О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2088 Година 2019,01.11 гр.Бургас
Бургаският окръжен съд,II-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На първи ноември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание
на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с. Ваня ВАНЕВА
като разгледа въззивно гражданско
дело номер 1598 по описа за 2019 година
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, вх.№39152/09.09.2019г., подадена от Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов,
чрез пълномощника - гл.юрисконсулт Гергана Владимирова срещу
Решение от 16.08.2019г., постановено по
гр.д.№3637/2019г. по описа на Районен съд- Бургас
С
посоченото решение, Бургаският районен
съд е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас да заплати
на А.Д.Г., чрез адв.Станко Кралев, сумата от 1468,75лв, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 227 часа извънреден труд, представляваща
разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.04.2016г.-31.12.2018г.
и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 479,84 лв., представляваща направените по делото съдебно-деловодни
разноски. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Бургас е
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд- Бургас държавна такса в размер на 278,75. С жалбата се изразява
недоволство от решението и се иска неговата отмяна Жалбоподателят счита, че
същото е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди
се във въззвината жалба, че в хода на първоинстанционното производството, безспорно се установило, че
през процесния период, ищецът(въззвиник) положил извънреден труд, отчитан
ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22.00 и 06.00
часа. Заплащането на труда било извършено съгласно действали последователно
Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з/1429/23.11.2017г., издадени от
Министъра на вътрешните работи.
Посочва се, че съобразно горецитираните заповеди, за всеки
отработен час през нощта, на държавните служители в МВР се изплащало
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв.
Излага се становище, че съдът неправилно преизчислил положения от ищеца нощен труд по
правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, според които нощният труд се преизчислявал с коефициент 1,143.
Навеждат се доводи във връзка с
извода на районния съд за наличие на разлика от 155.58 часа между отчетения и
заплатен нощен труд на ищеца и положения от него.
Заявява се, че по отношение
полагането на нощния труд, се прилагали
правилата на действалите към процесния период Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи по специален начин заплащането на
нощния труд в системата на МВР. В тях липсвали разпоредби, които да регламентират
увеличение на часовете нощен труд с коефициент, за разлика от действалата преди
тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014г., която
предвиждала прилагане на въпросния коефициент. Съгласно действащата
уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да
бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд, а не
както по КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали
на осем часа дневен такъв.
Затова въззивникът счита, че не е
налице празнота в нормативната уредба, а специална законова регламентация,
предвиждаща друг ред за отчитането и заплащането на нощния труд, положен от
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Дори да се приемело за законосъобразно
препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при приравняване на нощен
труд, положен от държавните служители към МВР към дневен, се получавал
коефициент 1 /8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд/, а заявеният в исковата
молба коефициент от 1,143 се получавал при приравняване на 7 часа нощен труд
към 8 часа дневен труд, което било приложимо при трудови правоотношения по реда
на КТ и служебни правоотношения по ЗДС, но не и в настоящия случай. Като е
приел обратното, районният съд постановил необосновано решение. Въззивникът
моли решението на БРС да бъде отменено, като
вместо него се постанови
друго,
с което искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис
от първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ответника
лице-юрисконсулт Владимирова, на 21.08.2019г. Въззивната жалба е входирана в
деловодството на БРС на 02.09.2019г.- следователно е подадена в законния
двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис
от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на
ищеца на 03.10.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от ответната страна.
Страните нямат доказателствени искания.
Съдът констатира, че въззивната
жалба не е подписана. Следва да бъде даден срок за отсраняване на тази
нередовност.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на въззивника да подпише
въззивната жалба в 3-дневен срок от съобщаване.При неизпълнение същата ще бъде
върната.
ВНАСЯ в.гр.д.№1598/2019г. в съдебно заседание
за разглеждане и решаване на 11.11.2019г..
от 9,30 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: