 от 15.06.2019г. на ТЕЛК общи
заболявания при „МБАЛ Кубрат” ЕООД, ищцата А.А.Р. е със 60 % трайно намалена
работоспособност със срок до 01.06.2021г. поради заболяване – Инсулинозависим
захарен диабет, Диабетна полиневропатия.
В производството по делото не са
предявени претенции за разноски, поради които не следва обсъждането им.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените
в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при
условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо
разстройство. При изрично искане на ищцовата страна за произнасяне относно
вината и при условията на чл.49, ал.3 от СК, съдът приема и следва да прогласи,
че вина за настъпилото в брака разстройство има мъжът. С оглед на събраните по
делото доказателства единствено доказано е неговото виновно поведение,
изразяващо се в незачитане на брачния партньор и съвместния им живот като
семейство. Демонстрирал е противобрачно поведение посредством изневяра през
времетраене на брака, като започнал продължителна и трайна връзка с друга жена,
с която и понастоящем съжителства заедно и имат общи извънбрачни деца. През времетраене на тази връзка, той се
отчуждил от съпругата си, не е поддържал близки контакти с нея, не е проявявал
личен интерес, съпричастност и загриженост към проблемите й. Това негово
поведение е станало основна причина за влошаване на отношенията между съпрузите
и настъпилото разстройство в брака им, като е налице трайна и много
продължителна фактическа раздяла помежду им. През този период не са се търсили
и не са правили опити за заздравявяне на брака им. За установяване на горните
обстоятелства съдът изцяло кредитира показанията на разпитаната по делото
свидетелка – дъщеря на страните, която има преки впечатления за живота на
родителите си и лично понася последиците от това развитие в отношенията им. Същевременно по делото не са събрани каквито
и да било доказателства, сочещи на виновно противобрачно поведение от страна на
ищцата – съпруга. При това положение единствено възможният за съда извод е, че
разстройството в брака е настъпило по вина на мъжа. Между страните понастоящем
са изчезнали взаимното доверие, разбирателство и уважение един към друг.
Очевидно съпрузите вече нямат интерес един към друг и желание да живеят заедно
като семейство. Между тях са изчезнали чувствата и ценностите, които обичайно и
нормално свързват брачните партньори – обич, доверие и разбирателство,
взаимност, единомислие, съпричастност към интересите и желанията на партньора.
Същите не консумират пълноценно брака си. При тези обстоятелства, съдът
прецени, че няма изгледи бракът между тях да бъде заздравен и в този смисъл
следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува само формално, лишен
от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в тази връзка се
явява ненужен както за страните, така и за обществото.
След прекратяването на брака и
занапред съпругата следва да запази брачното си фамилно име Р., в който смисъл
е заявеното от нея желание, съответно на разпоредбата на закона по чл.53
от СК.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че жилището, находящо се в с.Тодорово, обл.Разградска,
ул.”Тича” № 11, придобито през време на брака на страните, е последното
обитаваното от тях и от децата им през времетраене на тяхното общото
съжителство, което определя характера му на семейно жилище по смисъл на § 1 от
ДР на СК.
Във връзка със заявените
претенции за предоставяне ползването на това семейно жилище, съдебната практика
е непротиворечива по отношение на начина, по който съдът следва да подходи при
решаване на тази проблем, още от Постановление № 12 от 28.XI.1971 г. на
Пленума на ВС, чието тълкуване следва и задължителната съдебна практика
от по-ново време. Съдът първо установява кой е собственик на жилището,
преценява дали семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи поотделно
в случай, че жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в отделни
жилища, без преустройства, изменения или промяна в предназначението им,
независимо дали отношенията им са търпими или не, а ако няма достатъчно
сервизни помещения за двамата, се разпределят жилищните помещения при общо
ползване на сервизните, но само ако отношенията между бившите съпрузи са
търпими. Едва когато се установи, че жилището не може да се разпредели за
ползване между бившите съпрузи, съдът извършва преценката на кого да предостави
жилището, като взема предвид жилищната нужда на съпрузите (чл.56, ал.1 от СК), интересите на ненавършилите
пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства (чл.
56, ал. 5 СК). При това критериите не са изчерпателно изброени и съдът следва да
ги обсъжда поотделно и съвкупно, както и поредността на изброяването им не е с
оглед на тяхната значимост с изключение на критерия за съблюдаване интересите
на децата.
От събраните по делото
доказателства категорично се установи, че процесното жилище принадлежи
на двамата съпрузи в съпружеска имуществена общност (арг. от чл.21 от СК).
Според заключението на назначената от съда съдебно-техническа експертиза категорично се установи и невъзможността
за ползване на жилището поотделно от двамата съпрузи, независимо от
отношенията на търпимост помежду им, само по чисто технически показатели поради
липса на достатъчно помещения за обособяване на две отделни жилища в имота без преустройства, изменения или промяна в
предназначението на наличните помещения. Съдът изключва и възможността за общо
ползване от съпрузите на семейното жилище чрез разпределение на помещенията
в него, доколкото приема съществуваща
вече нетърпемост в отношенията помежду
им. Търпимостта в отношенията им след развод предполага взаимна толерантност, изключваща физически или психически
тормоз; поносимост, умереност,
възможност за диалог; прояви на такт и избягване на конфликти, решаване на
възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. С оглед развилите се отношения между
съпрузите – страни по делото, съдът счита, че трудно може да бъде постигната
такава търпимост, още повече предвид вече установеното съвместното
съжителството на ответника с жената от извънбрачната му връзка, който факт е
несъвместим с описаните горе критерии за търпими отношения и изключва
възможността за общо съжителство на съпрузите в семейното жилище.
При това положение и
изхождайки от критерия по чл.56, ал.1 от СК съдът следва да
прецени жилищната нужда на всяка от претендиращите страни. При липса на данни
както за ищцата, така и за ответника, да притежават друго собствено жилище,
извън процесното, за задоволяване на жилищните им потребности, то се налага
извода за съществуваща жилищна нужда и у двете страни. Предвид факта, че и
родените от брака им деца са навършили вече пълнолетие и не подлежи на
разглеждане въпроса относно тяхното местоживеене и упражняването на
родителските права спрямо тях, то интересите на децата в случая са неприложим
критерий в преценката на съда.
По този начин и в комплексната си
преценка по общите критерии, посочени в чл.56, ал.5 от СК, съдът приема, че
ползването на семейното жилище, находящо се в с.Тодорово, обл.Разградска,
ул.”Тича” № 11, следва да бъде предоставено на жената. Тя единствена е
предявила претенции в тази насока, има постоянно местоживеене в РБългария,
винаги е обитавала този имот от придобиването му и понастоящем. Не без значение
е и факта, че същата е с намалена работоспособност поради общо заболяване,
което обосновава и липсата на големи възможности да реализира доходи, достатъчни
за за обезпечаване на жилищната й нужда извън процесното жилище. По този начин,
съдът приема, че за нея са доказани специални и особени нужди, предвид здравословното й
състояние, обосноваващо и по-голяма
нужда от ползване на жилището.
Във връзка с вината за
разстройството в брака, доказа се, че именно противобрачното поведение на
ответника е причината за това разстройството и именно то създава нетърпимост в
отношенията между съпрузите, изключваща възможността за съвместно ползване на
семейното жилище. Предоставянето му на невиновния съпруг, в този смисъл, е в
съответствие с общия дух на справедливостта и морала.
Въз основа на гореизложеното, съдът
прецени, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на
съпругата. По делото не са предявени претенции за заплащане на наем във връзка
с това ползване (арг. от чл.57 от СК), поради което не следва произнасяне по
този въпрос.
На основание чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът, като виновен за разстройството в брака между
страните, следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Исперих сумата от
50.00 (петдесет) лева, дължима окончателна ДТ по производството. Претенции за
разноски от страна на ищцата не са предявени.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт №
4/29.08.1995г. на Кметство-с.Тодорово, Община-Исперих, ГРАЖДАНСКИ БРАК между А.А.Р., ЕГН-********** *** и Р.Р.Р., ЕГН-********** ***, поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРОГЛАСЯВА, че ВИНА за настъпилото в
брака дълбоко и непоправимо разстройство има СЪПРУГЪТ Р.Р.Р., ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА, че след
прекратяването на брака и занапред ищцата А.А.Р.,
ЕГН-********** ще ПРОДЪЛЖИ ДА НОСИ брачното си фамилно име Р..
ПРЕДОСТАВЯ на СЪПРУГАТА А.А.Р., ЕГН-********** ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в
чертите на с.Тодорово, обл.Разградска, ул.”Тича” № 11, придобито през време на
брака с Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.01.2007г. по НА №
44, том І, рег.№ 301, дело № 24/2007г. по описа на Нотариус рег.№ 254 на НК с
район на действие РС-гр.Исперих.
ОСЪЖДА Р.Р.Р., ЕГН-********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата
от 50.00 (петдесет) лева - дължима окончателна ДТ по производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: