Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 569 / 10,06,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на 18,05,2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 334/2020 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 4949/21,12,2019
г., постановено по гр. д. № 8099/2019 г. на РС Пловдив, ІІ гр. състав, ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Д.И.Т. с ЕГН **********; сумата
от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу
ищцата, приключило с присъда № 307 от 04,11,2016 г. по НОХД № 45/2016 г. на
Районен съд- Пловдив, влязла в сила на 14,03,2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14,03,2017 г. до окончателното изплащане на сумата;
като ЗА РАЗЛИКАТА над уважения размер от 1500 лв. до претендирания размер от
15000 лв., искът за неимуществени вреди е ОТХВЪРЛЕН, както и е ОТХВЪРЛЕН изцяло и искът за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв..
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 2959/15,01,2020 г. от Д.И.Т. с ЕГН **********; против посоченото
решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 1500 лв. до пълния
претендиран размер от 15000 лв. Без да оспорва фактическите констатации и
изводи на РС, жалбоподателят предявява оплакване за незаконосъобразност поради
противоречие с материалния закон относно критерия за справедливост при
определяне размера на дължимото обезщетение. Въз основа на това от въззивния
съд се иска да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в
обжалваната част и вместо това да присъди на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в пълния претендиран размер от 15000 лв.
Въззиваемият -
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, изразява становище за неоснователност на
жалбата и иска потвърждаване на решението в обжалваната част.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установено следното:
Жалбата е предявена в
срок, от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от обжалване,
следователно е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК,
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. При извършената служебно проверка въззивният съд не
констатира нарушения на императивни материално правни норми, за наличието на
каквито е длъжен да следи и без да изрично оплакване в тази насока, съгласно
задължителните указания на ТР 1/2013 ОСГТК.
Производството е
образувано по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, предявен от Д.И.Т.
с ЕГН **********; против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат от наказателно преследване срещу ищцата, приключило с присъда № 307 от
04,11,2016 г. по НОХД № 45/2016 г. на Районен съд- Пловдив, влязла в сила на
14,03,2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14,03,2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди.
Ответникът оспорва
основателността на иска като оспорва да са претърпени претендираните вреди и да
е налице причинна връзка между тях и образуваното срещу ищеца наказателно
производство. Твърди, че ищецът с поведението си е допринесъл за евентуалното
им настъпване. Оспорва претендирания размер като завишен, тъй като
наказателното производство е приключило в разумен срок.
С обжалваното решение
РС е приел за изцяло неоснователен иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди; претенцията за неимуществени е приета за основателна до
размер от 1500 лв., като за разликата до пълния размер искът е отхвърлен.
Решението се обжалва само в последно посочената отхвърлителна част, в
останалата е влязло в сила.
Пред настоящата
инстанция не се повдига спор по установените от РС факти, както следва:
Срещу ищцата през
2014 г. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 206, ал. 3,
предл. 1, във вр. с ал. 1 от НК и същата
е привлечена в качеството на обвиняема за това, че на 10,10,2013 г. в гр.
Пловдив противозаконно е присвоила чужда движима вещ, която владеела – лек
автомобил марка БМВ с ДК№ ***на стойност 25093,37 евро, като обсебването е в
големи размери. Досъдебното производство е приключено на 09,12,2015 г. Срещу
ищцата е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, въз
основа на който е образувано НОХД № 45/2016 г. по описа на Пловдивския районен
съд, 24-ти наказателен състав, по което са проведени две съдебни заседания. С
Присъда № 307 от 04,11,2016 г. по посоченото дело на РС Д.Т. е призната за
невинна по повдигнатото срещу нея обвинение. Присъдата е протестирана и е потвърдена с
решение, постановено по ВНОХД №
2759/2016г. по описа на ПОС, в сила от 14,03,2017 г.
Не се оспорва извода
на РС за наличие на обективните предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника по реда на ЗОДОВ: образувано е наказателно производство срещу ищеца, последният
е привлечен в качеството на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и в последствие е оправдан.
Не се оспорва и
извода, че поради повдигнатото незаконно обвинение са засегнати конституционно
защитените основни човешки права на ищцата: чест и достойнство на личността,
право на лична свобода. В резултат на това тя е претърпяла обичайните,
презюмирани от закона вреди, изразяващи се в отрицателни преживявания: психически
стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. Същите,
освен по силата на презумпцията, РС е приел за установени и от събраните пред
него гласни доказателства.
Спорът пред
настоящата инстанция се повдига единствено относно приложението на принципа за
справедливост при определяне дължимия размер на обезщетението, установен с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
При определяне
размера на справедливото обезщетение, РС е взел предвид релевантните за това обстоятелства:
наказателното производство спрямо ищеца е водено в продължителен период - почти две години от привличането на ищцата
като обвиняема до влизане в сила на окончателния съдебен акт; първоначално повдигнатото
обвинение е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК;
спрямо обвиняемия е внесен обвинителен акт, с което ищцата е придобила
качеството подсъдима.
Следва да се посочи
още, че не се установява необосновано забавяне разглеждането на делото; не се
установява конкретният случай да е придобил масов отзвук (чрез публикации в
пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или
дискредитиран. Спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение -
„подписка”, без да са прилагани други мерки на процесуална принуда. Липсват
доказателства и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между соченото
в показанията на св. Т. влошаване на здравословното състояние на ищеца от една
страна и незаконното обвинение от друга.
Съобразно изложените
обстоятелства настоящата инстанция приема, че сумата от 1500 лв. се явява
справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението, достатъчен, за да
възстанови претърпените от ищеца неимуществени вреди. Като е достигнал до същия
извод и е присъдил обезщетение в този размер, а за разликата над посочената
сума до пълния претендиран размер е отхвърлил иска като неоснователен, РС е
постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4949/21,12,2019 г., постановено по гр. д.
№ 8099/2019 г. на РС Пловдив, ІІ гр. състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
като неоснователен предявеният от Д.И.Т. с ЕГН **********; против ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу
ищцата, приключило с присъда № 307 от 04,11,2016 г. по НОХД № 45/2016 г. на
Районен съд- Пловдив, влязла в сила на 14,03,2017 г., ЗА РАЗЛИКАТА над уважения размер от 1500 лв. до пълния претендиран
размер от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14,03,2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част първоинстанционното решение не
е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по
чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: