Определение по дело №595/2019 на Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 75

 

гр. Пловдив, 12.02.2020 г.

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА

                 

 

 

 

 

при секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и с участието на прокурора МАРИНА БЕЛЧЕВА, след като разгледа   докладваното от съдия Антонова ВНЧД № 595/2019 г. по описа на АС-Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С протоколно определение от 31.10.2019 г. по ЧНД № 532/2019 г., Окръжен съд – Хасково е определил на осъдения Л.К.Л. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му такива с влезли в законна сила определения за одобряване на споразумение по НОХД № 82/2019 г. и ВОХД № 247/2018 г. Извън кумулативната група е останало наказанието, наложено на Л. по НОХД № 159/2019 г. на РС – Харманли, по което му е бил осъден на пробация. 

 Срещу така постановеното определение, в законоустановения срок, е постъпила жалба от защитника на осъдения Л.К.Л. – адв. М.К., в която се релевират доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че първата инстанция незаконосъобразно е отказала да приложи разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НК вр. чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на наказанието пробация, като го групира с едно от условно наложените наказания лишаване от свобода и по този начин да се формира кумулативна група с общо наказание лишаване от свобода, а извън същата, наместо наказанието пробация, да остане наказанието лишаване от свобода по второто осъждане на Л., тъй като е некумулируемо с всички престъпления от останалите му осъждания, включени в самостоятелна кумулативна група. Претендира се, че са налице материално-правните предпоставки в тази насока и след като групирането не е било извършено по описания начин, е било допуснато нарушение на материалния закон. От въззивния съд се иска да отмени цитираното определение и да постанови ново, с което да приложи разпоредбите на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК по начина, по който претендира защитата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. М.К. поддържа жалбата и залегналото в нея искане за отмяна на постановеното от ОС-Хасково определение по ЧНД № 532/2019 г.

Осъденият Л.Л. поддържа заявеното от своя  защитник, като моли въззивния съд да кумулира наказанията по предходните му осъждания по начин, по който да не търпи отделно наказанието пробация по едното от тях.

В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на наведените доводи. Намира, че липсва основание за включване на наказанието пробация в кумулативна група по начин, по който наместо него наказание лишаване от свобода да бъде изведено отделно от групата, тъй като пробацията се явява по-леко наказание.

Като съобрази становището на страните и прецени наличните по делото доказателствени материали, Пловдивският апелативен съд намери за установено следното:

Жалбоподателят Л.К.Л. е осъждан общо три пъти в влезли в законна сила съдебни актове, както следва:

С влязло в сила на 15.03.2018 г. определение от същата дата на РС-Кърджали по НОХД № 247/2018 г. е бил признат за виновен за извършени на 09.01.2018 г. престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 354а, ал. 3 от НК, за които са му били наложени наказания респективно – кумулативна санкция една година лишаване от свобода и глоба от 500 лева /за първото/, а за второто кумулативна санкция една година лишаване от свобода и глоба от 2000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено едно общо наказание 1 година лишаване от свобода, глоба от 2000 лева, като е било присъединено и лишаването от право да управлява МПС за срок от 1 година. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години.

С определение № 59 от 15.07.2019 г. по НОХД № 159/2019 година на РС-Харманли, Л. е бил признат за виновен за извършени на 28.11.2018 г. престъпления по 343в, ал. 1 от НК и чл. 345, ал. 1 от НК, за които са му били наложени наказания, както следва: кумулативна санкция пробация при двете задължителни  пробационни мерки за срок от 18 месеца, както и глоба от 180 лв. /за престъплението по чл. 343в, ал. 1 от НК/, а за второто престъпление - пробация от една година, също при двете задължителни пробационни мерки. На основание 23, ал. 1 от НК му е било наложено едно общо най-тежко наказание пробация от една година и шест месеца, както и глоба от 180 лева и присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Съгласно писма на РП-Харманли и Районна служба „Изпълнение на наказанията“ наказанието „пробация“ по НОХД № 159/2019 г. на РС-Харманли е било приведено в изпълнение на 22.07.2019 г., а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 08.08.2019 г.

С определение № 22/12.09.2019 г. по НОХД № 82/2019 г. на ОС-Хасково, Л. е бил осъден за извършено на 15.10.2017 г. престъпление по чл. 354а, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е било наложено наказание една година и осем месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 4 години, след влизане на определението в законна сила на 12.09.2019 г.  

При така установените фактически обстоятелства първият съд е констатирал, че е възможно определяне на общо наказание в два варианта. При първия от тях - да се групират наказанията по НОХД № 159/2019 г. на РС-Харманли и НОХД № 82/2019 г. на ОС-Хасково, като се определи общо най-тежко наказание лишаване от свобода, което се явява наказанието по последното осъждане на Л. /с определението за одобряване на споразумение на ОС-Хасково/. Престъпленията, предмет на НОХД № 159/2019 г. на РС-Харманли, са били извършени на 28.11.2018 г., а споразумението по първото осъждане е влязло в сила на 15.03.2018 г.,  т. е. преди деянията, предмет на НОХД № 159/2019 г. на РС-Харманли, поради което е налице реална съвкупност.

При втория вариант е било посочено, че е възможно групиране на осъжданията по НОХД № 82/2019 г. на ОС-Хасково и НОХД № 247/2018 г. на РС-Кърджали, при които най-тежките наказания, наложени на осъдения, които се явяват наказания лишаване от свобода, попадат в една съвкупност. Във втория случай извън съвкупността остава осъждането по НОХД № 159/2019 година на РС-Харманли на пробация, тъй като деянията по него са били извършени след влизане в сила на определението по НОХД № 247/2018 г. на РС-Кърджали.

При горните два варианта за групиране на наказанията и при невъзможност да бъде определено едно общо наказание измежду всички, наложени на осъдения наказания, първият съд е счел, че за най-благоприятен за осъдения вариант се явява този, при който да бъде определено едно общо наказание измежду наложените на Л. наказания по НОХД № 247/2018 г. на РС-Кърджали и НОХД № 82/2019 г. на ОС-Хасково. В този случай, както вече бе отбелязано по-горе, в обща кумулативна група попадат най-тежките наказания на Л. и това е най-благоприятният за осъдения вариант. Вън от съвкупността остава осъждането по НОХД № 159/2019 г. на РС-Харманли с наказание пробация, което следва да бъде изтърпяно отделно.

Видно от ТР № 14/1987 г. на ОСНК на ВС на РБ – т. 1 съгласно чл. 299, ал. 1, т. 3 НПК /сега чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК/ при постановяване на присъдата първоинстанционният съд е длъжен да събере доказателства за всички предходни  осъждания на подсъдимия и да му определи общо наказание по чл. 23-25 от НК. Съгласно чл. 39, ал. 1 от НПК компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила или постановява такава присъда. Именно този съд разполага с най-пълни данни за личността на подсъдимия и за неговото съдебно минало. Това обстоятелство му дава възможност да прецени дали да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК или не, както и дали да освободи дееца от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66 от НК. Видно от т. 3, изр. 2 на цитираното ТР № 14/1987 г. на ОСНК, когато подсъдимият е освободен от изтърпяване на наказанията по всички присъди на основание чл. 66 от НК, съдът който определя общото наказание също решава въпроса за неговото изтърпяване. В тези случаи той може да постанови ефективно изтърпяване на общото наказание, наложени по всички присъди с условно осъждане, като се съобрази с миналите осъждания на подсъдимия, данните за неговата личност, с броя и степента на обществената опасност на извършените от него престъпления. Според разрешенията на ТР № 3 от 16. 11.2009 г. на ОСНК на ВКС, осъжданията на дееца към момента на постановяването на последната присъда, се вземат предвид от съда, постановил последната влязла в сила присъда или постановяващ такава, дори и да не са в отношение на съвкупност с престъплението, за което се произнася съдът. Това може да бъде сторено и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, както в случая, при наличието на основания за съвкупност от престъпления или рецидивно поведение, налагащо отделно изтърпяване на определените наказания, като се вземат предвид всички предходни осъждания на лицето, включително и кумулираните по правилата на чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от НК, като е възможна и промяна на очертаните съвкупности при данни за необходимост от прегрупиране.    

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата пред настоящия съд за „несъвършенство“ на съдебния акт. Те не намират опора нито в материалите по делото, нито в съдебната практика. Видовете наказания в разпоредбата на чл. 37 от НК са подредени в низходящ ред в зависимост от тежестта им, поради което не може да бъде споделена тезата на защитата за т. нар. „личен интерес“ на осъдения, който можел да се отклонява от визирания каталог, в който наказанието пробация е постановено след наказанието  лишаването от свобода в низходящата подредба на тежестта на отделните видове наказания. С това не може да бъдат споделени доводите на защитата, че според личното субективно усещане на подсъдимия, наказанието му пробация се явява по-тежко от условно наложеното му наказание лишаване от свобода. Това виждане на защитата противоречи на материалния закон, съгласно който наказанието пробация по чл. 42а НК е по-леко от наказанието лишаване от свобода.  

Правилно първият със е съобразил при определяне на кумулативната група, че Л. е бил осъден за повече от две  престъпления на лишаване от свобода и глоба, поради което  при определяне на общото наказание за съвкупността, е наложил най-тежкото наказание лишаване от свобода и към него е присъединил най-голямата глоба от 2000 лева. Правилно е била приложена разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК, тъй като най-тежкото наказание по последното осъждане на Л. ***/ не съдържа глоба. При групиране на наказанията правилно първият съдът е приложил чл. 66, ал. 1 НК спрямо общото най-тежко  наказание лишаване от свобода, което е наложил на Л. по правилата за съвкупността. Правилно и законосъобразно, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от НК, наложеното  наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 е било  присъединено към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

Ето защо, при извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на атакуваното определение не се установиха основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 306, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 от НПК обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВРЪЖДАВА протоколно определение № 342 от 31.10.2019 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по ЧНД № 532/2019 г. по описа на същия съд.

Определение не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

1.

 

 

                       2.