Решение по дело №2021/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

         №…….

Гр. София, 03 октомври 2019 г.

                                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2  състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС МАДЖЕВ

 

При секретаря Ст. Александрова, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2021/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 94789 от 13.07.2017 г., подадена от В.Е.П., действаща в качеството си на регистриран едноличен търговец – ЕТ „Т.– В.П.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Д.З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, 1504, р-н „Оборище“, бул. „*****.

От ЕТ-ищец са предявени при условията на кумулативно и обективно съединяване осъдителни искове при следните квалификации :

1./ иск по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сума в размер от 25 000 лв., чието присъждане се търси под формата на част от общо вземане в размер от 235 872,00 лв. съставляващо застрахователно обезщетение по застрахователен договор, сключен във формата на застрахователна полица № 09201601300001/08.11.2013 г., за претърпяна щета погиване на 468 броя отглеждани животни /свине – майки/, в резултат на застрахователно събитие, изразяващо се във възникнал пожар в хале 121 от СВИНЕКОМПЛЕКС, намиращ се в село Априлци, община – Пазарджик, реализирал се на 08.11.2014 г., което събитие представлява покрит застрахователен риск по застрахователна сделка, ведно с дължимата законна лихва, считано от предявяването на иска (13.07.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата;

2./ иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер от 5 885,83 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главното вземане за застрахователно обезщетение /25 000 лв./, начислено за периода от 19.02.2015 г. до 13.07.2017 г.  

С оглед упражнена на 25.05.2018 г. от ищеца в производството, молба с правно основание чл. 214 ГПК и извършеното с нея увеличение в размера на исковите претенции заявени за разглеждане по делото, с определение от 03.07.2018 г. от съда е допуснато така заявеното процесуално действие, като размерите на предявените искове са увеличени, както следва : по иска с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ за присъждане на сумата от 235 872 лв., вместо първоначално поисканите 25 000 лв.; и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 57 500 лв., вместо първоначално поисканите 5 000 лв.    

В исковата молба  се твърди, че ищеца – В.Е.П., упражняваща търговка дейност в качеството си на регистриран едноличен търговец – ЕТ „Т.– В.П.“ притежава свинекомплекс разположен в село Априлци, община – Пазарджик. Там около 5,00 ч. на 08.11.2014 г. в централното Хале № 121 избухнал пожар. Поддържа се, че според проведеното досъдебно производство възможните причини за пожара са или късо съединение или открит огнеизточник. Това събитие довело до изгарянето на цялата постройка, заедно с всички съоръжения и животни, намирали се в нея по време на пожара, което пък създало в правната сфера на ищеца значителни по обем щети. Поддържа се, че към момента на настъпване на пожара, ищецът бил страна по валидно сключен застрахователен договор с предмет застраховка – Животни, като качеството застраховател имало дружеството ЗАД „В.“ АД /с универсален правоприемник към момента - „Д.З.“ АД. Този договор бил сключен под формата на застрахователна полица № 09201601300001. В приложното поле на застрахователни договор попадали 1500 животни от вида свине-майки, чиято обща застрахователна сума възлизала на 756 000 лв., като уговореното застрахователно обезщетение за един брой животно е равно на 504,00 лв. По смисълът на гл. II, т. 2.1. от ОУ приложими към застрахователния договор, дружеството-застраховател е поело задължението да отговаря по покриването на редица застрахователни рискове, измежду които и пожар. Сочи се, че застрахованият в лицето на ищеца е изпълнил надлежно задължението си да плати посочената в договора застрахователна премия, като го е направил при разсрочена схема на вноски. Непосредствено след възникване на застрахователното събитие, застрахованият – ищец изпълнил и друго свое задължение произтичащо от застрахователния договор и закона, а именно да уведоми застрахователя за настъпването му. Това било направено на датата – 10.11.2014 г. В отговор на това му уведомяване застрахователя образувал пред себе си преписка по щета с № 09201601601400003, като в рамките на разглеждането й многократно изисквал писмено допълнителна информация от застрахования. Такава му била предоставена с писмо от 02.02.2015 г. Отчитайки отново договорните си задължения ЕТ „Т.– В.П.“ осигурил безпрепятствен достъп до опожарения обект на представители на застрахователя с цел извършване на нужните огледи и проверки от тяхна страна. По време на тези огледи се наблюдавали и сериозни разногласия между представители на страните при определяне количеството трупове на свине – майки засегнати при пожара. Това провокирало ищеца да охрани интересите си чрез иницииране на производство по предварително обезпечаване на доказателства, за което образувал гр.д. № 3463/2014 г. по описа на РС- Пазарджик. В рамките на събраните в това производство основно и допълнително експертни заключения по комплексна съдебна експертиза и отговорите на редица въпроси дадени от вещите лица се разкрило, че поради напредналата фаза на труповете на животните и силните изгаряния по тях те могат да се идентифицират по вид единствено при натоварването им в екирисажния транспорт, за което се издавала екирисажна потвърдителна бележка. Определяйки вида на животните именно, чрез използването на този похват вещите лица са формирали заключение, че намерените на място трупове на животни от вида свиня –майка са 468 броя. Фактическите твърдения на ищеца продължават с това, че на 19.02.2015 г. е получил писмено изявление от застрахователя, с което последния отказва да му изплати обезщетение по имуществената застраховка при неконкретизирани мотиви. Ищецът настоява да е изпълнил точно и добросъвестно произтичащите за него задължения по застрахователния договор, което създава за него правото да получи парично обезщетение, с което да се компенсират в пълен размер настъпилите в правната му сфера имуществени вреди по отношение на застрахованите и погинали животни. Формулира се и искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за водене на делото, в т.ч. и заплатения адвокатски хонорар за оказаната процесуална защита в полза на ищеца.             

Чрез отговор от 20.10.2017 г. ответното застрахователно дружество е потвърдило, че между ищеца и ЗАД „В.“ АД наистина се е породило действително застрахователно правоотношение с източник визираната в ИМ полица, чиито период на валидност е 09.11.2013 г. – 08.11.2014 г., а предметът на застраховане са 1500 броя свине-майки собственост на ищеца, като покритите рискове за изчерпателно изброени в ОУ към полицата. Единомислие е налице и по отношение на това, че ответникът има качеството на универсален правоприемник на дружеството-застраховател. Подчертава се, че отговорността на застрахователя трябва да се преценява съобразно уговорките постигнати в застрахователния договор, както и според клаузите на ОУ приложими към този вид застраховка, доколкото те са предвидени като неразделна част от съдържанието на застрахователното правоотношение. Исковите претенции се оспорват изцяло, както по тяхното основание, така и по отношение на размера им. На първо място се възразява по твърдението на ищеца, че в изгорялото Хале 121 към момента на реализиране на пожара са били отглеждани свине от породата свине – майки, а ако такива все пак е имало, то техният брой бил много по-малък от този назован в ИМ. Ответникът се позовава на това, че според уговорката постигната в полицата за застраховани трябва да се възприемат само тези животни /свине –майки/, които към момента на събитието /пожарът/ са на възраст над 6 месеца. При извършените с участието на представители на застрахователя общо 4 огледа в периода от 10 до 14 ноември 2014 г. се констатирало следното фактическо състояние на място : труповете на изгорелите животни са със сравнително малка големина, която изключва извод те да са свине-майки; най-големите трупове са били подложени на аутопсия, която е показала, че те не са на бременни свине; в изгорялото хале не са били осигурени условия за отглеждане на свине-майки; халето не е отговаряло на нормативните изисквания за пожарна безопасност и не е било обезопасено по начин позволяващ своевременно потушаване на пожара и освобождаване на животните. Въвежда се пояснението, че обичайното тегло на свиня-майка е поне 150 кг., като тя достига и до тегло от 220 -240 кг. Дадено е и нормативното определение за такъв вид животни, в което е включен и признакът, че са касае до свиня, която поне веднъж е раждала. В този смисъл не е свиня-майка, женска свиня след първото заплождане. Обръща се внимание, че в дните на провежданите огледи на 11, 12 и 14 ноември в изготвяните бележки от осигурения екирисаж, когато са присъствали служители с нужните познания ангажирани от ответника няма отразяване за натоварване на животни от вида свине-майки. Отразявания с подобно съдържание били правени в дните когато нямало представители на ответника, както и на 10.11.2014 г., когато имало такива, но в екипа им не е имало специалисти от съответната област. Аргумент за това, че товарените животни не са от категорията свине-майки се извежда и от обстоятелството, че не е възможно ако отразеният брой животни е с тегло присъщо за свинете-майки общата им тежина да е тази посочена в бележките. Аритметиката показвала, че при тези параметри свинята-майка трябва да е с тегло от около 100 кг., което било изключено с оглед биологичните й характеристики. Единственият случай, при които теглото на натоварените животни кореспондира на техния брой отразен в бележките при евентуална характеристика на свине-майки е от 17.11.2014 г., когато за едно животно се пада тегло от по 165 кг. Доколкото обаче към този момент вече били проведени 4 огледа с участието на представители на ответника категорично се възразява животни в изгорялото хале да е имало трупове на животни с подобни параметри. Друг извод в посока на това, че в опожареното хале не са били отглеждани животни от породата свине-майки, застрахователя базира на това, че в това помещение изобщо не са били създадени условия за това, тъй като нормативните изисквания за помещения от такъв тип съществено се различават от установеното на място фактическо положение на големината на боксовете, броя на животните, материалът от който е изграден подът, дренажната система и пр. Коментираното хале е било пригодено единствено за свободно боксово отглеждане на по-малки по размер животни, за което свидетелствал изградения от пластмасови скари под, който не може да издържи тегло на свине-майки. В подкрепа на защитната си теза, че на мястото не е имало загинали свине – майки ответникът привежда и довода, че на 14.11.2014 г. ангажирано на място от него лице с ветеринарна компетентност е осъществило аутопсия на 4 броя от най-големите по размер свине, като резултатите показали, че не се касае нито до женска свиня след първото заплождане, нито до свиня – майка. Протоколите от тези аутопсии били подписани и от представител на ищеца /ветеринарния техник/ работещ на обекта. Следващото според ответника основание за отказ да се плати търсеното от ищеца обезщетение по договора, почивало на това, че в застрахованото и опожарено хале не е била създадена организация от застрахования, която да осигури пожарна безопасност, като за това се съдело по : затревеното и мръсно пространство около хале 121; липсата на оборудване с противопожарна техника; отсъствала организация за изключване на ел.енергия в халето след приключване на работата там и регистрирането на това обстоятелство, изгорялото хале не отговаряло на изискванията за пожарна безопасност, което е довело и до големия брой на загиналите животни. Акцентира се, че покритието на застраховката се отнася само до щети настъпили при разразил се пожар в пожаро-обезопасен обект, какъвто не е обсъжданото хале. Отново според ОУ застраховката не покрива вреди от покрити рискове настъпили вследствие от нарушаване на ветеринарно-технологичните изисквания за отглеждане и опазване на животните. С отговорът си ответникът изразява детайлна позиция спрямо стойността на ангажираните от ищеца екирисажни бележки и отразените в тях данни, като ги оспорва, сочейки, че те са чатни свидетелстващи документи разкриващи изгодни за страната, която ги представя факти и не могат да обвържат  с отразеното в тях, както страните така и съдът, защото не се ползват с материална доказателствена сила. Допълнително доказване на фактите отразени в тези бележки обаче не е проведено от ищеца, което означава, че те не следва да се кредитират при формиране на вътрешното убеждение от съда по съществуването на спорното материално право. Събраните заключения в пределите на проведеното нарочно производство по чл. 207 и сл. ГПК също не могат да установят факта, че в халето е имало животни от породата на свинете –майки, тъй като изводите на вещите лица по този въпрос изцяло почиват на отразеното в коментираните екирисажни бележки. Добавя се това, че съставителите на тези бележки, а именно шофьорите на превозните средства, където са натоварвани труповете на изгорелите животни, изобщо не са разполагали с нужните професионални знания относно това, какъв е видът на животните, а са попълвали данните изцяло под диктовката на представители на ищеца. На последно място застрахователят се позовава на това, че дори  да се приеме, че в изгорялото хале е осъществявано отглеждане на свине-майки, вкл. към момента на пожара, то техния брой не би могъл да е по-голям от 32, защото в самото заключение дадено в производството по обезпечаване на доказателства е установено, че след пожара са установени 1 468 броя живи свине майки отглеждани от ищеца на други места в свинекомплекса. Предметът на застрахователния договор обхваща общо 1 500 животни от породата свиня – майка, следователно разликата е точно 32 животни. Разбира се ако ищецът поддържа, че за времето след сключването на договора е придобил и притежавал свине –майки над застрахования размер от 1 500 броя, то в негова тежест било да докаже кои точно свине майки са били засегнати при пожара, и дали в тях попадат застраховани такива, респективно какъв  е техния брой. Това било така, защото нямало данни за придобитите нови животни да е бил сключен отделен застрахователен договор, или анекс към посочения в ИМ такъв. В обобщение се настоява за цялостно отхвърляне на осъдителните претенции адресирани към ответника, тъй като отказът му да плати потърсеното застрахователно обезщетение от ищеца, почивал на надлежни основания изрично уредени от закона и договора. И тази страна настоява за присъждане на реализираните от нея разноски за водене на делото, вкл. възнаграждение за юрисконсулт.  

На 22.10.2018 г. ответното застрахователно дружество е депозирало свое писмено становище по предмета на делото отнасящо се до направеното от ищеца увеличение на предявените искове. Предвид това, че действието по увеличение на претенциите е сторено след изтичането на специалната 3-годишна давност  приложима за вземанията предмет на  предявяване – застрахователно обезщетение и лихва за забава върху него, то се прави позоваване, че тези в тази си част вземанията, за които ищеца настоява да е титуляр са погасени по давност и не могат да бъдат събирани по принудителен ред. Това е така, защото според специалната норма на чл. 197 от КЗ /отм./, но приложим в отношенията между страните от сключения през 2013 г. застрахователен договор „Животни“, вземанията по този вид застрахователни договори се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност, отброявана считано от момента на настъпване на застрахователното събитие. Пренесено към разглеждания случай това означава, че този специален срок е започнал да тече от 08.11.2014 г. и е изтекъл към 08.11.2017 г., когато претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение е била предявена, като частична само до сумата от 25 000 лв., но не и за разликата до 235 872,00 лв. Тази разлика е станала част от предмета на делото едва считано от м.06.2018 г., когато е заявена от страната по реда на чл. 214 ГПК.  По отношение претенцията за лихва важи казаното за приложение на специална давност с продължителност също от 3 години.            

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Представена е застрахователна полица застраховка „Животни“ с № 09201601300001, сключена на 08.11.2013 г. между  ЕТ „Т.– В.П.“, ЕИК ***** и ЗАД „В.“ АД, чрез застрахователен посредник  „Ф.“ ЕООД, отнасяща се за 1500 броя животни /свине-майки/ при уговорена застрахователна сума за глава на всяко животно от по 504,00 лв., или обща застрахователна сума от 756 000 лв. Покритите рискове по полицата са А, Б и В, като в  кръга на тези по буква А попадат : смърт от заразни болести, пожар, природни бедствия и злополука. Срокът на валидност на полицата обхваща периода от 00,00 часа на 09.11.2013 г. до 24,00 ч. на 08.11.2014 г. Застрахователната премия е уговорена в размер на сумата от 8 013,97 лв., като заплащането й е разсрочено по схема на 4 броя вноски с уговорени падежи и размери в съдържанието на самата полица. Застрахователното покритие според отразената в нея воля на страните започва да действа от момента на заплащане на застрахователната премия, или първата вноска по нея. Отбелязано е изрично, че застрахованият е получил препис от Общите условия за застраховане на животни утвърдени от застрахователя и предвидените в тях правила съставляват неразделна част от съдържанието на полицата. 

Ангажираните от ищеца 4 броя разписки за заплатени застрахователни вноски от 15.11.2013 г., 12.02.2014 ., 10.05.2014 г. и 08.08.2014 г. свидетелстват за това, че застрахованото лице е осъществило в полза на застрахователя цялостно плащане на уговорената застрахователна премия, при спазване на предвидената с договора схема за разсрочено погасяване на 4 отделни вноски.

Сред установените факти по делото е и отправено от застрахованото лице писмено уведомление до застрахователя относно настъпила вреда по застраховка „Животни“, като това установяването му е приложени уведомление от 10.11.2014 г., с което ищецът е посочил пред дружеството, чиито правоприемник е ответника, че на датата – 08.10.2014 г. около 5,00 часа се е разразил пожар, вследствие на което събитие са загинали животни от категорията свине-майки, което имущество е предмет на сключена застрахователна полица  № 09201601300001, а причините за настъпване на събитието са в стадии на изясняване.  

По силата на четири писмени изявления от 21.11.2014 г., 08.12.2014 г., 14.01.2015 г. и 03.02.2015 г. сезираното с искане за изплащане на обезщетение застрахователно дружество е изискало от застрахования да даде допълнителни сведения и ангажирано още документи във връзка с претенцията си.

Впоследствие на 19.02.2015 г. с изрично писмо застрахователят е отказал да удовлетвори претенцията на застрахования за очертаното по-горе събитие, като е направено позоваване на следните изключващи отговорността обстоятелства : изгорялото хале не е било пригодено за отглеждане на животни от вида на застрахованите /свине-майки/, доколкото липса част от необходимото оборудване за това; в халето не е имало настанени свине-майки към момента на избухване на пожара, а ако е имало такива същите своевременно са били евакуирани от сградата и не са загинали; сградата не е отговаряла на нормативните изисквания за пожарна безопасност, което е довело до смъртта на значителен брой животни по време на станалия пожар; преди пожара не са били предприети и необходимите мерки за неговото недопускане; налице е нарушаване на технологичните изисквания за отглеждане и опазване на животните.  

Част от събраните по инициатива на ищеца писмени доказателства са 8 броя потвърдителни бележки за получаване на животински трупове издадени на 10.11.2014 г., 17.11.2014 г., 19.11.2014 г., 20.11.2014 г. и 21.11.2014 г. от служители /шофьори/ на дружество „ЕКИРИСАЖ – ВАРНА“ ООД. Във всяка от тези бележки е отразено наименованието на животните, чиито трупове са натоварени, техния брой и общи килограми. Вписванията в тези бележки сочат на това, че : на 10.11.2014 г. са експедирани труповете на 91 бр. свине – майки с общо тегло 9 100 кг. и 80 бр. свине – майки с общо тегло 8 400 кг.; на 17.11.2014 г. са експедирани труповете на 42 бр. свине – майки с общо тегло 6 920 кг. и 40 бр. свине – майки с общо тегло 5 760 кг.;  на 19.11.2014 г. са експедирани труповете на 55 бр. свине – майки с общо тегло 5 800 кг. и 65 бр. свине – майки с общо тегло 7 100 кг.; на 20.11.2014 г. са експедирани труповете на 50 бр. свине – майки с общо тегло 6 800 кг.; и на 21.11.2014 г. са експедирани труповете на 45 бр. свине – майки с общо тегло 5 900 кг. Или общия брой на извозените трупове на животни от посочената категория възлиза на 468 броя.

Съгласно удостоверение от 06.01.2015 г. издадено от Началника на РУ „П, - Пазарджик, НС „П“ при МВР по повод искане на ищцата е посочено има образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 331, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител, за това, че на 08.11.2014 г. около 5,00 ч. е запалил свинекомплекс собственост на „С.“ АД, вследствие на което частично изгоряло е едно от халетата за угояване на прасета с размери от около 160 м. на 60 м. На мястото на произшествието било установено голямо количество /неустановен до момента брой/ силно обгорели и умрели прасета на различна възраст и с различно тегло, както и голямо количество трупно месо намиращи се в цитираното хале.

Според изготвен на 14.11.2014 г. протокол за извършена аутопсия на три броя свине открити в изгорялото хале 121 в село Априлци се установява, че при прегледа на матките им е констатирано уголемяване, но липсват данни за налични в тях ембриони. На две от животните са установени жълти ушни марки. Действието по аутопсиране е проведено в присъствието на д-р М. Ж. и д-рГ.Б..

По делото са приобщени и всички материали изготвени при провеждането на образуваното по случая досъдебно производство с № 1558/2014 г. водено по описа на РУ-Пазарджик, сред които : докладна записка, протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум, пожаро-техническа експертиза и пр. книжа. 

Сред приобщените в кориците на делото писмени доказателства са и извадка от дневник за отбелязване на ежедневната продължителност на изкуствено осветление поддържано в Хале 121 в периода от м09.2014 г. до м.12.2014 г.; Протокол № 32/05.08.2014 г. за предаване и приемане на 15 броя пожарогасители, на които е извършено техническо обслужване, презареждане или хидростатично изпитване; Утвърден от управителя на дружеството „С.“ АД /собственик на свинекомплекс в село Априлци/  План за действие при бедствия, аварии и катастрофи и пожари на постоянната комисия при сформирана СВИНЕКОМПЛЕКСА, като този план е съгласуван с Дирекция „Гражданска защита“ функционираща при Община – Пазарджик; Авариен план  за действие при възникване на пожари, бедствия и аварии с цел евакуация и запазване здравето и живота на персонала и клиентите; 7 броя издадени през 2012 г. заповеди на представляващия „С.“ АД относно осигуряването пожарна безопасност на обекта, Разпореждане от 01.02.2012 г. издадено от служител на РС – ПБ “ЗН“, гр. Пазарджик и отрязване, че всички дадени с него предписания към представляващия  „С.“ АД са били изпълнени, както и моментът на констатираното изпълнение.       

Приложено е и гр.д. № 4218/2015 г. по описа на Пазарджишки районен съд, което е образувано по повод искане на застрахования ищец  правно основание чл. 207 и сл. ГПК за обезпечаване събирането на доказателства за целите на бъдещ /настоящия/ исков процес. В рамките на това производство са изготвени и приети основно и допълнително заключения по назначени основна и допълнителна тройна ветеринарно медицинска съдебно констативна експертиза.

Според заключението от 01.12.2014 г. съставът на вещите лица е посочил, че при огледа на изгорелите животински трупове и предвид това, че изгарянето на труповете и вътрешните им органи е дълбоко, то не е възможно да се направи диференциране на това кои от тях принадлежат към вида свине – майки, респективно угоени прасета, подрастващи прасета и женски прасета за разплод все още нестанали майки. Добавено е това, че всички трупове са в напреднала фаза на своето разложение и определянето им, като свине –майки може да се направи само при нарочна проверка при качването им на ръка в автомобилите на екирисажа, за което се издава нарочен писмен документ – потвърдителна бележка. Предвид това, че ушните марки, които са поставени върху животните към момента на тяхното отглеждане, също са изгорели от разразилия се масивен пожар не вещите лица не могли да се ръководят и от този евентуален индикатор за вида на засегнатите от пожара прасета. Забелязани били само три броя останки от ушни марки, но от местоположението им не могло да се изведе идентификация за притежаващите ги животни. В обобщение вещите лица са систематизирали информацията от потвърдителните осем броя бележки, като са посочило, че общия количество на приети от ангажирания екирисаж трупове на свине – майки е 468 броя. 

С допълнителното заключение от 09.12.2014 г. дадено по назначената комплексна съдебна експертиза в пределите на производството за обезпечаване на доказателства, екипът от вещи лица е посочил, че в рамките на осъществения на 04.12.2014 г. от тях непосредствен оглед и преброяване на животни в свинекомплекса в село Априлци са установени като отглеждани общо 1 468 броя свине – майки.

При отговорите на поставени от страните въпроси по време на провелото се на 13.01.2015 г. открито съдебно заседание вещите лица са потвърдили това, че степента на изгаряне на една част от животните е толкова осезаема трета и четвърта степен/, че не позволява успешна проверка на техния вид, тъй като половите им белези са напълно заличени, вкл. не може да се направи извод за евентуалната им възраст. Това наложило и работата им по задачата да се базира изключително и само по информация съдържаща се в издаваните екирисажни бележки. Все пак имало животни, при които изгарянето на било така съществено и по външните му белези /големина, тегло, млечна жлеза/ ставало ясно, че са от категорията свине – майки. Изрично е подчертано, че вещите лица са се доверили на вписванията в коментираните бележки, които по своята същност са официални документи издавани от фирмата изпълняваща функциите по екирисаж. Изрично се посочва, че по време на огледа им в изгорялото хале вещите лица не са забелязали поставена жълта марка върху нито един от труповете на животни. Били локализирани само две марки, но върху тях не личал номер.  Когато бил извършван непосредствения оглед на място ангажираните вещи лица констатирали, че в изгорялото хале има трупове на свине –майки, но липсвала възможност да се определи техния конкретен брой в цялата обгоряла животинска маса, поради което се пристъпило към използването на наличната информация по бележките издадени от екирисажа. Вещите лица отричат да са участвали в извършването на аутопсия на място. 

Вече в пределите на исковия процес е назначена СПТЕ, по която от вещото лице М. са изготвени основно и допълнително заключения, които са приети от съда след изслушването им по установения процесуален ред и осигурена възможност на страните да поставят своите въпроси.

От представеното на 06.11.2018 г. основно експертно заключение става ясно, че вещото лице се е запознало детайлно с приобщената по делото документация и снимков материал, като въз основа на нея е дало отговор на поставените му задачи, както следва : животновъдните сгради се приравняват към категорията сгради с пожарна опасност – Ф5В, а сградите и съоръженията се отнасят към подклас на функционална пожарна опасност Ф5.4.; доколкото обектът е бил въведен в експлоатация и е ползван повече от 25 години, както и това, че при извършена проверка от органите на ПБЗН няма констатирани нарушения на правилата и нормите за пожарна опасност, а установените отклонения са били отстранени своевременно, от вещото лице е направено заключение, че строителството с голяма степен на вероятност е било изпълнено при съблюдаването на правилата за пожарна безопасност; при отглеждане на животни субектът осъществяващ тази стопанска дейност трябва да спазва установените в Наредба 2 за противопожарните строително-технически норми и по конкретно тези закрепени в Глава 8 „Селскостопански обекти“; що се касае до това, дали при животновъдния обект на ищеца тези правила са били съобразени, вещото лице е посочило, че най-вероятно заложените изисквания за пожарна безопасност са били спазени, като отново е подчертало, че в рамките на проверките на органите на ПБЗН няма констатирани и неотстранени нарушения; споменато е, че през 2012 г. /момент предхождащ пожара/ в обекта експлоатиран от ищеца е била осъществена контролна проверка за спазването на правилата за пожарна безопасност, като са били дадени за изпълнение пет на брой предписания, които в срок са били изпълнени, което означава че при експлоатацията на обекта е била създадена добра организация за пожарна безопасност. В съдебно заседание вещото лице е защитило заключението си, като е дало отговори и пояснения на питания на страните, както следва : не е осъществил оглед на място, защото обекта е поставен под карантина заради чума по свинете; строителна документация за въвеждане в експлоатация не е била открита въпреки усилията, които вещото лице е положило за да издири такава при различни държавни органи в гр. Пазарджик; спрямо обекта била правена една единствена контролна проверка от органите на НСПБ, като резултатите от нея са налични по делото и са възпроизведени в заключението.

На 25.04.2019 г. по делото е представено и допълнително заключение по СПТЕ, в което вещото лице след направен оглед на място в обекта е дало отговори на въпроси формулирани от ответното дружество, както следва : обектът е бил въведен в експлоатация чрез държавна приемателна комисия, като е бил модернизиран със средства по европейски проект, като няма данни при строителството и модернизацията на комплекса да са допуснати отклонения от изискванията за пожарна безопасност; местопроизшествието на разразилия се пожар не е запазено, доколкото е извършено почти пълно разчистване; констатирано е, че на територията на обекта са изградени три броя пожарни хидранти разположени до фуражна кухня, до новата зърно-база и до инсталацията за биогаз, като тези съоръжения осигуряват необходимостта от външно противопожарно водоснабдяване на обекта; хидрантите са надлежно обозначени и водоснабдени, като най-близкия до горялото хале ПХ е на разстояние от 28 метра; отразено е и това, че за външно водоснабдяване при потушаване на пожар може да се използва и намиращия се в непосредствена близост водоем; конструкцията на погиналото хале е била изградена от стоманени колони и греди, стоманобетонни стени и незащитена метална носеща покривна конструкция, съответно неносещите и прегради стени са били от термопанели – всичко това означава, че сградата е изградена от метална незащитена конструкция; употребата на подобна конструкция при сгради от категория Д не се ограничава по нормативен път; общата застроена площ на изгорялото хале 121 е 3 630 кв.м.; в средната част на изгорялото хале от вещото лице е локализирано наличие на остатък от метална конструкция /съвкупност от профили, винкели, тръби и механизми/, която вероятно е била част от механизъм за осигуряване на бърза евакуация; също така до отделните сектори от изгорелите халета вещото лице е констатирало наличие на изградени пожарни кранове, като целта им е да осигуряват вътрешно противопожарно водоснабдяване; предвид това, че в халетата не се съхраняват фуражи категоризацията им е на производствени сгради с пожарна опасност Д, като по отношение на сгради от подобен тип не е необходимо монтирането на пожароизвестителна и пожарогасителна инсталации. В съдебно заседание вещото лице е направило допълнителни разяснения, като е посочило, че по негови наблюдения на мястото е осигурена достатъчно по обем вода. По отношение на изискването за монтиран механизъм за автоматично освобождаване на животни, в случай, че се допусне липсата на такъв, то това би се смятало за нарушение на противопожарните строителни норми. Типичното за производствените сгради от категория Д е, че в тях се извършват множество мокри процеси, а именно такива нуждаещи се от вода, и там е прието, че рискът от пожар е сведен до най-ниски нива. Категоризацията може да се промени, ако в подобни сгради се съхраняват фуражи, но в случая при изгорялото хале подобно съхранение не се е извършвало.     

За целите на доказването по предмета на делото след искане на страна в процеса е допусната ветеринарна експертиза, по която от в.л. д-р О. е изготвено експертно заключение по поставените задачи, с което са дадени отговори, както следва : че при дефиниране обичайното тегло на свиня отглеждана в промишлен свиневъден обект към период, когато тя е на възраст от 6 месеца, от съществено значение е за какво са предназначение животните и каква е тяхната порода, а именно ако се касае до хибридни породи, то до 6-месечена възраст те достигат тегло от порядъка на около 115 кг., ако пък става дума за животни за угояване, то теглото им към 6-тия месец е около 110 кг.; дефинирано е, че в най-общ план целевият прираст е в диапазона от 0,800 до 1 кг. на ден, счетено от 3-месечна възраст; по отношение теглото на свинете – майки вещото лице също е изхождало от диференциране по порода, а именно : при голяма бяла свиня – 300 кг., група „Ландрас“ – 250 -300 кг., Дунавска бяла свиня – 250-280 кг. Що се касае до това какви са изискванията за отглеждане на свине – майки, вещото лице е формулирало отговора си ръководейки се изцяло от нормативната уредба дадена в Наредба 21/14.12.2005 г. правейки конкретни извадки от нея. На следващо място е разяснено, че единствения външен белег позволяващ извършването на идентификация, че дадено животно е свиня – майка са млечните му жлези, а именно типично е, че млечните папили трябва да са с брой не по-малък от 12. Паралелно с това млечните жлези на такива животни са много по силно развити в съпоставка с нераждала женска свиня. Декларирана е невъзможност от вещото лице да направи категоризация на животински групи от наличния по делото снимков материал. Това важи и за условията създадени за отглеждане на животните в изгорялото хале. Единственото отличаващо се от снимките са пластмасовите скари, за които ако се допусне, че действително са били такива, то това е неподходящо условие за отглеждане на свиня – майка.

При разпита на експерта състоял се в съдебно заседание е даден отговор, че при крайна степен на изгаряне на животните, каквато е дадена в заключението на вещите лица по обезпечителното производство обективно не е възможно да се запазят белезите по млечните жлези на свинете –майки, и такива белези не са съхранени при анализа на снимковия материал. Липсва категоричност у вещото лице, дали на снимките са налице остатъци от пластмасови скари в изгорялото хале, но се поддържа, че ако такива действително са били ползвани при отглеждане на този вид свине, то това не е подходящ материал. Споменато е също така, че обичайното тегло на една свиня – майка е между 200 и 300 кг. и вариацията е в зависимост от различните породи, но не е възможно да има свиня – майка с тегло от порядъка на 100 кг.           

Експертно заключение е депозирано и във връзка с допусната съдебно-счетоводна експертиза, като в него вещото лице след запознаване и анализ на присъстващите по делото писмени доказателства, както и със счетоводните записвания при ищеца е посочило, че към датата – 01.11.2013 г. непосредствено преди сключване на застрахователния договор в активите на ищеца е имало заведени общо 1 944 броя свине – майки, чиято обща стойност е 824 814,78 лв. Този брой и тази стойност фигурират, като счетоводен запис и към края на м.11.2013 г. Впоследствие към датата – 01.11.2014 г. /няколко дни преди настъпване на пожара сочен от ищеца, като застрахователно събитие/  заведените счетоводно свине – майки са на брой 1 226 при обща стойност на завеждане от 610 842,61 лв. Вече към 30.11.2014 г. /момент следващ настъпването на пожара/ свинете майки са били 758 броя, като стойността им за завеждане 402 974,44 лв., или общо след настъпване на събитието свинете – майки са намалели счетоводно с 468 броя и със стойност на завеждане от 207 868,17 лв. Изразената по време на изслушване на заключението в съдебно заседание позиция на вещото лице е, че счетоводството при ищеца е водено редовно.  

Специални знания са използвани и за разкриване каква е пазарната стойност на животните, за които от ищеца се поддържа да са погинали, респективно да се дължи парична компенсация под формата на застрахователно обезщетение от ответника. От приетото заключение с дата 27.12.2018 г. по назначената оценителна експертиза, вещото лице – М. след прилагането на съответните пазарни подходи е формирало финален отговор, че справедливата пазарна стойност за оценяваните животни /свине – майки/ към датата – 08.11.2014 г. е равна на сумата от 227 222 лв.  Сумата е изчислена при приети величини за средно тегло на всяко от погиналите 468 животни от 118,41 кг., което означава, че пазарната стойност на едно животно възлиза на средно 485,48 лв.         

По делото са събрани гласни доказателства посредством извършени разпити на доведени от всяка от страните по спора свидетели, както и на призовани такива.

В показанията си пред съда призованият свидетел И. изяснява, че работи като шофьор в „Е.В.“ и обслужва района на Пазарджик. Спомня си, че е имало случай когато през м. ноември е бил изпратен за извозването на умрели животни от изгорял свинарник. Били три товарни автомобила, като изчакали представители на застрахователя и тогава започнало товаренето. Същото било съпроводено с множество трудности, защото животните били затрупани под изгорялото хале и били изваждани на ръце, като труповете им се разпокъсвали. Процедурата по товарене била в последователност, при която товарния автомобил първо бил претеглян празен на кантар и след това влизал в пределите на комплекса, където започвала работата по натоварване на труповете. Ангажираните работници изваждали животните и ги поставяли в кофата на трактор, който пък ги изсипвал в камьона. През това време свидетелят стоял до товарния си автомобил, като след напълването му отивал го предвижвал до кантара, където било извършвано ново претегляне на вече натоварения камьон и тези показания се вписвали в съставяната бележка. Свидетелят сочи, че той е подписвал бележката, но може да гарантира единствено за килограмите натоварени в превозното средство, не и за вида на животните и техния брой. Същите било в такава степен обгорели и разпокъсани, че той не бил в състояние да ги преброява, респективно да каже какъв е видът им. Правейки тези записвания изцяло се доверявал на информацията на служителите в комплекса, които казвали, че в това хале се отглеждали свине-майки. Това му се казвало и от ветеринарния лекар с когото свидетелят разговарял пред залата. Свидетелят направил общо 5 курса, като превозвал по около 5 тона на всеки курс.        

В показанията си пред съда призованият свидетел П. изяснява, че си спомня за случай през м.11.2014 г., когато ходил до село Априлци за да товари трупове на свине. Работата по товарене започвала, когато пристигнели служители на собственика на комплекса и на застрахователя. Превозното средство влизало празно и започвал процеса по товарене, като свидетелят го наблюдавал. Труповете на животните били силно обгорели и се разпокъсвали при пренасянето им от работниците. Това се правело на ръце и с куки. След натоварване камьона отивал на кантара за претегляне и оформяна не съответните документи. Бележката за управлявания от свидетеля камьон се оформяла от него. В нея се вписвали общите килограми и броя на прасетата, като относно броя свидетеля отразявал казаното му от служителите, а представителите на застрахователя се съгласявали с посоченото в бележките. П. направил само един курс, като товарния му автомобил вмествал около 5 тона. Той не може да посочи какъв е бил видът на превозваните трупове на прасета, но теглото им не било по-малко от 100 кг.    

В показанията си пред съда призованият свидетел И. казва, че е бил изпратен от работодателя му - „Е.В.“ за извършването на транспортиране на изгорели прасета от изгорял свинарник в село Априлци, Пазарджишко. Това ставало с управляван от свидетеля тежкотоварен автомобил. При влизането се извършвало теглене на празното превозно средство, а при излизане на вече натовареното такова. Процеса по товарене на прасетата се осъществявал от работници, като свидетелят го гледал. Бележката за натовареното количество и тегло животни се издавала от свидетеля, но за броя той отразявал това което му се кажело от служителите на място. При товаренето присъствали и представители на застрахователя. Имало и ветеринарен доктор. Товаренето ставало с използването на кофа монтирана на трактор. Нямало процес на сортиране, всичко което се изваждало от опожарената постройка директно се товарело на камьона. Всеки от курсовете на свидетеля бил с натоварен с мъртви животни, чието тегло било над 5 – 6 тона. И. е категоричен, че за оповестеното в бележката тегло има преки наблюдения, защото е видял показанията на кантара.

В показанията си пред съда доведеният от ищеца свидетел Б.посочва, че работи при ищеца като ветеринарен техник. Отговарял за хале, което е изградено по европейски проект. Основното му задължение било да лекува животните отглеждани в комплекса. На датата – 08.11.2014 г. около 4,30 ч.  -5 ч.  получил обаждане по телефона от пазача на комплекса, който му съобщил халето с животните гори. Свидетелят незабавно се свързал със собственика и тръгнал с колата си към обекта, като пристигнал там около 6 ч. Вече имало автомобили на пожарната извършващи гасене на горящото хале. Заради това, че същото било изградено от термопанел и в него имало монтирани за под пластмасови скари пожарът бил много интензивен и повече от половината постройка вече била опожарена. След потушаването на пожара халето било напълно изгоряло, като останали само ламарини от покрива паднали върху прасетата. Към този момент в халето били отглеждани около 4 500 – 5 000 броя прасета за угояване и 500-600 броя прасета майки. Халето било организирано в сектори, като свине –майки имало в 1 от секторите. При пожара всички животни са се смесили и изгорели. В халето имало монтирани противопожарни кранове през няколко метра, като през деня преди пожара маркучите били разположени в помещението. Тези мерки за пожарна безопасност не могли да се ползват за овладяване на пожара, защото същият бил обхванал цялата сграда и достъпът до нейната вътрешност бил абсолютно невъзможен. Преди пожара били правени проверки от пожарната за това дали се спазват изискваният за пожарна безопасност в обекта. Когато пожарът приключил, още в същия ден свидетелят издирил и били наети работници, на които се възложило да изнасят и товарят умрелите животни. За случилото се били уведомени застрахователя и Агенцията по храните. При започване на процедурата по изваждане и товарене на обгорелите прасета присъствали и представители на застрахователя. По наблюдения на свидетеля животните независимо от вида и размера им се били разпръснали в пределите на цялото хале, защото са се разбягали при започването на пожара. Това важало и за свинете – майки. Не било възможно да се направи разграничение кое животно е свиня – майка и кое от друга порода. Единственият белег ползван за ориентация била тяхната големина. Прасетата били в състояние позволяващо да се броят, като тази работа се вършела от представител на застрахователя и от служителя на кантара. Според свидетеля информацията по преброяването била коректна. Във всеки от дните по изнасянето и транспортирането на обгорели трупове на животни имало и човек на застрахователното дружество. Достъпът до халето по време на неговата експлоатация ставал през три входа, като вътре движението ставало по коридори между отделните сектори. По тяхната площ секторите били еднакви . Секторите били разделени от прегради, а целта им била да не се позволява на животните да преминават в различни сектори. На пода имало инсталирани пластмасови скари над канали пълни с вода, служещи за отвеждане на отпадъците продуцирани от отглежданите животни. При предявяване за запознаване с наличен по делото протокол за аутопсия свидетеля потвърждава, че сред подписите положен под него фигурира и неговия, но пояснява, че е участвал в тази процедура, като представител на собственика, а не като ветеринарен лекар, защото няма толкова задълбочена компетентност в тази област. По мнение на свидетеля има свине майки тежащи по 150, 200, 250 кг. в зависимост от породата им.                

Разпитан свидетелят К.допуснат по искане на ищеца и доведен от същия заявява, че работи като мениджър на свине-комплекс на фирма „Орион“ от 2008 г. Считано от започването на тази си работа ЕТ „Т.“ отглежда животни в менажирания от свидетеля животновъден комплекс. К.има наблюдения по параметрите и функционалното предназначение на опожарената сграда ползвана от ЕТ „Т.“ . Тя била изградена през 2008 г. по програма Сапард. Пожарът станал на 08.11.2014 г., като капацитетът на сградата бил за около 5000 прасета, като тогава тя се обитавала от около 4800- 5000 животни, а 1/3 от тях били свине – майки и се отглеждали в северната част от сградата. Освен тях имало и бременни и кърмящи. За сградата се упоменава, че била оборудвана с модерни отоплителни и вентилационни системи, автоматизирано хранене, специализирани боксове за майките. Подът бил решен изцяло с пластмасови скари редени върху железни лайсни. В деня на пожара свидетелят разбрал за възникването му сутринта, като около 8,30 – 9,00 часа бил на мястото. Там почти всичко било изгоряло, вкл. и животните които били на купчина. По труповете се виждало, че става дума за свине – майки, защото били маркирани с индивидуални и жълти на цвят марки. С цел избягване на зараза била извършена незабавна организация по извозване на изгорелите животни и разчистване на мястото. Били известени представители на застрахователя и компетентните държавни власти. Ангажирано било и дружество осъществяващо дейност по екирисаж. Били направени 15-20 курса със специализирани автомобили на екирисажа. Описването на натоварваните животни ставало съгласувано между доктора на обекта и представителите на застрахователя. За ЕТ „Т.“ свидетелят знае, че се водел за наемател на част от комплекса, като броя на ползваните по този начин сгради бил около 4-5. В тях се отглеждали от различни групи животни. От съществено значение било каква е големината на сградата. И в други халета се отглеждали свине – майки. Опожареното хале било оборудвано с пожарогасители и с противопожарен щранг. Във всеки сектор имало по един брой пожарогасител. Свидетелят няма сигурни сведения, дали в горната част на халето е била монтирана пожарогасителна инсталация, която при възникване на евентуален пожар да разпръсква вода. Затова, че част от изгорелите животни представляват свине майки свидетелят съди от големината на торса на остатъчните трупове, както и от жълтите марки поставяни единствено на свине – майки. Разбирането на свидетеля за голям торс е  такъв с тежина над 100 кг., като пояснява, че от малките животни почти нямало запасени остатъци, а от тези на свинете – майки се били съхранили по-големи парчета. Свидетелят пояснява, че опожареното хале не е разполагало с монтирано устройство за бърза евакуация на отглежданите там животни, но и към момента на събитието нямало нормативно изискване в подобна насока. Освен това, дори и да има подобна система за евакуация, то тя нямало да даде резултат, защото прасетата нямало да излязат по своя воля.                 

Разпитан свидетелят Петков допуснат по искане на ответника и доведен от него заявява, че е работел като директор на „Селскостопанско застраховане“ в ЗД „В.“, където попадало застраховането на земеделски култури и животни. Потвърждава, че знае за разразилия се през м.ноември 2014 г. пожар в животновъден обект на ищеца. Събитието станало в почивен ден – събота, а застрахователя бил информиран за него в понеделник сутринта. Предвид това, че застраховката била сключена от поделението в гр. Пловдив, свидетелят помолил тамошните си колеги да отидат на място за да узнаят подробности по събитието. Вече от мястото на събитието друг колета на свидетеля му позвънил за да го прикани да отиде със свои екип, защото на място в изгорялото хале не се локализирали свине – майки. Организирано било присъствие на служители на застрахователя с нужната компетентност, в т.ч. и свидетеля, като същите присъствали общо 5-6 от следващите събитието дни. Свидетелят изтъква, че е обходил по цялото му протежение изгорялото хале, което било дълго и ориентирано в посока север-юг. Правели снимки във всички отделения, като влизали в помещенията от местата, където разрушенията позволявали. По наблюдения на свидетеля в най-северните секции били най- малките животни, а по на юг животните били по едри. Най-големите животни били позиционирани в най-южната секция, като те били засегнати в най-ниска степен от пожара, като вероятната им смърт е настъпила от задушаване, а не от изгаряне. В два от следващите дни, свидетеля и негови колеги направили обход и на някой от другите незасегнати от пожара халета, като там установили присъствие на значително количество свине – майки, такова от порядъка на 1200 броя. Впоследствие разбрали, че свине – майки има и в други халета. Прави се пояснението, че през всичките дни на тяхното присъствие на място представителите на застрахователя не са участвали пряко в  процеса на товарене на животните, а единствено осъществявали непосредствено наблюдение. Товаренето на специализираните автомобили ставало с булдозер с монтирана кофа, като впоследствие автомобила отивал до кантара, където пак при тяхно присъствие се теглел и се издавала съответната бележка, която била снимана от служителите на застрахователната компания. Те не са участвали в броенето и не са гледали отчетите на кантара. Претеглянето се правело от жена работеща на кантара, и отново тя се обаждала на някой, който и диктувал какво да напише. Обръща се внимание на това, че в дните, когато на място са присъствали представители на застрахователя в бележките не присъствали свине майки, а тогава когато ги нямало се изготвяли бележки с фигуриращи свине – майки. Подчертава се, че от тяхна страна не са правени никакви опити за намеса или контрол в работата по товарене и извозване на животинските трупове, нито това какво да се пише в бележките. Целейки да се разбере, дали има свине- майки сред загиналите животни, и какъв е техния брой свидетелят предложил да се направи аутопсия на 5-те най-едри животни намиращи се в секцията, които били с тегло от около 90-100 кг., като резултатите от същата показали, че сред тях няма нито една свиня майка. Участие в тази дейност взел и ветеринарния лекар на застрахования.    

При разпита на свидетеля – С., доведен от ответника се посочва, че като специалист в пожарното дело е бил ангажиран през 2014 г. от ЗД “В.“ в това му качество, като трябвало да направи оглед и извод за причините довели до пожар в обект за отглеждане на свине. Едно от нещата забелязани при непосредствения му оглед било, че на място нямало монтирано устройство, което да гарантира масово освобождаване на животните в хипотеза на пожар. При обхода си свидетеля не видял инсталация за гасене на пожар, която да е монтирана на тавана. Материалите ползвани за направата на сградата били горими. По останалите следи от електрическата инсталация /таблото/ свидетелят добил възприятие, че пожара е започнал именно от това място. По един от кабелите имало следи от късо съединение /типични за такъв процес разтопявания/, като това се виждало макар изолацията му да е била изгоряла. Това бил единствения възможен източник на запалване в сградата, тъй като при обхода друг не бил забелязан.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени, респективно подлежащи на анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

І. Относно предявения за разглеждане иск при квалификацията на чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./  :

Преди всичко относно приложимото материално право спрямо заявения за разглеждане имуществен спор за присъждане на застрахователно обезщетение по пряк иск на застрахован срещу застраховател, настоящия състав отчитайки това, че застрахователното събитие, на което ищецът се позовава в ИМ се поддържа да е настъпило през 2014 г. релевантни се явяват нормите на Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2006 г., отм), чието действие е обвързвало правните субекти до 31.12.2015 г.   

Основателността на исковата претенция за изплащане на застраховатлено обезщетение предполага осъществяването на фактически състав, включващ следните елементи: 1) наличието на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имущество; 2) настъпването в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск; 3) наличието на щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие; 4) изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му документи.

С договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер, равен на този на вредата към деня на събитието.

От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на соченото в исковата молба събитие – 08.11.2014 г. между В.Е.П., действаща в качеството си на регистриран едноличен търговец – ЕТ „Т.– В.П.“, ЕИК ***** от една страна, като застрахован субект и от друга страна - ЗАД „В.“ АД, като застраховател е съществувало застрахователно правоотношение, което е учредено по силата на подписан в уредената от закона форма /писмена/ застрахователен договор, инкорпориран в застрахователна полица № 09201601300001/08.11.2013 г. При сключването на тази сделка не се наблюдават пороци, които да рефлектират върху нейната действителност. Предвид настъпилото на 18.12.2015 г. преобразуване на застрахователя - ЗАД „В.“ АД, а именно същото се е вляло в „Д.З.“ АД, като последното е станало правоприемник на цялото му имущество, в това число правата и задълженията по цитираното по-горе застрахователно правоотношение, за страна по застрахователния договор подписан на 08.11.2013 г. в качеството на застраховател следва да се смята ответното дружество. Последното няма възражения по пасивната си материална легитимация в тази насока, като потвърждава това, че е обвързано от договор за имуществено застраховане на „Животни“ сключен на 08.11.2013 г. с ищцата. Следователно без противоречия по делото се установяват обстоятелствата по валидното сключване на договора и субектите обвързани от неговото действие, а именно – страните по делото. Доказателствата по делото очертават еднозначно и предметът на създаденото правоотношение, а именно застрахователят да носи спрямо застрахованото лице риска за периода от 09.11.2013 г. до 08.11.2014 г. вкл. относно евентуално настъпване на застрахователно събитие спрямо застраховано имущество, съставляващо отглеждани от застрахования животни 1500 броя /свине – майки/ до застрахователна сума от по 504 лв. за всяко животно, или обща застрахователна сума от 756 000 лв., като заплати застрахователно обезщетение, като компенсация за действително настъпили вреди от това събитие. Няма съмнение, че сред кръга на договорените, като покрити по полицата рискове е и от събитие – пожар /покритие А/.  Важно е да се отбележи, че отсъстват основания, които да водят до предсрочно прекратяване на изследваното правоотношение, като в частност застрахованото лице съвсем изправно е обслужило задължението си за заплащане в полза на застрахователя на уговорената помежду им застрахователна премия, която е била разсрочена на четири вноски с установени падежи. В този контекст са представени разписки за плащане на уговорените вноски при съблюдаване на уговорените падежи. В този смисъл през целия период на валидност на полицата 09.11.2013 г. до 08.11.2014 г. застрахователното дружество обвързано с нея е носело отговорност, съобразно изискванията на КЗ и условията на договора за репариране на вреди при евентуално настъпване на събитие от кръга на очертаните в съглашението. 

Във връзка със следващия нужен елемент за пораждане на съдебно предявеното имуществено право на парично вземане за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно реализацията на застрахователно събитие от кръга на покритите рискове в пределите на действие на застрахователния договор, настоящата инстанция намира следното : Соченото от ищеца събитие довело до погиване на една част от предмета на застрахованото му имущество  /468 броя свине-майки/ е разразил се пожар на датата – 08.11.2014 г. /последния ден от покритието на застрахователната полица/. Възникването на пожара в стопанисваното от ищеца помещение /Хале 121/, намиращо се в животновъден комплекс разположен в село Априлци, гр. Пазарджик  съставлява несъмнено установен факт от предмета на спора. В подкрепа на същия говорят редица писмени доказателства – материали изготвени по образуваното досъдебно производство, в това число протокол за оглед на местопроизшествие, удостоверения издадени от РС – ПБЗН, Пазарджик, показания на голяма част от разпитаните по делото свидетели, както и приетото основно и допълнително заключение по назначена СПТЕ, изготвени от вещо лице – М.. Страните също нямат разногласия по реализацията на този релевантен факт/. Що се касае до въпроса свързан с издирването на причината довела до възникването на пожара, а именно, дали става дума за техническа неизправност, или за внасяне на външен огнеизточник, съобразявайки събраните по делото доказателства, настоящият състав не открива такива свидетелстващи за източника на запалване. Показанията на св. С. не могат да бъдат разглеждани, като достатъчно достоверни, тъй като същият макар да има нужната квалификация в качеството си на свидетел не може да прави оценки на възприети от него фактически положения, а единствено да пресъздава същите.  В този смисъл казаното от него, че причина за настъпилия пожар е създало се късо съединения в електрическата инсталация обслужваща територията на халето не се кредитира от съда, защото няма други доказателства и особено изводи на вещи лица в тази насока. Въпреки липсата на установена ясна причина довела до пораждането на пожара, то за целите на настоящото производство е напълно достатъчно да се разкрие, че такъв се е разразил. Тук е важно да се отбележи, че по делото не са установени никакви данни за умишлен палеж, което да изключва покрития риск пожар, респективно отговорността на застрахователя по този риск.   

При наличието на установения факт на пожара, следващото съществено за спорното материално право обстоятелство, което трябва да се подложи на анализ е дали, и ако да, в какъв обем са засегнати имуществени права на застрахования попадащи в предмета на застрахователната сделка. Вече се отбеляза, че имуществото предмет на застраховане съставляват отглеждани от застрахования субект животни – 1500 броя свине – майки. Когато се коментира въпросът с обекта на застраховане, който в случая е специфичен – животни, трябва да се каже, че покритието касае определен брой животни /1 500 свине – майки/ достигнали възраст над 6 месеца, които застрахованото лице притежава към момента на сключване на полицата. Предвид това, че от заключението по допуснатата счетоводна експертиза се констатира, че към момента на сключване на полицата ищеца е притежавал 1 944 броя прасета, то следва да се заключи, че обектът на застраховането е съществувал към момента на заключване на застраховката. Доколкото страните не са индивидуализирали в полицата или приложение към нея конкретните прасета /свине – майки/, които попадат в застрахователното покритие, посредством номера на ушни марки, то това означава, че волята на застрахователя е отговаря за реализирал се риск в предел до 1500 от свинете – майки, от общия техен брой към сключване на застраховката установяващ се да възлиза на 1 944. Установява се обаче, че към датата – 01.11.2014 г. няколко дни преди избухването на пожара в счетоводните записвания на ищеца фигурират животни от вида свине –майки в размер на 1 226 броя, което означава, че поради редуциране в обекта на покритие на имуществената застраховка, ответникът не е носил отговорност за риска от погиването на този вид животни, в предели над 1 226 броя. Нещо повече, тъй като към момента на застраховането ищецът е притежавал повече свине – майки от тези, за който е сключил договор, то при липса на индивидуализация на останалите към момент на застрахователното събитие животни от тази категория, които се обхващат от застрахователното покритие, за да се отговори на въпроса, какъв е размера на животните попадащи в пределите на покритието, трябва да се съобрази процентното изражение на застрахованите и незастраховани животни притежавани към датата на сключване на полицата, и това процентно изражение да се пренесе спрямо броя установени свине – майки /1 226/ към момента предшестващ релевираното от ищеца застрахователно събитие. Изчисленото по посочения механизъм процентно изражение на застрахованите животни е 77,16 % от общия им брой към момента на сключване на застраховката, което означава, че такъв трябва да бъде и размерът на редукцията, която да се приложи към констатираните 1 226 броя свине – майки притежавани от ищеца непосредствено преди настъпване на пожара. Резултатът е 946 броя свине – майки, за които трябва да се приеме, че са били обхванати от застрахователното покритие по действащия между страните  застрахователен договор към момента на настъпване на застрахователното събитие – пожар.  Един от съществените факти, по които страните са в задълбочен спор, и послужил като основание за отказ на застрахователя да плати потърсеното му от застрахования обезщетение е свързан с това, дали към момента на настъпване на събитието в опожареното Хале 121 са се отглеждали животни от категорията свине – майки, и ако са се отглеждали, какъв е бил техния брой. Вече се спомена, че ищецът категорично доказва, че към 08.11.2014 г. е притежавал поне 1 226 броя свине – майки. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства създава извод за това, че тези свине майки са се отглеждали в няколко халета, които са се стопанисвали от застрахования. Показанията на разпитаните свидетели доведени, както от ищеца, така и от ответника са все в тази насока. Това означава, че й в хале 121 са били настанени животни от коментираната категория. Съдът не споделя възражението на застрахователя, че отсъствало доказване, че в това хале са се гледали свине майки.  Това, че в дните след събитието такива са били забелязани от представители на застрахователя в други халета, не е аргумент, че в опожареното хале не са гледани подобни животни. Сериозна трудност възниква обаче по отношение на определяне каква е била бройката на животните от категорията свине-майки в това помещение и това е така с оглед степента на тяхното обгаряне, което е довело до заличаване на основните индивидуализиращи подобна категория животни бележи – млечните им жлези. За установяването на това релевантно обстоятелство тежестта се носи от ищеца. Преки доказателства, които с достатъчна степен на достоверност да разкриват този факт не са събрани по делото. Назначената по реда на чл. 207 и сл. ГПК ветеринарна експертиза и заключенията събрани в рамките на тази процедура не могат да послужат относно извод за конкретен брой свине-майки загинали от пожара. Посочването от вещите лица, че този брой е 468 е напълно произволно, тъй като не почива на изводи направени от техния непосредствен оглед на място и прилагане на специалните им знания, а се базира на данни поместени в изготвените потвърдителни бележки от служители /шофьори/ в наетото дружество изпълняващо функциите по екирисаж. Данните в тези 8 броя бележки, които съставляват и част от писмените доказателства се установява да съответстват на фактическата действителност единствено по отношение на вписаните в тях общи килограми животинска маса, която е извозена от животновъдния комплекс, където се е случил пожара, но не може да бъдат кредитирани в частта им, с която е направена индивидуализация на вида товарени животни, както и на техния брой. При осъществените разпити на шофьорите на фирмата извършила дейността по извозване на труповете на животните след събитието, същите в качеството им на свидетели единодушно заявяват пред съда, че те не са следили за броя и вида на натоварваните животни, като считат че това е било и практически невъзможно, тъй като състоянието на труповете при натоварването им в специализираните автомобили за транспортиране не позволявало преценка от подобно естество. Изясняват, че тази информация е била вписвана от жената работеща на кантара в животновъдния комплекс, като тя на свои ред е питала други служители. В тази връзка напълно правилно е позоваването на ответника, че тези документи не могат да се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, защото доказателствената им стойност на официални документи е компрометирана. В този смисъл тези писмени документи се ползват единствено с формална доказателствена сила, а именно че са издадени от лицето, което е посочено в тях. Предвид това тази група писмени доказателства не е годна да установи факта на броя и вида животни, които са починали в опожареното от застрахователното събитие хале. Сведения в тази насока не могат да се почерпят и от приетото експертно заключение в рамките на ветеринарната експертиза назначена в настоящия исков процес, тъй като вещото лице изрично посочва, че от наличния снимков материал изготвен непосредствено след събитието, поради сериозната степен на обгаряне не могат да се отличат типичните индивидуализиращи бележи разграничаващи свинете – майки от другите свине, а именно млечните жлези. Показанията на свидетелите също нямат нужната степен на достоверност за броя на погиналите в халето свине – майки.  Не може обаче да се подкрепи тезата на ответника, че вследствие на пожара няма засегнати животни от категорията свине – майки. Подобен извод е неаргументиран с оглед това, че съвкупния анализ на събраните в процеса доказателства /писмени и гласни/ установява, че преди пожара в това хале са се отглеждали свине- майки. Нещо повече няма никакви доказателства, че дадена част от животните гледани в това хале са успели да излязат от него живи след избухването на пожара.  Предвид това напълно логично е, че след като е проведено доказване за наличие на животни /свине-майки/ в сградата непосредствено преди опожаряването й, то те са се намирали в нея и по време на пожара, респективно са загинали. При отсъствие на преки доказателства, които да свидетелстват относно броя на загиналите свине – майки, вследствие на разразилия се пожар от 08.11.2014 г., съдът следва да установи този съществен за спорното материално право факт, чрез анализ на събраните косвени доказателства. В този смисъл трябва да се ползват данните от заключението по допуснатата счетоводна експертиза, в което присъстват сведения, че към края на м. 11.2014 г., когато се е реализирало застрахователното събитие, записите в  хронологичната ведомост водена от самия ищец по сметка 274 „Животни в основни стада“  показват, че записаните свине –майки са 758 броя. Предвид липсата на данни за извършени от застрахования през м. 11.2014 г. разпоредителни или други действия по отчуждаване или фактическо премахване на отглеждани от него свине – майки, и това че счетоводството му е водено редовно, то се формира извод за липса на 468 броя свине – майки. Единственият разкрит по делото факт, който по същността си е в състояние да произведе, като резултат погиване на животни от посочената категория е настъпилия на 08.11.2014 г. пожар в хале 121 стопанисвано от ищеца, в което несъмнено се установи, че са били отглеждани животни от тази категория. Действително са събрани гласни доказателства на свидетел доведен от ответника, сочещ че в дните след пожара при направен оглед на територията на животновъдния обект в други халета са констатирани и преборени около 1200 броя свине – майки. Не бива да се пропуска обаче и това, че не само ищеца е стопанисвал сгради в този комплекс, а това са правили и други дружества, чиято дейност е свързана с отглеждането на животни, в т.ч. и свине – майки. Идентичен е и извода по отношение на преброяването направено на 10.12.2014 г. в рамките на допуснатата по реда на чл. 207 и сл. ГПК експертиза, която е установила общо 1468 броя свине – майки позиционирани в 8 халета на територията на животновъдния комплекс в село Априлци. Следователно крайният извод, който се налага във връзка с  броя на загиналите при пожара на 08.11.2014 г. свине- майки притежавани от ищеца е, че същия възлиза на 468. Това обаче съвсем не означава, че всички тези животни са попадали в пределите на застрахователното покритие по действащата към този момент имуществена полица „Животни“. Вече се посочи, че към датата на събитието броят на застрахованите животни е 946 свине – майки, но тъй като същите не са били маркирани, така че да позволяват индивидуализация при настъпване на застрахователно събитие по отношение на тях, то по делото няма преки данни разкриващи броя на застрахованите животни пребиваващи в опожареното хале. При това положение техния брой трябва да се определи при вече възприетия и обяснен по-горе процент на редукция от 77,16 %, който да се приложи спрямо определения брой загинали свине - майки в хале 121, а именно 468. Резултатът е 361 броя животни, за които следва да се направи извод, че съставляват имущество ползващо се от застрахователно покритие по полица  № 09201601300001/08.11.2013 г. Ето защо съображението послужило за направата на отказ от застрахователя във връзка с отправена застрахователна претенция към него от застрахования по отношение на посочения брой свине – майки е неоснователно.  Според съда на базата на събраните и обсъдени доказателства и взаимни връзки между тях ищецът се легитимира, като носител на вземане за застрахователно обезщетение, което се следва за пазарната стойност на 361 броя свине- майки, а отговорен за плащането му е ответника.

На следващо място неоснователни са и другите възражения на ответника предизвикали неговия отказ от плащане, а именно : че ищеца е допуснал нарушение спрямо нормативните изисквания за пожарна безопасност в изгорялото хале, респективно е нарушил ветеринарно-техническите изисквания за отглеждане за отглеждане и опазване на застрахованите животни. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят, както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 211 КЗ. Там е закрепено правилото, че основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са посочени изрично три от допустимите основания за отказ - умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащият или от трето ползващо се лице; неизпълнение на задължение от застрахования по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. По отношение на въведените от застрахования – ищец мерки за пожарната безопасност приложени в сградата, където са били отглеждани животни предмет на имуществено застраховане се установява, че те в преимуществената си част кореспондират на нормативно заложените изисквания в позитивното ни право. В тази насока са ориентирани, както приобщени по делото писмени доказателства свързани от една страна с вътрешна регламентация създадена от собственика на животновъдния комплекс относно действия за предотвратяване при пожар, така и такива при възникването му, а от друга с осигуряването на средства за противодействие при станал пожар. Установява се и това, че при нарочна проверка от компетентните служби в тази област мерките за осигуряване на пожарна безопасност в обекта са въведени надлежно, чрез изпълнение на предписания в съответствие с нормативните изисквания. Вярно е, че в хале 121 е нямало монтиран механизъм за групово освобождаване на животни в случай на пожар, какъвто е нормативно предвиден по смисъла на чл. 651, ал. 1 от приложимата Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар  /в сила от 04.06.2010 г./, но това неизпълнение на нормативните изисквания за пожарна безопасност от страна субекта отглеждащ животни във въпросното хале 121 не се явява значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ. От застрахователя не са представени никакви доказателства, че към момента на сключване на застрахователната полица дружеството, чиито правоприемник се явява е формулирало в писмена форма въпроси за изясняване на обстоятелствата от кръга по чл. 188, ал. 1 КЗ към лицето желаещо да застрахова риска от погиване на свое имущество /ищеца. В този смисъл това, че в халето, където се е разразил пожара не е била инсталирана система за групово освобождаване на животни при такова събитие не следва да се разглежда, като обстоятелство, чието да е значително с оглед интереса на застрахователя. Ако бе се установило обаче, че в рамките на изрично поставен въпрос към застрахованото лице за наличие на подобен механизъм в стопанисвания от него обект, същото е дало позитивен отговор, а след това се е констатирала липсата й, то тогава това обстоятелство несъмнено може да се причисли към съществените за риска. В случая обаче не е така. Същото се отнася и по отношение на условията, в които са били отглеждани застрахованите животни и по-специално свинете- майки, а именно в помещения, които са организирани с подове от пластмасови скари. Няма съмнение, че от доказателствата по делото става ясно, че тези подови настилки не са подходящи за отглеждане на подобен вид животни, но това очевидно не е обстоятелство, на което застрахователя е придал съществено значение, защото не го е изследвал преди сключването на полицата. Извън това, макар използването на подобни скари от пластмаса за под да се явява нарушение на техническите и ветеринарни изисквания за отглеждане на животни от застрахованата група, то само по себе си същото не в пряка връзка с вредоносния резултат от разразилия се пожар. Установените в процеса мащаби и интензивност на пожара по никакъв начин не е могло да бъдат ограничени ако подът в унищоженото хале е бил изграден от материал различен от пластмасовите скари. Основният негатив на вложения в халето материал за изграждане на подовата му настилка е това, че е твърде вероятно същият да не издържи тежестта на свинете-майки отглеждани вътре, или да създаде риск за тях от самонараняване при предвижването им в съответния бокс. Това обаче са все обстоятелства, които нямат  пряко значение при преценка възможната степен на вредоносния резултат породен от застрахователно събитие - пожар и намаляване на риска за възникването и разпространението му. В този аспект и позоваването на застрахователя, че допуснатото нарушение е такова обуславящо отказ от плащане на застрахователно обезщетение е необосновано и не се споделя от настоящия състав.

Доколкото по делото се доказва наличието на основанието на предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение, следващият въпрос, по който настоящият състав следва да формира позиция е този за дължимия размер на полагащото се в полза на застрахования застрахователното  обезщетение. Трябва да се отбележи, че същото следва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването ѝ е в тежест на застрахования.

Проверката на събраните в тази насока доказателства показва, че пазарната стойност на една свиня-майка към датата на настъпване на събитието /08.11.2014 г./ възлиза на сумата за килограм живо тегло възлиза в размер на сумата от 4,10 лв. Когато обаче се коментира въпросът свързан с това какви са били килограмите на погиналите животни отглеждани от ищеца, няма как да се даде индивидуално разрешение за всяка свиня-майка, защото подобни доказателства не са събрани. В кориците на делото обаче са събрани данни от вещото лице изготвило заключението по ветеринарната експертиза, че свинята – майка по биологични признаци не може да бъде с тегло по-ниско от 200 кг. Предвид това именно тази величина трябва да се възприеме, като определяща при формиране пазарната стойност на всяко от застрахованите и погинали животни, а не величината от 118 кг. цитирана в оценителната експертиза изготвена от в.л. М.. Ръководена от посочените параметри формиращи цената на едно прасе /свиня – майка/ към датата 08.11.2014 г., настоящата инстанция достига до извод, че размерът на същата е 820,00 лв. на брой. Не това обаче е обезщетението, което се следва на застрахования, тъй като според уговореното в застрахователния договор застрахователната сума, до която застрахователя се е съгласил да отговаря за погиването на всяка свиня-майка е 506,00 лв. Тоест макар реалната вреда за застрахования да надвишава този размер, то отговорността на застрахователя се свежда именно до него. При това положение доказаната по размер претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ във връзка с компенсиране на претърпените от застрахователното събитие вреди от погинали 361 броя свине-майки възлиза на сумата от 182 666 лв.  /361 броя свине – майки умножени по 506 лв./.

Следващият съществен за спорното материално право по чл. 208, ал. 1 КЗ/ отм./ въпрос е този свързан с упражненото от ответното дружество възражение за изтекла специална погасителна давност по смисъла на чл. 197 КЗ/отм./ относно вземането за застрахователно обезщетение /210 872 лв. съставляващо разлика между сумата от 25 000 лв. и сумата от 235 872 лв./, което е въведено в предмета на делото от ищеца, посредством извършеното на основание чл. 214 ГПК увеличение на предявения иск. На първо място, когато се разсъждава по процесуалната допустимост на това възражение на ответника, трябва да се отбележи, че във връзка с момента на неговото упражняване намира приложение общото правило на чл. 133 ГПК, във връзка с чл. 131 ГПК, което очертава срока в пределите на който същото следва да се наведе от ответната страна. Единствената отлика се състои в това, че този срок започва да тече от момента на заявяване на увеличението на исковете и узнаването на този факт от ответника. В случая заявяването на увеличението на предявените искове по чл. 214 ГПК е направено от ищеца с негова писмена молба от 25.05.2018 г., която е докладвана в о.с.з. на 14.06.2018 г., когато е присъствал и процесуален представител на ответното дружество. Освен това с определение от 03.07.2018 г. съдът е приел увеличението направено с тази молба, доколкото е постановил прекратяване на висящото пред него дело и го е препратил по подсъдност на компетентния да разгледа иск с цена над 25 000 лв. съд. Това определение е съобщено, на всяка от страните, в т.ч. и на ответника - „Д.З.“ АД на датата 17.07.2018 г., от който момент най-късно посочената страна е узнала за извършеното и санкционирано от съда увеличение на предявените искове. Това означава, че именно от този момент е започнал да тече срокът за упражняването на възражението за изтекла давност, чиято продължителност, както вече се посочи, няма основание да бъде по-дълга от установената в чл. 131 ГПК, а именно месец. Дори да се приеме, че срокът за упражняване на така коментираното процесуално право в приложение на действащата към този момент норма на чл. 61, ал. 2 ГПК е бил временно спрян за периода на съдебната ваканция, то считано от 01.09.2018 г. същия е продължил да тече, респективно е изтекъл не по-късно от 01.10.2018 г. В случаят ответника се е възползвал от възможността да възрази за изтекла давност едва на 22.10.2018 г., към който момент обаче това му право на защита е било обхванато от настъпилата преклузия. В този смисъл възражението му не може да бъде разгледано по същество от съда, съответно съобразено при преценка какъв е размера на следващото се застрахователно обезщетение, и дали правото на принудително изпълнение по отношение на дадена част от него се явява погасено по давност с оглед срока уреден в чл. 197 КЗ /отм./.  

Изхождайки от така формираните от съда правни изводи по подложеното на анализ спорно субективно право на парично обезщетение по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ настоящата инстанция достига до решаващото заключение, че предявения за разглеждане при посочената правна квалификация осъдителен иск е частично основателен до сумата от 182 666 лв.  и в тези предели следва да се уважи, респективно да се отхвърли за разликата над така възприетия за доказан размер до пълния предявен такъв от 235 872 лв. 

ІІ. Относно предявения за разглеждане иск при квалификацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД :

За да възникне вземане за обезщетение за забава, субектът който се позовава да е кредитор на такова трябва да установи наличие на главен дълг, чието изпълнение е забавено от длъжника след момента на установения падеж за плащане, респективно да установи периода на забавата, както и конкретния размер на полагащото се за този период обезщетение в размер на законната лихва.

Ответната страна е изпаднала в забава с изтичането на определения в чл. 208, ал. 1, изр. 2 КЗ /отм./ срок от 15 дни, броени от снабдяването на застрахователя с всички доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията на застрахования, предвид което настоящият състав намира искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за доказан в своето основание. В случая претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава е станала изискуема, считано от 19.02.2015 г., към която дата, съобразявайки ангажираните от страните писмени доказателства, съдът намира да са изтекли повече от 15 дни откакто застрахователят е бил снабден с необходимите документи по повод образуваната пред него преписка по щета. Следователно застрахователят е бил в забава по отношение на задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 182 666 лв. в периода от 19.02.2015 г. до 13.07.2017 г. При изложените съображения акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 182 666 лв. следва да бъде уважена за периода от 19.02.2015 г. до 13.07.2017 г. и за сумата в размер на 44 483,33 лв., като посочения размер е определен по реда на чл. 162 ГПК, чрез ползване на общодостъпен електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва. Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна за разликата над сумата от  44 483,33 лв. до пълния й предявен размер от  57 500 лв., предвид което следва да се отхвърли. 

Въведеното от ищеца искане за присъждане на законна лихва върху главното вземане за заплащане на застрахователно обезщетение, като последица от позитивно решение по предявения в негова защита осъдителен иск, трябва да бъде съобразена с факта на извършеното увеличение на този иск от ищеца, като относно сумата от 25 000 лв. законната лихва подлежи на присъждане, считано от 13.07.2017 г. /момента на подаване на ИМ в съда/, съответно относно сумата от 157 666 лв. законната лихва трябва да се присъди, считано от 25.05.2018 г., когато е депозирана молбата за увеличаване на главната претенция. Очертаното вземане за законна лихва се дължи все до окончателното изплащане на присъденото застрахователно обезщетение   

По отговорността на страните за разноските реализирани в настоящото производство :

При този изход на спора право на разноски се поражда и за двете страни по състоялия се съдебен процес. Относно разноските, направени от ищеца, съдът констатира, че същите възлизат в общ размер на 22 040,00 лв. и съставляват такива за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение. Последното се констатира да е било заплатено реално от ищеца на представляващия интересите му в производството адвокат Б. на датата – 01.02.2019 г., когато е сключен договор за правна помощ, в чието съдържание е инкорпориран размер на уговореното възнаграждение, както и изявление на осъществяващия юридическата защита адвокат, че е получил от клиента си плащане на уговореното по мандатната сделка адвокатско възнаграждение от 9 500 лв. Разходът за адвокатско възнаграждение направен от ищеца е подложен и на своевременно упражнено от ответника възражение за прекомерност, което е направено още с отговора на ИМ при условие, че направените разноски за адвокатска защита надвишават минималните размери на адвокатски възнаграждения разписани в Наредба 1/2004 г.  Изчислено съобразно приложимите по цитираната Наредба критерии, адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес на претенциите възлиза на сумата от 7 397,44 лв., а платеното от ищеца такова е равно на сумата от 9 500 лв. Съдът обаче, приема, че не са налице основания за неговото редуциране, защото степента на фактическа и правна сложност на поставения за разглеждане спор е висока. В подкрепа на това е значителния обем от различни по вид доказателства събрани по делото, и множеството спорни въпроси по фактите, чието разрешаване е възможно само посредством събиране на доказателства. От друга страна големият обем от доказателства сериозно ангажира вниманието на процесуалните представители на страните с извършването на преценка за доказателствена стойност, с която се ползва. Значим е и броя на проведените съдебни заседания, в които представител на ищеца е участвал, общо – 7. Налице са и процесуални усложнения във връзка с предмета на делото, а именно упражнено е процесуално право по чл. 214 ГПК, а така също в рамките на разглеждане на спора се е променил съдът компетентен да се произнесе по него. Всичко това обуславя възмездяването на адвокатския труд положен от процесуалния представител на ищеца в граници над минималните уредените в Наредба 1/2004 г., като платеното и възнаграждение от 9 500 лв. напълно му кореспондира.  Предвид така възприетите размери на разноските на ищеца, и съразмерно на уважената част от исковете му в негова полза подлежат на присъждане разноски в размер на сумата от 17 064,90 лв. Съдът констатира, че разноските, които ответникът е доказал да е сторил по повод предприетата от него съдебна защита възлизат на сумата от 3 164,12 лв. и са съсредоточени в заплащането на възнаграждения на вещи лица, възнаграждения за свидетели допуснати в режим на призоваване, такса за съдебно удостоверение възнаграждение за юрисконсулт. Съблюдавайки тези видове и размери на разноските сезираният съд, намира, че съразмерно на отхвърлената част от предявените искове на ответника се следва репарирането на 714,46 лв. -  съдебни разноски, в т.ч. и възнаграждение за представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Д.З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, 1504, р-н „Оборище“, бул. „*****, да заплати в полза на В.Е.П., действаща в качеството си на регистриран едноличен търговец – ЕТ „Т.– В.П.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, сумата в размер от 182 666,00 лв. - съставляващо застрахователно обезщетение по застрахователен договор, сключен във формата на застрахователна полица № 09201601300001/08.11.2013 г., за претърпяна щета погиване на 468 броя отглеждани животни /свине – майки/, в резултат на застрахователно събитие, изразяващо се във възникнал пожар в хале 121 от СВИНЕКОМПЛЕКС, намиращ се в село Априлци, община – Пазарджик, реализирал се на 08.11.2014 г., което събитие представлява покрит застрахователен риск по застрахователна сделка, ведно с дължимата законна лихва, както следва : върху главно вземане в размер от 25 000 лв., считано от предявяването на иска (17.07.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата и върху главно вземане в размер на сумата от 157 666 лв., считано от упражняването на молбата за увеличение на иска по чл. 214 ГПК (25.05.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от   182 666,00 лв. до пълния му предявен размер от 235 872 лв..

ОСЪЖДА Д.З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, 1504, р-н „Оборище“, бул. „*****, да заплати в полза на В.Е.П., действаща в качеството си на регистриран едноличен търговец – ЕТ „Т.– В.П.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 44 483,33 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главното вземане за застрахователно обезщетение /182 666,00 лв./, начислено за периода от 19.02.2015 г. до 13.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от  44 483,33 лв. до пълния му предявен размер от 57 500,00 лв.

ОСЪЖДА Д.З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, 1504, р-н „Оборище“, бул. „*****, да заплати в полза на В.Е.П., действаща в качеството си на регистриран едноличен търговец – ЕТ „Т.– В.П.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 17 064,90 лв. – направени съдебни разноски във връзка с разглеждане на спора пред настоящата инстанция.

 ОСЪЖДА В.Е.П., действаща в качеството си на регистриран едноличен търговец – ЕТ „Т.– В.П.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Д.З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, 1504, р-н „Оборище“, бул. „*****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 714,46 лв. – направени съдебни разноски във връзка с разглеждане на спора пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: