ПРОТОКОЛ
№ 531
гр. Смолян, 03.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Чакърова
при участието на секретаря Сирма Купенова
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело №
20255440100530 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Ищецът Р. Д., нередовно призован, не се явява.
От адв. О. е постъпило писмено становище от 02.06.2025 г., с което моли
делото да се гледа в отсъствие на ищеца и нейно отсъствие, поради ползване
на платен годишен отпуск. Не възразява да се даде ход на делото въпреки
нередовото им призоваване. Поддържа предявените искове, оспорва писмения
отговор. Няма възражения по проекта за доклад. Моли да се обяви за
окончателен. Излага съображения по доказателствата Счита делото за
неизяснено от фактическа страна, тъй като не е изготвено и депозирано
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Моли делото да се
отложи за друга дата за събиране на допуснатите доказателства, като се
предостави възможност на вещото лице да изготви и депозира в срок
заключение по възложената му ССчЕ
За ответникът РД „***“ - Смолян, редовно призован, се явява юриск.
*** ***, редовно упълномощена.
Вещото лице С. Щ., нередовно призована, не се явява. Постъпила е и
молба от същата за невъзможността й да се яви в с.з. поради смъртта на неин
близък.
Не е изготвено и заключението по назначената ССчЕ.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Юриск. *** – Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Юриск. *** – Оспорвам исковете по съображения изложени в отговора.
Поддържам писмения отговор.
На основание чл.146 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения;
С исковата молба ищецът твърди, че работи по служебно
правоотношение по ЗМВР при Регионална дирекция „***" град Смолян към
Главна дирекция „***" при МВР, в Граничен полицейски участък *** на
длъжност „старши полицай".
Твърди че изпълнява служебните си задължения на смени, всяка от
които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано
отчитане на работното време, като полага и нощен труд във времето от 22,00
часа до 06,00 часа. Твърди,че за времето от 01.11.2022г. до 31.03.2025г. е
положил общо 2000 часа нощен труд, който при преизчисляването му с
коефициент 1,143 възлиза на 2286 часа дневен труд. Разликата след
превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд
представлява 286 часа положен труд, който не му е заплатен.
Ищецът твърди, че според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Ищецът твърди, че
по време на процесния период са действали Наредба № 8121з-
1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2011г.,
обн. в ВД бр.60/29.07.2022г„ в сила от 22.07.2022г. и действаща към момента,
издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Твърди, че преди това са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., Наредба №
8121з592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в сила от 01.04.2015г. до
29.07.2016г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014г.,
в сила от 19.08.2014г. до 02.06.2015г.), като текстовете на чл. 3, ал. 3 от
посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014г. са идентични, като гласят,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24- часов период. Същото е предвидено и в наредбите от 2020г. В
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 е предвидено, че при
2
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, а полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Ищецът
твърди, че в последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4
наредби, такава изрична норма липсва.
Твърди се, че липсата на такава норма не следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Ищецът твърди, че при наличието на посочената непълнота в правната
уредба, касаеща служителите в МВР по чл.142,ал.1, т.1 от ЗМВР и предвид
изричната разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, както и препращането на
чл.188, ал.2 от ЗМВР към КТ, следва субсидиарно да се приложи КТ, и по
специално чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложим е коефициентът 1,143. Ето защо основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 след
отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. е нормата на
субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл. 9, ал.2. Освен това на основание чл.188 ал.2 от ЗМВР
„Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда", т,е. по силата на
тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР не само е
допустимо, но задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ.
По изложените причини, ищецът твърди, че положеният от него нощен
труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143
за претендирания период.
Твърди още, че лишаването му от тези допълнителни възнаграждения за
нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които
получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от
ЗДСл и чл.261 от КТ.
Твърди, че полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната
работа, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната
система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е
вреден за здравето, поради което следва да се компенсира с адекватно
допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд. В
подкрепа на твърдението си за дължимост на претендираната сума за
преизчисляване на отработените нощни часове посочва решения на съда на
3
ЕС .
Ищецът твърди още, че с изменението на разпоредбата на чл.187,ал.1 и
4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е
предвидено по ал.1, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че според ал.4, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с
коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл, е налице
неравенството в третирането на държавните служители в МВР по чл.142 ал.1
т.1, полагащи нощен труд,което е закрепено законово, като не е съобразено с
Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, с
практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗМВР и с
разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. По този начин посочените служители в
МВР, полагащи нощен труд се поставят в неравностойно положение спрямо
работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл.,
полагащи нощен труд. В случая разликата в третирането на тази категория
служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на
обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с
допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за
полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са
полицаите и пожарникарите.
Твърди, че задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за положен труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок, като на основание
чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение - първо число на
месеца, следващ отчетния. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение
за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения
коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното
обезщетение под формата на лихва за забава. Претендира лихва за забава за
дължимото възнаграждение за периода от за периода от 24.08.2022г. до
28.02.2025г., като началната дата за изчисляване е 01.10.2022г., а крайната дата
за изчисляване е 03.03.2025г.
Ищецът твърди, че за времето от 01.04.2022г. до 31.03.2025г. е бил
командирован 30 пъти от РДГП-Смолян, ГПУ Рудозем до ГПУ ***, ГПУ
Ивайловград или ГТГУ Средец и обратно, като времето за отиване и връщане,
не му е заплатено изцяло.
Твърди, че му е заплащано възнаграждение за 4 отработени часа на
отиване и 4 отработени часа на връщане, като разликата до 8-часова смяна не
му е заплатена. За това време не му е заплатено възнаграждение за общо 240
часа отработено време. Касае се за време за пътуване с оглед изпълнение на
служебни задължения по охрана на държавната граница, като това време
следва да му бъде заплатено като една цяла смяна, тъй като през този ден той
се явил на работа и е бил готов да престира труда си.
Твърди, че въпросът дали при дежурства или други случаи, когато
работникът или служителят е на разположение на работодателя, без да полага
фактически труд през цялото време, трябва да се считат изцяло за работно
време, е решен със задължителната за националните юрисдикции практика на
СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания като се посочват
такива.
4
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени. Ответникът не оспорва, че ищецът е държавен служител и за
процесния период е изпълнявал служебните си задължения на 12- часови
(дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано.
Твърди се, че за процесния период е обнародвано и влязло в сила
изменение и допълнение на ЗМВР от 07.07.2020г., като в създадената нова
алинея 4 на чл.187 изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1. Съответно в чл.22. ал.З от Наредба №81213- 922/22.07.2022г. на
държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 и ал.З от ЗМВР изрично е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР.
Твърди се, че за постигането на равно отношение пред закона на
работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и
държавните служители в МВР от друга страна са предвидени редица
компенсаторни механизми като ги изброява.
Твърди, че при изчисляване на нощния труд за служителите в МВР не
намират приложение разпоредбите на КТ. Възразява срещу твърденията в
исковата молба, че лишаването на служителя от допълнителни
възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и лицата работещи по трудово
правоотношение.
Твърди се, че правоотношението, от което се извежда претендираното в
исковата молба обезщетение за нощен труд не е трудово, а служебно и има
специална правна уредба в ЗМВР.
Твърди се, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР. В
подкрепа на твърдението се посочват решения на СЕС.
Твърди се, че в чл.2, ал.3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се
прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. В този смисъл тази наредба
е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.
Твърди се, че не е налице правна регламентация за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд, като служител на ГДГП с коефициент 1,143.
Посочва се, че в тази насока е и практиката на ВКС постановена по реда на
чл.290 от ГПК от 07.10.2019г. по гр.д. №786/2019г., IV ГО на ВКС и решение
№55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г. ШГО, е прието, че работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави
недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители
в гражданските ведомства, включително и конвертиране на часовете труд,
положен през нощта в дневни часове.
5
Твърди се, че съгласно Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. на ВКС
по тълкувателно дело №1/2020г. на общото събрание на ВКС при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство
на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като в тези случаи следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Оспорва се и предявеният акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Твърди се, че времето на разположение е включено в отработеното
време и изплатено на ищеца за всеки отчетен период. В дните на пътуване при
командировка за участие в специализирана полицейска операция на българо-
турската граница в зоната за отговорност на РДГП-***, на основание чл.22,
ал.1, т.11 от Наредба №8121з-922/22.07.2022г. времето за пътуване със
служебен транспорт при командироване за участие в специализирани
операции е включено в отработеното време за съответния ден.
Твърди се, че в дните на пътуване за участие в СПО ищецът е бил
включен в заповед за командировка за участие в СПО, като времето за
пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното време за деня на
пътуване. За дните за пътуване освен трудовото си възнаграждение ищецът е
получавал и дневни пари съгласно Наредба за командировките в страната, не е
включван в график на дежурство и не са налице основания за изплащане на
време на разположение.
Твърди се, че неоснователността на главния иск влече от своя страна
неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава
на осн.чл.86 от ЗЗД.
Претендират се разноски и се прави искане за редукция на разноските за
адвокатско възнаграждение.
2. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника;
Предявеният от ищеца иск за сумата от 2000,00 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от
01.11.2022г. до 31.03.2025г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.03.2025г. до
окончателното изплащане., следва да се квалифицира по чл. 178, ал. 1, т. 3 и
чл. 187, ал. 7 ЗМВР.
Предявеният от ищеца иск за сумата от 300 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 01.11.2022г. до 31.03.2025г., е с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявеният от ищеца иск за сумата от 1500,00 лева, представляваща
сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за
пътуване при командироване в периода 01.01.2023г. - 31.03.2025г., , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 01.04.2025г., до окончателното изплащане, следва да се
квалифицира по чл. 179, ал. 1 ЗМВР.
Предявеният от ищеца иск за сумата от 150,00 лева, представляваща
лихва за забава върху сумата от 1500,00 лева за периода от 01.01.2023г. -
6
31.03.2025г., , е с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават; Няма права и
обстоятелства, които се признават.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване; Няма обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване.
5. Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти. С оглед правилото на чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже че
е работил при ответника през исковия период, че е полагал нощен труд в
същия период общо 2000 часа, преобразуван по описания в исковата молба
начин, както и следва да докаже размера на претендираното възнаграждение
за извънреден труд, респ. забавата на ответника и размера на лихвата за
забава. Следва да докаже, че в процесния период е изпълнявал длъжността на
смени, че е бил командирован и е бил на разположение. Ответникът следва да
докаже, че е платил исковите суми, възраженията за неоснователност на
исковете или настъпването на други правопогасяващи или правоизключващи
факти, ако твърди наличието на такива.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК, УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства за твърдените от него факти за съществуване на служебно
правоотношение с ответника през процесния период, както и че е полагал труд
на смени през този период, както и че е бил командирован.
Юриск. *** - Нямам възражение по доклада, моля да бъде обявен за
окончателен. Не възразявам да бъде обявено за безспорно обстоятелство
факта, че ищеца е служител на РДГП, като с оглед искането на процесуалния
му представител за представяне на трудовото досие или кадрова справка, моля
да ни бъде дадена възможност да представим кадрова справка на ищеца.
С оглед становището на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото.
Въпреки обявеното за безспорно обстоятелства съдът счита, че за
пълнота на доказателствата по делото следва да бъде изискано от страна на
ответника представяне на кадрова справка, поради което
О П Р Е Д Е ЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи кадрова справка за ищеца за
следващо съдебно заседание.
Юриск. *** – Други доказателствени искания нямам.
С оглед не изготвяне на заключението по назначената ССчЕ, съдът счита
делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 13.06.2025 г.,
14:00 ч. часа, за които дата и час, ответникът се счита уведомен.
Да се призове ищецът чрез адв.О. и вещото лице.
7
Протоколът изготвен в съдебно заседание. Заседанието е закрито в 10,55
часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
8