Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.В.Търново, 20.06.2016 г.
Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на
двадесети юни, през две хиляди и шестнадесета година,
в състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,
при секретаря В.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1052 по описа за
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата Д.А. С. чрез пълномощника си - адвокат И. Стасинополу от
ВТАК твърди в исковата си молба, че с
ответника Е. И.С.
са сключили граждански брак на 12.07.1987 г., от който имат две деца- вече пълнолетни.
Съпружеските им отношения в продължение
на години били нормални , но с течение
на времето в тях се появяват противоречия, водещи до избухване на скандали и
възникване на проблеми. Това положение на нещата ги отчуждава и от
Предвид горетвърдяното и с оценъчното твърдение, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съдът да постанови решение, с което да го прекрати с развод, както и да бъде възстановено предбрачното й фамилно име-М.
В с.з. лично и чрез пълномощника си подържа иска за развод.
Ответникът не се явява , не се представлява и становище по иска за развод не е изразил.
Съдът след като прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Страните са
съпрузи по силата на акт за граждански брак
№ 9/12.07.1987 г. , съставен от
длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство с.Страхилово – удостоверение за граждански брак №
007270/12.07.1987 г. От брака си имат две деца - вече пълнолетни / два броя удостоверения за раждане/ . От
Изложените факти , приети от съда за безспорно установени, обосновават извод за основателност на брачния иск по следните правни съображения:
Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод с наличността на такова порочно и съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и невъзможност по какъвто и да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни нравствени ценности и цели, очертани в нормите на чл. 14, чл.15, чл.17 от СК - взаимно уважение, доверие, разбирателство, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, вярност, съвместен живот и др. Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи и състояния съществуват едновременно и в някаква идеална хармония в едно семейство /винаги се срещат несъвместими елементи в характерите, интересите и възгледите на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение и компромис/, но също така е вярно, че дори някой от тези ценности упорито да отсъства, това може да доведе до окончателен срив и безперспективност на брака. В конкретния случай е ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и морала горепосочено жизнено съдържание на брачната връзка между страните от няколко години , тъй-като като в тяхното съзнание през тези години вече битува непреодолимо от субективно – волево гледище виждане/усещане за разделност , т.е. всеки живее вече сам за себе си, изразено в пълна липса на икономически /липса на сътрудничество за взаимопомощ и общото семейно благо/ духовно, икономическо и интимно общуване. Това несоциално и непълноценно състояние на брака между съпрузите показва същия като дълбоко и непоправимо разстроен, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят /поради житейската му безпредметност/ и налага прекратяването му с развод като един краен коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото. То е каузална и закономерна последица на продължителната социална/ фактическа/ раздяла , обективно противостояща на моралната и правна повеля за съвместен живот, разрушила безвъзвратно устоите на брака и довела по естествен психологически път до душевно отчуждение между съпрузите и липса на съзнание за общност. Никой от тях не желае да промени това положение на разделност и показателно доказателство за това е фактът, че ответникът проявява безразличие към делото за развод.
Ищцата е упражнила предоставеното й от закона право/ чл.53 от СК/ да възстанови фамилното си име отпреди брака, поради което решението следва да санкционира тази промяна.
На основание чл. 69, ал. 2 от ГПК съдът определя окончателен размер на държавната такса по делото на сумата от 50 лева. Остатъкът от 25 лева съгласно чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК следва да бъде заплатен от ответника .
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК гражданския брак между Д.А.С.,
с ЕГН: ********** и Е.И.С.,
с ЕГН: **********, сключен с акт № 9/12.07.1987 г. на длъжностното лице по гражданското
състояние при Кметство с.Страхилово, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК
след развода жената да носи предбрачното си фамилно име М.
ОСЪЖДА на основание чл.69, ал.2 ГПК,
чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК Е.И.С.,
с ЕГН: ********** да заплати по бюджетната сметка на ВТРС сумата от 25
/двадесет и пет / лева - представляваща остатъка от окончателната държавна
такса по бракоразводното дело- в
двуседмичен срок от влизане в сила на решението.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му .
Районен съдия: