Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 35 / 14.01.2014
година, гр. Хасково
Том 1, стр.73-79
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател
: Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Гергана Докузлиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от Председателя Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1002 по
описа за 2013 година, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
съединени искове, всеки един с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността /ЗС/ от Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***; против И.Г.Й. с ЕГН **********
***, и Г.Г.Й. с ЕГН ********** ***. При условията на евентуалност е предявен от
ищеца против ответниците и иск с правно основание чл.80 ал.2 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че по силата на нотариален акт № 177 том ХІІ рег. № 12069 дело №
1826/27.12.2005 г. на нотариус Д., придобил ½ ид.ч. от следния недвижим
имот: поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77181.11.60, находящ се в гр. Х. по КК
и КР, одобрени със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК-София, с
административен адрес в гр. Х., бул. „Б.” № х, с площ от 530 кв.м., с
предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване
до
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което осъди ответниците,
да премахнат незаконните постройки в съсобствения им ПИ с идентификатор
77181.11.60 - сградата-гараж с идентификатор 77181.11.60.2 със застроена площ
от 21 кв.м. и сградата-магазин за пиротехника и снек-бар с идентификатор
77181.11.60.3 със застроена площ по скица от 109 кв.м., а на място от 133,56
кв.м.; да премахнат кучето от порода боен питбул, с черна глава, тяло с
черно-бяла окраска и бели крака, както и построеното за него помещение в
съсобствения им имот, представляващо желязна клетка, залепена на северната
стена на гаража с идентификатор 77181.11.60.2, с изградено в нея помещение от
тухли и хоросан с размери 1,20х4 м, покрито с дебела лентова гума; да премахнат
стената и вратата, с която са преградили стълбищната площадка на втория етаж,
така както е показано в зелен цвят на схема на л.114 по гр.дело № 61/2012 г. на
РС-Ивайловград, вместо което да изместят тази стена и врата в положението,
показано на същата схема в оранжев цвят, а именно – да ги изместят с
Ответниците
представят отделни отговори на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. Ответникът И.Г.Й. намира предявения иск за
частично недопустим. Възразява, че негаторният иск бил средство за правна
защита срещу неоснователно действие,
което пречи да се упражнява едно право, но не и срещу основателно или
правно-регламентирано такова, като това да притежаваш куче. ЗВМД и ЗМДТ
задължавали собствениците на кучета, да се грижат за тях, но не и да ги
премахват. Ако кучето пречело по някакъв начин на съсобственика на имота, да
ползва същия, той имал правото да поиска спазването на определените стандарти
при отглеждането на животното, но не и премахването му, което би представлявало
и престъпление. Ето защо, искът в тази част се явявал недопустим. Ищецът
претендирал премахване на незаконни постройки, но не сочел, с какво същите му
пречат, да упражнява своето право на собственост, такова каквото го е получил
от праводателите си, като не можел да получи повече права от тях. Искът и в тази
част се явявал недопустим, т.к. негаторният иск не бил средство за защита срещу
административни актове и действия на държавни органи. Въпросът за законността
на строежите следвал да се разрешава по специалния предвид от закона
административен ред, а не в настоящото исково производство. Ищецът игнорирал
изцяло §16 от ПР на ЗУТ, регулиращ отношенията за съществуващите строежи,
изградени до 07.04.1987 г. касаело се за т.нар. „търпими строежи”, които не се
премахвали. Благоприятното третиране на тези строежи, макар и изградени без
строителни книжа, се третирало не само от ЗУТ, но и от ЗТСУ, ЗПИНМ и пр.
Затова, ако ищецът е заварил такива строежи в съсобствения имот, той бил длъжен
да ги търпи и да се съобразява с техния статут. По тези съображения, искът
относно незаконните строежи се явявал и неоснователен и недоказан, като отв.
Ив. Й. възразява, че същите са законни или търпими, което било доказано по
делото. Той оспорва всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба. В
с.з. отв. Ив. Й. се явява лично и с пълномощник, като поддържа отговора си на
исковата молба, иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен
и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът Г.Г.Й.
намира предявения иск за частично недопустим, т.к. ищецът не сочел, кой от
двамата ответника е извършил действията, които пречели на упражняване на
правото му на собственост. Възразява, че до момента ищецът упражнил правото си
на собственост единствено чрез създаването на пречки и затруднения на
останалите съсобственици, чрез извършването на незаконно преустройство на
притежавания от него самостоятелен обект в сградата, за което бил осъден, да
възстанови състоянието й отпреди ремонта с решение по гр. дело № 505/2009 г. на
РС-Димитровград. След извършването на ремонта през
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177 том ХІІ
рег. № 12069 дело № 1826/27.12.2005 г. на нотариус с № 419, ищецът е собственик
на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място, застроено и
незастроено, урегулирано, цялото с площ от 529 кв.м., съставляващо имот с пл.№
620 в кв.1 по ПУП на гр. Х., одобрен със заповед № 626/79 г., ведно с целия
първи самостоятелен жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда, която е
с режим на търпимост по §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, видно от удостоверение №
3497/20.12.2005 г. на Община Харманли, както и на ½ ид.ч. от мазето под
първия етаж, ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от банята, ведно със
съответните ид.части от общите части на сградата, при граници: от две страни
улици и УПИ І-619, с административен адрес на имота – бул. „Б.” № х. По силата
на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1483 том І дело №
2123/30.12.1997 г. на съдия при РС-Харманли, ответниците са собственици на
следния недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място, застроено и незастроено,
урегулирано, цялото с площ от 500 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 620 в кв.1 по
плана на гр. Х., утвърден със заповеди № 626/79 г. и № 444/93 г., ведно с целия
втори самостоятелен жилищен етаж, както и на ½ ид.ч. от мазето под
първия етаж, тавана и общите части на двуетажната жилищна сграда, построена в
източната част на парцела /без останалите постройки в имота/, при граници на
имота: от две страни улици, общински парцел І, като дарителите, техните
родители И. П. Г. и Г. Й.Г., са си запазили правото на ползване на имота,
заедно и поотделно, докато са живи. Бащата на ответниците е починал на 29.07.2001
г. и е оставил за свои наследници тях двамата и преживялата го съпруга, видно
от удостоверение за наследници № 371/11.05.2012 г. на Община Харманли. На
родителите на ответниците е признато правото им на собственост върху недвижим
имот по силата на нотариален акт № 11 том І рег. № 428 дело № 64/20.04.2000 г.
на нотариус с № 419, а именно по давностно владение в СИО на следния недвижим
имот: масивна сграда със застроена площ от 132 кв.м., представляваща гараж от
35 кв.м. към ресторант „Б.”, гараж от 76 кв.м. и складово помещение към него от
21 кв.м. откъм жилищната сграда, при граници на цялата сграда: бул. „Б.”,
ресторант „Б.”, двор, построена в съсобствен имот с пл.№ 620, парцел І –
отреден за комплексно жилищно строителство, в кв.1 по плана на гр. Х., одобрен
със заповед № 626/79 г. Те даряват този си имот на сина си отв.Г.Й., по силата
на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53 том І рег. № 429 дело №
65/20.04.2000 г.
Понастоящем
процесният поземлен имот и постройките в него се идентифицират от скица №
1079/09.02.2012 г. на СГКК-Хасково. Видно от нея, ПИ е с идентификатор
77181.11.60 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на
АК, с адрес на имота в гр. Х., бул. „Б.” № х; с площ от 530 кв.м.; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10м; с номер по предходен план 620 кв.1; със съседи:
77181.11.413, 77181.11.70 и 77181.11.35. В скицата се сочат сградите, които
попадат върху имота, а именно: 77181.11.60.1 със застроена площ от 115 кв.м.,
брой етажи 2, предназначение жилищна сграда многофамилна; 77181.11.60.2 със
застроена площ от 21 кв.м., брой етажи 1, предназначение хангар,депо, гараж;
77181.11.60.3 със застроена площ от 109 кв.м., брой етажи 1, предназначение
селскостопанска сграда; 77181.11.60.4 със застроена площ от 7 кв.м., брой етажи
1, предназначение селскостопанска сграда. В скицата като съсобственици на ПИ са
посочени страните в настоящото производство, въз основа на горецитираните
нотариални актове. За собствения на ищеца жилищен етаж, по делото се представи
схема № 1080/09.02.2012 г. на самостоятелен обект в сграда. Видно от нея, обектът
е с идентификатор 77181.11.60.1.1 по КК и КР, одобрени със заповед №
РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота в гр. Х., бул. „Б.” №х ет.х,
намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 77181.11.60, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; нива на обекта 1; с
посочена в документа площ 104 кв.м.; ведно с прилежащите части от ½ от таван,
½ от мазе, ½ от баня и съответните ид.ч. от ОЧС; на едно ниво;
със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж и под обекта: няма;
над обекта: 77181.11.60.1.2.
Като писмени доказателства по делото
се представиха и приеха множество строителни книжа относно оспорените в
настоящото производство строежи в процесния съсобствен на страните поземлен
имот. Същите са били обект на изследване и на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, чиито първоначално и допълнително заключения
съдът приема като компетентно и безпристрастно дадени. От направена в
ДНСК-Хасково справка, вещото лице е установило, че на основание заповед №
ДК-14-22/11.05.2009 г. на началника й, е извършена проверка за
законосъобразното изграждане и ползване на сгради с идентификатори
77181.11.60.2 – гараж, 77181.11.60.3 – търговски обект и 77181.11.60.4 –
селскостопанска сграда по КК на гр. Харманли. Във връзка с тази проверка било изпратено
становище на гл.архитект на Община Харманли, че сграда с идентификатор
77181.11.60.2 била изградена без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж, била нанесена в ЗРП на града, одобрен със заповед № 626/1979 г., и
съгласно § 16 от ПР на ЗУТ, била с режим на търпимост. Тези констатации на
вещото лице се установяват по делото и от представените: писмо №
ХМ-85-00-445/30.06.2009 г. на ДНСК-Хасково до страните по делото и до кмета на
Община Харманли и удостоверение изх.№ 428/18.06.2009 г. на Община Харманли. Видно
от писмото, след извършената проверка РДНСК-Хасково е счела, че няма основание
за намеса по административен ред, както и случая за приключен. Относно сградата
с идентификатор 77181.11.60.3 - магазин по делото се представиха множество
строителни книжа, коментирани и от вещото лице, като магазинът включва строеж
„С. Г.” и строеж „М. за п. и.”. Към момента на строителството на гаража със
складово помещение и преустройството му в „М. за п. и.”, са следните строителни
книжа: строително разрешение № 121/1978 г. на ГНС-Харманли за строеж на гараж
/на името на бащата на ответниците/, протокол за строителна линия от 22.11.1978
г. за строеж на гараж, архитектурен проект за гараж и складово помещение,
одобрен от ГПН-Харманли, разрешение за строеж № 132/05.11.2003 г. на Община
Харманли /на името на отв. Г.Й./ за преустройство на съществуващо помещение в
магазин за пиротехнически изделия и архитектурен проект за същото, одобрен от
Община Харманли на 05.11.2003 г., удостоверение № 10/11.11.2003 г. на Община
Харманли за въвеждане в експлоатация на строеж „Преустройство на съществуващо
помещение в магазин за пиротехнически изделия”. В последния цитиран документ се
сочи, че строежът е изпълнен в съответствие с разрешението за строежа му и с
одобрените проекти. Относно включения в магазин с идентификатор 77181.11.60.3
строеж „С. Г.”, са следните строителни книжа, към момента на строителството на
гараж със склад и преустройството му в снекбара: разрешение за строеж №
117/04.07.1990 г. на НС-Харманли за строеж на гараж със склад /на името на
бащата на ответниците/, протокол № 117/04.07.1990 г. за определяне на
строителна линия и ниво от ОНС-Харманли за строеж на гараж със склад, одобрен архитектурен
проект за гараж за лични нужди от 26.04.1990 г., разрешение за строеж № 25/17.05.2000
г. на Община Харманли за преустройство на гараж в снекбар /на името на отв. Г.Й./,
одобрен архитектурен проект за преустройство на гараж в снекбар „Г.” от Община
Харманли на 17.05.2000 г., разрешение за ползване № 151/12.07.2000 г. на „Преустройство
на гараж в снекбар „Г.” на РДНСК-Хасково. В последния цитиран документ се сочи,
че строежът е изпълнен в съответствие с разрешението за строежа му и с
одобрените проекти. По делото е представено заключение от 23.11.2000 г. на
Отдел ТУС-Община Харманли, удостоверяващо, че обект снекбар „Г.” на бул. „Б.” №
х, стопанисван от отв. Г.Й., се ползва като търговски обект в съответствие с
изискванията на ЗТСУ и правилника за прилагането му. В допълнителното си
заключение вещото лице сочи, че одобреният типов проект на гараж със склад бил
с размери 3,5 х
Извън
гореописаното, от първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза
се установява и следното: Относно стълбищната площадка на втория етаж, вещото лице
сочи, че процесната жилищна сграда е на два етажа, всеки самостоятелно обособен
със собствен вход. Входът на първия етаж бил от юг и обслужвал само този етаж.
Входът за втория етаж бил от север откъм бул. „Б.” и обслужвал този етаж и
подпокривното пространство. По бетонови стълби от входа на бул. „Б.” се
достигало до втория етаж, чиято стълбищна площадка представлявала коридор, от
който се влизало в стаите на етажа. В коридора били разположени портманто,
гардероб, перална машина. Стълбището, но вече дървено, продължавало към
подпокривното пространство. На нивото на втория етаж по ширината на стълбището
имало преграда, представляваща дървена рамка с две врати – през едната се
влизало от стълбите на втория етаж, а от другата се излизало от него към
подпокривното пространство. За да се стигне до подпокривното пространство, се минавало
през вратите на дървената преграда на нивото на втория етаж, показано на
приложена от вещото лице скица-приложение № 2 със зелен цвят. На същата скица с
червен цвят било показано претендираното от ищеца преместване на преграждането.
На место вещото лице установило, че подпокривното пространство представлява
именно такова, а не тавански етаж. То било с видима конструкция от греди, които
държат цялата покривна конструкция. Според съществувало изискване, това
пространство било включено в продаваемата площ на жилището, т.к. до него
достигало стълбище. Експертизата е установила, че в процесния ПИ, до северната
страна на гараж с идентификатор 77181.11.60.2, била изградена от железни пръти
клетка за куче, покрита с листове гума, с дължина
Като писмено
доказателство по делото се представи и прие изпълнителен лист, издаден на
20.12.2011 г. от РС-Димитровград, въз основа на влезлите в сила на 18.11.2011
г. решение № 96/27.04.2010 г. и определение от 03.11.2010 г., двете по гр.дело
№ 505/2010 г. на ДРС. Видно от него, ищецът в настоящото производство е бил
осъден, да затвори всички входове на първи етаж в самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 77181.11.60.1, находящ се в гр. Х., бул. „Б.” № х, разположена
в ПИ с идентификатор 77181.11.60, с предназначение жилище, апартамент, откъм
бул. „Б.” и откъм бул. „П.П.С.”, да възстанови състоянието на прозорците от
преди ремонта и постави дограма и прозорци и да отвори входове за мазето и за
първия етаж, да възстанови състоянието на разделителната стена в избеното
помещение, да отвори зазиданите 3 бр. прозорци откъм двора северно, да затвори
двата отвора на вътрешните носещи стени на първи етаж с размери 2,85/2,10 м и
0,90/2,10 м, съгласно скица № 2, намиращи се съответно между дневната и
спалнята и детската стая и кухнята, съгласно скица № 1, да затвори входа за
първия етаж, находящ се от към сграда с идентификатор 77181.11.60.3.; да
възстанови местонахождението на входната врата за двора откъм бул. „Б.” на
границата на имота и тротоара. Ищецът в настоящото производство е осъден още,
да внесе предварително сумата, необходима за възстановяване на предишното
състояние на първия етаж отпреди ремонта в размер на 6 993,07 лв. по
сметка на ответника в настоящото производство Г.Й. и майка му.
По искане и на
двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на
посочените от ищеца свидетели Д.Т. Д.и И. К. И., посочената от отв. Ив. Й.
свидетелка И. П. Г. и посочения от отв. Г.Й. свидетел Д. Г. Й.. Св. Д. е
израснал заедно със страните по делото и е техен съсед. Бил е приятел с отв. Г.Й.
и е ходил в процесния имот преди около 20 години. От строителен предприемач той
знаел, че ищецът имал проблем с влизането в сградата и нямал подобаващ достъп.
Ищецът направил офиси, а другата страна завела дело, че отслабил конструкцията
на сградата. Той загубил делото и възстановил всичко. Св. Д. знаел, че в имота
има незаконни постройки, но това била далечна работа. Преди ищеца, самият той
имал интерес да закупи имота. Това било през 70-те години и предишният собственик
му обяснил, че за построения гараж няма документи. Този гараж и сега бил в
имота, от лявата страна в дъното. Понастоящем ответниците имали куче в двора,
порода питбул, бяло-черно, ту пуснато – ту вързано, с къщичка в дъното до
гаража. Дворът бил общ и през него минавал и ищецът, макар свидетелят да не
знае, от къде ищецът влиза в жилището си. В къщата можело да се влезе от бул.
„Б.”, където бил главният вход, но и от двора имало масивна врата. Свидетелят
знаел от строителния предприемач, че първоначално е имал проблем с влизането в
имота, за да извърши ремонта, т.к. било заключено. Той не знае обаче, дали
ответниците са подменили ключа на входа откъм бул. „Б.” и дали са ограничили
достъпа на ищеца, както и дали последният сега има ключ от този вход. До таванското
помещение имало изградена стена, което св. Д. знаел от делото в
РС-Димитровград, на което присъствал. Кучето пазело имота, когато било
отвързано, не можело да се доближи. То пречело при ремонта, но когато било
вързано, хората влизали да работят. Св. Д. не е бил свидетел на случай, когато
кучето да е попречило на ищеца, да си влезе в имота; или на случай, ищецът да
каже на ответниците, да си вържат кучето. Св. И. познава страните по делото
отдавна, бил е приятел с праводателя на ищеца. Той знаел имота много добре и
последно ходел в него преди 2-3 години, когато работела строителната фирма.
Веднъж той бил с ищеца, който искал да влезе в имота от входа на главната, но
не могъл, т.к. бравата била сменена, а той имал стария ключ. Къщата освен този
вход, имала и друг откъм двора й. В имота винаги имало големи кучета. Св. И.
знаел от праводателя на ищеца, че те често били отвързани и трудно се влизало
заради тях. Той знаел за построен от него незаконен гараж в имота, но не и за
други незаконни постройки. Пак от него знаел, че другият гараж на главната
улица бил преустройван във фризьорско ателие, после в магазин за пиротехника, а
сега бил заведение, без да знае, дали това е законно или не. От праводателя на
ищеца знаел, че не са го питали за тези преустройства, като веднъж преди 4-5
години се ядосал, че не може да се качи на тавана, т.к. и там са сложили врата.
За тази преграда на втория етаж към тавана, св. И. знаел и лично от свои
посещения при ответниците.
