РЕШЕНИЕ
гр.
Ловеч…21.04.2021 г .
Ловешки окръжен
съд …… гражд. състав…… публично
заседание на…двадесет и трети март
двехиляди двадесет и първа годинав състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ВЕСЕЛИНА
ВАСИЛЕВА и в присъствието на
прокурора…………………………………………като разгледа докладвано от…….съдия Данкова гр.д.726.…………….
по описа
за 2020
година, и за да се произнесе съобрази:
Производството е с правно
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
По делото е постъпила въззивна
жалба вх. №
263490/30.11.2020 г. от ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. ********срещу решение № 260083/03.11.2020 год. на
Ловешки районен съд, постановено по гр.дело № 166/2020 год., на основание чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс. Въззивникът посочва,че неправилно е приложен материалния
закон Наредба №1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози.
Позовава се на член 2 от Наредбата,който цитира и счита че от събраните
доказателства се установява, че ответницата не е била отчетена с техническо
средство, въпреки издадения талон за кръвна проба. Твърди, че фактическите
изводи на Районния съд относно даването на проба за алкохол са
противоречиви.Посочва,че поведението на ответницата, визирано от законодателя в
член 500, алинея първа, точка първа от Кодекса за застраховане дава право на
въззивника да претендира заплатеното обезщетение като застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Изтъква се, че районният съд не е обсъдил значението на
установените факти през призмата на приложимото право, а се е спрял основно на
наказателните постановления които нямат особено значение в процеса. Въззивникът
цитира съдебна практика и счита, че се касае за нарушение чрез бездействие,
което по дефиниция се реализира, когато субектът вместо да издиша определено
количество въздух в техническото средство не е могъл да предостави материал за
пробата чрез дрегер. Във въззивната жалба се заявява, че районният съд е
основал изводите си единствено на показанията на свидетеля П., които били
изключително непоследователни противоречиви и взаимно изключващи се. Според
въззивника, този е единственият свидетел, който твърди, че ответницата по
делото въобще се е опитала да даде проба с техническото средство. Във
въззивната жалба се заявява, че мотивите в първоинстанционния акт са вътрешно
противоречиви, тъй като веднъж съдът приема, че ответницата има издаден талон
за кръвна проба, която отказала да даде,а същевременно счита, че нямало
суетяване от нейна страна на пробата за алкохол. Въззивникът се позовава на грубо
нарушение на процесуалните правила и задължителната съдебна практика, която
посочва. Във въззивната жалба се твърди, че пред първоинстанционния съд при
условията на пълно, главно доказване са били установени всички елементи на
фактическия състав за уважаване на предявения иск. Заявява се, че се доказват
застрахователно правоотношение по полица от 2018 година, настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие в резултат на противоправното
поведение на П.Б., нанасяне на вреди на процесния лек автомобил, причинно
следствена връзка и размера като стойност на вредите възлизащи на 1608.86 лева.
Въззивникът моли да бъде отменено изцяло атакуваното съдебно решение от
03.11.2020-та година на ЛРС и предявеният иск да бъде уважен в пълен размер, както
и да бъдат присъдени съдебни разноски.
Представен е писмен отговор
№264136/17.12.2020 г. от П.Б., в който се посочва че въззивната жалба е
неоснователна, а съдебното решение е правилно и законосъобразно.Посочва се,че
ищецът не е доказал факта, че ответницата е отказала да се подложи на тест за
употреба на алкохол, въпреки указанията в доклада на съда. Изтъква се, че чл.
500 от КЗ се прилага само за виновния водач, а още в първото заседание П.Б.е
оспорила механизма на произшествието, констатциите и протокола от ПТП. Посочва
се, че от събраните доказателства се установява, че водача на другия лек
автомобил е пресякъл пътя на Б. ,за да паркира пред кафене „Лидер“от нейната
страна на движение.Твърди се, че Б. се опитала да предотврати удара и се
изнесла леко в ляво към осовата линия,
но в отсрещното платно имало колона от автомобили , заради зелената светлина на
светофара и нямала възможност да навлезе в отсрещната лента.Заявява се, че Б.
не е имала вина за произшествието, не могла и не била длъжна да предположи, че
водача на другия лек автомобил ще и пресече пътя, за да паркира. Обсъжда се
подробно поведението на въззиваемата, св.показанияна св. П. и св.Й., които са в
насока,че не е отказвала проверка за употреба на алкохол. Изтъква се, че са
съставени две наказателни постановления, едното от които-наказателното
постановление от №896/03.07.2019 г. е било отменено. Посочва се,че посоченото в
мотивите на наказателния съд и в заключението на вещото лице по настоящето дело
се припокрива и доказва, че Б. няма вина за пътно-траспортното произшествие.
Подробно се обсъжда маркировката на пътното платно, изводите на вещото лице и
се прави извод, че водачът на другия лек автомобил не е спазил правилата за
движение наляво, а е паркирал и автомобила под ъгъл, като част от него е бил на
пътното платно и не е могъл да бъде заобиколен. Въззиваемата се позовава на
последиците от обжалване на наказателно постановление №897/03.07.2019 г. ,
което е висящо и по което са събрани гласни доказателства, че не е отказала
проба с техническо средство. Изтъква се ,че районният съд е обсъдил
изключително подробно събраните гласни доказателства .Посочва се, че щетата е
гаранционна и липсва основание за регрес. Посочва се, че искът не е бил уточнен
нито по основание, нито по размер, въпреки, че е претедирана сумата 1608.86
лева.Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба ида бъде потвърдено
съдебното решение от 03.11.2020 г. на ЛРС, както ида бъдат присъдени разноски в
размер на 200 лева.
В
съдебно заседание въззивникът,редовно призован не изпраща представител
Въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с адв. М..
Посочва, че оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено атакуваното съдебно
решение, като законосъобразно.
От
представените доказателства, вложени в гр.д. 166/20 г. на Районен Съд гр.
Ловеч, ,от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната взаимна
връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Постановено е решение №
260083/03.11.2020 год. на Ловешки районен съд, постановено по гр.дело №
166/2020 год., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан ,предявени от
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********, против П.С.Б. , иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415
от ГПК във връзка с чл. 500 ал. 1, т. 1, предл. трето от КЗ, за установяване
дължимост на вземане в размер на сумата 1608.86 лв. ,представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 66001900917/2019
г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на
заявлението по заповедното производство /01.11.2019 г./ до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК №1159/18.11.2019 г. по ч.гр.дело № 2146/2019 г. по описа на PC-Ловеч. С цитираният съдебен акт е осъдено ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, да заплати
на П.С.Б. сумата 396.85 лв. - разноски по делото
Постановеното съдебно
решение № 260083/ 03.11.2020 г. по гр.дело № 166/2020 год. на Ловешки районен
съд е атакувано изцяло от въззивникът. Съдебният акт е валиден и допустим, но
при проверка на неговата правилност, въззивният съд приема, че е неправилен в
частта до размер на сумата 804.43 лева. В тази част следва да бъде отменен и въззивната
инстанция се произнесе по същество на спора, като бъде уважена исковата
претенция до размер на сумата 804.43 лева,ведно със законна лихва, начиная от
01.11.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.
Въззивникът е
инициирал заповедно производство по чл. 410 от ГПК по заявление №
12036/01.11.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.В
полза на „Групама застраховане“ЕАД-София е издадена заповед №1159/18.11.2019 г.
за изпълнение на парично задължение против П.С.Б., за сумата 1608.86 лева -
главница, ведно със законната лихва, начиная от подаване на заявлението –
01.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 32.18 лева –
държавна такса и сумата 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 26 от НЗПП. В т.12 на заявлението е конкретизирано, че вземането
е за възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение по щета от
пътно-транспортно произшествие на 21.06.2019 г. в гр.Ловеч,причинено виновно от
управляван от П.Б. лек автомобил , като виновния водач е отказал да се подложи
на проверка.Подадено е възражение по чл. 414 от ГПК от П.Б. №13298/02.12.2019 г. ,че не дължи
претендираното вземане. Исковата молба на въззивника №1165/30.01.2020 г. е
постъпила в срока по чл. 415 от ГПК, тъй като за разпореждане №4289/09.12.2019
г. на ЛРС му е съобщено на 30.12.2020 г., а тя е подадена на 30.01.2021 година.
С протоколно
определение от 31.07.2020 г. по гр.д. №166/2020 г. на ЛРС районният съд е приел
за безспорен факта на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и
ответницата, за посочения в исковата молба лек автомобил „Mitsubishi Colt“, валидна към датата на процесното ПТП. С цитираното пр.определение е
прието/макар и ненадлежно изписано в диспозитив, но съдържащо се в мотивите/,
че е безспорен и факта на възникване на пътно –траспортно произшествие на 21.06.2019 г., в гр. Ловеч, в което са участвали
ответницата, като водач на лек автомобил „Mitsubishi Colt“, и водачът на лек
автомобил „Форд Куга“.
Съставен е Протокол за ПТП № 1688366 на 21.06.2019 г. от
мл. автоконтрольор при СПП - ОД на МВР-Ловеч, в който е посочено, че на
21.06.2019 г. в 13.00 часа в гр. *****“, пред ресторант „Национал“ П.С.Б., в
качеството на водач на лек автомобил „Mitsubishi Colt“ с рег.№ *****,
реализирала ПТП с материални щети, като при разминаване не е осигурила
достатъчно странично разстояние с лек автомобил „Форд Куга“ с рег.№ *****,
собственост на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, управляван от П.П.Й. от гр. ***. В документа
е вписано, че П.С.Б., е отказала проба за алкохол. Установява се, че във връзка
с описаното по-горе ПТП, на ответницата са съставени два Акта за установяване
на административно нарушение.
По делото са
приложени,изготвени на името на П.Б. два
акта акта за установяване на административно нарушение.Първият от тях е АУАН
серия Д, № 984986/21.06.2019 г., за нарушение на чл. 44 ал. 2 от ЗДвПна
21.06.2019 г., в 13.03 часа, в гр. *****“,тъй като П.Б. при движение към центъра
на града, управлявала лек автомобил „Mitsubishi Colt“ с рег.№ *****, и не
осигурила достатъчно странично разстояние при разминаване и ударила спрял лек
автомобил „Форд“ с рег.№ *****, като последвали материални щети. Съставено е Наказателно
постановление № 19-0906-000896/03.07.2019 г. на Началника на ОД на МВР-Ловеч за
налагане на глоба за виновно нарушение на чл. 44 ал. 2 от ЗДвП. Постановено е влязло
в сила съдебно решение от 17.08.2020 г. по АНД № 173/2020 г. по описа на РС –
Ловеч,с което наказателно постановление
е отменено, поради съществени процесуални нарушения.
Изготвен
е и АУАН серия Д, № 984987/21.06.2019 г., е за допуснато от П.Б. нарушение по
чл. 174 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за това, че на същата дата, в 13.12 часа, в гр. *****“,
с посока на движение към центъра на града, управлявала лек автомобил „Mitsubishi
Colt“ с рег.№ *****, като отказала да изпълни указанията за изпробване с
техническо средство за употреба на алкохол „Алкотест дрегер“ 7510 с фабричен
номер ARBB 0039. Посочено е, че е издаден талон за медицинско
изследване с № 0004943. Органите на полицията са съставили талон за изследване
с № 0004943/21.06.2021 г. на П.С.Б.,в който е отразено ,че въззавемата е
отказала да даде предварителна проба в 12.53 часа на 21.06.2019 г. с посоченото
в акта техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBB 0039 и е уведомена до 40 мин.от връчване на талона да
се яви за даване на кръвна проба. Талонът няма надлежно попълнени
реквизити-подпис на лицето –въззиваем и посочено лечебно заведение, поради
което на процесуално основание с решение №260017/15.02.2021 г. по НАХД№174/20
г. н ЛРС/влязло в законна сила на 05.03.2021 г./ е отменил издаденото
наказателно постановление №19-0906-000897 от 03.07.2019 г. на Началник на
сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч.
Предвид развитието на административните производства
съдът намира,че фактическите обстоятелства следва да се установят в настоящето
производство при действие на принципа на непосредственост от изслушаните гласни
доказателства св.показания на П.П.Й., И.Г.И.,
П.М.Ц., А.К.П.,писмените документи и заключенията по съдебно-техническата
експертиза и съдебно-счетоводната експертизи.
Съдът
приема,че на 21.06.2019 г. в 13.00 часа
в гр. *****“, пред ресторант „Национал“ възникнало пътно-траспортно
произшествие между П.С.Б., в качеството
на водач на лек автомобил „Mitsubishi Colt“ с рег.№ *****, и лек автомобил „Ford
Kuga“ с рег.№ *****, собственост на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, управляван от П.П.Й.
от гр. С****. От св.показания на И.И.,П.Ц., които са непосредствени свидетели
на деянието се установява, че въззиваемата не е реагирала своевременно,
възприемайки спрелия лек автомобил „Форд Куга“ и не го е заобикалила, като му е
нанесла удар. От друга страна водача на лек автомобил „Ford Kuga“ с рег.№ *****
е предприел маневра по пресичане на пътното платно и паркиране в лявото пътно
платно относно неговата посока на движение.
Относно
механизма на удара между двете моторни превозни средства, съдът възприема като
обосновано и професионално защитено заключението по съдебно автотехническата
експертиза,като го съобразява предвид съответствието му с гласните
доказателства по делото и правните изводи. Установява се, че лекият автомобил „Форд
Куга“ е пресякъл траекторията на движение на лекия автомобил Mitsubishi Colt.
Лекият автомобил управляван от П.Б. Mitsubishi Colt с регистрационен номер .№ *****
се движел към центъра на град Ловеч от автогара Ловеч. По улица „Цачо Шишков“ пътното
платно е двупосочно и към момента на изготвяне на съдебно-техническата
експертиза върху него не е имало в хоризонтална
маркировка, а ширината му е била 9 метра с тротоари от двете страни. Поставени са пътни знаци а 24, 22 и 18, както
и светофари, като след мястото на удара се намира кръстовище за улица „Княз Имеретински“,
урегулирано със светофари и пътни знаци. Лекият автомобил Mitsubishi Colt се е
движил по улица цачо Сяров по посока към центъра на град Ловеч и е следвало да
премине през кръстовището срещу него се движел лекия автомобил „ Ford Kuga“
който е преминал кръстовището при зелен светофар пресякъл е лявото платно,по което
се движел и е преминал в дясното платно на улица „Цачо Шишков“. Ударът който е
последвал между двата леки автомобила е върху преден десен край на лек
автомобил Mitsubishi Colt и заден десен край на лек автомобил „Ford Kuga“.В
резултат на този удар лекият автомобил „Ford Kuga“ е с деформирана и увредена
облицовка на задна броня в дясната част, дясна престилка и метална част на
централната част на бронята, скъсана лайсна над десен заден калник, подкалник и
задна дясна страница. По заключението на съдебно-техническата експертиза е
определено, че размерът на щетата възлиза на сумата 1608.86 лв , като включва
поставянето на увредените части на автомобила, материали за боя, допълнителни
материали и труд. Скоростта на движение на лекия автомобили „Mitsubishi Colt“
при удара не е била по-висока от 41 километра в час. Съдът кредитира
свидетелските показания на свидетеля Ц. и свидетеля И./които са очевидци и
показанията им съвпадат с констатациите на вещото лице/, които посочват, че ударът
е последвал след като лекия автомобил „Ford Kuga“ вече е бил спрял.
Необходимата странична дистанция за заобикаляне на лекия автомобил „ Ford Kuga“
от лекия автомобил „ Mitsubishi Colt“ е била 0,43 м.
ЗАД
„Алианц България“ ,в качеството на застраховател на л.а. „Ford Kuga“ е отправил
искане спрямо „Групама застраховане“ ЕАД,като застраховател на л.а. „Mitsubishi
Colt“ относно изплащане обезщетение,заведено от въззивника по щета №
66001900917/13.08.2019 г. за сумата 1608.86 лева. С пл.нареждане от 23.08.2019
г. сумата по щетата в размер на 1608.86 лева е преведена от въззивника на ЗАД
„Алианц България“. Това обстоятелство се потвърджава ,както от писмените
документи по делото, така и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
Размерът на обезщетението е обоснован по опис на щета
0300/19/010/500163, образувана при ЗАД „Алианц България“за л.а. за МПС – „Форд
Куга“ с рег.№ *****, като вкл. 1593.86 лева –щетата от технически експерт и
15.00 лева – ликвидационни и допълнителни разходи
Въззивната
инстанция счита,че е сезирана с положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с 500,ал.1,т.1 от КЗ от „Групама застраховане“
ЕАД -София против П.С.Б. за сумата
1608.86 лева. Съдът констатира, че са налице кумулативните предпоставки за уважаване
на иска- причинителя на ПТП има имуществена доброволна/договорна/ застраховка ,
сключена с „Групама застраховане“ -София
към момента на ПТП 21.06.2019 г.. ,възникнали са имуществени щети, които са
обезвредени от застрахователя,
причинителят на ПТП е действувал виновно. За да е налице деликт, и
следователно да възникне задължение за обезвреда по чл. 45 ЗЗД, е необходимо да
е извършено виновно и противоправно деяние, нанасящо вреди другиму.
Предпоставките за възникване на деликтната отговорност трябва да са осъществени
кумулативно от дееца и да съществува пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между деяние и резултат.
Застрахователят
има регресен иск срещу причинителя на щетата- в този смисъл е разпоредбата на
чл.500,ал.1 от КЗ-основание на което застрахователят встъпва
в правата на застрахования спрямо причинителя на щетите. Относно вредите, застрахователното
правоотношение и факта на изплащане на
обезщетението между страните няма противоречие и съдът ги приема за установени.
Оборването на презумпцията за вината на причинителя на ПТП е в негова тежест,
като в съда приема,че в казуса безспорно се установява причиняване на ПТП по
вина на двамата водчи на леките автомобили. Водачът на л.а. „Mitsubishi Colt“не е оценил реално и обективно ситуацията, тъй като е видял спрелия друг
автомобил, но не е успял да проведе безопасно разминаване с него.От друга
страна водачът на л.а. „Ford Kuga“не е спрял правилно, както и неправилно е извършил
пристрояване като е пресякъл пътното платно и паркирал до тротоара на другото
пътно платно. Следователно съпричиняването на водачите на л.а. . „Ford Kuga“ е 50 % и то следва да се съобрази при определяне
размера на иска.
Следва да се посочи, че от
представените доказателства-гласни и писмени, се установява, че П. Б. е
отказала проверка за алкохол с техническо средство или кръвна проба. При
проверка от полицейските органи П.Б. не е могла да издиша достатъчно количество
въздух, за да се извърши проверка с техническо средство за употреба на алкохол
„Алкотест дрегер“ 7510 с фабричен номер ARBB 0039. В тази насока са показания на
св. Ц. ,св.П.,св. Й..Поведението и обаче след това по същество
съставлява отказ от проверка за алкохол, тъй като тя е напуснала
местопроизшествието и се е прибрала у дома си. С тези действия тя не е
съдействала за извършване на проверката и като конклудентни такива те
съставляват отказ от извършване на проверка. Този извод на съда се затвърждава
и от поведението и по повод,представения и /според св.показания на св. Й., св.
