Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.08.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
четиринадесети юни година
2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х. - Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1118 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е иск с правно
основание чл. 24, ал. 4 СК.
По
изложените в искова молба обстоятелства С. В.П.- гражданка на Руската
Федерация, постоянно пребиваща в Р България, ЕГН **********, е предявила срещу Б.Ю.
П.гражданин на Руската Федерация, постоянно пребиваващ в Р България, ЕГН **********
и М.Г.М. ЕГН **********, иск с правно основание чл.24, ал.4 от СК,
във вр. чл. 42, ал.2 ЗЗД от ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, притежаван в
режим на СИО, представляващ: апартамент № 3.5.2., с адрес на имота: град София,
район „Лозенец", квартал „Витоша", ул. „*****, етаж 5, със застроена
площ от 54,87 кв.м., състоящ се от антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски
бокс, баня с тоалетна и балкон, заедно с 2,04% идеални части от общите части на
вход „В", равняващи се на 12,62 кв.м., заедно със съответните иделни части
от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена
сградата, съставляващ УПИ II - 635, 1245, 1564 от квартал 46 - А по плана на
град София, местност „Витоша ВЕЦ - Симеоново", целият с площ от 2200
кв.м., заснет като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.905.1564.2.31, находящ се в сграда с идентификатор 68134.905.1564.2, в
поземлен имот с идентификатор 68134.905.1564, по КККР на гр.София, която
продажба е обективирана в нотариален акт за продажба на самостоятелен обект в
сграда № 150, том II, per.№ 17541, дело № 297 от 2019 г. на нотариус Н.Л., вписана
под № 536 в регистъра на НК.
В
условията на евентуалност, в случай, че бъде прието, че съпружестката имуществена
общност според приложимото руско право не е бездялова, ищцата моли да бъде
прогласена нищожност на процесния договор за покупко-продажба на недвижимия
имот за ½ идеална част от имота. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на
23.06.1995г. ищцата и първия ответник сключили граждански брак в гр. Самара, Руска
Федерация. Твърди се, че на 27.09.2010г. съпрузите закупили жилище в гр. София,
ул. *****представляващ: апартамент № 3.5.2., на четвърти жилищен етаж, на кота
+ 10,90 метра, със застроена площ от 54,87 кв.м., състоящ се от антре, спалня,
дневна-трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, при съседи:
апартамент № 3.5.3., апартамент № 3.5.1., коридор и улица, заедно със складово
помещение № М 3-23 в сутерена на кота - 6,30 метра, със застроена площ от 3,53
кв.м. Заявява, че от началото на 2019г. отношенията помежду им се влошили и
през месец май на 2019г. ищцата напуснала жилището. Излага съображения, че Б. П.се
е снабдил с неистински документ - пълномощно с per. № 63/182 - н/63-2019-6- 326
от 16.10.2019 г. на помощник нотариус К.С.И. при нотариус А.А.Д.,
с район на действие гр. Самара, област Самара, съгласно което е упълномощила
първия ответник да продаде процесния недвижим имот. Твърди се, че на
30.12.2019г. първия ответник, лично и като мним пълномощник на съпругата си е
продал процесния недвижим имот на втория ответник – М.Г.М., за което е съставен
нотариален акт за продажба на самостоятелен обект в сграда № 150, том II, per.
№ 17541, дело № 297 от 2019 г. на нотариус Н.Л., вписана под № 536 в регистъра
на НК и вписан в имотния регистър на Служба по вписванията, гр.София с вх.рег.№
90584 от 30.12.2019 г., акт. № 126, том CCXXVI, д. № 70168/2019 г.
Изложени
са доводи, че ищцата не е упълномощавала съпруга си да се разпорежда с
недвижимия имот, както и че отношенията между двамата били силно влошени от
началото на 2019г., поради което тя се принудила да напусне общото им
жилище. Ищцата сочи, че подала молба за
защита срещу П.по реда на ЗЗДН, като било образувано гр.д.№26363 /2019г. на
СРС, ГО, 149 състав. Ищцата твърди, че докото траело производството по ЗЗДН,
съпругът и се подготвил да се разпореди с общия им имот, представляващ СИО,
като се снабдил с неистински документ - пълномощно с per. № 63/182 -
н/63-2019-6-326 от 16.10.2019 г. на помощник нотариус К.С.И. при нотариус А.А.Д., с район на действие град Самара, на който е придаден
вид, че е издаден от нея.
Ищцата поддържа,
че не е подписвала пълномощно, нито каквито и да било други документи във
връзка с разпореждането от нейно име за имота. Заявява, че на 16.10.2019г. е
била на работното си място в офиса на „В.Е.Е.Г.Б.“ в
България, гр. София, ул. „*****. Твърди се, че на 30.12.2019г. без съгласие на
ищцата Б.П. е продал апартамента и е получил продажна цена, като е действал
като мним пълномощник, представяйки пълномощно с per. № 63/182 -
н/63-2019-6-326 от 16.10.2019 г. на помощник нотариус К.С.И. при нотариус А.А.Д., с район на действие град Самара, област Самара,
преведено от Я.М.З.с потвърждение N9 12ПР-1205/22.02.2018 г. с нотариално
удостоверяване на подписа с per. № 33720 от 19.12.2019 г. на Нотариус с per. №
111 на НК. Ищцата твърди, че не подписвала това пълномощно, нито с друго пълномощно относно разпореждане
с имота. Посочва още, че договорът, с който имотът е продаден от Б.П. като нейн пълномощник, е нищожен поради липса на съгласие, основание
за прогласяване на нищожността му по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Тъй като и според
правото на Руската Федерация собствеността върху процесния имот се счита
съпружеска имуществена общност като имущество придобито през време на брака, то
нищожността на договора, основаваща се на липсата на нейното съгласие за
сключването му, обхваща целия имот, а не само половината от собствеността.
Твърди, че в настоящия случай е приложимо руското право по отношение определяне
на правния статут на процесния имот и на правата на всеки от съпрузите върху
него, тъй като съпрузите са руски граждани и гражданският им брак е сключен в
Руската Федерация.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата М.Г.М., чрез адв.Г. М. - пълномощник. В
него е изложено становище за недопустимост на исковата претенция спрямо този
ответник, в условията на евентуалност – неоснователност. Твърди се, че
пълномощното, с което ищцата е упълномощила първия ответник за продажба на
процесния недвижим имот е напълно действително. Отеветницата поддържа, че сключената
между нея и разпоредилия се съпруг продажба на имот е действителна и е породила
вещно действие. Сочи, че дори и пълномощното да се окаже неистинско, продажбата
би била недействителна само по отношение на притежаваната от ищцата идеална
част от имота. Оспорва доводите на ищцата за приложение на руското материално
право, като счита, че в настоящото производство приложимо е българското право.
Заявява, че по случая е образувано ДП № 15064/2020г. по описа на 06 РУ на СДВР,
пр.пр. № 830/2020г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба и от ответника Б. П., чрез назначения по реда на чл.47 ГПК
особен представител адв. С.Ч.. В него е наведено възражение за неоснователност
на исковата претенция. Твърди, че извършената продажба на процесния имот е
станала изцяло със съгласието и знанието на ищцата. Заявява, че двамата взели
решение за продажбата на процесния имот, и тъй като ищцата нямала възможност да
се ангажира лично с търсенето на купувач и снабдяването с документи, помолила Б.
П.да я представлява пред нотариус, като за целта го упълномощила. В отговора на
исковата молба е направено искане да бъде изискано пълномощно с рег. №
63/182-н/63-2019-63-2019-6326 от 16.10.2019г. на помощник нотариус К.С.И. при
нотариус А.А.Д.с район на действие гр. Самара, както
и заверено копие на книгата, в която се завеждат пълномощните. Оспорва
съдържанието и автентичността на представения с исковата молба заверен превод
от писмо, издадено от нотариус Анна Ал. Декгтярьова до първи секретар на
посолството на Русия в България.
В
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв.Е.Х. поддържа предявените искове. Представят списък
на разноски и писмена защита.
В съдебно заседание отвеницата
М.М., чрез адв.Е.Я. оспорва
предявения иск. Представят списък по чл.80 ГПК. Отвеникът
П.чрез особения представител – адв.Ч., оспорва иска.
По делото са събрани писмени
доказателства, изслушан е свидетел, назначена е единична СПочЕ и двучленна
СПочЕ, издирено е съдържанието на руското материално право в областта на имуществените
отношения между съпрузи.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, I – 7 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал.3 ГПК вр. чл. 12 ГПК и доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа
страна следното:
По
делото не се спори, като е видно от приетото в превод от руски на български
език свидетелство за граждански брак №746/1995г., че на 23.06.1995г. ищцата С. В.П.и
ответникът Б.Ю. П.сключили граждански брак в град Самара, Руска Федерация. /л.20 от делото/
Не
се спори, че руските граждани С. В.П.и Б.Ю. П.след 2010 година са се установили
в Република България и са получили разрешение като постоянно пребиваващи
чужденци.
Не е спорно, като се установява от неоспорения
Нотариален акт за покупко-продажба №198, том II, нот. дело №232/2010г.
на В. Ч.– нотариус с рег.№210 от НК, че по време на гражданския им брак, на
27.09.2010г. съпрузите П.и придобили чрез покупко-продажба жилище в гр.София, на
ул. „*****, представляващо: апартамент № 3.5.2., на четвърти жилищен етаж, на
кота + 10,90 метра, със застроена площ от 54,87 кв.м., състоящо се от антре,
спалня, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, при
съседи: апартамент № 3.5.3., апартамент № 3.5.1., коридор и улица, заедно със
складово помещение № М 3-23, със застроена площ от 3,53 кв.м., като в
нотариалния като купувач е посочен Б. П.. /л.13-л.14 от делото/
С искова молба вх.рег.№ 202111 от
13.09.2019г. на СРС, С. В.П.предявила
срещу Б.Ю. П.иск за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака
по вина на ответника./препис на л.30-л.31 от делото/ Към
момента на приключване на устните състазания пред СГС не са ангажирани данни
производството по предявения иск за прекратяване на брака им да е приключило с
в.с. решение.
Не е спорно, че на ответника Б. П.на
16.10.2019г. в гр.Самара, Русия е издадено пълномощно с per. № 63/182 -
н/63-2019-6- 326 от 16.10.2019 г., със заверка на помощник нотариус К.С.И. при
нотариус А.А.Д., с район на действие град Самара, област
Самара, съгласно което е съпругата му С. В.П.го упълномощова
да я представлява при продажба на общият им недвижим имот - жилище находящо се
в гр. София, ул. *****
От приетия Нотариален акт за продажба на
самостоятелен обект в сграда №150, том II, per. № 17541, дело № 297 от 2019 г.
на нотариус Н.Л., с рег.№ 536 от регистъра на НК, се установява, че на
30.12.2019г. ответникът Б. П., лично и като пълномощник на съпругата му С. В.П.а
е продал на ответницата М.Г.М.,
придобитото по време на брака жилище в гр. София, ул. *****а именно: апартамент
№ 3.5.2., на четвърти жилищен етаж, на кота + 10,90 метра, със застроена площ
от 54,87 кв.м., състоящ се от антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски
бокс, баня с тоалетна и балкон, при съседи: апартамент № 3.5.3., апартамент №
3.5.1., коридор и улица, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134. 905.1564.2.31, с адрес на имота гр.София, район Лозенец,
ул. „*****, заедно със складово помещение №М 3-23, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху УПИ II -635,1245,1564 от кв. 46 –А по плана
на гр.София за сума в размер на 31 000 евро, платима на продавачите по банкова сметка
*** Б.Ю. П../л.15-л.19 от делото/ При
съставяне на нотариалния акт е представено и описано като приложение Пълномощно
с с per. № 63/182 - н/63-2019-6- 326 от 16.10.2019 г. на помощник нотариус К.С.И.
при нотариус А.А.Д., с район на действие град Самара,
преведено на български език от Я.М..З. За С. В.П.а като продавач, нотариалния
акт за продажба е подписан от Б.Ю. П., с добавка – пълномощник./л.19/
Спорен по делото е въпроса дали подписа
за упълномощител е положен от ищцата С. П., както и дали изобщо в деня на
нотариалната заверка на оспореното пълномощно в гр.Самара, Русия /Довереность
с
per. № 63/182 - н/63-2019-6-326 от 16.10.2019г./, същата е напускала границите
на Република България.
От приетото неоспорено Удостоверение
рег.№536400-892 от 16.01.2020г. издадено от МВР Дирекция „Миграция“, се
установява, че С. В.П.а – гражданин на
Руска Федерация е постоянно пребиващ в Република България чужденец, като за
същата има осем регистрирани данни за преминаване на ГКПП на страната в периода
01.01.2010г. – 14.01.2020г., като последно регистрирано преминаване на ГКПП
„Аерогара София“ е на 23.07.2017г.
/л.23 от делото/
В приетата
неоспорена Служебна бележка изх.№С001 от 17.01.2020г. издадена от „В.Е.Е.Г.Б.ЕООД, е отразено, че служителката им С. В.П.а,
работеща по договор като административен секретар е присъствала на работното си
място на 16 октомври 2019г. от 9:00 до 18:00ч. /л.24 от делото/
В приетото в превод от
руски на български език писмо от К.С.И., временно изпълняваща задълженията на
нотариус А.А.Д., с район на действие град Самара,
област Самара, се сочи, че издаване на извлечение от регистъра за 16 октомври
2019г. за пълномощно с per. № 63/182 - н/63-2019-6- 326 от 16.10.2019 г. не е
възможно, т.к. помощник нотариус Кристина И. не е удостоверила изявление №
63/182-Н/63-2019-6-326, което да е направено от името на С. В.П.а./л.25 от
делото/
По
делото е представена разпечатка - справка от електронния сайт на Федералната
нотариална палата на РФ, в който е отразено, че документ с рег.№
63/182-Н/63-2019-6-326 е намерен, като удостоверяване на нотариус А.А.Д. и няма данни за отмяна на пълномощното./л.242 от делото/
Според приетото заключение на съдебно
почеркова експертиза с вещо лице С.Х. – експерт по криминалистическа изследване
на документи, подписът за „упълномощител“ в Пълномощно / Довереность от 16.10.2019г. с рег. № 63/182 -
н/63-2019-6- 326 на нотариус А.А.Д., с район на действие
град Самара, област Самара, Руска Федерация, заверка извършена от помощник-нотариус
К.С.И., не е положен от С. В.П.а. Вещото
лице Х. е формирало извода си, след извършен разделен анализ и сравнително графическо
изследване на оригинала на Пълномощно / Довереность от 16.10.2019г., предоставен в кантората на
нотариус Н.Л. с рег.№563 от НК и сравнителните образци от документи, приложени
към делото – копие на Паспорт №*********/06.11.2013г. издаден от МИД Росии,
двуезичен трудов договор от 28.05.2019г., допълнително споразумение от
29.08.2019г., документи от Руски визов център от 03.03.2020г. и 04.03.2020г. и
други изрично избраени на стр.1 от експертизата. Фрагмент от от изследваното
пълномощно с подписа – обект на експертизата и фрагменти от документите с
подписи на С. В.П.а – сравнителен
материал вещото лице е представило в Приложение 1 към СПочЕ./л.200 от делото/
Предвид своевременно повдигнато от ответницата М. оспорване на
заключението на СПочЕ, по реда на чл.200, ал.3 ГПК е допусната разширена
двучленна съдебно почеркова експертиза, на която е представен и допълнителен
сравнителен материал.
От приетата двучленна съдебно почеркова експертиза с вещи лица С.Е.Ц. и Д.К.В.
се установява, че експертите криминалисти са изследвали оригинала на Пълномощно
/ Довереность от 16.10.2019г. с рег. №
63/182 - н/63-2019-6- 326, на мястото, където той се съхранява – кантората на
нотариус Н.Л. с рег.№563 от НК, както и сравнителни образци от документи
подписани от С. П.изброени на стр.1, 2 и 3 от протокола на РСПЕ. При
извършеното сравнително графическо изследване, вещите лица са установили
устойчиви различия в конфигурацията, транскрипцията и степента на обработеност
между подписа несредствен обект на изследването и подписите на С. П.а в
документите от служба Миграция на МВР и другите документи използвани като
сравнителен материал. Анализирайки обема на фрапиращо различаващите се пирзнаци, вещите лица са обсновали извод, че подписът, положен от името на С.В. П.а, под
ръкописният текст, съдържащ се в изписаното име „П.а С.В.”, в „Нотариално
заверено под Рег.№ 63/182-н/63- 2019-6-326 от 16.09.2019г., от пълномощник
нотариус К.С.И., при нотариус А.А.Д., с район на
действие, град Самара, област Самара, съхранявано в архива на нотариус Н.Л.,
рег.№ 536 от регистъра на Нотариалната камара, НЕ Е ПОЛОЖЕН ОТ С.В. П.а.
При изслушването им в откриито с.з.
на 14.06.2022г. вещите лица Ц. и В. поясняват, че са изследвали сравнителните
образци представени на единичната експертиза и допълнително оригинала на
заявлението на С. П.а до служба Миграция на МВР
Приетото неоспорено заключение на двучленната съдебно почеркова
експертиза, след прецнка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема като
обективно и компетентно дадено, изготвено от вещи лица с десетилетен опит в
сферата на криминалистическото изследване на документи.
Свидетелката Е.П./37г.,
без родство със страните/,
сочи в показанията си в о.с.з. на 14.06.2022г., че е пряк ръководител на ищцата
С., като от години са колеги в работата. Свид. П.посочва, че през м. октомври
2019г. С. е била на работа през целия
месец, който е много натоварен за службата им и никой от състава не е
отсъствал. Пояснява още, че служителете имат карти, в които се отбелязва
присъствието на работа, както и камери.
Така установеното от фактическа страна, сочи на
следните правни изводи:
По предпочитания иск с правно основание чл.24 ал.4 СК:
По допустимостта: Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.4 от СК
разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия
съпруг е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в
6 - месечен срок от узнаването, но не по- късно от три години от извършването
му.
В решение № 287/13.3.2011 г.,
постановено по гр. дело № 272/2010 г., ВКС, Четвърто ГО е даден отговор на
материалноправния въпрос за характера на сделката, при която с недвижим имот,
притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се разпорежда само единия
от съпрузите, без участието на другия. Прието е, че тази сделка не е нищожна.
Прието е, че по принцип нищожните правни сделки не пораждат целените правни
последици, докато законодателят при условията на чл. 22, ал. 3 СК от 1985 г
(отм.) е уредил възможност последиците от сделката да бъдат зачетени. Това не
би било възможно, ако разпореждането е нищожно. При отчуждаването на вещ, която
е СИО е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката
може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг и то само в определен срок
от момента, в който е узнал за извършването й.
В задължителната за съда
практика обективирана в Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014г. по тълк.д. №
5/2013г., ОСГТК на ВКС /т.2 от ТР №5/ е прието, че сключената разпоредителна
сделка от единия съпруг, без участието на другия е относително недействителна и
не поражда действие по отношение на неучаствалия в сделката съпруг, ако в
шестмесечен срок от узнаването, но не по - късно от три години от извършването
на сделката, бъде оспорена от него пред съда. Искът следва да бъде предявен
срещу разпоредилия се съпруг и приобретателите по сделката. Предвиденият в
закона шестмесечен срок е преклузивен - т.е., ако бъде пропуснат, се погасява
правото на иск, поради което за спазването на този срок съдът следи служебно .
В случая исковата молба е предявена пред Софийски
градски съд на 28.01.2020 г., т.е. в рамките на изисквания шестмесечен срок от
узнаването, което не може да бъде по-рано от сключване на самата сделка – 30.12.2019г.,
поради което искът за недействителност на продажбата по нотариален акт № 150, том II, per. №
17541/2019 г. се явява предявен в предвидения в закона шестмесечен срок и е допустим.
По същество:
Фактическият състав на иска по чл. 24, ал.4 СК включва
установяването на няколко елемента: 1. наличието на обща за съпрузи недвижима
вещ, 2. сделка на разпореждане със същата вещ, извършена само от единия съпруг
и 3. оспорване от неучаствалия в сделката съпруг в срок.
Доколкото
ищцата и първия ответник са руски граждани, решаващият състав приема,
че при приложение на правилата на КМЧП, за приложимо право при определяне на правния режим на придобитото имущество, следва да
бъде определено руското, съгласно чл.48 КМЧП и чл.79 от КМЧП. Съгласно
законодателството на Руската Федерация (извадка от Семейния кодекс на Руската
Федерация. – глава 7 „Правен режим на съпружеската имуществена общност“ и
конкретно в чл.33, т.1, в който е регламентирано, че правния режим на СИО е
режим на съвместна собственост. Според нормите на чл.34 и чл.35 от СК на РФ имуществото придобито от съпрузите по време
на брака е тяхна съвместна собственост /освен ако в брачен договор е предвидено
друго/, а разпореждането с общото
имущество на съпрузите се осъществява по взаимно съгласие на съпрузите. Предвид изложеното, съдът приема,
че с оглед общото отечественото право на
ищцата и първия ответник приложимия режим на придобитите от съпрузите
имущества е режима на общност, като за
разпореждане с недвижим имот, е
необходимо съгласие на двамата съпрузи. Според разпоредбата на чл.35, т.3, от СК на РФ,
за да може един от съпрузите да сключи сделка на разпореждане с имущество, за
която е установена задължителна нотариална или сделка подлежаща на държавна
регистрация, е необходимо да се получи нотариално заверено съгласие на другия
съпруг. Нормата на чл.35, т.3, изр.
второ от СК на РФ предвижда, че съпругът, чието
нотариално заверено съгласие за сключване на посочената сделка не е било
получено, има право да иска признаване
на сделката за недействителна по съдебен ред в течение на една година от деня, в който е узнал или трябвало да
узнае за извършването на тази сделка.
В разглеждания казус се установи, че ищцата и ответника са придобили процесното жилище, находящо се в гр.
София, на ул. „*****, представляващо: апартамент № 3.5.2., по време на брака им.
(Нотариален акт за покупко-продажба №198, том II, н.д.№232/2010г. на В. Ч.–
нотариус с рег.№210 от НК). Заключенията на СПочЕ и разширенната СПочЕ сочат на
еднозначен извод, че подписът за „упълномощител“ в Пълномощно /
Довереность от 16.10.2019г. с рег. №
63/182 - н/63-2019-6- 326 на нотариус А.А.Д., с район
на действие град Самара, Руска Федерация, заверка извършена от
помощник-нотариус К.С.И., не е положен от С. В.П.а. Нещо повече, установи се,
ищцата П.а не е напускала Република България на 16 октомври 2019г., когато е
извършена нотариална заверка на процесното пълномощно в град Самара, област Самара, Руска Федерация./вж. удостоврение рег.№536400-892 от 16.01.2020г.
издадено от МВР Дирекция „Миграция“, Служебна бележка изх.№С001 от 17.01.2020г.
издадена от „В.Е.Е.Г.Б.“/ Установи се, че нотариално
заверено съгласие за сключване на посочената сделка не е било получено от ищцата С. П.а. Съвкупния анализ на приетите
писмени доказателства сочат на извод, че ответникът Б. П.еднолично е извършил
сделка на разпореждане с жилище, притежавано в режим на СИО, обективирана в
Нотариален акт за покупко продажба №.№150,
том II, per. № 17541, дело № 297 от 2019 г. на нотариус Н.Л., с рег.№ 536 от
регистъра на НК, като е прехвърлил собствеността на ответницата М.М.. Установи се, че при изповядване на сделката, ответникът
е представил неистинско пълномощно, на което е придаден вид, че е подписано от
ищцата.
