Решение по дело №2464/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                   11.05.2020г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 2464 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 549728 от 29.11.2018г. по гр.д. № 62224/2016г. Софийски районен съд, 60 състав осъдил „З.О.” АД, ЕИК ******, да заплати на С.Н.Г., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 2 700 лв., представляваща обезщетение за причинените от ПТП, настъпило на 11.06.2014г., неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта - 11.06.2014г., до окончателното плащане, като отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 2 700 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „З.О.” АД, който го обжалва в частта, с която искът е уважен за разликата над 1 400 лв. до 2 700 лв., с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилно първостепенният съд приел процент на съпричиняване от 10 %. По делото било доказано, че ищецът като водач на л.а. „Мерцедес“ управлявал същия без поставен обезопасителен колан, като тялото му не било прикрепено към седалката, което довело до свободното му движение в купето и до настъпване на повече увреждания. Въззивникът считал, че в нарушение на чл. 52 ЗЗД районният съд определил обезщетение в завишен размер. Справедливият размер бил 2 000 лв., който следвало да се намали с утвърдения в съдебната практика процент съпричиняване от 30 %, или дължимото обезщетение било в размер на 1 400 лв. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за разликата над 1 400 лв. до присъдените 2 700 лв. Претендира разноските по делото съгласно списък.

Въззиваемата страна С.Н.Г. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, състояло се на 11.06.2014г. на път ІІІ-162 (с. Гара Лъкатник – с. Миланово), община Своге, по вина на водача на т.а. „Ивеко Дейли“, рег. № ******, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество към датата на събитието. Претендирана е и законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Настоящият въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.), с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител. Съобразно правилото, установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже претърпените от него неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние на делинквента.

Спорни пред настоящата инстанция са само въпросите относно справедливия размер на обезщетението с оглед доказаните по делото вреди, претърпени от ищеца при процесното ПТП, както и налице ли е било съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец и в каква степен.

Доводите на въззивника за неправилно приложение на материалния закон от районния съд са неоснователни. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968г., което не е изгубило значение и е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г.; решение № 93/26.03.2011г. по т.д. № 566/2010г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012г. по т.д. № 461/2011г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012г. по т.д. № 346/2011г., ІІ ТО и др., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време. Съгласно задължителната съдебна практика, при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането

В случая от приетата медицинска документация, заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и показанията на свидетелите Н.В., Н.Г. и В.Б.се установява по безспорен начин, че при процесното ПТП на ищеца са причинени травматични увреждания - рана в областта на долната устна с размер 4 см и контузия на гърдите и корема. При постъпване в болницата на ищеца е извършена хирургична интервенция по зашиване на раната на устната; Престоял е в болница 5 дни, като е проведено консервативно лечение с вливане на физиологичен разтвор, обезболяващи медикаменти и антибиотик. По делото няма медицинска документация за проведеното лечение след изписване от болницата и за настъпили усложнения. По време на лечението ищецът е търпял болки и страдания, като първите две седмици болките са били с по-интензивен характер. Вещото лице – травматолог е посочило, че при обичайно протичане без усложнения на лечебния процес, периодът на възстановяване е около 20-30 дни. От показанията на свидетелите се установява, че повече от месец след инцидента ищецът не излизал от вкъщи, не се чувствал добре, изпитвал болки, страхувал се да шофира. Тъй като съпругата на ищеца била инвалид, през периода на възстановяване за него се грижел негов братовчед – св. Н.Г.. Съгласно показанията на този свидетел, след инцидента ищецът бил целият в синини, изпитвал силни болки, които били особено интензивни първите няколко дни след изписването му от болницата и постепенно отшумявали. Устата му била спукана отвътре и раната била зашита в болницата, поради което първоначално пострадалият ядял само мляко и меки храни. Болките започнали да отшумяват едва след третия месец, а напълно ищецът се възстановил около година след инцидента.

Въззивният съд, като взе предвид установените по делото травматични увреждания, претърпени от ищеца при ПТП, търпените от него по-интензивни болки и страдания в първите две седмици, възстановителния период от около месец, с остатъчни болки и след този период, причинените му в резултат уврежданията битови неудобства и негативни психически изживявания, както и възрастта на ищеца към датата на събитието – 65 години, намира, че обезщетение в размер на 3 000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, а доводите на въззивника в тази връзка са неоснователни.

Въззивният съд намира за неоснователни и доводите на въззивника във връзка с определения от СРС процент на съпричиняване.

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Следователно съпричиняване на вреди от пострадалия е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият. Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента, а другата – от увредения. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като не е необходимо пострадалият да е действал виновно. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г. на ІІ ТО, решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ІІ ТО, решение № 159/24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г., решение № 58/29.04.2011г. по т.д. № 623/2010г. на ІІ ТО, решение № 166/01.10.2013г. по т.д. № 60/2013г., ІІ ТО и др., съгласно която при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В доказателствена тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, и то при условията на пълно и главно доказване, наличието на предпоставките на съпричиняването.

В случая, противно на поддържаното от въззивника, от заключението на комплексната съдебна експертиза не се установява при ПТП ищецът да е бил без предпазен колан – вещите лица са посочили само, че същият е бил с неправилно поставен или технически неизправен колан. Че ищецът е бил с поставен колан се установява по безпротиворечив начин от показанията на двете свидетелите – очевидци В.Б.и Н.В., като след удара св. Величкова помогнала на ищеца да разкопчае колана си. Няма основание показанията им да не бъдат кредитирани и в тази част. Същото свидетелките са изнесли и при разпита им по образуваното досъдебно производство. Следователно ответникът, чиято е доказателствената тежест, е доказал единствено че ищецът е бил с неправилно поставен/технически неизправен обезопасителен колан. Същевременно от заключението на комплексната експертиза се установи, че ако ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан, не би получил единствено травматичното увреждане, изразяващо се в разкъсване в областта на долната устна. Доказване, че другите получени от ищеца травматични увреждания не биха настъпили при правилно поставен колан, не е проведено от ответника. Поради това, и съобразявайки, че основна причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на водача на товарния автомобил в лентата за насрещно движение, правилно първостепенният съд е приел, че в конкретния случай приносът на пострадалия следва да бъде определен на 10 %.

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част. Това обосновава и извод за присъждане на разноски в посочените от СРС размери, определени съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 549728 от 29.11.2018г., постановено по гр.д. № 62224/2016г. на Софийски районен съд, 60 състав в обжалваната част, с която „З.О.” АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на С.Н.Г., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) разликата над 1 400 лв. до 2 700 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 11.06.2014г., ведно със законната лихва 11.06.2014г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „З.О.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Н.Г., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.

В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 62224/2016г. на Софийски районен съд, 60 състав е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.                          

 

 

 

                                                                                                     2.