И./ талон за изследване с № 0004943/21.06.2021 г. на П.С.Б.,където е вписано,
че следва до 40 мин.от връчване на талона да се яви за даване на кръвна проба.П.Б.
не е изпълнила добросъвестно задължението си водач на лек автомобил, участник в
пътно-транспортно произшествие и при
данните за невъзможност да се извърши проверка за алкохол с техническо средство,
да се яви за извършване на кръвна проба.
С това свое поведение,съдът също преценява, че П.Б. е осуетила проверката за
употребен алкохол. Тези обстоятелства се обсъждат от съда и на базата на
изявленията на св. Й. за мирис на алкохол,който доловил от въззиваемата-“После
след като усетих миризмата на алкохол , се обадих в полицията.“,св. Ц.:“Жената
беше видимо неадекватна.Държеше се неадекватно и през по-голямата част от
времето дори не искаше да излезе от колата“,св. П.:“П. си беше съвсем нормална
, но беше много възбудена от това
произшествие, тъй като и детето и беше до нея.“От справката за водач Б./ л.9 по
НАХД №174/20 г./ в графа „присъди и решения“е посочено, че с протокол
№169/16.11.2016 г. на ОДМВР –Ловеч и решение на РС-Ловеч въззиваемата е била
лишена 11 месеца от правоуправление за срок от 30.10.2016 г. до 30.09.2017 г.
на основание чл. 343Б,ал.1 от НК. Предвид и тези данни е следвало П.Б. да
прояви отговорно поведение и да премине медицинско изследване по представения
талон за изследване за употреба на алкохол.
Другата предпоставка за
основателност на регресния иск касае заплащане на обезщетението на пострадалото
лице от застрахователя. В казуса по опис на щета 0300/19/010/500163 и по щета №
66001900917/13.08.2019 г. се установява заплащането на сумата 1608.86 лева.
Законодателно е установено,че ако страните не са уговорили друго се дължи
заплащане на действителната стойност на застрахователното обезщетение и предвид
заключението по съдебно-автотехническата и съдебно-счетоводна експертизи следва
да се присъди застрахователно обезщетение в размер на сумата 1608.86 лева. Съдът
обаче съобрази,че има 50% съпричиняване и дължимото обезщетение от П. Б.
възлиза на сумата 804.43 лева,ведно със законна лихва от подаване на
заявлението -01.11.2019 г. до окончателно изплащане.
Ловешки
окръжен съд счита,че предявеният ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД-гр. София, против П.С.Б.
иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 500 ал. 1, от КЗ, за установяване дължимост на вземане в
размер на сумата 804.43 лв. - застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета № 66001900917/2019 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на подаване на заявлението по заповедното
производство /01.11.2019 г./ до окончателното й изплащане, за което вземане е
издаденазаповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№1159/18.11.2019 г. по ч.гр.дело № 2146/2019 г. по описа на PC-Ловеч е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а
в останалата част до пълния претендиран размер на сумата 1608.86 лева,,ведно
със законна лихва от 01.11.2019 г. е
неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При тези
обстоятелства настоящата инстанция счита, че решение № 260083/03.11.2020 год.
на Ловешки районен съд, постановено по гр.дело № 166/2020 год.е
незаконосъобразно в частта, в която е отхвърлен главния иск за сумата 804.43
лева с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 500,ал.1 от КЗ и в тази част следва да бъде отменено, а иска
уважен. Съдебния акт на районния съд в останалата
атакуваната част следва да бъде потвърден, тъй като макар и при различни
фактически и правни изводи, крайните изводи на двете инстанции са идентични.
Предвид
основателност на главният иск за сумата 804.43 лева, следва да бъде уважено
искането на въззивника за заплащане на разноски в заповедното производство в
размер на сумата 16.09 лева –д.такса и 25 лева юрисконсултско възнаграждение, а
в останалата част искането за разноски
да бъде отхвърлено до пълния размер на сумата 82.18 лева
Въззиваемият
следва да заплати на въззивника съдебно-деловодни разноски по съразмерност и
компенсация в размер на сумата 167.68 лева. Въззивникът е направил
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции в размер на сумата 934.36 лева, а въззиваемия – в размер на сумата 599
лева. Разноските на въззивника са формирани ,от по 200 лева-юр.възнаграждение
на основание чл. 78,ал.8 от ГПК във вр.с чл. 37 ЗПП и чл. 25,ал.1 от НЗПП за
всяка от двете инстанции,предвид размера на исковата претенция и извършените
проц.действия, 64.36 лева-д.такса за двете инстанции, 50 лева-депозит за
свидетели, 420 лева депозит за вещи лица. Съдебно –деловодните разноски на
въззиваемия за двете инстанции се определят от сумата 500 лева-възнаграждение
за адв.защита,съответно 300 за първа и 200 лева з автора инстанция, 99 лева –депозит
за вещи лица. Предвид уважаването на главния иск в непълен
размер, разноските на въззивника, които се дължат съразмерно на уважената част
от исковете, възлизат на 467.18 лева, а дължимите разноски на въззиваемия
съразмерно на отхвърлената част на исковете – възлизат на 299.50 лева.При това
положение след компенсацията на разноските между страните, въззиваемия следва
да заплати на въззивника сумата 167.68 лева-съдебно –деловодни разноски по
съразмерност и компенсация за двете инстанции.
Воден от тези мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно съдебно
решение № 260083/03.11.2020 год. на Ловешки районен съд, постановено по гр.дело
№ 166/2020 год.,в частта,в която е отхвърлен иска ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано от С.Е.Б. – изпълнителен директор и Т. П. М. - прокурист, против
П.С.Б. , ЕГН-**********,***,с правно
основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 500
ал. 1, т. 1, предл. трето от КЗ, за установяване дължимост на вземане в размер
на сумата 804.43 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № 66001900917/2019 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума от датата на подаване на заявлението по заповедното
производство /01.11.2019 г./ до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№1159/18.11.2019 г. по ч.гр.дело № 2146/2019 г. по описа на PC-Ловеч и присъдени 396.85 лева съдебни разноски и вместо
него постанови:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на П.С.Б.
, ЕГН-**********,***, че на основание
чл. 422,ал.1, от ГПК във вр. С чл. 500, ал.1 от КЗ, П. Стоянова Б. ЕГН-**********,***
следва да заплати на ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *******,
представлявано от С.Е.Б. – изпълнителен директор и Т.П. М. – прокурист сумата от 804.43 лева/осемстотин и четири
лева ,четиридесет и три стотинки/,представляваща платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
66001900917/2019 г. по пътно транспортно произшествие на 21.06.2019 г. в
гр.Ловеч, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на
подаване на заявлението по заповедното производство /01.11.2019 г./ до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №1159/18.11.2019 г. по ч.гр.дело №
2146/2019 г. по описа на PC-Ловеч и сумата 41.09 лева-съдебни разноски в заповедното производство .
ПОТВЪРЖДАВА 260083/03.11.2020 год. на
Ловешки районен съд, постановено по гр.дело № 166/2020 год, в останалата
атакувана част.
ОСЪЖДА
П.С.Б.,с горните данни да
заплати на ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК ******** съдебно-деловодни разноски
за двете инстанции по съразмерност и компенсация в размер на сумата 167.68 лева /сто шестдесте и
седем лева и шестдесет и осем стотинки/.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 280 от ГПК по цена на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.