РЕШЕНИЕ
№ 908
гр. Бургас, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120100834 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от И. Т.
Т., ЕГН: **********, чрез адв. Ж. Б., със съдебен адрес: * срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление“ гр. *, представлявано от изпълнителния директор Ц.В.М., с
която се иска от съда да отмени Заповед №*/13.12.2023г., с която е прекратен
трудовия договор на ищеца, като незаконосъобразна и немотивирана; да бъде
възстановен ищеца на предишната му работа, заемана преди уволнението; да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за времето, в което
е останал без работа, поради уволнението, за период до 6 месеца, от датата на
освобождаването, вписана в заповедта – 14.12.2023г., до 14.06.2024г., в
размер на 3900 лв. месечно или общо 23400 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, от завеждане на делото, до окончателното й изплащане.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са
писмени доказателства.
Твърди се в исковата молба, че трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ, поради „сключване на договор за
управление №ЧР-02-110/18.08.2023г.“. Излагат се подробни съображения за
незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение. Сочи
се, че същото е извършено в нарушение на законовите разпоредби, без да е
налице законово основание за това, както и че заповедта е издадена от лице,
1
което няма необходимите правомощия.
На първо място се сочи, че не са налице предпоставките за
прекратяване на трудовия договор, на посоченото основание, тъй като
цитираният в заповедта договор за управление не е договор за управление на
предприятието по смисъла на закона. Твърди се, че издалият заповедта
изпълнителен директор е със срочен договор, който не възлага управленска
програма и не дава право да се прекратяват договори по реда на чл.328, ал.2
от КТ. Твърди се, че новоизбраните членове на съвета на директорите и в
частност изпълнителния директор, са нелегитимно избрани.
Оспорват се като нищожни, взетите решения с Протокол от 22.10.2023г.
– 13:00 часа, поради липса на правомощия от страна на лицата, които са ги
взели, като се твърди, че същите са взети от лица без материална
компетентност към момента на вземането им, като този порок не може да
бъде саниран с по-късното им избиране за членове на СД на „ВиК“ ЕАД.
Сочи се, че договорът за управление е подписан от нелегитимен
председател на СД, както и че не е одобрен от членовете на СД, поради което
не дава право на сключилия го да прекратява договори по реда на чл.328, ал.2
от КТ.
Излагат се съображения, че в разглеждания случай приложение следва
да намери Законът за публичните предприятия /ЗПП/, като се сочи, че в чл.24
от същия са изчерпателно изброени основанията, на които може да се
прекрати сключен договор за управление, като в случая не е налице нито едно
от тях.
На следващо място се сочи, че няма приет и одобрен бизнес план, нито
към датата на избиране на Ц.В.М. за изпълнителен директор на ВиК, нито към
датата на издаване на заповедта за уволнение.
Посочва се, че длъжността, което е заемал ищецът не е ръководна, като
се излагат съображения.
На последно място се твърди, че в случая е налице злоупотреба с право
от страна на работодателя, като трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено, с цел отмъщение, поради това, че е един от служителите, които са
били разпитвани и са дали обяснения в образуваното производство срещу
изпълнителния директор, за извършване на проверка, за осъществен
престъпен състав.
При условие, че бъде уважен така предявеният иск, се счита, че следва
да бъдат уважени и исковете за възстановяване на предишната работа и за
обезщетение, поради оставането без работа.
Така предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3, вр.
чл.225 от КТ, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор
от ответника, чрез адв. А.В.М. – САК, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни и недоказани.
2
Оспорват се твърденията на ищеца за нелегитимно избиране на съвета
на директорите, като се излагат съображения.
Оспорват се, на следващо място, твърденията за липса на бизнес план,
като се сочи, че за прилагане на разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ няма
пречка да бъде използван предходен идентичен план.
Сочи се, че ищецът безспорно е лице, заемащо ръководна длъжност.
Твърди се, че са неверни твърденията на ищеца за злоупотреба с право
от страна на работодателя, като се сочи, че освобождаването му от длъжност е
поради налагане на нови политики на управление. Твърди се, че действията на
работодателя в тази връзка са изцяло съобразени с разпоредбите на закона,
както и че на ищеца са изплатени всички дължими обезщетения във връзка с
освобождаването му.
Не са ангажирани доказателства. Възразява се срещу допускането на
поисканите от ищеца доказателства.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, представлява се от адв. Б.,
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е
молба от процесуалния представител на ответника преди насроченото по
делото открито съдебно заседание, с която се изразява становище по хода на
делото, по доказателствените искания на ищеца и по същество. Представя се
част от трудовото досие на ищеца, относима, според ответника, към предмета
на доказване по делото. Изрично заявява, че не представя в цялост трудовото
досие на ищеца.
С протоколно определение от 30.04.2024г., съдът е приел изменение на
иска по чл.225 от КТ, като същият да се счита предявен за сумата от 5276,38
лв. месечно или 31658,28 лв. за 6 месеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени множество писмени доказателства - заповед
за прекратяване на трудово правоотношение, протоколи от заседание на
Съвета на директорите на ВиК от 12.10.2023г., трудов договор и
допълнителни споразумения към него на ищеца, длъжностна характеристика,
фиш за последните изплатени на ищеца трудови възнаграждения,
регистрационна карта на ищеца в Агенция по заетостта „Бюро по труда“,
публикации в медии, отразяващи уволнението на ищеца и колегите му.
От представените доказателства се установява, че ищецът е работил на
длъжност *“ в ответното дружество. Това обстоятелство е и безспорно между
страните.
Безспорно е също, а и се установява от представения по делото Акт за
прекратяване на трудово правоотношение №**********/13.12.2023г., издаден
от Ц.В.М. – изпълнителен директор на ответното дружество, че трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл.328, ал.2 от КТ, с
3
посочена причина – „сключване на договор за управление №ЧР-02-
110/18.08.2023г., считано от 14.12.2023г.
Представена е регистрационна карта на ищеца в Агенция по заетостта
„Бюро по труда“, с дата на регистрация 18.12.2023г., от която е видно, че
ищецът се е регистрирал в „Бюро по труда“ на 18.12.2023г., като е провел и
няколко срещи с трудов посредник.
Представени са и разпечатки от публикации в медиите, отразяващи
уволнението на ищеца и още няколко негови колеги.
В съдебно заседание е разпитан свидетелят Т. К. К., чиито показания
следа да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и да се вземе предвид
възможната му заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от факта,
че същият е в сходно положение с ищеца, т.е. той е един от останалите
уволнени служители на ответника и също води дело срещу него. Въпреки
това обстоятелство обаче, показанията му са непротиворечиви, поради което
се кредитират от настоящия състав.
От показанията му се установява, че с ищеца са бивши колеги, работили
са заедно в ответното дружество. Свидетелят сочи, че знае, че ищецът е давал
показания пред други органи – на 27.11.2023г., когато изпълнителният
директор бил задържан и в същия ден ищецът бил повикан в полицията да
дава показания. Свидетелят също бил сред извиканите да дават показания
служители. Свидетелят заявява, че след като дал показания ищецът бил
освободен от длъжност.
В един и същи ден били освободени 7 човека – всички служители, които
са давали показания срещу изпълнителния директор. Според свидетеля
ищецът е подчинен на изпълнителния директор.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
В производството по трудов спор за отмяна на уволнение работодателят
следва да установи при условията на пълно и главно доказване всички факти,
даващи основанието му да упражни потестативното си право да прекрати
трудовото правоотношение на работника или служителя, като следва да се
отбележи, че с определението по чл.140 от ГПК, съдът е указал на
работодателя, че е в негова тежест да установи, че законосъобразно е
упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение, т.е.
разпределена му е доказателствена тежест за това.
В случая трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на
основание чл.328, ал.2 от КТ, който гласи, че „Освен в случаите по ал. 1
служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за
управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след
започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9
4
месеца.“.
На първо място, за да се извърши преценка на законосъобразността на
уволнението, работодателят следва да представи сключения договор за
управление на предприятието, което не е сторено в разглеждания случай. По
делото не е представен никакъв договор от страна на ответното дружество,
сключен от Ц.М., поради което е налице невъзможност да се прецени дали е
законосъобразно изпълнена процедурата, регламентирана в чл.328, ал.2 от
КТ. Вписването на Ц.М. в ТРРЮЛНЦ като временно заемащ длъжността
„изпълнителен директор“ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД към
момента на издаване на атакуваната заповед не установява наличието на такъв
договор, нито позволява да бъде извършена преценка от съда за това дали
евентуален договор има характеристики на договор за управление по смисъла
на чл. 328, ал. 2 КТ, т.е. с поставени конкретни стопански задачи и
цели. Същото се отнася и до представените от ищеца Протокол № 15 от
проведено на 12.10.2022г. заседание на Съвета на директорите на „Български
ВиК холдинг“ ЕАД – София и Протокол № 62/12.10.2022г. от проведено на
същата дата Общо събрание на дружеството, в които са отразени взети
решения за сключване на договор за управление с Ц.В.М.. Доколкото по
делото не е представен договорът за управление, то не може да се изследва
неговия вид, характеристики и т.н., поради което, съдът намира, че не е
налице първият елемент от фактическия състав на чл.328, ал.2 от КТ, даващ
възможност на работодателя да упражни законосъобразно правото си да
прекрати трудовото правоотношение с ищеца.
Следващото изискване, което трябва да бъде спазено, за да е налице
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2
от КТ е длъжността на уволненият работник/служител да е ръководна, като в
тази връзка ищецът е оспорил това обстоятелство, с твърдения, че длъжността
му не е била ръководна, а е бил длъжен да се отчита за дейността си на по-
горестоящи от него лица, на които е бил подчинен и те са взимали
конкретните решения.
Обстоятелството дали ищецът е заемал или не ръководна длъжност
следва да се установи от работодателя, предвид направеното оспорване на
това обстоятелство в исковата молба. На ответника е указано да представи
пълното трудово досие на ищеца, но той не го е сторил. В изпълнение на това
си задължение, ответникът е представил само трудов договор на ищеца и
допълнителни споразумения към него, както и длъжностна характеристика, от
които не може да се направи несъмнен извод, че длъжността на ищеца е била
ръководна по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ. По този начин ответникът е
създал пречки за установяване на обстоятелства, чието доказване е било в
негова тежест.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че ответникът не е
установил в условията на пълно и главно доказване законосъобразното
упражняване на правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца,
5
на посоченото основание – чл.328, ал.2 от КТ.
Ищецът, в исковата молба се е позовал и на злоупотреба с право от
страна на работодателя. За да твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна на това основание, ищецът трябва да обоснове иска на
твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства с
предявяването на исковата молба, от които могат да се направят подобни
изводи. Злоупотреба с право от страна на работодателя е налице винаги,
когато се установи, че единственото му желание чрез законово допустими
средства е постигне на една-единствена цел – прекратяване на трудовия
договор с конкретен служител или работник. В настоящия случай, след
преценка на събраните по делото доказателства – гласни и писмени, съдът
намира, че е налице твърдяната от ищеца злоупотреба с право. Този извод се
налага от обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено след като същият е дал показания в полицията срещу
изпълнителния директор, при това не само неговото, а и на всички останали
негови колеги, които са дали такива показания.
Поради гореизложеното така предявеният иск – за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна, се явява основателен и като
такъв следва да се уважи.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, съдът намира
следното:
Конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди
уволнението работа е обусловен от изхода на спора по иска с правно
основание чл.344, ал.1 от КТ. След като съдът прие, че предявеният иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен, то
и обусловения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява основателен, поради
което следва да бъде уважен, като ищецът бъде възстановен на длъжността,
заемана от него преди уволнението в предприятието на ответника, доколкото
тази претенция още се е поддържала до приключване на съдебното дирене.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ,
съдът намира следното:
За да бъде уважен иска за заплащане на претендираното обезщетение,
следва да са налице следните предпоставки - уволнението да е признато за
незаконно, да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която се
съизмерява с пропуснатото трудово възнаграждение на работника за времето,
през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца, както и да е
налице причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа.
В конкретния случай тези предпоставки са налице. Уволнението е
признато от съда за незаконно и като такова - отменено. Претърпените от
ищеца вреди, поради оставането му без работа са налице, като извод за това
съдът прави от представеното копие на регистрационна карта от Агенция по
заетостта, от която се установява, че след прекратяване на трудовото му
6
правоотношение ищецът не е бил зает по трудов договор при друг
работодател и е бил регистриран като безработен в „Бюро по труда“, което
състояние е продължило до приключване на устните състезания в
производството пред настоящата инстанция – 30.04.2024г.
С оглед на това, съдът намира претенцията за основателна, поради
което на ищецът се следва обезщетение за времето, през което е останал без
работа в резултат на уволнението, считано от датата, следваща уволнението,
до датата на приключване на устните състезания в настоящата инстанция, а
именно от 14.12.2023 г., до 30.04.2024 г.
Съгласно чл.225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Съгласно чл.228, ал.1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Видно от представените
от работодателя фишове за заплати възнаграждението на ищеца за месец
ноември е в размер на 5276,38 лв., включващо основна заплата в размер на
4250 лв. и допълнително трудово възнаграждение за професионален опит в
размер на 1026,38 лв. Общият размер на обезщетението за целия претендиран
период от 6 месеца е 31658,28 лв. Както беше посочено по-горе искът е
основателен за периода 14.12.2023г. – 30.04.2024г., за който период размерът
на обезщетението е 24193,72 лв., изчислен по следния начин: за целия
претендиран период работните дни са 123, от което следва, че
възнаграждението на ден е в размер на 257,38 лв. За работните дни в периода
от датата на уволнението до 30.04.2024г., размерът е 24193,72 лв., до който
искът е основателен, а за разликата над този размер до пълния предявен от
31658,28 лв., т.е. за сумата от 7464,56 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски в тяхна
полза имат и двете страни. Такова искане е направено само от ищеца,
ответникът не претендира разноски. Присъждането на разноските е поискано
своевременно от ищеца и са ангажирани доказателства за реалното им
извършване, видно от които същите са в размер на 780 лв. – адвокатски
хонорар. Доколкото не е посочено каква част от хонорара за кой иск се
отнася, то съдът приема, че сумата следва да се разпредели по всеки един от
трите иска по равно, т.е. по 260 лв., като за иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2
следва да се присъди пълният размер от 520 лв. Съобразно уважената част от
иска по чл.225, ал.1 от КТ следва да се присъдят на ищеца 198,70 лв., т.е.
7
общият размер на дължимите в полза на ищеца разноски е 718,70 лв., за трите
иска, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ), ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Бургас, държавна такса в общ
размер на 1127,75 лева (по 80 лева за всеки от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 КТ, определена на осн. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и 967,75 лева върху уважения размер на иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 1 от
Тарифата).
Предвид изричната императивна разпоредба на чл. 242, ал. 1, предл.
последно ГПК, следва да бъде постановено допускане на предварително
изпълнение на решението в частта, относно присъденото обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на И. Т. Т.,
ЕГН: **********, извършено на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ със Заповед №
**********/13.12.2023 год. за прекратяване на трудовото правоотношение,
издадена от Ц.В.М. – изпълнителен директор на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Т. Т., ЕГН: **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „*“, при „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. *, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление: *, да заплати на И. Т. Т., ЕГН: **********, сумата от
24193,72 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради незаконното уволнение, а именно за периода
14.12.2023г. – 30.04.2024г. (датата на приключване на устните състезания по
делото), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.02.2024г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над уважения размер от 24193,72 лв., до пълния предявен размер на
претенцията от 31658,28 лв., както и за периода от 01.05.2024г. до
14.06.2024г., като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта,
относно присъденото обезщетение за оставане без работа, на основание чл.
242, ал. 1, предл. последно ГПК.
8
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление: *, да заплати на И. Т. Т., ЕГН: **********, сумата от
718,70 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски –
адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление: *, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Бургас, сумата от 1127,75 лв., представляваща
държавни такси по уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от 14.05.2024г., за което страните са уведомени с
протоколно определение от 30.04.2024г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9