Св. Г. е майка
на ответниците и живее в процесния имот от
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявените обективно съединени искове:
Основателността
на предявен негаторен иск по чл.109 от ЗС предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки – ищецът да е собственик на имота, а ответникът със свои
неоснователни и противоправни действия, да пречи на ищеца, да упражнява правата
си на собственик в пълния им обем. Същите бяха доказани по делото по несъмнен и
категоричен начин единствено що се отнася до предявения иск, ответниците да
премахнат стената и вратата, с която са преградили стълбищната площадка на
втория етаж, за да се освободи достъпът на ищеца до таванския етаж и подпокривното
пространство. Установи се, че страните по делото са съсобственици на ПИ с
идентификатор 77181.11.60 по КК и КР, одобрен със заповед № РД-18-9/23.03.2006
г. на ИД на АК, с адрес на имота в гр. Х., бул. „Б.” № х; с площ от 530 кв.м.,
както и на сградата, която попада върху имота, с идентификатор 77181.11.60.1,
със застроена площ от 115 кв.м., брой етажи 2, предназначение жилищна сграда многофамилна.
Обемът на правото на собственост на всеки от съобствениците се установява по
делото от представените нотариални актове. Според представените по делото
титули за собственост на страните, ищецът е собственик на ½ ид.ч. от
този ПИ, ведно с целия първи самостоятелен жилищен етаж от построената в имота
жилищна сграда, която е с режим на търпимост по §16 ал.1 от ПР на ЗУТ,
представляващ понастоящем самостоятелен обект с идентификатор 77181.11.60.1.1
по КК и КР, с посочена в документа площ 104 кв.м.; както и на ½ ид.ч. от
мазето под първия етаж, ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от банята,
ведно със съответните ид.части от общите части на сградата. Ответниците в
настоящия процес са съсобственици на другата ½ ид.ч. от описания ПИ,
ведно с целия втори самостоятелен жилищен етаж от построената в имота жилищна
сграда, представляващ понастоящем самостоятелен обект с идентификатор
77181.11.60.1.2 по КК и КР; както и на ½ ид.ч. от мазето под първия
етаж, тавана и общите части на двуетажната жилищна сграда. Учредена в случая е
етажна собственост, при която всеки от етажите и придадените им помещения и
ид.части от общите части принадлежат на различни собственици /чл.37 и чл.38
ал.1 от ЗС/ - страните в настоящото производство. Както се посочи, ищецът е
собственик и на ½ ид. ч. от тавана на сградата, а ответниците – на
другата ½ ид.ч. от същия. Ответниците не оспорват това право на
собственост на ищеца, но възразяват, че процесното таванско помещение било
неизползваемо, което обаче е ирелевантно за настоящия правен спор. Действително
от събраните по искане на ответниците гласни доказателства и от заключението на
вещото лице се установи, че състоянието на това помещение не е добро -
подпокривно пространство с видима конструкция от греди, които държат цялата
покривна конструкция, помежду им с прогнили дъски, по които е трудно и опасно
да се ходи, с ниска височина. Но константната съдебна практика е категорична,
че подпокривното пространство /таванът/ в сграда, притежавана в етажна
собственост, е обща част на всички етажни собственици – чл.38 ал.1 от ЗС. С
тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. на ОСГК на ВС е изяснено, че поначало
таванът (пространството между последната етажна плоча и покривната конструкция)
е обща част на сградата, притежавана в етажна собственост. Подпокривното
пространство е обща част по своето естество, когато конструктивно височината
му, площта и достъпът до него не позволяват да бъдат изградени, съгласно
строителните правила и норми, отделни самостоятелни или обслужващи помещения. В
такъв случай таванът служи да изолира етажите от покрива и да дава възможност
за излизане на покрива при ремонт на същия. Когато подпокривното пространство
има нужната височина, пространство и обем за изграждане на споменатите
самостоятелни или обслужващи помещения, могат да се обособят общи части за
преминаване и има достъп от редовна стълба, следва да се приеме, че е обща част
по предназначение. Подходът към това пространство в случая е от дървено
стълбище от втората стълбищна площадка на сградата. Ето защо следва да се
приеме, че процесното подпокривното пространство /таван/ е обща част по своето
естество. Предвид изложеното, съдът приема, че процесното подпокривно
пространство представлява обща част на сградата – етажна собственост, в която
ищецът и ответниците притежават в индивидуална собственост жилищни обекти. По
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства и назначената
експертиза се установи, че ответниците осуетяват достъпа на ищеца до подпокривното
пространство. Установи се, че входът за втория етаж е от север откъм бул. „Б.”
и обслужва този етаж, собствен на ответниците, и подпокривното пространство. По
бетонови стълби от входа на бул. „Б.” се достига до втория етаж, чиято
стълбищна площадка представлява коридор, приобщен към жилището, от който се
влиза в стаите на етажа. Стълбището, но вече дървено, продължава към
подпокривното пространство. На нивото на втория етаж по ширината на стълбището
има преграда, представляваща дървена рамка с две врати – през едната се влиза
от стълбите на втория етаж, а от другата се излиза от него към подпокривното
пространство. За да се стигне до подпокривното пространство, се минава през
вратите на дървената преграда на нивото на втория етаж, показано на приложена
от вещото лице скица-приложение № 2 със зелен цвят. С така изградената на
втория етаж преграда към подпокривното пространство категорично се е ограничил
достъпът на ищеца до него. Съдът не кредитира показанията на разпитаните по
искане на ответниците свидетели в частта им, че вратата на тази преграда
постоянно била отключена, поради което ищецът не бил лишен от възможността да
ползва подпокривното пространство. Преди всичко, тези свидетели са изключително
близки роднини на ответниците /тяхна майка и техен съответно син и племенник/,
живущи на същият този втори етаж, пряко заинтересовани от изхода на спора. На
следващо място, установи се, че тази врата на втория етаж е преди всичко
единствен вход към жилището на ответниците, а след това и към дървеното
стълбище, водещо до тавана. С оглед на това, липсва житейска логика, същата да
стои постоянно отключена, за да се осигурява достъп на ищеца към тавана. Ирелевантно
е обстоятелството, кога именно и от кого е било изградено това преустройство на
стълбищната площадка на втория жилищен етаж, респ. дали още преди или след
установяването на родителите на ответниците в имота първоначално като наематели
през
Ищцовите
твърдения, че достъпът му до общите части на сградата и до подпокривното
пространство е ограничен от ответниците и поради подменени патрон и брава на
входната врата откъм бул. „Б.”, от които нямал нов ключ – останаха недоказани
от него по несъмнен начин. Както се посочи, този вход обслужва собствения на
ответниците втори етаж и общото подпокривно пространство. Събраните по делото
гласни доказателства са противоречиви. Тези по искане на ищеца са на свидетели,
незаинтересовани от изхода на спора, но с по-скоро косвени впечатления за
сочените обстоятелства. Св. Д. знаел от строителния предприемач, че
първоначално е имал проблем с влизането в имота, за да извърши ремонта, т.к.
било заключено. Той не знае обаче, дали ответниците са подменили ключа на входа
откъм бул. „Б.” и дали са ограничили достъпа на ищеца, както и дали последният
сега има ключ от този вход. Св. И. веднъж бил с ищеца, който искал да влезе в
имота от входа на главната, но не могъл, т.к. бравата била сменена, а той имал
стария ключ. Гласните доказателства по искане на ответниците са на свидетели с
преки и непосредствени впечатления за сочените обстоятелства, но пряко
заинтересовани от изхода на спора. Св. Г. сочи, че ищецът имал ключ от външната
врата, който му дали още когато той дошъл и не са сменяли. Според св. Д.Й.,
самият ищец сменил бравата и патрона на вратата откъм бул. „Б.”, имал ключ и
той дал такъв на отв. Г. Й., след което те не били сменяни повече, като достъпът
му от този вход не бил ограничаван. Ето защо, съдът приема за недоказани
твърденията на ищеца, че ответниците с описаните неоснователни и противоправни
действия, му пречат, да упражнява правата си на собственик в пълния им обем. В
този смисъл, не е налице фактическият състав, предвиден в чл. 109 ЗС. Но дори и
да се приеме, че ответниците действително са извършили подмяна на патрона на
вратата откъм бул. „Б.” и не са предоставили нов ключ на ищеца – това не би
обусловило уважаването на иска, така както е предявен. Ищецът претендира,
ответниците да му върнат стария ключ от вратата и нищо повече. Ако се приеме,
че вратата е вече със сменен патрон, то връщането на ищеца на ключ от стария й
патрон с нищо не би променило твърдяното от ищеца положение на нещата, респ. не
би му дал достъпа, от който твърди, че е лишен. И нещо повече, от
горецитираните показания на св. И. се установява, че всъщност ищецът разполага
с ключ от стария патрон на вратата, връщането на който именно се претендира в
настоящото производство. Предвид изложените съображения, като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли искът – ответниците да бъдат осъдени, да върнат
на ищеца стария ключ на входната врата откъм бул. „Б.”, който ключ бил
секретен, от бронзово-сив метал, с марка на фирма „М.”.
Като такъв
следва да се отхвърли и искът, ответниците да бъдат осъдени, да премахнат
незаконните постройки в съсобствения им с ищеца ПИ с идентификатор 77181.11.60
- сградата-гараж с идентификатор 77181.11.60.2 със застроена площ от 21 кв.м. и
сградата-магазин за пиротехника и снек-бар с идентификатор 77181.11.60.3 със
застроена площ по скица от 109 кв.м., а на място от 133,56 кв.м. Относно
първата от сградите, тази с идентификатор 77181.11.60.2, по категоричен начин
от назначената по делото експертиза и от събраните писмени доказателства се
установи, че същата действително е изградена без одобрени инвестиционни проекти
и разрешение за строеж, нанесена е в ЗРП на града, одобрен със заповед №
626/1979 г., и съгласно § 16 от ПР на ЗУТ, е с режим на търпимост, като не
подлежи на премахване. Това е достатъчно основание, искът по отношение на нея с
правно основание чл.109 от ЗС да се отхвърли. За ищеца липсва и правен интерес
от предявяване на иска, предвид чл.92 от ЗС, твърдението му, че тази постройка
е изградена от неговия праводател, и липсата на титул за собствеността й. По
същите съображения липсва основание да се приеме, че именно ответниците са
материално-правно пасивно легитимирани, да отговарят по предявения иск за
премахването на сградата с идентификатор 77181.11.60.2. Законосъобразното
изграждане и ползване както на тази постройка, така и на снек-бар с
идентификатор 77181.11.60.3 е било обект на проверка през
Последният от
предявените в случая искове по чл.109 от ЗС е, ответниците да бъдат осъдени, да
премахнат кучето от порода боен питбул, с черна глава, тяло с черно-бяла
окраска и бели крака, както и построеното за него помещение в съсобствения на
страните имот, представляващо желязна клетка, залепена на северната стена на
гаража с идентификатор 77181.11.60.2, с изградено в нея помещение от тухли и
хоросан с размери 1,20х4 м, покрито с дебела лентова гума. Не се спори, а и от
събраните по делото гласни доказателства и експертизата се установи, че
действително в процесния ПИ ответниците отглеждат соченото животно, за което са
изградили до северната страна на гараж с идентификатор 77181.11.60.2 от железни
пръти клетка за куче, покрита с листове гума, с дължина
При уважаване
на негаторния иск, на основание чл.80 ал.2 от ЗЗД, ищецът иска, да бъде
овластен, да извърши претендираните от него действия за сметка на ответниците,
както и на основание чл.526 ал.2 от ГПК, ответниците да бъдат осъдени, да
внесат предварително сумата, необходима за възстановяване на предишното
състояние, съгласно заключението на вещото лице. Производството по така
предявения обективно съединен иск, при условията на евентуалност, следва да се
прекрати, като процесуално недопустимо. Разглеждането на този иск не е
поставено в зависимост от вътрешно процесуално действие, а в зависимост от
това, дали длъжникът ще изпълни в срок осъдителното решение, т.е. основанието
за това искане ще възникне евентуално в изпълнителния процес и тогава
кредиторът може да иска, да бъде оправомощен от съдебния изпълнител по реда на
чл.526 от ГПК, на който ред се позовава и самият ищец. Разпоредбата на чл.80 от ЗЗД регламентира един от способите за защита на кредитора при неизпълнение на
договорни задължения, респ. предпоставка за предявяването на този иск е наличие
на договор между страните, по който длъжникът не е изпълнил изцяло или отчасти
задължението си по него. Но задължението за премахване на последиците от
неоснователните действия, с които се нарушава правото на собственост, няма
договорен характер, а се поражда за ответника от влизане в сила на осъдителното
решение по чл.109 от ЗС. Затова недопустимо е обективното съединяване на
негаторния иск по чл.109 от ЗС с иск по чл.80 от ЗЗД. Осъдителното решение по
чл.109 от ЗС подлежи на принудително изпълнение по реда на глава V от ГПК. След
образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е длъжен, да покани
длъжника, да изпълни доброволно задължението си в 2-седмичен срок и при
неизпълнение, по искане на взискателя, може да го оправомощи, да извърши
действието за сметка на длъжника. В изложения смисъл е и определение №
395/29.07.2011 г. по ч.гр.д. № 671/2009 г., І г.о., на ВКС.
Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски за държавни
такси, възнаграждения за вещо лице и адвокат; съобразно уважения иск /чл.78
ал.1 от ГПК/, а именно – в общ размер от 660,63 лв.
Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника И.Г.Й. и на ответника Г.Г.Й. деловодни
разноски за адвокатски възнаграждения, съобразно отхвърлените искове /чл.78
ал.3 от ГПК/, съответно – 2 400 лв. на първия и 2 240 лв. на втория.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Г.Й. с ЕГН ********** ***, и Г.Г.Й.
с ЕГН ********** ***; ДА ПРЕМАХНАТ стената и вратата, с които е преградена
стълбищната площадка на втория етаж към самостоятелен обект 77181.11.60.1.2 в
сграда с идентификатор 77181.11.60.1, със застроена площ от 115 кв.м., брой
етажи 2, предназначение жилищна сграда многофамилна, попадаща в поземлен имот с
идентификатор 77181.11.60 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-9/23.03.2006
г. на ИД на АК, с адрес на имота в гр. Х., бул. „Б.” № х, с площ от 530 кв.м.;
която преграда, така както е показана на изготвената от вещото лице
скица-приложение № 2 /л.51/ със зелен цвят, препятства достъпа на Т.Х.Т. с ЕГН **********
***, до подпокривното пространство; като ИЗМЕСТЯТ тази стена и врата с
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Х.Т. с ЕГН ********** против И.Г.Й. с ЕГН ********** и Г.Г.Й. с
ЕГН ********** искове с правно основание чл.109 от ЗС, ответниците да бъдат
осъдени, както следва:
- да върнат на
ищеца стария ключ на входната врата откъм бул. „Б.”, който ключ бил секретен,
от бронзово-сив метал, с марка на фирма „М.”, а именно – на входната врата към втория
жилищен етаж и подпокривното пространство на сграда с идентификатор
77181.11.60.1, със застроена площ от 115 кв.м., брой етажи 2, предназначение
жилищна сграда многофамилна, попадаща в поземлен имот с идентификатор
77181.11.60 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на
АК, с адрес на имота в гр. Х., бул. „Б.” № х, с площ от 530 кв.м.;
- да премахнат
незаконни постройки в съсобствения им ПИ с идентификатор 77181.11.60 по КК и
КР, одобрени със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота
в гр. Х., бул. „Б.” № х, с площ от 530 кв.м. - сградата-гараж с идентификатор
77181.11.60.2 със застроена площ от 21 кв.м. и сградата-магазин за пиротехника
и снек-бар с идентификатор 77181.11.60.3 със застроена площ по скица от 109
кв.м., а на място от 133,56 кв.м.;
- да премахнат
кучето от порода боен питбул, с черна глава, тяло с черно-бяла окраска и бели
крака, отглеждано в поземлен имот с идентификатор 77181.11.60 по КК и КР,
одобрени със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота в
гр. Х., бул. „Б.” № х, с площ от 530 кв.м., както и да премахнат построеното за
него помещение в този поземлен имот, представляващо желязна клетка, залепена на
северната стена на гаража с идентификатор 77181.11.60.2, с изградено в нея
помещение от тухли и хоросан с размери 1,20х4 м, покрито с дебела лентова гума.
ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО
производството по гр.дело № 1002/2013 г. на Районен съд – Хасково, а именно – В
ЧАСТТА на предявения при условията на евентуалност обективно съединен иск - при
уважаване на негаторния иск, на основание чл.80 ал.2 от ЗЗД, Т.Х.Т. с ЕГН **********
да бъде овластен, да извърши за сметка на И.Г.Й. с ЕГН ********** и Г.Г.Й. с
ЕГН ********** претендираните от него действия, а именно:
- да премахне
стената и вратата, с които е преградена стълбищната площадка на втория етаж към
самостоятелен обект 77181.11.60.1.2 в сграда с идентификатор 77181.11.60.1, със
застроена площ от 115 кв.м., брой етажи 2, предназначение жилищна сграда
многофамилна, попадаща в поземлен имот с идентификатор 77181.11.60 по КК и КР,
одобрени със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота в
гр. Х., бул. „Б.” №х, с площ от 530 кв.м.; като измести тази стена и врата с
- да върне
стария ключ на входната врата откъм бул. „Б.”, който ключ бил секретен, от
бронзово-сив метал, с марка на фирма „М.”, а именно – на входната врата към
втория жилищен етаж и подпокривното пространство на сграда с идентификатор
77181.11.60.1, със застроена площ от 115 кв.м., брой етажи 2, предназначение
жилищна сграда многофамилна, попадаща в поземлен имот с идентификатор
77181.11.60 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на
АК, с адрес на имота в гр. Х., бул. „Б.” № х, с площ от 530 кв.м.;
- да премахне
незаконни постройки в съсобствения им ПИ с идентификатор 77181.11.60 по КК и
КР, одобрени със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота
в гр. Х., бул. „Б.” № х, с площ от 530 кв.м. - сградата-гараж с идентификатор
77181.11.60.2 със застроена площ от 21 кв.м. и сградата-магазин за пиротехника
и снек-бар с идентификатор 77181.11.60.3 със застроена площ по скица от 109
кв.м., а на място от 133,56 кв.м.;
- да премахне
кучето от порода боен питбул, с черна глава, тяло с черно-бяла окраска и бели
крака, отглеждано в поземлен имот с идентификатор 77181.11.60 по КК и КР,
одобрени със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота в
гр. Х., бул. „Б.” № х, с площ от 530 кв.м., както и да премахне построеното за
него помещение в този поземлен имот, представляващо желязна клетка, залепена на
северната стена на гаража с идентификатор 77181.11.60.2, с изградено в нея
помещение от тухли и хоросан с размери 1,20х4 м, покрито с дебела лентова гума;
както и на
основание чл.526 ал.2 от ГПК, ответниците да бъдат осъдени, да внесат
предварително сумата, необходима за възстановяване на предишното състояние,
съгласно заключението на вещото лице.
ОСЪЖДА И.Г.Й. с ЕГН ********** и Г.Г.Й. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.Х.Т. с ЕГН ********** деловодни разноски в общ
размер на 660,63 лв.
ОСЪЖДА Т.Х.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
И.Г.Й. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 2 400 лв.
ОСЪЖДА Т.Х.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Г.Г.Й. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 2 240 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.А.