Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 25, ал. 1 и сл. от ЗТР. Образувано е въз основа на жалба от А. А. П., в качеството се на съдружник на „Д. Е. М.” О., гр. В. Т., ЕИК *********, чрез Д. А. Б., в качеството му на пълномощник против отказ № *2538/07.07.2011 г. на А. по В. относно обявяване на годишния финансов отчет за 2010 г. на „Д. Е. М.” О., гр. В. Т.. В жалбата се прави оплакване, че обжалвания отказ е неправилен и постановен при нарушение на процесуалния и материалния закон. Основание за постановяване на отказа да се извърши обявяване на годишния финансов отчет на дружеството от страна на длъжностното лице било обстоятелството, че съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ дружеството се представлява от управителя, който се явявал надлежен заявител по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗТР, и именно последният разполагал и с правомощието да овласти представител на дружеството, по смисъла на чл. 15, ал. 3 от ЗТР. В конкретния случай се касаело за обявяване на акт на дружество с управител – Пол Томас Дейвид Смарт, гражданин на Великобритания, който следвало да упълномощи съставителя да подаде заявлението, а не съдружникът А. А. П., която не разполагала с представителни правомощия по смисъла на чл. 141, ал. 2 от ТЗ. В жалбата се излага, че управителя – Пол Томас Дейвид Смарт бил починал на 17.10.2010 г. Излага се, че тъй като няма решение на общото събрание, с което да се уредят имуществено – правните последици от смъртта на съдружника имало опасност да се изпуснат законовите срокове определени в ЗТР и ЗС. Претендира се да се отмени отказ № *2538/07.07.2011 г. на А. по В. относно обявяване на годишния финансов отчет за 2010 г. и се постанови решение, с което да се дадат задължителни указания на Агенцията по В. да извърши обявяване в Търговския регистър на годишния финансов отчет на „Д. Е. М.” О., гр. Велико Търново. Окръжен съд – Велико Търново, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени представената по делото преписка по заявление, рег. № *2538/30.06.2011 г. на А. по В., гр. С., приема за установено следното: Жалбата е допустима и подадена в срок. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗТР, отказът подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването му. В чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗТР са указани начините на връчване на отказите. В приложенията към жалбата, изпратени от Агенцията по В., липсват доказателства за това: как е връчен отказът, за да може съдът да прецени дали частната жалба е допустима, с оглед преклузивния срок по чл. 25, ал. 1 от ЗТР. Жалбата е подадена от Агенцията по В., с вх. № *4008 без дата. Поради неизпълнение на задължението от страна на Агенцията по В., съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 25, ал. 1 от ЗТР, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Със заявление, рег. № *2538/30.06.2011 г., подадено по електронен път от Димчо Атанасов Борисов – съставител на годишния финансов отчет на „Д. Е. М.” О., гр. Велико Търново, упълномощен от Аманда Прайс – съдружник в дружеството е заявил, че желае да бъде обявен в търговския регистър годишния финансов отчет на „Д. Е. М.” О., гр. Велико Търново. Към заявлението са приложени годишния финансов отчет на „Д. Е. М.” О., гр. Велико Търново за 2010 г. протокол за приемането му, пълномощно, декларация по чл. 13, ал. 4 и 5 от ЗТР и документ за внесена държавна такса. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: С Отказ № *2538/07.07.2011 г., А. по В. e отказала вписване на заявените промени, мотивирайки се с това, че заявителя не е упълномощен от управителя на дружеството, както и че не са представени доказателства за приемането на подлежащия за обявяване акт, съгласно чл. 62 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. При тези фактически данни настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е неоснователна. Предмет на заявлението, с което е сезирана А. по В., е искане за обявяване на акт по смисъла на чл. 61, ал. 2, предл. второ от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър - годишен финансов отчет. Обявяването му в търговския регистър е предвидено като задължение на търговеца по чл. 5 и чл. 6, ал. 2 от ЗТР и съответно чл. 40 от ЗСч. Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗТР и чл. 62 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър към заявлението се прилагат подлежащия на обявяване акт в оригинал и документите, които доказват изпълнението на изискванията относно приемането му, ако такива са установени със закон. Чл. 137, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3, изр. трето от ТЗ предвижда правомощие на Общото събрание на съдружниците за приемане на годишния финансов отчет, което става с решение на Общо събрание /свикано по реда на чл. 139 от ТЗ/, взето с мнозинство повече от1/2от капитала на дружеството. В правомощията на длъжностното лице по регистрацията, съгласно чл. 21, т. 4 и т. 5 от ЗТР и чл. 91, т. 5 и т. 6 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, е да провери дали към заявлението са приложени всички изискуеми документи /в т. ч. подлежащите на обявяване актове, протокол за проведеното ОС, на което е приет ГФО за 2010 г., както и доказателства за редовното свикване и провеждане на Общото събрание/ и дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Съществуването на отделен ред за оспорване на решенията на ОС /чл. 74 от ТЗ/ не е основание за извършване на обявяването, без да се проследи законосъобразността на провеждането на ОС, тъй като производството по обявяване на ГФО е едностранно охранително производство, в което длъжностното лице, респ. съдът са длъжни да проверят наличието на всички изискуеми предпоставки за законосъобразното съставяне на документа, подлежащ на обявяване. В случая видно от протокол за проведено ОС на съдружниците от 30.04.2011 г. годишният финансов отчет е приет с решения на ОС, взети единодушно с гласовете на присъстващия съдружник /еднолично/, притежаващ общо 50 % от капитала на дружеството. Видно от протокола обаче, другият съдружник не е бил представляван на събранието, тъй като, видно от представения със заявлението акт за смърт, е починал преди свикването на ОС. Обстоятелството, че другият съдружник е починал изключва възможността да бъде проведено редовно общо събрание на дружеството преди същият да бъде заличен от търговския регистър и да бъде взето решение относно разпределението на неговия дял. Прекратяването на членството, поради смърт на съдружник, настъпва автоматично и е от кръга на обстоятелствата, подлежащи на вписване в търговския регистър. Тази промяна налага обаче общото събрание на дружеството да вземе решение относно размера на неговия капитал. Броят на дяловете, притежаван от всеки от съдружниците, не подлежи на вписване, но целият капитал следва да бъде разпределен между съдружниците и е недопустимо да останат неразпределени дялове. Законът не предвижда възможност при смърт на съдружник принадлежащите на съдружника дялове да бъдат разпределени между съдружниците по тяхно съгласие. Поради това дружеството или следва да приеме за съдружници наследниците на починалия, или съгласно чл. 149, ал. 3, т. 2 от ТЗ дружеството следва да намали капитала си с дела на починалия съдружник, като изплати равностойността на дела на наследниците му, или евентуално да се постигне споразумение с наследниците за прехвърляне на дела друг от съдружниците или на трето лице, което общото събрание приеме за съдружник. В случая, към момента на провеждането на общото събрание от 30.04.2011 г., дружеството не е било привело законосъобразно своя капитал в съответствие с настъпилото прекратяване на членството на съдружника П. Т. Д. С., починал на 17.10.2010 г. Поради това, и не са могли да бъдат спазени изискванията на ТЗ за редовното свикване и провеждане на ОС на дружеството. Настоящата инстанция намира, че общото събрание дружеството не е привело законосъобразно своя капитал в съответствие с настъпилото прекратяване на членството на съдружника Пол Томас Дейвид Смарт, поради което не са налице предпоставките за вписване на заявените промени по партидата на „Д. Е. М.” О., гр. Велико Търново. Горните съображения мотивират Окръжен съд – Велико Търново да приеме депозираната жалба за неоснователна и да се потвърди обжалвания отказ № *2538/07.07.2011 г. на А. по В. относно обявяване на годишния финансов отчет за 2010 г. на „Д. Е. М.” О., гр. Велико Търново. При образуване на производството по в. гр. д. № 878/2011 година по описа на Окръжен съд – Велико Търново не е внесена държавна такса, а дължимата такава съгласно чл. 29 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 16б, ал. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по В., е в размер на 17.50 лв. „Д. Е. М.” О., гр. Велико Търново следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Велико Търново държавна такса в размер на 17.50 лева. По изложените съображения, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВАотказ № *2538/07.07.2011 г. на А. по В. относно обявяване на годишния финансов отчет за 2010 г. на „Д. Е. М.” О., гр. Велико Търново. ОСЪЖДА „Д. Е. М.” О., гр. Велико Търново, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „С. С.” № 15, да заплати държавна такса в размер на 17.50 (седемнадесет лв. и петдесет ст.) лева по сметка на Окръжен съд – Велико Търново, на основание чл. 29 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 16б, ал. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по В.. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в седмодневен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите. ПРЕДСЕДАТЕЛ: |