Безспорно се
установи, че ищцата С. П. не е участвала в оспореното разпореждане – продажба на
жилище съвместна собственост. Установи се, че ищцата не е давала съгласие и не
упълномощавала съпруга си за разпоредителната сделка с придобитото по време на
брака жилище - апартамент №3.5.2 в гр. София, в гр. София, на ул. „*****.,
със застроена площ 54,87 кв.м. В разглеждания случай бе доказано кумулативното
наличие на трите посочени по – горе предпоставки/ елементи от ФС на иска по чл.
24, ал.4 СК/, поради което искът е доказан по основание. Неоснователно е възражението на ответницата М.М.,
че недействителността евентуално обхваща 1/2 идеална част от имота, а за
другата 1/2 ид.ч. от имота сделката е действителна. По въпроса е налице съдебна практика, постановена
по чл. 290 от ГПК - Решение № 737 от 24.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 349/2010
г., IV г. о., ГК, с което е прието, че
надлежното предявяване на иска по чл. 22, ал. 3 СК (отм.); - съответстващ на
чл. 24, ал.4 от СК, осуетява настъпването
на вещноправното действие на сделката изцяло. Това следва от бездяловия
характер на съпружеската имуществена общност и неделимостта на имота, обхванат
от тази общност до момента на нейното прекратяване.
Предвид горното предявеният иск по чл. 24, ал.4 от СК
е основателен и следва да бъде уважен, като бъде приета за установена,
недействителността на сделката спрямо ищцата, по отношение на ответниците по
иска.
Предвид
основателността на предпочитания иск, не се сбъднало вътрешно процесуалното
условие за разглеждане на предявения евентуален иск.
По разноските: При този изход на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата. Същата
претендира и доказва сторени деловодни разноски в общ размер на 2553.42лв., от
които 594,42 лв. - държавна такса по предявения иск, 59,20лв. д.т. вписване ИМ,
1500 лв. - адвокатско възнаграждение, 400лв. депозит експертиза, които следва
да се възложат на ответниците. Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от разноски за особен
представител, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът Б. П.следва да заплати по
сметка на СГС сумата 1160лв., възнаграждение за особен представител платено от
бюджета.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд,
ГО, I -7 състав
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА
на основание чл. 24, ал.4 от СК, по
отношение на С. В.П.- гражданка на Руската Федерация,
постоянно пребиваща в Р България, ЕГН ********** разпоредителната сделка сключена
с Нотариален акт за продажба на самостоятелен обект в сграда № 150, том II,
per. № 17541, дело № 297 / 2019г. на нотариус Н.Л., с рег. №536 от НК, по
силата на която съпругът и Б.Ю. П.продал на М.Г.М. ЕГН **********, апартамент № 3.5.2., с адрес на имота: гр.
София, р-н „Лозенец", квартал „Витоша", ул. „*****, етаж 5, със
застроена площ от 54,87 кв.м., състоящ се от антре, спалня, дневна-трапезария с
кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, заедно с 2,04% идеални части от
общите части на вход „В", равняващи се на 12,62 кв.м., заедно със
съответните иделни части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот,
върху който е построена сградата, съставляващ УПИ II - 635, 1245, 1564 от кв.
46 - А по плана на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ - Симеоново", целият с
площ от 2200 кв.м., заснет като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.905.1564.2.31, находящ се в сграда с идентификатор 68134.905.1564.2, в
поземлен имот с идентификатор 68134.905.1564, по КККР на гр.София, който имот е
притежаван в режим на СИО, поради липса на съгласие от страна на
съпругата, по иска предявен от С. В.П.срещу Б.Ю. П.и М.Г.М..
ОСЪЖДА Б.Ю. П.гражданин на Руската Федерация,
постоянно пребиваващ в Р България, ЕГН ********** и М.Г.М. ЕГН **********, да
заплатят на С. В.П.- гражданка на Руската Федерация, постоянно пребиваща в
Р България, ЕГН ********** на основание
чл.78, ал.1 ГПК, разноски пред СГС в
размер на 2553.42лв., по равно.
ОСЪЖДА Б.Ю. П.ЕГН **********,
да заплати по сметка на СГС на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата в размер на 1160лв.,
възнаграждение за особен представител платено от бюджета.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: