РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. ХАСКОВО, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. П.А
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №
20225600900009 по описа за 2022 година
Търговско дело № 9/2022 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по
искова молба с вх. № 550/24.01.2022 г., подадена от А. А. М., с ЕГН **********, М. А. М.,
с ЕГН **********, Б. А. М., с ЕГН ********** и М. А. М., в качеството му на настойник на
ищцата С. А. М., с ЕГН **********, всички с адрес гр. Симеоновград, ул. „Барон Хирш“ №
24, чрез упълномощения адв. М., против „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.Ш.№ 67А. Претендира се
застрахователно обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците, ведно със
законната лихва.
ИЩЦИТЕ А. А. М., М. А. М., Б. А. М. и М. А. М., в качеството му на настойник на
С. А. М., твърдят в исковата си молба, че на 11.01.2021 г., около 17:00 ч., на ПП I-5, при км
215, обл. Стара Загора, водачът на т.а. марка и модел „Ф.Т.“, с рег. № **** А. Д. П. нарушил
правилата за движение, като загубил контрол на управляваното от него МПС, излязъл вляво
от пътя и се ударил в предпазна еластична ограда (мантинела), вследствие на което се
преобърнал на пътното платно. При реализираното ПТП била причинена смъртта на М. А.Х.
– пътник в автомобила.
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
рег. № 284-р/1276/2020 г. Било образувано ДП № 71/2021 г., по описа на РУ – Казанлък и
след приключването му бил внесен обвинителен акт срещу А. Д. П., по който било
образувано НОХД № 2711/2021 г., по описа на ОС – Стара Загора, приключило с влязла в
сила на 31.12.2021 г. Присъда № 21 от 13.12.2021 г., с която А. Д. П. е признат за виновен, в
това, че на 11.01.2021 г. в с. Ягода, общ. Мъглиж, обл. Стара Загора, на път ПП I-5, км 215, в
посока север-юг, при управление на МПС – товарен автомобил марка и модел „Ф.Т.“, с рег.
№ ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, в резултат на
което е изгубил контрол на управление му и с деянието си по непредпазливост е причинил
смъртта на М. А.Х. – престъпление по ч. 343, ал. 1, б. „в“, предл. I-во, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК, вр. чл. 58а и чл. 54 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието
изтърпяване е отложено.
1
Починалата при инцидента М. А.Х. била майка на А. А. М., М. А. М., Б. А. М. и С. А.
М.. Децата и майката били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към
друг. В атмосфера на любов и подкрепа починалата била отгледала и възпитала децата си,
обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Ищците понА.ли тежко загубата на
М. Х. – починала нелепо и неочаквано за тях и след инцидента те били загубили своя най-
близък човек – родната си майка.
Починалата била силно привързана към децата си, отнА.ла се еднакво добре към
всички тях и във всеки важен момент била засвидетелствала майчината си обич и подкрепа
към всяко дете. М. Х.ва подпомагала децата си и споделяла ежедневието си с тях, обичала да
прекарва време с тях. Била до тях винаги, показвала обичта и отдадеността си на
семейството. Била успяла да изгради специална връзка с всяко от децата си, общувала с тях
ежедневно, интересували се един от друг. А. М., М. М. и Б. М. били съхранили дълбоката
връзка с майка си, създадена от ранна детска възраст. С. М. също била много привързана
към майка си и постоянно търсела нейните внимание и подкрепа.
Починалата М. Х.ва била добра, грижовна и любяща майка, която ищците приемали
за авторитет и пример. М. и Б. подпомагали майка си с мъжките задължения в
домакинството, подкрепяли я, включително и финансово. А. и С. поделяли с нея
домакинските задължения.
Трагичната загуба на родител белязала живота на ищците, като ритъмът им на живот
сега бил изцяло подчинен на скръбта на починалата им майка. Щели да изпитват болка и да
скърбят до края на дните си. А. М. била станала мрачна, некомуникативна и затворена.
Изгубила била родната си майка внезапно и по трагичен начин, което тежало и
разстройвало постоянно. М. М. и Б. М. също се били променили след смъртта на М. Х.ва.
Често гледали семейните снимки и с мъка си спомняли за всички преживени мигове с майка
си, а и всичко в дома им напомняло за М. Х.ва. Били станали апатични, тревожни и били
изпаднали в тежко емоционално състояние и се оплаквани от напрежението, което
чувствали. Когато загубили майка си, А. М. била на 27 години, М. М. на 29 години, Б. М. на
24 годни и С. М. едва на 9 години.
С. М. била загубила майка си в период, когато най-силно имала необходимостта от
нейните грижи и внимание, страхувала се от това, че вече я няма майка . Отказвала да се
храни, да излиза извън и да общува с връстници, плачела постоянно, стряскала се насън и
изпитвала постоянно безпокойство. Б., М. и А. си поделяли грижите за сестра си и се
опитвали да компенсират липсата на майка им. Ищците били безвъзвратно лишени от
възможността да имат подкрепата на майка си в живота, да могат да разчитат на нея и да
споделят житейските събития с нея.
Моралните страдания и болки на ищците, скръбта от невъзвратимата загуба били
огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им живот. Загубата на толкова
близък човек се била отразила негативно в емоционален и психологически план върху
ищците.
Към момента на събитието, виновният водач, който е управлявал л.а. „Ф.Т.“, с рег. №
**** имал валидна задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена със „ЗК
„Лев Инс“ АД, обективирана в полица № BG/22/120000793150, валидна от 16.03.2020 г. до
16.03.2021 г.
На 22.02.2021 г. била отправена претенция от Б. М., А. М. и М. М., а на 09.07.2021 г.
и от С. М.,чрез настойника й до застрахователя на отговорния за ПТП-то водач – „ЗК „Лев
Инс“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение
на всеки от ищците. Към момента на подаване на исковата молба, въпреки че бил изтекъл
законоустановения срок, застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно
обезщетение по заявените извънсъдебно претенции, което обуславяло правния интерес на
ищците.
Ищците претендират съда да осъди ответното застрахователно дружество
„Застрахователна компания „Лев Инс“ АД да заплати на всеки от тях сумата от по
150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило
на 11.01.2021 г., при което била причинена смъртта на тяхната майка М. А.Х., ведно със
2
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 22.02.2021 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се и деловодни разноски.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците, с
която се оспорват твърденията, изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че всеки от
ищците имал правен интерес от предявяване на исковете, като към застрахователните
претенции били приложени всички документи, с които молителите разполагали, поради
което била изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ. Оспорват се като неоснователни
твърденията, че бездействието на медицинските лица била причина за смъртта на М. Х..
Оспорва се и направеното от ответника възражение за съпричиняване. Необосновано било
твърдението, че правилно поставен колан, ако М. Х.ва е била без такъв, щял да обезопаси
починалата. Въртеливото движение на МПС-то обратно на часовниковата стрелка и
преобръщането надясно правели предпазния колан неефективен и той нямал задържащо
действие. Съобразно нормите на чл. 409, вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ, лихвата за забава се
дължала от датата на сезиране на застрахователя – 22.02.2021 г. Оспорва се и искането с
правно основание чл. 219 от ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, в законоустановения
двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения адв. Т., оспорва исковете в
цялост, както по основание, така и по размер.
Оспорват се основанието и интереса на ищците да предявят претенция за репариране
на неимуществени вреди по съдебен ред. По подадено уведомление пред ЗК Лев Инс АД
била образувана щета 0000-1000-01-21-7106 и застрахователна претенция от 22.02.2021 г., 40
дни след събитие. Застрахователят не се бил произнесъл по случая поради липса на
доказателства и поискал допълнителни документи. В констативния протокол не били
описани починали лица, а М. Х.ва била описана като пътник с фрактура, водачът не бил
изобщо пострадал, имало още една пострадала с разкъсно-контузна рана, а по автомобила не
били отбелязани щети.
Оспорват се твърденията за съществували отношения привързаност, обич и доверие
между ищците и починалата, които да са били прекъснати единствено поради настъпилото
ПТП. Нямало данни ищците и починалата да са живеели в общо домакинство, за
периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения. Оспорват се твърдениятa
за търпени от ищците неимуществени вреди – изключителни болки и страдания, болка и
тъга поради непрекъснати мисли за майка им, тъй като повече ищци имали семейства и свои
низходящи.
Оспорва се причинно-следствена връзка между процесното събитие и настъпилия
летален изход за М. Х няколко дни след пътния инцидент. Нямало данни от събитието М. Х.
да е получила тежки увреждания несъвместими с живота. Водачът не бил пострадал, втората
пътничка била с леко нараняване, по автомобила нямало щети, катастрофата била с нисък
интензитет и не обосновавала летален изход. Видно от мотивите към присъдата било, че
водачът А. П. бил управлявал автомобила със сравнително ниска скорост от 60 км/ч и
въпреки, че завоят бил широк, водачът бил загубил устойчивост, защото рязко бил натиснал
спирачки и още бил намалил скоростта на движение, ударил се в еластична ограда и в
следствие на удара, се завъртял обратно на часовниковата стрелка и се преобърнал на
пътното платно на дясната си част и спрял. М. Х. била изпаднала от купето на автомобила и
намерена с гръб върху дясното платно по посока на движението на около 2-3 метра от
автомобила. Правилно поставен предпазен колан щял да я обезопаси напълно. М. Х била
починала от тежки травми в областта на корема и таза, разкъсана външна хълбочна артерия
вляво и набиране на кръв в коремната кухина, като медицинските лица не били открили
проблема своевременно и за 7 часа след събитието тя била починала от кръвозагуба.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на починалата М. Х., която не
пътувала с правилно поставен предпазен колан. Видно от мотивите към присъдата, М. Х.
била пътувала без поставен колан на предна дясна седалка, в нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, като смъртта ѝ била настъпила, защото изпаднала от превозното средство.
Оспорват се исковите претенции и по размер, като прекомерни и в противоречие с
принципа за справедливост, проглА. в чл. 52 от ЗЗД. Претендираната от ищците сума била в
3
изключително завишен размер, с оглед минималната работна заплата към настъпване на
събитието.
Оспорва се още дължимостта на акцесорните искове за лихва. Съгласно чл. 496, ал. 1
от КЗ, застрахователят изпадал в забава 3 месеца, след като бъде уведомен и му били
представени всички необходими документи.
Направено е искане с правно основание чл. 219 от ГПК за конституирането на трето
лице помагач на страната на ответника – А. Д. П., водач на автомобила. Интересът от
привличането му се обосновава с правото на застрахователя на регрес по чл. 433, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 432, ал. 3 от КЗ към водача, ако се установи, че умишлено е причинил смъртта на М.
А.Х. или поради груба небрежност, както и в случаите по чл. 500 от КЗ, когато е управлявал
под въздействието на наркотик или друго упойващо вещество, евентуално поради
управление на МПС с техническа неизправност, която не е отстранил.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на допълнителната
искова молба, с който се поддържат доводите, изложени в отговора на исковата молба.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ А. Д. П. не взема становище по предявените
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. чл.429 ал.2 т.2 вр. чл.497 от КЗ.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание
чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят за наличие на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил марка „Ф.“, модел “
Т.“, с д.к. № ****, обективирана в застрахователна полица № BG/22/120000793150 валидна
за периода от 16.03.2020г. до 16.03.2021г.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№284р-1276 от
12.01.2021 г. на ОД на МВР – Хасково е, че на 11.01.2021г. ,около 17.00 часа, на ПП-1-5,
при км.215 ,област Стара Загора е станало ПТП, причинено от водача на товарен автомобил
марка и модел“Ф.Т.“, с д.№**** А. Д. П., който нарушил правилата за движение като губи
контрол над управляваното от него МПС, излиза в ляво от пътя и се удря в предпазна
еластична ограда/мантинела/, вледствие на което се преобръща на пътното платно. При
реализираното ПТП е причинена смъртта на М. А.Х.-пътник в товарния автомобил.
От приложеното НОХД №2711/2021г. по описа на ОС-Стара Загора се
установява,че против причинителя на описаното по-горе ПТП, А. Д. П. е предявено
обвинение и внесен обвинителен акт за престъпление по чл.343а ал.1 б.“в“ предл.1-во вр.
чл.342 ал.1 от НК вр. чл.58а и чл.54 от НК, за това,че на 11.01.2021г.,в с.Ягода, община
Мъглиж, област Стара Загора, на път ПП1-5,км.215, в посока север-юг, при управление на
МПС-товарен автомобил марка и модел „Ф.Т.“, с рег.№**** е нарушил правилата за
движение по пътищата,регламентирани в чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал
непрекъснато управлявания от него автомобил, в резултат на което е изгубил контрол над
управлението му и с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на М. А.Х.. С
влязла в сила на 30.12.2021г. Присъда №21/13.12.2021г.,постановена по НОХД
№2711/2021г., по описа на ОС-Стара Загора А. Д. П. е признат за виновен в извършване на
престъплението,в което е обвинен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 2 години и 8 месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 5 години.
Наложено му е и наказание "лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 години.
Видно от удостоверение за наследници с изх.№18/14.01.2021г.е, че пострадалата при
описаното ПТП М. А.Х. е починала на 12.01.2021г. и оставила за наследници ищците по
делото-нейни деца/дъщери и синове/.
Установи се още, че ищците,чрез пълномощника си са подали претенция за
заплащане на застрахователни обезщетения,а именно: с вх.№2558/22.02.2021г. са подали
молба ищците А. А. М., М. А. М. и Б. А. М., а с вх.№8574/09.07.2022г. е подадена молба от
С. А. М.,представлявана от настойника си М. А. М.. По претенциите на ищците е заведена
щета 0000-1000-01-21-7106 от 22.02.2021г. Видно от уведомително писмо изх.
№2391/10.03.2021г. е, че застрахователят е изискал допълнително представяне на документи
4
каквито не са били представени, поради което е прието, че няма основание заплащане на
претендираните обезщетения.
Относно пътната обстановка, механизма на настъпилото ПТП, причините за
неговото настъпване, поведението на участниците атмосферните условия при настъпването
на ПТП-то и видимостта по делото няма спор между страните, а това се установява и
доказателствата, приложени по НОХД №2711/2021г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора.
По делото е назначена и съдебна автотехническа експертиза, което заключение
съдът приема за обективно и компетентно дадено. От заключението на експерта относно
ПТП настъпило на 11.01.2021г. в Ягода, община Мъглиж,област Стара Загора,на път ПП 1-
5,км.215, в посока на движение север-юг се установяват обстоятелства свързани с наличието
на неизправности в товарния автомобил, позицията на починалата в товарния автомобил и
ефективността на обезопасителния колан при страничен удар.
В заключението си вещото лице установява, че в материалите по делото няма
данни, от които да се определи техническото състояние на товарния автомобил
непосредствено преди процесното ПТП. Удостоверението на техническа изправност на
МПС, издадено при извършен периодичен/годишен/ технически преглед на 20.03.2020г.
визира техническата изправност на МПС, към момента на прегледа и съществуването му не
е гаранция за техническата изправност на процесния автомобил марка и модел „Ф.Т.“ след
продължителния период на експлоатация до процесното събитие-над 9 месеца. В участъка
на ПТП няма данни, като признаци за внезапно възникнала техническа неизправност, която
да е оказала влияние върху поведението на автомобила, непосредствено преди загубата на
контрол върху управлението му от страна на водача /следи от приплъзване на гуми
,задиране на асфалта и др./ Установява също, че по вид и състояние, задните гуми на
товарния автомобил са били непригодни за конкретните пътни и метеорологични условия и
вероятно са една от причините за загубата на напречна устойчивост от процесния
автомобил. Кабината на товарния автомобил, производство 1999г., фабрично е оборудвана с
три седалки разположени в един ред-на водач и 2-ма пасажери.Починалата М. А.Х. е
пътувала на крайна дясна седалка, като позицията на която е пътувала е била обезопА.а с
обезопасителен колан тип триточков, с автоматично прибиране и инерционно блокиращо
устройство,блокиращо изтеглянето на колана при сблъсък. Вещото лице сочи също, че при
страничен удар задържащото действие на обезопасителния колан не е така ефикасно, както
при челен удар.Дори и при задействан обезопасителен колан, при страничен удар,
притискането на тялото не е така изразено, както при челен удар и тялото може да се
измества настрани, под въздействието на преносните инерционни сили и да контактува с
детайли от оборудването на купето на автомобила, разположени в близост, в страни от него.
В устният си доклад,в съдебно заседание на 10.10.2022г. вещото лице С. К. П.
установява,че информацията за износените гуми има от протокола за оглед, където е
описано, че задната гума е лятна и износена. Категорично не би могло да се каже, че
непременно гумите са били причина на произшествието, тъй като има и субективна грешка
от страна на водача. Информация за предпазните колани вещото лице има също от
протокола за оглед на местопроизшествието, в който е отразено, че коланите са намерени в
работно положение-не са ползвани. Факт е, че пострадалата М. Х. е била намерена извън
автомобила и ако нейния колан е бил задействан и правилно поставен, същата е щяла да
бъде задържана на мястото си .Вещото лице установява още,че е малко вероятно тялото да
бъде задържано от предпазния колан при преобръщане на автомобила настрани, тъй като
преносните инерционни сили са насочени страни и в крайна сметка не могат да задействат
инерционния механизъм на колана.Възможно е също, че непоставени предпазни колани
вследствие инерционните сили, които са насочени в една и съща посока, телата на
останалите пътници да се придвижат и доведат до травми на М. Х., която се е оказала най-
отдолу в автомобила.Предмети, които са свободни в купето,в това число и телата на
останалите пътници,биха наранили тялото
От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, изготвено по
писмени данни, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено се
установява, че при станалото на 11.01.2021г. ПТП е починала М. А.Х., като причина за
смъртта й е травматичен шок развил се в резултат на остра кръвозагуба, отломъчно
счупване на костите на тазовия пръстен и кръвоизлив под меката обвивка на мозъка. В
5
резултат на автомобилната травма М. А.Х. е получила следните травматични увреждания:
Черепно мозъчна травма-кръвонА.дания на меките черепни покривки; кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки с пробив на мозъчните стомахчета. Охлузване на лицето и разкъсно
контузна рана на носа. Множество счупвания на скостите на тазовия пръстен , съчетано с
разкъсване на лявата хълбочна артерия и развитие на масивен кръвоизлив в коремната
кухина. Хематом в задкоремното пространство. Разкъсване на пикочния мехур. Травматичен
джоб в лявата седалищна област. Обширни охлузвания на коремната стена и гръдния кош.
Обширни охлузвания на коремната стена и гръдния кош. Обширни кръвонА.дания в
областта на кръста, седалището и срамната област. Обширни кръвонА.дания, охлузвания и
разкъсно контузна рана на левия крак. Охлузвания по ръцете.Нараняванията на М. А.Х.
оформящи картина на тежък травматичен шок са довели до състояние на постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота,по смисъла на чл.128 от НК. За формирането на
това състояние водеща роля е изиграла острата кръвозагуба в резултат на разкъсването на
лявата хълбочна артерия. Уврежданията според експерта са били получени по следния
механизъм,а именно: Автомобилът с предната си лява и централна част, почти,челно се удря
в мантинелата намираща се в ляво по посока на неговото движение. Тялото на М. Х., която
се е намирала на предната седалка, крайно в дясно и без предпазен колан, полита напред и
на ляво, като с главата си удря ветроупорното стъкло и от този удар получава травмата в
лявата част на главата и мозъка. Левият крак се удря в предното табло, от което възниква
обширното кръвонА.дане на бедрото, разкъсно контузната рана на същото бедро и
охлузванията по подбедрицата. Следва преобръщане на автомобила, при което тялото на М.
Х. изпада на пътното платно и се удря с лявата седалищно хълбочна област в пътната
настилка, от който удар се образува подкожният травматичен джоб в мястото на удара,
обширните кръвонА.дания в областта на седалището и кръста и се получава отломъчното
счупване на костите на тазовия пръстен с разкъсване на лявата хълбочна артерия. В
последната фаза на травмата тялото на М. Х.ва се търкаля и трие по пътната настилка до
пълното му установяване, при което се получават обширните охлузвания на коремната стена
на гърдите. При пострадалата се положени усилия и са осъществени мероприятия по
овладяване на тежкия травматичен шок, което отговаря на утвърдените стандарти за такъв
вид травма. Тежеста на травмата и бързо развилият се несъвместим с живота кръвоизлив от
разкъсването на хълбочната артерия са направили усилията по спА.ването на живота на
пострадалата безрезултатни. Уврежданията и настъпилата от тях смърт са в пряка причинна
връзка с процесното ПТП. Правилно поставен предпазен колан бил предпазил М. Х. от
получените травми и би предотвратил смъртния изход. Вещото лице сочи също, че липсват
данни починалата да е страдала от заболявания, които до спомогнат за настъпването на
смъртта. Настъпилата смърт се дължи изцяло и единствено на възникналия от
автомобилната травма кръвозагубен травматичен шок. Установява и факта, че тялото на
пострадалата е контактувало в първата фаза на инцидента с предното панорамно стъкло и с
таблото на автомобила. Няма части от интериора на автомобила, които навлизайки в
пространството на купето да увредят пострадалата.Когато автомобилът пада и се установява
на дясната си страна тялото на пострадалата вече е било извън купето на автомобила.
Тялото изпада преди крайната фаза на преобръщане и установяване на автомобила на
дясната му страна. Травмите на М. Х. са получени от първоначалния удар в стъклото и
предното табло и след това от удара в терена след изпадането от автомобила.
Ищците ангажират по делото гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите – Б.А.М. М.Б. А., А.М. А., Я.Д.С., П.Б.К., Ж. Е. М. за претърпените от тях
болки и страдания, в следствие настъпилата смърт на майка им при станалото на
11.01.2021г. ПТП.
В показанията си свидетелят Б.А.М. тъст на ищеца М. А. М. установява факти и
обстоятелства, свързани с научаването за катастрофата, престоя на М. Х.ва в болницата и
настъпването на нейната смърт. Сочи, че зет му М. бил силно привързан към майка си и
много тежко понесъл новината за нейната смърт.Макар и М. да живеел отделно с жена си,
тяхната къща била близо до тази на майка му в гр.Симеоновград. Първоначално М. живеел с
майка си и баща си, но след смъртта на баща му майка му си купила друго жилище и той
останал да живее в бащината си къща. М. след смъртта на мъжа си сама отглеждала децата
си, работела на 2-3 работи, гледала да ги изучи. Била много добра жена, хората я уважавали,
била общителна. М. бил най- големият й син , който към момента на смъртта й бил на 30
6
години. М. и жена ми заживели отделно към 2018г., към който момент и баща му вече бил
починал. Свидетелят се познавал с М. от повече от 15 години, много преди дъщеря му да се
ожени за синът й и имал преки впечатления за отношенията между нея и децата й.М. и
майка му били в много добри отношения, говорели, общували си, нямали дрязги, били
привързани един към друг, като дори и към настоящия момент на М. му било много трудно
и често плачел за майка си, която му липсвала .Особено след смъртта й около 3-4 дена нито
ядял, нито пиел и трябвало много да му говорят, за да влезе в релси, защото не бил на себе
си от загубата. След смъртта на М. последвали трудни моменти за децата й и особено за М.,
който трябвало да гледа и сестра си С., която била малолетна и към момента на смъртта на
майка си на 9 години. М. и жена му се грижели за С. и към момента. Първоначално след
смъртта на майка й С. пребивавала няколко дена в дома на свидетеля, като с оглед на
състоянието й се наложило психолози от Община Симеоновград да работят с нея.С. ходела
на училище и там децата й се подигравали,че няма майка и баща и че е сирак, което тя
преживявала изключително тежко и постоянно плачела. Преди смъртта на майка си С.
живеела с нея, а сега при брат си и жена му.
В показанията си свидетелката М.Б. А., живееща на семейни начала с ищеца М. А.
М. установява как изключително тежко той и ищцата С. А. М. приели смъртта на майка
си.Установява С. как плачела, понякога имала кошмари, ставала на сън, преживявала тежко
загубата и към момента. Децата в училище й се подигравали, че нямала майка, което
обстоятелство много я разстройвало. Свидетелката живеела на семейни начала с М. от
2015г. отделно от майка му, с която били в много добри отношения. Често си гостували,
виждали се ежедневно, помагали си при нужда. След загубата на М. синът й М. се променил
психически и емоционално, станал по съжалителен и милостив особено към С., тъгувал и се
чувствал виновен за смъртта на майка си, защото й позволил да си купи самостоятелен
апартамент и да се отдели от тях. По отношение на малолетната С. сочи, че същата
посещава психолог още преди майка й да почине , а към момента продължава, тъй като
смъртта на майка й я травмира повече от смъртта на баща й.Усещала липсата на майка си
тъй като е по-осъзната и още я преживява. Загубата на майка й се отразило и върху
обучението на С., която за известен период не ходила на училище и не искала да играе с
децата.
Свидетелят А.М. А. в показанията си установява близостта между ищците и тяхната
майка, създадените близки отношения, взаимното уважение и помощ която са си оказвали и
пр. Сочи,че М. била чудесен човек, която след смъртта на мъжа си отглеждала сама и
четирите си деца, като когато М. се оженил решила да ги остави в къщата, а тя самата
отишла да живее в отделен апартамент и пак им помагала. Тъй като децата били без баща тя
им била и майка и баща, семейството било много сплотено, подкрепяли се, помагали
си.Относно ищеца Б. установява, че бил много отчаян като разбрал за смъртта на майка си,
не можел да повярва ,търсел я постоянно, тъжал за нея. Когато останел сам плачел, тъгувал,
било му тежко и не можел да свикне със загубата. В месеца 2-3 Б. ходел на
гробищата.Ищцата А. и Б. живеели последно с майка си в апартамент, тъй като къщата я
оставили на М., който се оженил.Година преди да почине М., дъщеря й А. си купила
апартамент и тогава се отделила, но майка й постоянно й помагала. Б. все още бил не семеен
и до последно живял заедно с майка си.
В показанията си свидетелката Я.Д.С. установява впечатленията си от отношенията
между ищцата А. и майка й, близостта между тях, болките и страданията, които изживяла А.
след смъртта на майка си. Сочи колко А. е била разстроена, трудностите, с които се
срещала, особено в отглеждането на детето си, за което много й помагала майка й, липсата
на морална подкрепа.
В показанията си свидетелят П.Б.К. установява впечатленията си от отношенията
между ищците и майка им. ИзнА. факти и обстоятелства свидетелстващи за създадената
близост в семейството, загубата на майката и нейното отражение в емоционалното
състояние на децата й.
В показанията си свидетелката Ж. Е. М. установява впечатленията си от
отношенията между ищците и майка им.Описва характера и качествата които е имала
починалата, създадените близки отношения в семейството, тежката загуба на двама
родители, първо бащата , а след това и майката ,отражението на смъртта на М. в
7
емоционалното състояние на децата й, едното от които малолетно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Съобразно задължителните указания на ВКС, изложени в ТР №1/21.06.2018 г. по
тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, а по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Ищците , като наследници по закон на М. А.Х., б.ж. на гр.Симеоновград, починала
на 12.01.2021г. имат субективно право да търсят обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на настъпилата смърт на пострадалата от ПТП тяхна майка, поради което и
предявените субективно съединени искове са допустими.
Ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя, с
когото собственикът на МПС има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Установи се отправянето на
претенции, завеждането на щета от застрахователното дружество и отказа за заплащане в
срока по чл. 496 от КЗ. Изпълнени са изискванията на чл. 380 от КЗ и е налице отказ на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, който отказ по смисъла на чл. 496,
ал. 3 от КЗ обуславя допустимостта на исковото производство.
Претендират от съда да осъди ответното дружество да заплати на всеки от тях
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000лв. Обезщетението
на неимуществените вреди се претендира ,поради загубата на майка им М. А.Х.,починала на
12.01.2021г., в резултат на настъпило на 11.01.2021г. ПТП.
В тежест на ищците, в настоящото производство, е да докажат, че е налице
сложният фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното
застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента;
вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от
деликвента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Видно от чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата
норма/. Законът в разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ предоставя на увреденото вследствие
на смърт на пострадалото при ПТП лице да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при
същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското
производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното.
По делото е установено наличието на договорно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество ,валидна до 13.03.2021г.,
8
тъй като за управлявания от деликвента А. Д. П. товарен автомобил марка и модел „Ф.Т.“ с
рег.№**** е налице застрахователна полица №BG/22/120000793150 за периода от
16.03.2020г. до 16.03.2021г. Ето защо съдът счита,че в конкретния случай по предявените
искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ застрахователят „Лев Инс“АД-гр.С. е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря по тези искове.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Самият институт на непозволеното увреждане е
сложен фактически състав,елементи на който са деяние/действие или бездействие/, вредата,
противоправността на деянието, причинната връзка и вината съединени от посочената
правна норма. В настоящият случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
В тази връзка от Присъда №21/13.12.2021г.,постановена по НОХД №2711/2021г. на
Окръжен съд-Стара Загора и по аргумент на чл.300 от ГПК съдът счита,че е налице
осъществено противоправно деяние от страна на водача на товарен автомобил марка и
модел „Ф.Т.“ с рег.№**** –А. Д. П., който при нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20 ал.1 от ЗДвП-„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства,които управляват“-водачът А. П. е загубил контрол над
управлявания от него товарен автомобил и с деянието си по непредпазливост , причинил
смъртта на М. А.Х.,б.ж. на гр.Симеоновград, починала на 12.01.2021г. и оставила за
наследници настоящите ищци, нейни деца-дъщери А. и С. и синове-М. и Б. /удостоверение
за наследници №18/14.01.2021г. на Община Симеоновград/, които имат качеството на
увредени лица. Предвид влязлата в законна сила присъда Присъда №21/13.12.2021г.,
постановена по НОХД №2711/2021г. на Окръжен съд-Стара Загора и събраните в
настоящето производство доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин
фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. На основание
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателен съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В случая е установено и реализирането на неимуществени вреди,които са в пряка
причинна връзка с противоправното деяние.
При тези данни по делото съдът счита,че е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди.
Неспазвайки правилата да движение,визирани в разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП
/установени с влязла в законна присъда / ,водачът на товарен автомобил марка и модел
„Ф.Т.“ с рег.№**** на 11.01.2021г. в с.Ягода,община Мъглиж,област Стара Загора, на път
ПП 1-5,км.215,в посока север-юг,при управление на посочения автомобил е извършил
действие , което е противоправно и от това негово противоправно действие е последвала
смъртта на М. А.Х.-наследодател на ищците по делото , поради което следва да се приеме,че
ищците са претърпели неимуществени вреди, които се намират в причинна връзка с
деянието, а деянието е било извършено виновно-по непредпазливост.
За безспорно съдът приема за установено от събраните писмени доказателства и
заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза , че в материалите по
делото няма данни,от които да се определи техническото състояние на товарния автомобил
непосредствено преди процесното ПТП, а удостоверението на техническа изправност на
МПС, издадено при извършен периодичен/годишен/ технически преглед на 20.03.2020г.
визира техническата изправност на МПС, към момента на прегледа и съществуването му не
е гаранция за техническата изправност на процесния автомобил марка и модел „Ф.Т.“ след
продължителния период на експлоатация до процесното събитие-над 9 месеца. Липсват и
данни, като признаци за внезапно възникнала техническа неизправност, която да е оказала
влияние върху поведението на автомобила, непосредствено преди загубата на контрол
върху управлението му от страна на водача /следи от приплъзване на гуми ,задиране на
асфалта и др./ и категорично не би могло да се посочи, че непременно гумите са били
причина на произшествието,тъй като има и субективна грешка от страна на водача-загуба на
9
контрол над управлявания товарен автомобил. Безспорно е също,че починалата М. А.Х. е
пътувала на предна крайна дясна седалка, като позицията на която е пътувала е била
обезопА.а с обезопасителен колан тип триточков, с автоматично прибиране и инерционно
блокиращо устройство, блокиращо изтеглянето на колана при сблъсък, но коланът не е бил
поставен/при огледа намерен в работно положение-неизползван. Пострадалата М. А. Х. е
била намерена извън автомобила и ако нейния колан е бил задействан и правилно
поставен,същата е щяла да бъде задържана на мястото си.
Извършеното противоправно деяние от страна на водача на товарния автомобил е
причинило травматични увреждания на пострадалата М. А.Х.,която в резултат на тези
увреждания е починала.В тази връзка съдът кредитира заключението на назначената
съдебно медицинска експертиза, от което се установява, че смъртта на посоченото лице е
пряка и непосредствена последица от настъпилото на 11.01.2021г. ПТП ,поради получени
травми, несъвместими със живота.
Показанията на разпитаните по делото свидетели съдът кредитира като
непротиворечиви помежду си и еднопосочни, изградени въз основа на лични и
непосредствени впечатления, които сочат за силна връзка между починалата М. А.Х. и
нейните деца, с част от които е живяла съвместно в едно домакинство непосредствено преди
смъртта си - Б. и С., значителните по интензитет, сила и продължителност морални болки и
страдания от внезапната загуба на родител. Неочакваната и нелепа смърт на майка им се е
отразила изключително тежко на ищците, които са променили начина си на живот, станали
видимо подтиснати.Когато са загубили майки си ищците са били съответно:А. на 27 години,
М. на 29 години, Б. на 24 години и С. на 9 години. Няколко години преди смъртта на майка
си ищците са загубили и баща си, поради което след смъртта и на втория родител са
останали съвсем сами без морална и материална подкрепа.Изключително тежка е била
загубата за ищцата С., която в съвсем млада възраст е останала без двама родители, когато
най- много има необходимост от техните грижи и внимание, особено без майчина
ласка.Именно поради това и С. непосредствено след загубата на майка си е станала
затворена, тревожна,постоянно плачела, събуждала се нощем и викала майка си, изпитвала
безпокойство. Не без значение за емоционалното й състояние е и поведението на
съучениците й, които според показанията на свидетелите й се подигравали първоначално,че
е останала без майка. Макар и братята и сестрите и да полагат пълноценни грижи по
отглеждането и възпитанието ,задоволяването на материалните и моралните й потребности
С. винаги ще чувства липсата на майка, подкрепа от нея и пр. Загубата на майката
несъмнено е дала своето отражение и на другите трима ищци макар и двама от тях А. и М.
да имат отделни семейства.Техните моралните страдания ще ги съпътстват в целият им
живот, тъй като загубата на изключително близък човек, който винаги се е грижел за тях и
ги е подпомагал и подкрепял е непрежалима.Смъртта на майка им ги е променила изцяло и
те гледат на живота по различен начин,опитвайки се да преодолеят претърпяната загуба и да
продължат нормално живота си.
Въз основана на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че са налице
всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника, а именно
противоправно деяние, вина, настъпили неимуществени вреди за увредените в следствие на
причинената смърт на пострадалата М. А.Х. на 12.01.2021г., от настъпилото на 11.01.2021 г.
ПТП, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, като ответното
застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от ищците вреди, които
вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на
застрахованото МПС. При така изложените дотук съображения, съдът намира за
предявените искове за доказани по своето основание.
Що се касае за размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди,
настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени
от деликт неимуществени вреди, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на
вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да
отговаря на критерия „справедливост“, проглА. изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но
10
също така и да бъде съобразено икономическото състояние в страната. Следва да се посочи,
че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понА.не на увреденото състояние от страна на увреденото лице. В този смисъл са и
дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие, а е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“.
Специфичното е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно
фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество
негативното въздействие на деликта навлиза в неимуществената сфера на пострадалия или
увредения и е част от неговия психо-емоционален статус, който няма как да бъде обективно
установен. Възприятия в тази насока се съдържат в показанията на разпитаните по делото
свидетели, които дават светлина за претърпените от увредените лица болки и страдания.
Съдът е този, който във всеки конкретен случай преценява по справедливост размер на
дължимото обезщетение, отчитайки понесените от увреденото лице болки и страдания, а и
неудобствата – емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо–емоционален статус
на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху
психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и
други/.
Преди определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
обсъди релевираното от ответника възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата М. А.Х.,починала на
12.01.2021г. изразяващо се в непоставянето на предпазен колан при пътуване на предната
седалка в процесния товарен автомобил ,т.е. твърдяно допуснато нарушение от пострадалата
на разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
От друга страна, релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
увреждането като неблагоприятен резултат. В случая, поведението на загиналата към
момента на произшествието сочи на обективна причинно-следствена връзка с настъпилия
неблагоприятен резултат.
Според практиката на ВКС намаляването на обезщетението за вреди е възможно само при
наличие на категорични доказателства, че вредите не биха настъпили, ако по време на
произшествието пострадалото лице е ползвало обезопасителен колан. Преценката за реалния
принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е обусловена от съпоставка
на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или
бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали
причина за настъпване на ПТП, ще определят и процентното съотношение на този принос.
Според установения механизъм на процесното ПТП в случая следва да възприеме извод за
виновно поведение на застрахования при ответника водач на лекия автомобил за
настъпването на самото произшествие, а оттам и за причинените на ищцата увреждания.
Наред с това, пътувайки в микробуса без да постави обезопасителен колан, ищцата е
допринесла за собственото си увреждане в по-тежка степен, както и за увреда, която не би
получила при ползване на предпазен колан.В този смисъл е заключението на съдебно
медицинската експертиза, което съдът възприема,като компетентно и безпристрастно
дадено и от което се установява,че след като водачът на товарния автомобил е загубил
контрол над управлявания от него автомобил,нарушавайки разпоредбата на чл.20 ал.1 от
ЗДвП , товарният автомобил се е ударил в мантинелата, поради което пострадалата М. Х.
намираща се на предната седалка в дясно и без предпазен колан ,полита напред, като с
главата си удря ветроупорното стъкло и от този удар получава травмата в лявата част на
11
главата и мозъка. Именно тогава левият крак на пострадалата се удря в предното табло, от
което възниква обширното кръвонА.дане на бедрото, разкъсно контузната рана на същото
бедро и охлузванията на подбедрицата. Следва преобръщане на автомобила, при което
тялото на М. Х. изпада на пътното платно и се удря с лявата седалищно хълбочна област в
пътната настилка,от който удар се образува подкожният травматичен джоб в мястото на
удара, обширните кръвонА.дания в областта на седалището и кръста и се получава
отломъчното счупване на костите на тазовия пръстен с разкъсване на лявата хълбочната
артерия. Ако пострадалата М. Х. е била с правилно поставен предпазен колан, същият би
предотвратил получаването на установените травми и настъпилата в резултат на тези травми
смърт. При правилно поставен обезопасителен колан ищцата не би изпаднала и от
автомобила при преобръщането му, тъй като ролята на колана е да задържи човека в купето
на автомобила и да го стегне към седалката при евентуално преобръщане. Травмата, която е
причинила пряко смъртта на пострадалата М. Х. е тази получена при удара на терена. Ако
пострадалата е била с предпазен колан тя не би изпаднала от автомобила при преобръщането
и не би получила счупването костите на тазовия пръстен с разкъсване на лявата хълбочна
артерия. В устният си доклад в съдебно заседание вещото лице д-р Е. сочи, че от
първоначалния удар, при който тялото на М. Х. тръгва напред и наляво тя получава травма в
предно ляво-в лявата част на главата и левия крак.След това следва втори удар,има обратно
връщане на тялото обратно към седалката и към десния ъгъл на купето, което съвпада с
момента на преобръщането.Именно тази откатна сила, плюс инерционната сила от
въртенето и преобръщането дават възможност на тялото на пострадалата „като тапа“ да
изхвърчи от купето и да се удари в терена. Предвид изложеното и приносът на пострадалата
ищца следва да се определи в размер на 50%.
За характера и тежестта, интензитета, степента и продължителността на болките и
страданията, търпени от ищците съдът черпи сведения от показанията на разпитаните
свидетели, чиито показания, както вече посочи, кредитира. От тези показания се установява
наличието на изключително близка връзка между ищците и пострадалата, които са били
едно семейство-деца и родител,част от които са живеели в едно домакинство/Б. и С./,
поддържали са отношения на любов, обич, близост, подкрепа и взаимопомощ, нормални и
обичайни отношения вътре в семейството и проявление на семейните традиции. Несъмнено
загубата на майката е довело до изключителни болки и страдания за ищците. Близостта в
отношенията в семейството и прекъсването на тази близост от внезапна смърт на майката
са се отразили негативно върху състоянието на ищците, които вече никога няма да бъдат
същите хора, каквито са били.
С оглед данните по делото и неочакваната смърт на М. А.Х., пострадал при
станалото на 11.01.2021г. ПТП и починала на следващия ден-12.01.2021г. от причинените й
увреждания съдът намира, че на всеки един от ищците като нейни деца следва да се присъди
обезщетение, което ще възмезди причинените им неимуществени вреди след редуциране на
размера на това обезщетение по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД с 50%.
В този ред на мисли на ищцата А. А. М. следва да се определи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000лв.,от който размер ще следва да се приспаднат
50 000лв. за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата по
смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като иска в останалата част за разликата над 50 000лв. до
пълния предявен размер от 150 000лв. ще следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан ; на ищеца М. А. М. следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100 000лв.,от който размер ще следва да се приспаднат 50 000лв. за
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата по смисъла на чл.51
ал.2 от ЗЗД,като иска в останалата част за разликата над 50 000лв. до пълния предявен
размер от 150 000лв. ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан; на ищеца Б.
А. М. следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., от
който размер ще следва да се приспаднат 50 000лв. за съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадалата по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД,като иска в останалата
част за разликата над 50 000лв. до пълния предявен размер от 150 000лв. ще следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан; на ищцата С. А. М.,представлявана от своя
настойник М. А. М. следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на
120 000лв.,от който размер ще следва да се приспаднат 60 000лв. за съпричиняването на
12
вредоносния резултат от страна на пострадалата по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като иска в
останалата част за разликата над 60 000лв. до пълния предявен размер от 150 000лв. ще
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. При определянето на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът определи по-голям размер за ищцата С. А. М.
,като съобрази обстоятелството,че същата е малолетна и до смъртта на майка си основно
грижите по отглеждането и възпитанието й са били поети от последната, предвид възрастта
и необходимостта от майчина ласка съдът прие,че нейните вреди са в по-висок размер от
останалите деца на починалата.
По отношение на претендираната от ищците законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 22.02.2021г.-датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото ПТП/ до окончателното изплащане на обезщетението следва да се отбележи
следното:
По отношение на периода, за който се дължи законна лихва за застрахователно обезщетение,
действат предвидените специални правила на КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2,
т.2, вр. ал. 3 от КЗ, застрахователното обезщетение включва и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3,
където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно нормата на чл. 497,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати –
с изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3, или с изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал.1, освен в хипотезата, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. Видно е,че ищците са сезирали ответника-застраховател за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди с претенции от 22.02.2021г. за първите трима и от
09.07.2021г. на малолетната ищца С. А. М. .
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане,
делинквентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84,
ал. 3 ЗЗД ). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент. Настоящият състав се
съобразява с формираната съдебна практика, приемаща, че задължението на застрахователя
за изплащане на лихва за забава е регламентирано в чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ и
началният момент на начисляването на лихвата е датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнА.не по чл. 496 КЗ, като непроизнА.нето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на
застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и – на второ място, с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Тези правила,
обаче, не променят началния момент на дължимост на лихвата по чл. 429, ал. 3 изр. 2 от КЗ.
В случая няма данни за уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпване на
процесното застрахователно събитие, а ищците като пострадали от това събитие, т. е. от
процесното ПТП, са предявили претенцията си пред ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение съответно на 22.02.2021г. за първите трима и на
09.07.2022г.от които дати се дължи законната лихва за забава. Тъй като последната ищца
претендира лихва за забава считано от 22.02.2021г.,за периода от 22.02.2021г. до
08.07.2021г., претенцията ще следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на
основание чл. 78 от ГПК, се произнА. съобразно изхода на делото.
Ищците не представят доказателства за направени по делото разноски.
Съобразно уважения размер на исковите претенции ответното дружество ще следва
13
да заплати дължимата ДТ по сметка на ОС-Хасково в размер определен по реда на чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1
от ГПК,а именно: 8 400лв.
Съобразно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК на ответното
дружество ще следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК съразмерно на
отхвърлената част от исковите претенции .В тази връзка ответното дружество е направило
разноски в общ размер на 850лв.-платени възнаграждения за вещи лица -400лв. и
възнаграждение за процесуално представителство -450лв. Съразмерно на отхвърлената част
на исковите претенции на ответното дружество ще следва да се присъдят разноски в размер
на 457,70лв., които ще следва да се заплатят от ищците.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Лев Инс“АД, ЕИК ********** ,със
дседалище и адрес на управление гр.С., бул.“С.Ш. №67А да заплати на А. А. М., ЕГН
********** от гр.С., пл.“С.“ №3 вх.Г, ет.1, ап.1 на основание чл.432 от КЗ вр. чл.51 ал.2 от
ЗЗД сумата в размер на 50 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки,страдания и психически стрес, в резултат на
ПТП, настъпило на 11.01.2021г.,при което е причинена смъртта на майка й М. А.Х.,б.ж. на
гр.С., починала на 12.01.2021г. , ведно със законната лихва за забава, считано от 22.02.2021г.
до окончателното изплащане на главницата, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 150 000лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Лев Инс“АД, ЕИК ********** ,със
дседалище и адрес на управление гр.С., бул.“С.Ш. №67А да заплати на М. А. М., ЕГН
********** от гр.С., ул.“Б. Х.“ №24 на основание чл.432 от КЗ вр. чл.51 ал.2 от ЗЗД сумата в
размер на 50 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки,страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на
11.01.2021г.,при което е причинена смъртта на майка му М. А.Х.,б.ж. на гр.С.,починала на
12.01.2021г. , ведно със законната лихва за забава, считано от 22.02.2021г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 150 000лв., като
неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Лев Инс“АД, ЕИК ********** ,със
дседалище и адрес на управление гр.С., бул.“С.Ш. №67А да заплати на Б. А. М., ЕГН
********** от гр.С., ул.“Б. Х.“ №24 на основание чл.432 от КЗ вр. чл.51 ал.2 от ЗЗД сумата в
размер на 50 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки,страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на
11.01.2021г.,при което е причинена смъртта на майка му М. А.Х.,б.ж. на гр.С.,починала на
12.01.2021г. , ведно със законната лихва за забава, считано от 22.02.2021г. до окончателното
й изплащане на главницата, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 150
000лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Лев Инс“АД, ЕИК ********** ,със
дседалище и адрес на управление гр.С., бул.“С.Ш. №67А да заплати на С. А. М., ЕГН
**********, представлявана от своя настойник М. А. М. с ЕГН **********, съгласно
Заповед №42/09.02.2021г.,издадена от органа по настойничество и попечителство при
Общинска администрация-Симеоновград, двамата с адрес: гр.Симеоновград, ул.“Барон
Хирш“ №24 на основание чл.432 от КЗ вр. чл.51 ал.2 от ЗЗД сумата в размер на
60 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки,страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 11.01.2021г.,при
което е причинена смъртта на майка й М. А.Х.,б.ж. на гр.Симеоновград, починала на
12.01.2021г. , ведно със законната лихва за забава, считано от 09.07.2021г. до окончателното
изплащане на главницата, като иска в останалата част до пълния предявен размер от
150 000лв. и иска за законна лихва за периода от 22.02.2021г. до 08.07.2021г., като
неоснователни и недоказани ОТХВЪРЛЯ.
14
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Лев Инс“АД, ЕИК ********** ,със
дседалище и адрес на управление гр.С., бул.“С.Ш. №67А да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Хасково сумата в размер на 8400лв.-държавна
такса .
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН ********** от гр.Симеоновград, пл.“Свобода“ №3 вх.Г,
ет.1, ап.1; М. А. М., ЕГН ********** от гр.Симеоновград, ул.“Барон Хирш“ №24; Б. А. М.,
ЕГН ********** от гр.С., ул.“Б. Х.“ №24 и С. А. М., ЕГН **********,представлявана от
своя настойник М. А. М. с ЕГН **********,съгласно Заповед №42/09.02.2021г., издадена от
органа по настойничество и попечителство при Общинска администрация-Симеоновград,
двамата с адрес: гр.С., ул.“Б. Х.“ №24 да заплатят на Застрахователна компания “Лев
Инс“АД, ЕИК ********** , със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“С.Ш. №67А
направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове в
размер на общо 457,70 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
15