№ 247
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500850 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260302/16.02.2021г., постановено от
Районен съд– Бургас по гр.д. № 8905/2018г. С това решение съдът е отхвърлил иска на Д. Б.
Ж., ЕГН: ********** от гр.Б, ул. *** № **, ул. №**, ет.** против Н. В. Ж., ЕГН: **********
от гр.Б, ул. ** № ** за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака общо
имущество при квоти: 9/10 идеални части за Д.Ж. и 1/10 идеална част за Н.Ж. поради
значително по-голям принос в придобиването на:
1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.424.3.27 с
административен адрес: гр.Б, ул. ** № **, ет.6, апартамент тип А, предназначение на
обекта: жилище, апартамент, брой нива - 2, с обща площ от 163,63 кв.м., прилежащи части:
избено помещение 25, с площ от 6,11 кв.м. и 21,06 % идеални части от общите части на
сградата.
2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.424.2.13 с
административен адрес: гр.**, ул.** № **, етаж 0, гараж 1, предназначение на обекта: гараж
в сграда, брой нива - 1, е обща площ от 31,89 кв.м., прилежащи части 2,00 % идеални части
от общите части на сградата или 6,69 кв.м.
3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.609.37.1.8 с
административен адрес: гр.** ул.**№**, етаж 4, апартамент А, предназначение на обекта:
жилище, апартамент, брой нива - 1, е обща площ от 92,95 кв.м., прилежащи части: избено
помещение № 9, е площ от 5,49 кв.м. и 14,96 кв.м. идеални части от общите части на
сградата.
1
4. самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 07079.612.281.1.14 с
административен адрес: гр**, *** № **, етаж 5, апартамент № 14, предназначение на обекта:
жилище, апартамент, брой нива - 2, с обща площ от 148,08 кв.м., е прилежащи части: избено
помещение 8А, е площ от 4,67 кв.м. и 3,797 % идеални части от общите части на сградата.
5. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.281.1.5 с
административен адрес: гр.Б, ул. *** № **, ул. №**, ет.**, ап. среден, предназначение на
обекта: жилище, апартамент, брой нива - 1, с площ от 48,43 кв.м., прилежащи части: избено
помещение 8, е площ от 4,69 кв.м. и 10,218 % идеални части от общите части на сградата.
6. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.281.1.18 с
административен адрес: гр.Б, ул. *** № ** ет.**, обект 5, предназначение на обекта: офис,
брой нива- 2, е площ на ниво -1: 34,31 кв.м., с прилежащи части: 4,877 % идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 4,29 кв.м.
7. лек автомобил, марка МЕРЦЕДЕС, модел Б 200 ЦЦИ (MERCEDES В 200 CDI), с
ДР№ А9110ВХ с номер на рама УАА2452081Т187946, цвят - сив металик, закупен през
2009г.;
8. лек автомобил, марка МЕРЦЕДЕС, модел МЛ 320 ЦДИ 4 МАТИК,(MERCEDES
ML 320 CDI 4 MATIC), c ДР№ А9988КК, номер на рама WDC1641221А372602, цвят - черен
металик, закупен през 2010г.;
9. лек автомобил, марка ПЕЖО 2008, (PEUGEOT 2008), е ДР№ A6360MX, с номер
на рама VF3CUHNZ6GY144990, цвят - зелен, закупен през 2016г.
Подадена е въззивна жалба от Д. Б. Ж. против решение № 260302/16.02.2021г.,
постановено от Районен съд– Бургас по гр.д. № 8905/2018г. Въззивникът твърди, че
решението е необосновано, постановено е при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила при игнориране на събраните по делото доказателства и в
противоречие с материалния закон. В подкрепа на оплакванията, въззивната страна излага
подробни съображения и цитира съдебна практика. Жалбоподателят иска от съда да отмени
първоинстанционното решение и да уважи предявения иск. Не прави искане за събиране на
доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат К. от САК, който
поддържа основанията за отмяна на решението, инвокирани във въззивната жалба. Адвокат
К. пледира за отмяна на решението и за присъждане на разноски. Представя писмена защита.
Ответните страна – Н. В. Ж. представя писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адвокат И. от БАК,
която пледира за потвърждаване на съдебното решение и за присъждане на разноски.
Адвокат И. представя писмени бележки.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:
2
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Д. Б. Ж.
против Н. В. Ж. с правно основание чл.29, ал.3 от СК. Ищецът иска от съда да признае и да
му определи по-голям дял от придобитото по време на брака с ответницата имущество
поради значително по-голям принос при придобиването му при квоти, както следва: 9/10
идеални части за него и 1/10 идеална част за нея. Искането е за следното имущество:
1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.424.3.27 с
административен адрес: гр.Б, ул. ** № **, ет.6, апартамент тип А, предназначение на
обекта: жилище, апартамент, брой нива - 2, с обща площ от 163,63 кв.м., прилежащи части:
избено помещение 25, с площ от 6,11 кв.м. и 21,06 % идеални части от общите части на
сградата.
2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.424.2.13 с
административен адрес: гр.**, ул.** № **, етаж 0, гараж 1, предназначение на обекта: гараж
в сграда, брой нива - 1, е обща площ от 31,89 кв.м., прилежащи части 2,00 % идеални части
от общите части на сградата или 6,69 кв.м.
3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.609.37.1.8 с
административен адрес: гр.** ул.**№**, етаж 4, апартамент А, предназначение на обекта:
жилище, апартамент, брой нива - 1, е обща площ от 92,95 кв.м., прилежащи части: избено
помещение № 9, е площ от 5,49 кв.м. и 14,96 кв.м. идеални части от общите части на
сградата.
4. самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 07079.612.281.1.14 с
административен адрес: гр**, *** № **, етаж 5, апартамент № 14, предназначение на обекта:
жилище, апартамент, брой нива - 2, с обща площ от 148,08 кв.м., е прилежащи части: избено
помещение 8А, е площ от 4,67 кв.м. и 3,797 % идеални части от общите части на сградата.
5. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.281.1.5 с
административен адрес: гр.Б, ул. *** № **, ул. №**, ет.**, ап. среден, предназначение на
обекта: жилище, апартамент, брой нива - 1, с площ от 48,43 кв.м., прилежащи части: избено
помещение 8, е площ от 4,69 кв.м. и 10,218 % идеални части от общите части на сградата.
6. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.281.1.18 с
административен адрес: гр.Б, ул. *** № ** ет.**, обект 5, предназначение на обекта: офис,
брой нива- 2, е площ на ниво -1: 34,31 кв.м., с прилежащи части: 4,877 % идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 4,29 кв.м.
7. лек автомобил, марка МЕРЦЕДЕС, модел Б 200 ЦЦИ (MERCEDES В 200 CDI), с
ДР№ А9110ВХ с номер на рама УАА2452081Т187946, цвят - сив металик, закупен през
2009г.;
8. лек автомобил, марка МЕРЦЕДЕС, модел МЛ 320 ЦДИ 4 МАТИК,(MERCEDES
ML 320 CDI 4 MATIC), c ДР№ А9988КК, номер на рама WDC1641221А372602, цвят - черен
металик, закупен през 2010г.;
9. лек автомобил, марка ПЕЖО 2008, (PEUGEOT 2008), е ДР№ A6360MX, с номер
на рама VF3CUHNZ6GY144990, цвят - зелен, закупен през 2016г.
3
Ищецът твърди, че е бивш съпруг на ответницата и бракът им е прекратен на
30.01.2018г. Бракът е продължил 48 години, но е изчерпан много преди прекратяването му
(около 1981г.) От брака си страните имат две пълнолетни дъщери. Според ищеца, в
началото на 90-те години той е започнал търговска дейност чрез строително предприятие,
„Мастерс“ ООД, а впоследствие е продължил да извършва предприемачество и
строителство чрез търговските дружество „Мастербилд“ ООД и „Мастербилд“ ЕООД.
Дружествата са развивали успешна строителна дейност и генерирали значителни приходи, с
които са придобити процесните недвижими и движими вещи. Ищецът посочва, че първите
два имота, по отношение на които иска да се установи по-голям дял са оформени като
продажби, но в действителност са му предоставени в лично качество вместо
възнаграждение за положения в строителното предприятие труд. Третият имот, според
ищеца, е придобит от страните в качеството им на собственици на 60/360 кв.м. идеални
части от поземления имот, върху който е учредено право на строеж в полза на дружество, в
което той участва като съдружник и което е построило сградата. Ищецът твърди още, че за
четвъртия и петия имот не е платена покупната цена, а е извършено прихващане със суми,
които са му били дължими вместо дивидент, а за шестия имот също не е заплащана цена. Ж.
въвежда твърдение за симулативност на сделките, с които са придобити процесните имоти.
В отговор по чл.131 от ГПК ответната страна оспорва иска и излага множество
фактически твърдения.
В хода на първоинстанционното събрани са събрани писмени доказателства, приети
са заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, събрани са
показанията на свидетелите А К – съдружник на ищеца, Д Т – сестра на ищеца, Б Ж. – М –
дъщеря на страните и В С – сестра на ответницата. От събраните доказателства се
установява, че бракът между страните е прекратен на 30.01.2018г., а имуществото, от което
ищецът претендира по-голям дял, е придобито по време на брака. Продавачи на
недвижимите имоти, описани в исковата молба са дружествата, в които ищецът е бил
съдружник (с изключение на третия имот, който е получен като обезщетение срещу
учредено право на строеж). Пазарната цена на имотите и на автомобилите е определена със
заключение на съдебно-техническата експертиза. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че страните са придобили процесните имоти като са платили
следните суми: 161 724,45 лева – от Д.Ж. и 129 115 лева– от Николинка Ж.. В периода от
1997г. до 2018г. осигурителният доход на ищеца е 90 414,34 лева, а на ответницата –
29 335,96 лева. В периода от 2005г. до 2007г. ищецът е получил нетен дивидент в размер на
26 970 лева. Сумите, които са платили за покупката на четвъртия, петия и шестия имот, не е
отразена в счетоводството на дружеството-продавач. От показанията на свидетелите се
установява, че страните са били в брак от 1970г. В началото на 90-те години ищецът започва
бизнес, в който влага семейните спестявания. Първоначално е съдружник с други пет лица в
„Мастерс“ ООД, а впоследствие в „Мастерс-1“ ООД, „Мастербилд“ ООД и „Мастербилд“
ЕООД – дружества, които извършват строителна дейност срещу обезщетяване на
собствениците на поземлени имоти. Според свидетелите ищецът е „работохолик“ и работи
активно по около 12 часа на ден без почивни дни. Този режим продължава до около 2008г.,
когато дейността на дружествата започва да отслабва. Дъщерите на страните също са
работили в управляваните от ищеца дружества. В периода от 1969г. до 2011г. ответницата е
работила по трудов договор и се е грижила за децата и семейството. През 2015г. на ищеца и
ответницата са открити онкологични заболявания. Първият от тях се подлага на операция и
4
провежда лечение в гр. Варна, а вторият - в гр. София. През 2017г. ищецът претърпява
операция за смяна на тазобедрена става, а ответницата се грижи за него. През същата година
отношенията между страните се влошават, ответницата напуска семейното жилище, а през
2018г. бракът между страните е прекратен.
От показанията на свидетеля К и от приложените по делото протоколи с дата
30.09.1996г. и 28.06.2004г. се установява, че за апартамента и гаража на ул. ** ищецът не е
престирал парична сума и не се е задължил да заплати цената, посочена в нотариалния акт.
Според този свидетел, сделките, с които е прехвърлена собствеността върху недвижимите
имоти са оформени като продажби, но в действителност представляват възнаграждение на
ищеца за вложените от него усилия в стопанската дейност на строителните дружества. В
този смисъл са и показанията на свидетелката Ж. – М – дъщеря на страните. Свидетелите
посочват, че Ж. действително е работил по 12 часа на ден без почивни дни, а ответницата е
полагала грижи за семейството.
Въз основа на тези факти, районният съд приема, че спорното имущество е
придобито по време на брака между страните и че в периода от 1992г. до 2016г. ищецът е
осъществявал активна икономическа дейност, а ответницата е полагала грижи за
семейството и е имала трайни и постоянни доходи. Съдът приема също, че подкрепата,
която ответницата е оказвала на съпруга си през този период е решаваща за придобиването
на имуществото. Според съда, действително за част от имотите, които са купени от
дружествата, в които ищецът е участвал, не е заплатена цената, но ищецът не може да черпи
права от собствената си недобросъвестна дейност. Относно движимите вещи – 3 броя
автомобили, съдът приема иска за недоказан.
След анализ на установените по делото факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата изхожда от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни
правни последици. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за
форма и реквизити. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решенето е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260302/16.02.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
5
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.4 от СК 1968г. (отм.) при прекратяване на
общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на оня
от досегашните съпрузи, на когото се предоставят за отглеждане и възпитание
ненавършилите пълнолетие деца. В изключителни случаи, при прекратяване на общността
поради развод, ако приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и
значително надхвърля приноса на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да
му определи по-голям дял от общото имущество.
Според чл.28, ал.3 от СК 1985г. (отм.) при прекратяване на общността поради развод
или по реда на чл.26, ал.2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на
единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия
съпруг. Разпоредбата на §4 от този кодекс предвижда, че правилата му относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества,
придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове.
Съгласно чл.29, ал.3 от СК 2009г. при прекратяване на общността поради развод или
по чл.27, ал.2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг,
ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Според
§4, ал.1 от СК правилата на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че за успешното
провеждане на иска по чл.29, ал.3 от СК е необходимо да са изпълнени следните
предпоставки при условията на кумулативност: 1) брак, който е прекратен с развод; 2) вещи
– движими и недвижими, които са придобити по време на брака; 3) приносът на единия
съпруг за придобиването на вещите да надвишава значително приноса на другия. В
конкретния случай е безспорно установено съществуването на първата и втората
предпоставка от фактическия състав на чл.29, ал.3 от СК, а именно: прекратен брак и
имущество, което е придобито по време на брака. Спорният по делото въпрос е надвишава
ли значително приносът на ищеца Ж. този на ответницата Ж. за придобиването на
имуществото. Отговорът на този въпрос е отрицателен и се извежда от събраните по делото
доказателства.
Според утвърдената по този въпрос практика на ВКС приносът на всеки един от
съпрузите се преценява не за конкретни вещи, а за цялото имущество, което е придобито по
време на брака. В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че по време на брака са извършени множество сделки от страните в различни
техни качества. Действително, от показанията на свидетелите К, Т и Ж. се установява, че
ищецът е работил много и усърдно в учредените от него дружества с предмет на дейност
строителство и предприемачество. Едновременно с това, обаче Ж. се е грижила за двете
дъщери, едната от които е била със заболяване за определен период от време (Д Ж.) и е
упражнявала трудова дейност. Ж. не се е дистанцирала от семейния живот трайно и
отявлено, за да се приеме, че приносът на ищеца значително надвишава нейния. Показанията
на свидетелката Ж., дъщеря на страните, сочат, че майка й е участвала активно в
отглеждането им и е проявила необходимата грижа и отношение, когато ищецът е
претърпял операция. Поради това, изводът на районния съд за ненадвишаващ принос на
ищеца в придобиването на процесното имущество е правилен и обоснован. Този извод не се
опровергава от заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза,
6
които проследяват паричния поток по сделките, за които се спори и осигурителните доходи
на страните и не отчитат съществените разлики във финансовото състояние на страните.
Поради това, реалната съпоставка между приноса на всяка една от страните в конкретния
случай, сочи на еквивалентен принос. Мотивите на първоинстанционния съд са логични,
последователни и добре структурирани и се споделят напълно от въззивната инстанция.
Поради това, настоящия съдебен състав препраща към тези мотиви на основание чл.272 от
ГПК без да ги пресъздава и доразвива.
Неоснователно е възражението на въззивната страна за нарушаване на чл.235, ал.2 от
ГПК, който изисква съдът да основе решението си на установените по делото факти и на
закона. Районният съд е обсъдил всички доказателства и е изградил вътрешното си
убеждение въз основа на доказателствения анализ. Събраните по делото доказателства
разкриват по-голям финансов принос на ищеца по конкретни сделки, но не дават основание
да се заключи, че този принос е значителен в цялост. Поради това, жалбата се явява
неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата н ачл.781 вр. чл.81 от ГПК и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на
въззиваемата страна извършените от нея разноски в размер на 1200 лева, представляващи
възнаграждение по договор за правна помощ.
Мотивиран от това, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260302/16.02.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. дело № 8905/2018г.
ОСЪЖДА Д. Б. Ж., ЕГН: ********** от гр.Б, ул. *** № **, ул. №**, ет.** да заплати
на Н. В. Ж., ЕГН: ********** от гр.Б, ул. ** № ** съдебни разноски в размер на 1 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7