Решение по дело №2519/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 291
Дата: 23 април 2024 г.
Съдия: Катя Сукалинска
Дело: 20231210102519
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Благоевград, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска

при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102519 по описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№2519/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по иск с правно основание
чл.439 от ГПК на Р. А. Т., ЕГН **********, гр.Бл, чрез адв.В. У., срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Сза признаване за установено, че ищцата Р. А. Т. не дължи на ответника „Е Сумите по Изпълнителен лист от
25.10.2010г. по ч.гр.д.№3165/2010г. по описа на Районен съд-Благоевград.
В исковата молба се твърди, че по силата на издаден изпълнителен лист от 25.10.2010г. по ч.гр.д.№3165/2010г. по описа на
Районен съд-Благоевград ищцата Р. А. Т. /тогава с фамилно име Илинска/е осъдена да заплати на кредитора „Обединена българска
банка“ АД следните суми:
-9 404.94 лв. – главница;
-848.90 лв. – договорна лихва за периода от 15.08.2009г. до 21.10.2010г.;
-789.93 лв. – наказателна лихва за просрочени главници за периода от 15.08.2009г. до 21.10.2010г.;
-ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК – 22.10.2010г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от: - 220.88 лв. – платена държавна такса;
- 565.06 лв. – адвокатско възнаграждение.
Сочи се, че на основание така издадения изпълнителен лист, по молба от 2010г. на взискателя „Обединена българска банка“ АД е
образувано изпълнително дело №405/2010г. по описа на ЧСИ В. По изпълнителното дело на дати 16.05.2011г. и 08.07.2013г. били
наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Сочи се, че с договор за цесия от 31.01.2018г. „Обединена българска банка“ АД е цедирала вземането си в полза на „Е за което до
длъжника били изпращани уведомителни писма с покани за доброволно изпълнение.
Твърди се, че с извършеното на 08.07.2013г. изпълнително действие – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при
работодателя „Джовани – 2007“ ЕООД давността за вземанията по изпълнителния лист е била прекъсната и не е текла до 26.06.2015г.
/приемането на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. След тази дата не са предприемани никакви изпълнителни
действия, поради което вземанията по изпълнителния лист са погасени с изтичане на 5-годишна давност, поради което същите са
недължими. Последното обуславяло правния интерес от предявяването на настоящия иск по чл.439 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът „Е признава изцяло предявения иск като основателен. Сочи, че ответното дружество не е
дало повод за завеждане на настоящото дело, поради което счита, че не следва да отговаря за разноски в производството.
В съдебно заседание ищцата Р. А. Т. се представлява от адв.В. У., която прави искане за постановяване на решение при признание на
иска.
Ответната страна „Еос Матрикс“ ЕООД не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът намира, че са налице предвидените в чл.237 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу
ответника. На първо място, ответникът признава изцяло иска. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави.
Ответникът признава право, с което може да се разпорежда. Предвид изложеното, срещу ответника следва да се постанови решение
при признание на иска, с което предявеният установителен иск да бъде уважен.
С оглед изходя на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, в размер общо на 3650.13 лв., от които – 2650 лв. за платено адвокатско
възнаграждение и 1000.13 лв. за платена държавна такса.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че не дължи разноски, тъй като не била дала повод за образуване на делото. В
случая не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. С Определение №69429.09.2023г. по ч.т.д.№1325/2023г. на ВКС, II т.о. е
допуснато касационно обжалване по правния въпрос относно отговорността на ответника за разноски по иск за несъществуване на
вземане, погасено поради изтекъл давностен срок, при заявено признание на иска от ответника. Прието е, че в тази хипотеза не е
налице първата предпоставка на нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, след като предявяването на иска е условие за упражняване на
субективните права на ищеца. Изтъкнато е, че при наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на
влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл.439 от ГПК за оспорване на изпълнението въз основа
на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителният лист, и конкретно чрез позоваване на
изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да
направи пред съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес. В този смисъл са още Определение №709 от 28.12.2012г. по
ч.гр.д. №592/2012г. по описа на ВКС, I г.о., Определение №71 от 21.01.2014г. по ч.т.д. №17/2014г. по описа на ВКС, III г.о., и
Определение №242 от 31.05.2018г. по ч.гр.д.№2062/2018г. по описа на ВКС, IV г.о.
Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, че Р. А. Т., ЕГН **********, гр.Б не дължи
на „Е, седалище и адрес на управление гр.С следните суми:
-9 404.94 лв. – главница;
1
-848.90 лв. – договорна лихва за периода от 15.08.2009г. до 21.10.2010г.;
-789.93 лв. – наказателна лихва за просрочени главници за периода от 15.08.2009г. до 21.10.2010г.;
-ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК – 22.10.2010г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от: - 220.88 лв. – платена държавна такса; -
565.06 лв. – адвокатско възнаграждение, представляващи вземане по Изпълнителен лист от 25.10.2020г., издаден по ч.гр.д.
№3165/2010г. по описа на Районен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Еедалище и адрес на управление гр.С, , да заплати на Р. А. Т., ЕГН **********,
гр.Бсумата от 3650.13 лв. /три хиляди шестстотин и петдесет лева и тринадесет стотинки/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2