№ 10548
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110131468 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от Е. С. С., срещу
"Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК.
Ищецът Е. С. С. твърди, че ответникът е взискател по горепосоченото
изпълнително дело, като се легитимира като титуляр на вземанията, за които е издаден
изпълнителният лист. Правото на принудително изпълнение за процесните вземания
поддържа да се е погасило по давност преди предявяването на иска. Моли за
уважаването на иска и претендира разноски.
Ответникът "Топлофикация София“ ЕАД оспорва исковата претенция като
неоснователна. Посочва, че в случая давността за процесните вземания, за които
дружеството се е снабдило с изпълнителен лист е многократно прекъсвана, с оглед
което и искът следва да бъде отхвърлен. Позовава се и на спирането на давността за
периода на извънредното положение. Поддържа, че погасителната давност е пет, а не
тригодишна. Моли за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли исковете.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е
указал на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти по отношение на главните искове, а именно: че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от
провеждане на исковете.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения
1
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
С оглед становищата на страните, съдът приема, е помежду им не са спорни
обстоятелствата, че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист на 14.07.2011г. въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12402/2009г. по описа на СРС, 81 с-в, както и че срещу него в качеството му на
длъжник е било образувано изп. дело № 20/2012 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
за събиране на посочените в исковата молба суми.
Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително
изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден процесният
изпълнителен лист, е погасено с изтичането на погасителна давност, която е започнала
да тече от влизане на заповедта за изпълнение в сила, настъпили ли са обстоятелства в
хода на изпълнителното производство, които да са довели до спирането или
прекъсването на същата, преди тя да е изтекла.
Както се посочи и по-горе страните не спорят, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила след развитието на исково производство, с оглед което и следва да се
приеме, че помежду им също така не е спорно, че вземанията, за които е бил издаден
процесният изпълнителен лист, се погасяват с изтичането на общата петгодишна
давност.
Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 20128380400280 по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в регистъра, воден от КЧСИ, че на
13.01.2012г. взискателят "Топлофикация София“ ЕАД е подал молба за образуване на
изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист. С молбата
взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да
извърши пълно имуществено проучване на материалното състояние на длъжника и да
определи способа на изпълнение. Към 13.01.2012г. не е било изрично отменено
тълкуванието на закона, дадено в Постановление на Пленума на Върховния съд №
3/1980 г., според което давност не тече в хода на започнало изпълнително
производство. Макар и това тълкувание да е преодоляно с приетото в т. 10 на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд (ВКС) за
изпълнителното производство, постановено на 26.06.2015 г., в случая тълкуванието на
ВКС не може да има обратно действие. Това е така, доколкото съгласно чл. 5, ал. 3 от
Конституцията Република България е правова държава, а един от основните принципи
на правовата държава е защита на легитимните правни очаквания на гражданите.
Доколкото през 1980 г. е било възприето задължително за съдилищата тълкуване на
закона, че давност не тече, докато трае изпълнителния процес за вземането, то
гражданите са имали очакване това да е така и са съобразявали поведението си с
изразеното от Върховния съд. Поради това и следва да се приеме, че за периода от
образуване на изпълнителното дело и през цялото време на неговата висящност до
26.06.2015 г. /датата на постановяване на ТР/ давност не е текла по време на
изпълнителния процес. В този смисъл е и приетото разрешение с Тълкувателно
решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
2
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването
на публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на
длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.
Посочи се, че с оглед възприетото в т. 10, Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, след 26.06.2015г. давността за вземанията
по време на изпълнителния процес не е спряла да тече. По време на изпълнителното
производство са предприети различни изпълнителни действия. Така на 02.02.2012г. е
изпратено запорно съобщение, връчено на 11.02.2012г. на третото задължено лице за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнително дело
№ 20128380400280. На 09.02.2012г. е депозирано искане за при Служба по
вписванията за вписване на възбрана върху притежаван от ищеца недвижим имот. С
молба от 02.02.2016г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършването на
конкретни действия по изпълнение – налагане на запор върху вземане за трудово
възнаграждение и/или пенсия на длъжника, както и насрочване на опис на движимите
вещи, собственост на длъжника.
С молба от 10.02.2017г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител
извършването – налагане на запор върху банкови сметки и върху вземане за трудово
възнаграждение и/или пенсия на длъжника. Със запорно съобщение от 01.03.2017г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С молба, постъпила по
изпълнителното дело на 12.04.2017г., ищецът е заявил готовност за погасяване на
вземания на ответника чрез ежемесечни вноски по делото в размер на суми от по 50
лева. На 04.05.2020г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с която
е поискано да бъдат извършени справки за банкови сметки и действащи трудови
договори, с оглед налагане на запори. Молба с идентично съдържание е постъпила по
делото и на 14.12.2023г., като взискателят отново е поискал налагане на запори върху
вземания на длъжника. На 21.12.2023г. са изпратени запорни съобщения за налагане на
запор върху вземания на длъжника по банковите му сметки в следните банки:
„Обединена Българска банка“ АД, „Ти БИ Ай Банк“ ЕАД и „Изипей“ АД. Всяко от
така посочените изпълнителни действия е довело до ново прекъсване на давността /арг.
от чл. 116, б. "в" ЗЗД/.
По делото се установява, че с постановление от 06.06.2024г.на ЧСИ Милен
Бъзински и въз основа на влязло в сила Решение № 3068/22.05.2024г. по описа на
СГС, ГО, II-Ж в.с. по в.ч.гр.д. № 5496/2024г., производството пред съдебния
изпълнител е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ЧСИ, предвид
обстоятелството, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в срок от две години, с оглед което е настъпила перемпция, считано от 08.02.2014г.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на
принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително
основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила решение за
уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й, правото на принудително
3
изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава
съдебният изпълнител да я зачете.
С последното изпълнително действие от 08.02.2014г. давностният срок е бил
прекъснат, като с оглед възприетото в ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г.
на ОСГТК на ВКС, давността за вземането не е текла до 26.06.2015г., от когато е
започнал да тече новият 5-годишен давностен срок.
Неоснователно е направеното от ищеца възражение, че не следва да се вземат
предвид изпълнителните действия, предприети след настъпила перемпция. Съгласно
задължителното тълкувание, дадено с т. 3 на Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по
Тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. Видно е, че с молба от 10.02.2017г. взискателят
„Топлофикация София“ ЕАД е направил искане за предприемане на конкретни
изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника. Със запорно съобщение
получено от третото задължено лице на 08.03.2017г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, като с молба до ЧСИ от 12.04.2017г. последната е заявила,
че не може да изплаща сума по-голяма от 50 лева месечно, предвид доходите си. С
последващи молби на взискателя от 04.05.2020г. и 14.12.2023г. е поискано
извършването на конкретни изпълнителни действия по процесното изпълнително
дело.
От 26.06.2015 г., когато е започнал да тече отново 5-годишен давностен срок за
вземането, до 10.02.2017г., когато е направено искане от взискателя за предприемане
на конкретни изпълнителни действия, а също и до 04.05.2020г. и съответно до
14.12.2023г. с поискани конкретни изпълнителни способи до ЧСИ, е изтекъл срок, по-
кратък от 5 години, поради което вземането не е погасено по давност.
Същевременно, считано от последното прекъсване на давността на 21.12.2023 г.
до образуване на настоящото дело на 31.05.2024 г. също не е изтекъл срок от пет
години, поради което оспореното от ищеца вземане не е погасено поради изтекла
погасителна давност. Следва да се отбележи, че независимо, че е предявен
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, то по време на висящността
на исковото производство давност не тече /чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/. Длъжникът може да се
позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен.
Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната
давност, ако искът бъде отхвърлен – в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. дело № 720/2022 г. на IV г.о. на ВКС.
Предявеният от Е. С. С. отрицателен установителен иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за
ответното дружество, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на последното следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. С., ЕГН ********** срещу „Топлофикация
София” ЕООД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание
по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на следните суми: 3900,39 лева –
главница за потребена топлинна енергия за период м.05.2006г. – м.04.2009г., сумата
876,03 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.07.2006г. до 08.10.2009г.,
както и 378,82 лева – съдебни разноски, за които суми на 14.07.2011г. е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12402/2009г. по описа на СРС, 81 с-в, въз основа на
който е образувано изп. дело 20128380400280 по описа на ЧСИ Милен
Бъзински.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Е Е. С. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Топлофикация София” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 100 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5