Р
Е Ш Е
Н И Е
№260020
гр.Русе,13.10.2022г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 16 септември през две хиляди двадесет и втора
година……..в състав:
Председател: Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Боян Войков-мл.с.
при
секретаря Недялка Неделчева и в
присъствието на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 215 по описа за 2018год.,за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
А.И.К. обжалва Решение № 29 от
11.01.2018, постановен по гр.д.№ 6059/2017г по описа на РРС, с което е уважен
предявен от З.М.И. ревандикационен иск. Излагат се
оплаквания за неправилност на съдебното решение. Съдът неправилно е кредитирал
показанията на свидетелите на ищеца и напълно е игнорирал показанията на
втората група свидетели, поискани от ответника. Иска от съда постанови решение,
с което да отмени постановеното от първоинстанционния
съд решение и да постанови друго, с което предявеният срещу него иск с правно
основание чл.108 ЗС се отхвърли като неоснователен. Претендира разноските по
делото.
Въззиваемият З.М.И. в съдебно заседание взема
становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира разноските по делото.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
З.М.И. е предявил срещу А.И.К. ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, с който
иска да се признае по отношение на ответника, че е собственик на дворно място
от 3 000кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот IX в квартал 173 по регулационния план на *****, незастроено, при граници: УПИ VIII, УПИ X,
УПИ XIII, УПИ XVII, УПИ XVIII и от една
страна улица, както и ответникът А.К. да бъде осъден да му предаде владението
върху това дворно място.
В тежест на ищеца по този иск е да
установи при условията на пълно и главно доказване на първо място, че е
собственик на описаният по-горе недвижим имот и на следващо място, че
ответникът владее този имот без правно основание.
З.М.И. се легитимира като собственик на процесният недвижим имот с Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност № 102,т.V, рег № 3491,д.№ 723/2014г,
с който на 29.07.2014г е признат за собственик
по давностно владение върху имота.
Нотариалният акт, с който
се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда
на чл. 587 ГПК, не
се ползва с материална доказателствена сила по чл.
179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава
е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.
Ответникът А.И.К. е оспорил
признатото с констативният нотариален акт право на собственост
на З.И. върху имота като е противопоставил
твърдението си, че той е собственик
на имота по силата на
покупко-продажба на недвижимият имот, за което е представил
НА за покупко-продажба №
50,
т.VII, рег № 15536,д.№ 632 от 08.12.2021г, вписан в
СВ-Русе вх. рег № 16959 от 08.12.2015г, акт №
80,т.43,д.№ 8609/2015, както и нотариалният акт на праводателкатга
си П. П. П.- НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 137,т.I, рег № 709,д.№ 110 от 18.02.2015г. В този
случай, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото
правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва
да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание./ ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 11/2012 от 21 март 2013г. по тълкувателно дело №11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС/,т.е
ищецът следва да установи в процеса,
че е придобил по давност процесният
недвижим имот.
За установяване на горното в производството
пред първата инстанция са събрани две
групи гласни доказателства. Свидетелите С. С. С.,
Ю. Ю. Д. твърдят, че знаят земята, която
работи З.И. ***. В тази земя той
сее люцерна за животните си.
Според тези свидетели след като се
развалило ТКЗС-то през 1993-1994г той работил земята, а според св.Д. от 2001 или 2002г З. започнал да работи
земята като това продължило до 2014г когато И. заминал в Германия. Според свидетелите земята е до мантрата
като според св.Д. между тях имало ограда
от бодлива теб. Според св.С. първо е мястото на И., а след това
на З., а според св.Д. първо
е празното място, а след това на
И.. Когато З. започнал да обработва земята
там имало чукани от стара
овощна градина от череши. С помощта на свидетелите
З. извадил чуканите.
Засял люцерна, а след пет години царевица.
В горната част
на имота З. засял дървета, според св.Д. 7-8 ореха и сливи.
Като сега нямало дървета
и ограда. Според свидетелите
бащата на ответника И. не е работил това място,
нито пък ответника. Според св.Д. през 2015г И. с трактора махнал дърветата от имота. Въпреки
че твърди това, свидетелят не е присъствал на премахване на
дърветата, но бил видял,че
И. влязъл с трактора в имота. Според свидетелите след
скандал между страните никой не обработвал мястото,
едва впоследствие И. засял някакви дръвчета.
Свидетелите знаят, че З. има и други имоти
на същото място.
Според св.И. К. и св.С.
К.имотите
в квартала били държавни и след като З. закупил пчилчарник там започнал да се
разширява като заграбва земи, защото те се
се обработвали. Според св.И. К. той и семейството му работи парцел
9 от 2000г като садил люцерна и церавица и никой не е имал претенции
за имота като преди това
извадили чуканите. И според двамата
свидетели между парцел 9 и съседния парцел никога не
е имало ограда, а овощна градина имало в съседния имот и тя била
собственост на св.С.
К.. Между двата имота
не е имало ограда. Според тези свидетели
имота е наследствен на Б. М.К., чичо на бащата на
св.И. К.. От 1992г П. П., която е баба на ответника
и прехвърлител на процесния имот, и съпругът й Н. се грижили за този
имот като наследствен. В него
имало люцерна и жито. Възрастните хора често ходили до имота,
но с посевите в него се занимавали
св. И. К. и сина му А.. Според св.С.
К.имота на З. е над парцел
9 и там З. засявал люцерна и царевица. Според св.К. той
давал през годините на братовчеда
на З. да коси люцерна от
неговия имот, а на брат му
през м. август 2014 да пожъне пшеница.
Св.К. не е виждала З.И. в този имот-парцел 9, а само в парцела му, който се
намира над птичалника и в който И. сеел люцерна и царевица.
При така събраните две групи взаимно
изключващи се гласни доказателства, съдът намира, че З.И. не е установил по категоричен начин, че от
2000г до 2014г необезпокоявано
е обработвал именно парцел № 9. В тази
връзка съдът цени показанията на св.И. К., независимо, че е баща на
ответника, тъй като неговите показания
се подкрепят от показанията на св. С. К., която
не е заинтересован свидетел и има преки впечатления от това кой
през годините кои парцели е обработвал,
тъй като също има земя
в този район. Показанията на свидетелите на ответника изцяло опровергават показанията на свидетелите С. и Д., поради което
въззивният съд намира, че не
може да се
приеме за установено в процеса, че И. е доказал владението си на
парцел 9 през посоченият период. В този смисъл постановената оправдателна присъда по отношение
на ищеца И. и свидетелите С. и Д. няма отношение към правния
спор по настоящото
дело, тъй като предмета на
наказателното производство
и този по иск за собственост
по чл.108 ЗС е различен.
В настоящият процес,
както бе посочено вече в решението, в тежест на И. е да установи
при условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на парцел
9 по давностно владение. След като събраните по негово искане
гласни доказателства се опровергават от останалите по
делото доказателства, въззивният съд намира, че същият
не е провел доказването на фактите по чл.154 ГПК, от които черпи
правата си, поради което и предявеният от него иск се
явява недоказан и като такъв наеснователен.
Първоинстанционният съд е стигнал до обратен извод
като е уважил предявеният от И. ревандикационен иск, поради което решението
е неправилно и следва да се отмени
като предявеният иск се отхвърли.
В тежест на въззиваемият са направените от жалбоподателя разноски в двете съдебни инстанции,
а именно – 700лв заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция
и 448.38лв разноски за въззивната инстанция, от който 48.38лв заплатена държавна такса и 400лв заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 29 от 11.01.2018г, постановено по гр.д.№ 6059/2017г по описа на
РРС в вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
З.М.И. срещу А.И.К. иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС, с който да се
признае по отношение на ответника К. ,
че И. е собственик на дворно място от 3 000кв.м.,
представляващо урегулиран поземлен имот IX
в квартал 173 по регулационния план на *****, незастроено, при граници: УПИ VIII, УПИ X, УПИ XIII, УПИ XVII, УПИ XVIII и от една страна улица, както
и ответникът А.К. да бъде осъден да му предаде владението върху това дворно
място, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА З.М.И., ЕГН ********** *** да
плати на А.И.К., ЕГН **********
*** сумата от 700лв, представляваща разноски в първата инстанция и сумата от 448.38лв, представляваща разноски във въззивната инстанция.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: