Р Е Ш Е Н И Е
№ 65/ 05.04.2018 год., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание
на 07.03.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ Д.А
при секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдия Р.
СЛАВОВ в.т.дело № 20 по описа за
2018 год., за да се произнесе с
решение, съобрази
Производството
е по чл.258 ГПК.
Постъпила е
жалба от “ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО“ООД гр.Добрич,
с представляващ М. Д. М., чрез пълномощникът си адв.Б.К. ***- ищец по
т.д. № 237/2017год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото
с № 749/17.11.2017год., с което са отхвърлени като неоснователни предявените
от въззивника срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“АД искове с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 в евент. Чл.59 и чл.86 ЗЗД за сумата от 96 225,15лв., представляваща сбор от
суми, получени от ответника без основание като плащане на такса Пренос по ел.-мрежа Ниско напрежение, за
периода от 17.01.2014год. до 14.04.2016год., ведно със законната лихва върху главницата
до окончателното плащане на сумата, сумата от 16 961,45лв. –обезщетение за забава от 18.01.2014год. до
датата на исковата молба-14.04.2016год.:
Искове с
правно основание чл.55 ал.1 пр.1 в евент. Чл.59 и чл.86 ЗЗД за сумата от 61 308,93лв., представляваща получена
от ответника без основание сума, явяваща се разлика между събраната сума за такса Пренос по ел.
мрежа по цена ниско напрежение и
изчислената сума за същата гакса по цена
средно напрежение, за периода от 17.01.2014год. до 14.04.2016год., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното плащане на сумата, сумата от
10 911,85лв. –обезщетение за забава
от 18.01.2014год. до датата на исковата молба-14.04.2016год.
Счита
решението за неправилно- поради
нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост на
същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване
на ново, с което исковетете да бъдат уважени в предявените размери. Излага, че след като средствата за търговско
измерване на количеството на ел. енергия
не са били поставени на страна Средно напрежение в трафопостта, не
възниква задължение за плащане на пренос
по електроразпределителната мрежа
на потребената ел. енергия, защото дължимостта на този компонент от
цената е обвързана от изричното условие на правомерно измерване. Оспорва като
неправилен извода на съда, че ищецът е следвало да отправи искане до ответника
по чл.2 ал.2 вр. чл.1 ал.1 т.3 от Наредба № 6/24.02.2014год. за промяна на
мястото на измерване, което е било сторено едва с молбата на ищеца от
18.12.2014год. до ответника, като сочи, че цитираните разпоредби са неприложими
в конкретната хипотеза. Оспорва като неправилен и извода на съда, че е била нужна реконструкция на трафопостта на значителна стойност, за да
се създаде техническа възможност да се измерва преноса на ел. енергия на страна
Средно напрежение в него.
С жалбата
се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат уважени в
претендираните размери.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
С писмен
отговор на процесуален представител на въззиваемата страна, жалбата се оспорва
като неоснователна, по изложени съображения.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа, съответно оспорва от процесуални представители, както и чрез
представени писмени становища от процесуалните представител на страните.
Съдебният
състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Производството
пред ВОС е образувано по искове предявени от „Търговия на едро” ООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, Варна /С променено в хода на процеса
наименование на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца:
сума в размер на 96 225,15 лева, представляваща сбор от
парични суми, получени от ответника без основание за такса Пренос по
електроразпределителна мрежа Ниско напрежение в периода от 17.01.2014
год. до 14.04.2016 год., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане
на иска до окончателното плащане, както и сумата 16 961,45 лева, представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху главницата 96 225,15 лева, изчислено върху размера на всяка от
платените суми, включени в главницата, считано от 18.01.2014 год. до датата на
завеждане на иска на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, в евентуалност чл.59
от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД,
в евентуалност:
заплащане на сумата 61 308,93 лева,
представляваща получена от ответника без основание сума, представляваща разлика
между събраната такса Пренос по електроразпределителна мрежа по цена Ниско
напрежение и изчислената такса по цена Средно напрежение в
периода от 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год., ведно със законната лихва върху
разликата от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, както и
сумата 10 911,85 лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 61
308,93 лева, изчислено върху размера на всяка от платените суми - разлики в
цената на таксите, включени в главницата, считано от 18.01.2014 год. до датата
на завеждане на иска, с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, в
евентуалност чл.59 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
С исковата молба се излага, че ищеца
е собственик на бетонен комплектен трафопост «Търговия на едро», състоящ се от
сграда и електрически съоръжения в нея. Трафопостът е изграден през 2001 год.
за сметка на дружеството и за нуждите му за снабдяване с електрическа енергия.
Трафопостът е присъединен към електроразпределителната мрежа Средно напрежение
на град Добрич, посредством кабелна линия 20 kV от Електрическа подстанция Високо/Средно напрежение „Фаворит”,
(която е собственост на „ЕСО” АД) до възлова станция „Мелница”, собственост на
„Добрич Мел” АД. Въведен е в експлоатация през 2002 год., кабелната линия е
собственост на „Добрич Мел” АД, което дружество е дало на 10.01.2001 год.
изричното си писмено съгласие за съвместното ползване на кабелна линия 20 kV
извод „Мелница” от Електрическа подстанция „Фаворит”. За това счита, че граница на собственост на трафопоста се
явяват присъединителните клеми на кабелната линия средно напрежение, към която той е присъединен. Сочи, че като потребител на
електрическа енергия, който е присъединен към електроразпределителната мрежа,
„Търговия на едро” ООД плаща цена за доставена и закупена електрическа енергия
и цена за мрежовите услуги. Между страните е сключен Договор за достъп до електроразпределителната мрежа, собственост
на „Енерго-Про Мрежи” АД за стопански обекти с кл. № 12000000015, аб. №
0111019, № 0111101, № 011103 в гр.Добрич и Договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа, собственост на „Енерго - Про Мрежи” АД. Излага също, че ответникът за периода от
01.12.2013 год. до 05.03.2016 год. е измервал пренасяната ел. енергия на ниво
ниско напрежение в
уредбата на трафопоста „Търговия на едро”, а не на границата на собственост,
където е следвало да го прави, съобразно сключените договори за достъп и пренос.
Сочи, че в случая границата на собственост на трафопоста са клемите за
присъединяване на кабелната линия Средно напрежение към него и на тази граница е следвало
да се монтират средствата за търговско измерване и да се извършва измерването
на електрическа енергия. Излага, че са платени на ответника суми без основание
в общ размер 96 225,15 лв.,понеже същите съставляват такса - цена за услуга
Пренос по електроразпределителна мрежа Ниско
напрежение. Сумите са платени в периода от 17.01.2014 год. до
14.04.2016 год. и са част от извършвани месечни плащания на ищеца по издадени
от ответника фактури за мрежови услуги за отчетния период от 01.12.2013 год. до
05.03.2016 год. Поради
неопределяемостта на елемент на цената на таксата от общата цена, която е
посочвана във фактурите за мрежовите услуги, произтичаща от неправомерното
измерване на количеството консумирана електрическа енергия, осъществявано на
различно място от нормативно определеното и уговореното от страните, претендира
връщане на тази част от общо платените суми на мрежови услуги. Претендираните суми в общ размер 96 225,15 лева общо за
периода 17.01.2014 год. - 14.04.2016 год. представлява начислена и платена отделно
по размер и време на без основание суми за такса пренос на електрическа енергия.
С уточнителна молба пред ВОС обосновава предявената
като евентуална претенцията за връщане на недължимо събрана от ответника сума,
явяваща се разлика между събраната и платена такса Пренос по
електроразпределителна мрежа по цена Ниско
напрежение и сумата на същата такса, изчислена по цена Средно напрежение, за периода
от 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год., посочена във фактури, приложени към
исковата молба.
Излага се, че ищецът е поканил
ответникът да възстанови платените такси, което не е сторено и което обосновава
правния му интерес от предявения осъдителен иск.
Ответната страна
оспорва исковете като неоснователни, по изложенио съображения.
Варненсикят
апелативен съд, приема за установено следното:
Не
е спорно, че ищецът стопанисва трафопост „Търговия на едро“, състоящ се от
сграда и електрически съоръжения в нея, изградени в недвижим имот в гр. Добрич,
с идентификатор 72624.610.44, построен през 2001 год. при спазване на
технически проект, съгласуван с „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ ЕАД-т.е с ответното
дружество. Трафопостът е присъединен към електроразпределителната мрежа Средно
напрежение на гр. Добрич посредством кабелна линия 20 kV (собственост на
„Добрич Мел“ АД) от Електрическа подстанция Високо/Средно напрежение „Фаворит“
до Възлова станция „Мелница“ и е въведен в експлоатация през 2002 год. От
момента на захранването му меренето на консумираната електрическа енергия се е
осъществявало в БКТП на страна Ниско напрежение, както е записано и в
становището на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ ЕАД от 01.09.2001 год.
На
08.11.2013 год. ищецът е сключил с ответника договор за достъп до
електроразпределителната мрежа, по който „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД се е задължило
да предостави достъп до мрежата срещу заплащането на цена. На същата дата
страните са сключили и договор за пренос на електрическа енергия, по силата на
който срещу предоставяне на услугата по пренос да се заплаща цена. На
12.11.2013 год. ищецът е сключил с „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕООД Договор
за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща
група. На 29.11.2013 год. е сключил с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД Договор за доставка
на електрическа енергия от доставчик последна инстанция. В изпълнение на
посочените договори ответникът е предоставял услугите по достъп до мрежата и
пренос на електрическа енергия. В процесния период 17.01.2014 год. – 14.04.2016
год. ищецът е заплащал суми въз основа на издадени от ответника 28 бр. фактури
за мрежови услуги за отчетен период 01.12.2013 год. – 05.03.2016 год. Няма спор
между страните относно доставянето на електроенергията и нейното количество,
получаването на сумите и осчетоводяването им, като тези факти се потвърждават и
от представените по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ. Няма
спор и относно остойностяването им по цени, определени от ДКЕВР. Между страните
не се спори и, че от изграждането на трафопоста през 2001 год. измерването е
било извършвано на ниво Ниско напрежение, а не на границата на собствеността,
за която следва да се считат клемите за присъединяване на кабелната линия
Средно напрежение. Това обстоятелство се установява и от заключенията на
допуснатите от окръжния съд и въззивната инстанция СТЕ.
На
18.12.2014 год. ищецът е подал молба до ответника да премести мястото на
измерване на границата на собственост на трафопоста, която съгласно договора е
мястото на присъединяване на кабелите 20 kV в ЗРУ кV и да се изгради ново
мерене на страна Средно напрежение.
От
представените доказателства се установява, че в обекта на ищеца след реконструкция, трафопостът е бил
преоборудван, така че да има възможност да се монтира измервателна група на
страна Средно напрежение. След извършване на изпитванията електромерите мерещи
на ниско напрежение са демонтирани и са монтирани нови СТИ на ниво средно
напрежение, като за тези дейности са подписани три констативни протокола от
05.03.2016 год. От тази дата ответникът е преустановил начисляването на цена за
пренос ниско напрежение във фактурите, понеже мястото на измерване на
електрическата енергия вече се е намирало на границата на собствеността на
трафопоста.
От
СТЕ-и-пред окръжния и въззивния съд, се установява, че към 2002 год., когато
трафопостът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, меренето на
консумираната електрическа енергия в БКТП е на страна НН, отделно за всяка една
от трафомашините. Меренето на енергията в периода 01.12.2013 год. до 05.03.2016
год. е на страна Ниско напрежение-обстоятелство, което се установява и от
допуснатите гласни доказателства. За този период вещото лице по назначената от
окръжния съд СТЕ изразява становище, че извършеното измерване отговаря на
техническите изисквания по първоначалния проект за изграждане на трафопоста и
съответства на нормативната уредба и сключените договори за достъп. След тази
дата е сключен договор, в който като техническо изискване е записано меренето
на СрН. От ССЕ се установява, че в периода на отчитане 01.12.2013 год. –
05.03.2016 год. общият размер на фактурираната от ответника на ищеца такса за
услугата пренос ниско напрежение е сума в размер на 96 225,15 лв. с ДДС,
която е била заплатена на ответника. При положение, че от посочената сума се
извади такса пренос средно напрежение, то цената цената за пренос на ниско
напрежение би била 61 247,60 лв. безДДС, с лихва в размер на
11 471,02лв. /справка ССЕ-стр.94/.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
апелативен формира следните изводи:
Предявени
са съединени в условията на кумулативност и евентуалност осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I, чл. 59 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът
претендира връщане на неоснователно платени суми за такса пренос ниско напрежение
до стопанисвания от него трафопост за периода 17.01.2014 год.
до 14.04.2016 год., с които ответникът се е обогатил,
ведно със законните лихви върху тях.
Към
момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна Ниско
напрежение, като към съощия момент- 2002 год. е липсвала нормативна уредба,
която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа
енергия. Свързването е извършено въз основа на становището на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-ВАРНА“ ЕАД. Впоследствие през 2004 год. са приети от
ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия, които са
отменени и са приети през 2013 год. нови ПИКЕЕ, които са действали през
процесния период. Според чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
год.), при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако
има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29,
ал. 3 от Правилата
за търговия с електрическа енергия (в
сила от 26.07.2013 год.), клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. В ал. 1 е предвидено, че мрежовите услуги се заплащат от
клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. В чл. 27 и чл. 29 от Наредба № 6
от 9.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи
/отм./, както и в чл. 28 и чл. 30 от действащата Наредба № 6 от 24.02.2014 год.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи (в сила от 4.04.2014
год.) е прието, че границата на собственост между електрическите съоръжения на
преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване.
Съобразно разпоредбата на чл.29 ал.1 Наредба
6/2004год. /отм./, при присъединяване на електропровод, собственост на
преносното или съответното разпределително предприятие, към електрическа уредба
на потребител, границата на собственост е: 1. мястото на присъединяване на
кабелните накрайници към уредбата - при кабелен електропровод; 2. клемите за
присъединяване проводниците на електропровода към проходните изолатори за
преминаване през външните стени на уредбата - при въздушен електропровод и
закрита уредба. Алинея 1 се прилага и когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие. Конкретно по настоящия казус, съобразно
доказателствата по делото, границата на собственост на електрическите съоръжения са входящите
клеми на понижаващия трансформатор средно напрежение /същият е собственост на
ищеца-т.е. попада в ал.1/. Съобразно чл.29
ал.4 Наредба №6/ 2004год., /, в случаите по ал. 1 и ал. 2 средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба
на потребителя, до или на границата на имота му, а в случаите по ал. 3 - в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
Следователно,
съобразно нормативнитие изисквания, средствата за търговско измерване следва да
се монтират на страна високо напрежение на трансформатора, собственост на
ищеца. Следователно, средствата за търговско измерване по време на процесния
период, не са били поставени на определенот с посочените нормативни актове
място. В този смисъл е и заключението на СТЕ-че същите не са били поставени на
мястото за присъединяване, понеже са били поставени на страна НН на
трансформатора.
Относно становището на ответника, за неотносимост на цитираните
нормативни актове-Наредба 6/2004год./отм/, наредба № 6/2014год., Правила за
измерване на количеството ел.енергия /ДВ, бр.67/2004год., ДВ бр.98/2013год./, понеже същата нямат
обратно действие, респективно липсва на нормативно задължение за поставяне на
измервателните уреди на определеното от нормативните актове място.
Действително,
към момента на въвеждане в експлоатация на трафопоста на ищеца, липса
нормативна уредба, която да определя местата на измерване на изграждане, не е
бил в нарушение на нормативни изисквания.
Но
още от 2004год.-с Наредба 6/2004год. се въвеждат изисквания, които определят
местата на измерване, на които монтираните
в съоръжението на ищеца измервателни уреди не отговарят. Понеже с наредбата не са уредени заварените
случаи, може да се приеме, че ответникът не е имал задължение, да приведе
месттата за измерва съобразно нормативно определените места и е продължил
измерването съобразно сключения през 2001год. договор за захранване на
БКТП на страна НН.
Действието
на договорките от 2001год. е продължило до сключването на Договор за достъп до
ел. мрежа, а именно: На 08.11.2013 год. ищецът е сключил с
ответника договор за достъп до електроразпределителната мрежа, по който
„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД се е задължило да предостави достъп до мрежата срещу
заплащането на цена. На същата дата страните са сключили и договор за пренос на
електрическа енергия, по силата на който срещу предоставяне на услугата по
пренос да се заплаща цена. На 12.11.2013 год. ищецът е сключил с „ЕНЕРГО-ПРО
ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕООД Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и
участие в стандартна балансираща група.
Тези договори
преуреждат изцяло отношенията между страните, като съответно определят и
правата и задълженията на същите.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от сключения между страните Договор за достъп, измерването се
извършва със средства за търговско измерване, поставени на границата на
собственост на електрическите съоръжения съгласно Наредба № 6/2004год. В чл. 2
от Договора ответникът се е задължил, съгласно техническите данни на обектите
на търговския участник, които характеризират достъпа до разпределителната
мрежа, да определя местата за измерването им и средствата за търговско
измерване в съответствие с ПИКЕЕ. Съгласно чл. 2.1 от Договора за пренос,
консумираната активна електрическа енергия се измерва със СТИ, разположени в
местата за измерване, определени в съответствие с действащото законодателство.
Следователно,
в цитираните договори- за достъп и за
пренос, е възникнало задължение на ответното дружество за поставяне на
средствата за измерване на посочените места, като видно е, че в съответните
точки от договорите се възпроизвеждат задълженията, възникнали със нормативните
актове.
Както
се посочи, за процесния период, тези задължения на ответното дружество, не са
били изпълнени, респективно, измерването е извършвано не на границата на
собственост на ел.съоръженията /страната на високо напрежение на понижаващия
трансформатор/, а на страна НН.
Следователно, установява се твърдението, че меренето се е извършвало на
нерегламентирано място, от което следва че същото е неправомерно. А съобразно Решение № 227/11.02.2013год. по
т.д. № 1054/2011год., на ВКС-ІІ-ро т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, когато измерването на ел.енергия
/ниско напрежение в разгледаната в решението хипотеза/ е неправомерно, не е
възникнало задължение за заплащане на двата компонента-цената за достъп и
цената за пренос. За това и платените
суми за такса пренос ниско напрежение са платени без основание. Поради което и
претенцията за връщане на платената такса за пренос на ел.енергия ниско
напрежение, поради заплащането без основание, се явява основателно и следва да
бъде уважена. Тази претенцията е основателна и на още едно основание:
Безспорно
се установи също, че ответникът е доставчик, а ищецът е потребител на енергия
средно напрежение-доставена до понижаващия трансформатор собственост на ищеца.
От това обстоятелство следва да се направи извод, че ответното дружество не е
извършвало услугата Пренос по
електроразпределителната мрежа Ниско напрежение, съответно и не се дължи сума
за такса пренос ниско напрежение. За това претенцията за заплащане на сума в
размер на 96 225,15лв. –начислена такса пренос ниско напрежение е
неоснователна в този размер. За това и предявената като евентуална претенция за
връщане на недължимо събрана от
ответника сума, явяваща се разлика между недължимо събрана сума такса пренос по
електроразпределителна мрежа по цена ниско напрежение и сумата на същата такса,
изчислена по цена средно напрежение за периода
от 17.01.2014год. до 14.04.2016год. е в общ размер от 61 247,60лв.,
съобразно неоспореното заключение на ССЕ /Представена е и справка по всяка от
фактурите относно платените суми за пренос ниско напрежение/. За това и евентуалния иск за заплащанне на
сума в размер на 61 308,93лв., като платена без основание, се явявава
основателен и следва да бъде уважен в посочения от ССЕ размер от 61 247,60лв.
Следва
да се отбележи, че платената и претендирана такса за пренос по цена на Ниско
напрежение в размер на 96 225,15лв. включва освен Такса за пренос по цена
на Ниско напрежение, която съобразно неоспореното заключение на ССЕ е в размер
на 61 247,60лв. с ДДС и такса за
пренос средно напрежение, която е в размер на 34 977,55лв. според ССЕ. Не
се оспорва, че пренос на ел. енергия средно напрежение до трансформатора на
ищеца е осъществяван от страна на ответното дружество. Понеже определения
размер на такса пренос средно напрежение не е оспорен- същият е изчислен въз
основа на компонентите на процесните фактри, а същите са съставени въз основа
на измерените показатели на страна ниско напрежение., следва да се приеме, че
такса за пренос средно напрежение се дължи, предвид извършване на услугата и
същата е в доказан размер от 34 977,55лв. За това и заплащането на сумата
от 61 247,60лв. е осъществено без основание, поради което и предявения
евентуален иск за нейното заплащане се явява основатерлен и следва да бъде
уважен в посочения размер. Обезщетението за забава върху сумата до завеждане на
иска е в размер на 13 471,02лв., съобразно заключението на вещото лице.
Предвид
изложеното, предявените искове за заплащане на сумата от 96 225,15лв. главница и сумата
от 16 961,45лв.-обезщетение за забава са неоснователни, а следва да бъде
уважени евентуалните искове в размер 61 247,60лв. и за сумата 10 911,85лв.-обезщетение за забава, са основателни в посочените размери.
В
допълнение, следва да се отбележи и следното: Действително и определената такса
пренос средно напрежение е определена на база показателите, измерени на страна
НН.
Въз
основа на отчетеното, след понижението на напрежението, е измерена консумацията
на ел.енергия и въз основа на него е определена такса пренос ниско напражение,
респективно останалите компоненти, формиращи цената.
Така
както са поставени, измервателните уреди мерят по-малко доставено количество
ел. енергия, от колкото реално е
постъпила на границата на собственост-т.е. преди трансформатора. Това е така,
понеже част от доставената ел. енергия се е
загубила по технологични причини в процеса на трансформиране на средното
напрежение в ниско. Следователно, при всички случаи, при извършеното измерване
на страна НН, е отчетена по-малко ел.енергия, от действително постъпилата на
входа на трансформатора. С други думи, при ищеца е отчетена по-малко количество
ел.енергия, поради поставяне на уредите на страната на НН на трансформатора. По
тази причина и определените компоненти от цената /извън такса пренос ниско
напрежение/, са в по-нисък размер от действително дължимите, понеже същите са в
зависимост от количеството изразходвана ел.енергия. С други думи, поради
неправилното измерване, дължимите от ищеца на доставчика компоненти от цената,
са в по-малък размер, от действително които би дължал, при поставяне на
измервателните уреди, на границата на собственост. Но предвид тежестта на
доказване, както и задължението на ответника по договорите да осигури
измерването на консумираната ел.енергия, тази неточност не може да се вмени в
отговорност на ищеца. За това и съдът приема, че ответника е доказал дължими от
ищеца компоненти от цената на доставената ел. енергия в размер на
34 977,55лв.
Предвид
изложеното, искът с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД се явява доказан за
сумата от 61 247,60лв., поради което следва да бъде уважен в посочения
размер. Обезщетението за забава върху
сумата до завеждане на иска е в размер на 13 471,02лв., но искът е предявен
и се поддържа за сумата 10 911,85лв. за това и иска по чл.86 ЗЗД следва да
бъде уважен в посочения размер от 10 911,85лв. За разликата до предявените
размери исковете са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
С
оглед направените изводи, обжалваното
решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено в
посочените части.
Разноски:
С оглед изхода на спора, на страните се дължат разноски съобразно разпоредбите
на чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът
е представил доказателства за извършени разноски пред ВОС в общ размер
5 104лв. Пред въззивната инстанция извършените разноски от въззивника са в
общ размер от 3 813,73лв. На ищеца след направена редукция, съобразно
уважената част от исковете, се дължат следните суми, от направените разноски:
Сумата
от 3 369лв. разноски пред ВОС и 2 517,06лв. за въззивната инстанция.
За ответника, след направената редукция, се дължи сумата от по 153лв.
–юрисконсулско възнаграждение за всяка инстанция.
По
изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 749/17.11.2017 г. постановено по т.д.№ 237 /2017 г. по описа на
Окръжен съд – Варна в следните ЧАСТИ:
В
ЧАСТТА с
която ОТХВЪРЛЯ предявения от
„ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „Ан. Стоянов“ № 2, представлявано от управителя М. М., срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Е,
иск за ОСЪЖДАНЕ на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на
61 247,60лв., представляваща
сбор от парични суми, получени от ответника без основание за такса Пренос по
електроразпределителна мрежа Ниско напрежение в периода от 17.01.2014
год. до 14.04.2016 год., на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея от датата
на завеждане на иска до окончателното плащане, както и за сумата 10 911,85лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата от 61 247,60лева, изчислено върху размера на всяка от платените
суми, включени в главницата, считано от 18.01.2014 год. до датата на завеждане
на иска, както и за сумата от 3 369
лв. –разноски пред ВОС и за разликата на присъдените на ответника разноски над
153лв. до присъдения размер от 450лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула
Е да ЗАПЛАТИ на „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Ан. Стоянов“ № 2,
представлявано от управителя М. М., сумата 61 247,60 лева, представляваща получена от ответника без основание
сума, представляваща разлика между събраната такса Пренос по
електроразпределителна мрежа по цена Ниско напрежение и изчислената
такса по цена Средно напрежение в периода от 17.01.2014 год. до
14.04.2016 год., ведно със законната лихва върху разликата от датата на
завеждане на иска до окончателното плащане, както и сумата 10 911,85 лева, представляваща
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 61 247,60 лева,
изчислена върху размера на всяка от платените суми, включени в главницата,
считано от 18.01.2014год. до датата на завеждане на иска.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалите части.
ОСЪЖДА
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула
Е да заплати на „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Ан.
Стоянов“ № 2, представлявано от управителя М. М., сумата от
5 886,06лв.-разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл.78 ал.1 ГПК:
ОСЪЖДА
„ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“АД, ЕИК ********* сумата от 153
лв.-разноски за въззивната инстанция за юрисконсулско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете, на основание
чл.78 ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от
получаване на съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.