РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20211110217587 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ИВ. ЮР. П. с адрес:
..............., с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление №
2224/19.11.2021г. издадено от Директор на СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за извършено
административно нарушение по Раздел 1. т.7 от Заповед № РД – 01 – 743/
31.08.2021г. на министъра на здравеопазването.
В жалбата се въвеждат оплаквания, че издаденото наказателно
постановление е постановено в нарушение на закона като се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят И.П., нередовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Директор на СДВР, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за
присъждане на възнаграждение.
1
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 04.10.2021г. около 08:35ч. в гр.София, жалбоподателят И.П. се
намирал на перона на метростанция ,,Вардар“ без да е имал поставена
защитна маска. Това обстоятелство било възприето от свидетеля М.Ч., който
отишъл и го предупредил да постави защитна маска на лицето си.
Жалбоподателят категорично отказал дори и след като бил предупреден, че
ще му бъде съставен АУАН. След като последвал последващ отказ,
свидетелят Ч. се обадил на дежурния и поискал съдействие. На място
пристигнал свидетеля С.П., който също възприел поредния отказ на
жалбоподателя да постави защитна маска на лицето си. Предвид
категоричния отказ да изпълни разпореждането на полицейските служители
на И.П. бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и с възражението, че
ще го обжалва. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана от разпитаните в съдебно заседание свидетели М.Ч. и
С.П.. Видно от показанията им е, че и двамата са били очевидци на
извършеното деяние в лицето на жалбоподателя и на категоричния му отказ
да постави защитна маска на лицето си. Съдът кредитира показанията като
еднопосочни и безпротиворечиви. Същите не се намират в противоречие с
останалите писмени доказателства, а и се потвърждават от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения
АУАН, така и обжалваното наказателно постановление отговарят на
изискванията на ЗАНН и са били издадени в съответствие с
законоустановените давностни срокове по чл.34 от ЗАНН.
2
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че административно наказващият
орган правилно е санкционирал жалбоподателя за извършено
административно нарушение по Раздел 1. т.7 от Заповед № РД – 01 – 743/
31.08.2021Г. на министъра на здравеопазването.
Видно от показанията на разпитаните свидетели е, че жалбоподателят
се е намирал на закрито обществено място на перона на метростанция и
въпреки неколкократните приканвания да постави защитна маска на лицето
си, не го е направил. Неговото упорито бездействие е било в нарушение на
разпоредбите на издадената Заповед № РД – 01 – 743/31.08.2021г., издадена
от министъра на здравеопазването, която е била действаща към момента на
деянието и е била с продължителност до 01.12.2021г. В Раздел 1 т.7 от същата
изрично се упоменава задължението на всички лица, намиращи се в закрити
обществена места, сред които изрично е посочена и метростанцията, да имат
поставени защитни маски за лице за еднократна или многократна употреба.
Според свидетелите Ч. и П., жалбоподателят не е имал поставена
защитна маска въобще и с категоричност е бил отказал да сложи такава.
Съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя в неговата жалба, че
въведената мярка за поставяне на защитна маска на лицето имала
имуществена стойност. Министерската заповед, с която е било въведено
изискуемото задължение, е била издадена по силата на въведените в Закона за
здравето правомощия. Налице е т.нар. законова делегация, която не
предвижда имуществен характер на обществените отношения, които се
уреждат по силата на закона и заповедта. Неизпълнението на полицейското
разпореждане не само не се явява основание за отмяната на издадената
заповед, но и е предпоставка за реализиране на самостоятелна
административна отговорност на друго основание.
Не следва да бъде прието оплакването, че заповедта на министъра е в
колизия с Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или
скриващо лицето. Разпоредбата на чл.3 т.3 изрично се посочва, че забраната
на чл.2, ал.1 не важи когато със закон е установено друго. Именно в тези
изключения попада и нарушената от дееца заповед, издадена в съответствие с
разпоредбите на чл.63, ал.4 и чл.63а, ал.1 от Закона за здравето.
По отношение на възражението, че съставеният АУАН не съдържа
3
яснота на извършеното нарушение съдът намира, че същото е изцяло
неоснователно. При служебна проверка по неговата законосъобразност не се
констатират неясноти или противоречия относно изложената фактическа
обстановка, описваща поведението на дееца. Актът е подписан от двама
свидетели в съответствие с изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Продължителното упорство да бъде поставена защитна маска на лицето от
страна на жалбоподателя е било възприето и от последващо пристигналия
свидетел С.П., поради което и не може да се приеме, че той не е очевидец на
случилото се. Обстоятелството, че заповедта, въз основа на която е бил
санкциониран, е била отменена на 28.11.2021г. не изключва нейното
приложение по време, тъй като към момента на деянието същата е била в
сила.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие, тъй като към момента на извършената проверка
лицето не е имало поставена защитна предпазна маска на лицето си.
От субективна страна отговорността на дееца е умишлена, тъй като на
същия е било разпоредено от полицейски служител да постави маска на
лицето си, което неколкократно било отказано.
По отношение на вида и размера на наказанието санкциониращата
разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето предвижда за извършване на
административно нарушение налагане на наказание глоба от 300 до 1 000.
Административно наказващият орган е наложил минимално по размер
наказание което не подлежи на последваща съдебна редукция.
При извършване на служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на
наказателното постановление на процесуално основание. Същото е било
издадено от компетентен орган и в рамките на определените му с нарочна
заповед правомощия.
Предвид горните съображения обжалваното наказателно постановление
се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото наказаното лице следва да бъде осъдено да
заплати на административно наказващия орган сумата в размер на 100.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на
СРС и сумата от 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
4
лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 2224/19.11.2021г.
издадено от Директор на СДВР, с което на ИВ. ЮР. П. с адрес: ....................., с
ЕГН: ********** е наложено наказание глоба 300 (триста) лева за
административно нарушение по Раздел 1. т.7 от Заповед № РД – 01 – 743/
31.08.2021Г. на министъра на здравеопазването.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.5 от ЗАНН ОСЪЖДА ИВ. ЮР. П. с адрес:
....................., с ЕГН: ********** да заплати на СДВР сумата от 100.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС
сумата от 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5