№ 1614
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501915 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 48043/14.07.2022 г. от „ВСЕЛЕНА" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“, х-л „Св. Елена“, ул. „1-ва“, № 82, срещу Решение №
1848/09.06.2022 г., постановено по гр.д. № 14944/2021 г., на ВРС, IX-ти с., с
което е прието за установено, че дължи на „СВ. СВ. КОНСТАНТИН И
ЕЛЕНА ХОЛДИНГ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, Административна
сграда, сумата 23500.80 лв., с ДДС, неплатено задължение по Договор за
предоставяне на общата инфраструктура на к.к. „Св. Св. Константин и Елена“
от 03.04.2017 г. и Анекс от 03.01.2018 г., обективирано във фактура №
24419/01.02.2019 г., за сумата 11750.40 лв., с ДДС, за 2019 г. и фактура №
40027/03.02.2020 г., за сумата 11750.40 лв., с ДДС, за 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление в
съда – 11.08.2021 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по
1
ч.гр.д. № 11743/2021 г., на ВРС, IX-ти с.
В жалбата си въззивникът излага твърдения за неправилно, поради
нарушения на процесуалния и материалния закон и необосновано, при
съществено нарушения на съдопроизводствените правила и постановено при
несъобразяване на всички събрани доказателства, решение. Излага, че
мотивите на ВРС досежно съдържанието на договора, вероятно съответстват
на договор сключен между други страни, но не и на този сключен между
страните по делото. Изложени били мотиви във връзка с приватизацията на
комплекса, без да са налице подобни твърдения от страна на ищеца и взето
становище от страна на ответника. Излага, че от събраните специални знания
за местоположението на имота на ищеца се установявало, че в действителност
ищецът не е предоставял за ползване, поддържана инфраструктура, доколкото
тя е поддържана по начин, който да му създава някакво предимство пред
останалите посетители на комплекса, за които престацията се явява
безплатна. По този начин счита, че е нарушен принципа за справедливост, а
договорът е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В условията на
евентуалност, счита че е налице неизпълнение на задълженията на ищеца,
поради което и предявеният иск е неоснователен. Заявява, че в
действителност ищецът не е доказал изпълнение на поетите задължения по
договора в тяхната цялост, в каквато насока е релевирал възражения в
отговора. Сочи, че съдът не се е произнесъл по възражението на ответника, че
дейности по поддръжка на инфраструктурата на комплекса са извършвани от
ищеца най-вече по отношение на имоти, собственост на свързани с него лица
като от събраните специални знания се установило, че счетоводството на
ищеца не е огранизирано по начин, позволяващ разграничаването на
разходите направени за поддръжка на инфраструктурата предназначена за
ползване от всички граждани и гости на комплекса и разходите за поддръжка
на инфраструктурата, касаеща имоти на свързаните с него лица и заключение
по такава задача вещото лице е било в невъзможност да даде. От страна на
ищеца не било предприето доказване, което водело до извод за
неоснователност на предявения иск. По същество, моли за отмяна на
решението на ВРС и отхвърляне на иска.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваевияг „СВ. СВ.
КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ХОЛДИНГ" АД депозира писмен отговор вх. №
58825/26.08.2022 г., в който излага становище за неоснователност на
2
въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил всички
доказателства по делото в тяхната съвкупност и е достигнал до правилни и
законосъобразни изводи, докато от страна на въззивника са цитирани само
някои от изводите на съда, кореспондиращи с тезата му. Счита, че безспорно
било установено, че местонахождението на имота на ищеца попада в
границите на комплекса, което предлагало допълнителни удобства,
включващи благоустрояване и озеленяване на района, дейности по
поддръжка на комплекса и т.н. като заплащането на такса за тези удобства не
противоречало на добрите нрави. Счита останалите възражения на въззивника
за некореспондиращи със събраните доказателства. По същество моли за
потвърждаване на решението на ВРС.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители
поддържа оплакванията и доводите, изложени във въззивната жалба и
отговора.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД предявен от "Св. Св. Константин и Елена
Холдинг" АД за приемане за установено, че "Вселена" АД дължи общо
сумата 23500.80 лв., с ДДС, от която сумата 11750.40 лв., с ДДС, неплатено
възнаграждение за 2019 г., по издадена фактура № 24419/01.02.2019 г. и
сумата 11750.40 лв., с ДДС, неплатено възнаграждение за 2020 г., по издадена
фактура № 40027/03.02.2019 г., дължими по силата на Договор за
предоставяне на общата инфраструктура в к. к. "Св. Св Константин и Елена",
гр. Варна от 03.04.2007 г. и Анекс към него от 03.01.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 11.08.2021 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК,
по ч. гр. д. № 11743/2021 г., на ВРС, IX с.
Ищецът е твърдял, че между него и ответника е сключен Договор за
предоставяне на общата инфраструктура в к.к. "Св. Св. Константин и Елена"
от 03.04.2007, изменен с Анекс от 03.01.2018 г.. В изпълнение на договора
ищецът е извършвал дейности по поддържане на общата инфраструктура в
комплекса – осигуряване на пропускателен режим, поддържане на паркове,
зелени площи, вътрешни алеи и алеи в комплекса, неприлежащи към
конкретни имоти, рекламна дейност на комплекса в цялост. За предоставената
3
услуга била уговорена годишна цена 72.00 лв., с ДДС на легло за хотелска
сграда. Тъй като хотелската сграда на ответника разполагала със 136 легла, то
годишната цена възлизала на 11750.40 лв., с ДДС. Падежът на всяко годишно
плащане бил уговорен на 30.01., за съответната година. Излага, че дейностите
били извършвани периодично, текущо и постоянно като средствата, които
ищецът влагал се разходвали регулярно. Излага, че до 2018 г. ищецът редовно
заплащал дължимите суми, но не е заплатил сумите дължими за 2019 и 2020
г.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът "Вселена" АД е
депозирал писмен отговор, в който оспорва предявеният иск. Счита, че
процесният договор е нищожен като сключен в противоречиесъс закона,
евентуално поради заобикалянето му, евентуално поради накърняване на
добрите нрави като излага доводи по всяко едно от възраженията. В
условията на евентуалност счита за нищожна клаузата на чл. 16, ал. 3 от
Договора, вкл. поради липсата на основание, която не може да бъде заместена
в хипотезата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Сочи, че ищецът не е собственик на
територията и на общата инфраструктура на комплекса, поради което не може
да предостави, нещо което не притежава. Твърди, че цената на услугата
противоречала на добрите нрави, тъй като била произволно определена и
необоснована. Настоява, че притежаваният от него имот не попада в
територията на комплекса, евентуално в неговата периферия и ищецът не е
изпълнявал изцяло и непрекъснато, задълженията си по договора. Прави
изявление за разваляне на процесния договор. По същество моли за
отхвърляне на предявения иск.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 3538/26.09.2022 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е постановено от законен състав на
4
ВРС и в обхвата на правораздавателната му компетентност, поради което се
явява валидно. Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в
границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №
11743/2021 г., на ВРС, IX с. Произнасянето на ВРС съответства на заявената
за разглеждане претенция, поради което обжалваното решение е и
допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предвид характера на предявения иск – иск за установяване
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се
явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за
доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и
наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си и останалите си възражения, ако претендира
отхвърлянето на предявения иск.
Безспорно се установява по делото, че между страните е бил сключен
договор за предоставяне на общата инфраструктура в к.к. "Св. Св.
Константин и Елена", изменен впоследствие с Анекс от 03.01.2018 г.,
релевантен към предмета на спора. По силата на Договора и Анекса страните
конкретизирали, че предмета на договора е уреждане на правоотношенията
относно опазването, ползването и поддържането на общата инфраструктура
на комплекса по който ищецът е в качеството на собственик и стопанин на
инфраструктурата в комплекса, а ответникът е в качеството на инвеститор,
изграждащ жилищна сграда и хотел на територията на комплекса, в УПИ IV-
132, кв. 11, с площ 11652 кв.м., РЗП на жилищна сграда 7356.24 кв.м., както и
хотел с РЗП от 4170 кв.м., разполагащ със 136 бр. легла. По силата на
договора изпълнителят се задължил срещу възнаграждение да извършва
комплекс от услуги и дейности, с които се осигурява нормалното
функциониране и опазване на общата инфраструктура в комплекса и
същевременно се пренасят ползи към конкретния имот. Съгласно чл. 5 от
Договора предоставянето на общата инфраструктура не включва
5
извършването на посочените дейности спрямо конкретния имот и
прилежащата му територия. В чл. 20 от Договора пък страните
конкретизирали дейностите, които ищецът се задължил да извършва:
осигуряване на пропускателен режим на комплекса; поддържане на паркове,
зелени площи, вътрешни алеи в комплекса, не прилежащи към конкретни
имоти, извършване на рекламна дейност на комплекса в неговата цялост. В
чл. 16, т. 3 от договора е уговорен размера на плащането досежно хотелската
сграда, а именно 72.00 лв., с ДДС, на легло като общата цена е дължима на
годишна база и най-късно до 30.01., на съответната година.
Макара и договорът да е със специфичен предмет, настоящият състав на
въззивния съд намира, че той носи елементите на договор за изработка,
поради което приложими са правилата за този вид договори. Съдът намира,
че посочването от ВРС на правна квалификация на иска чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, в проекта за доклад и привръзка с чл. 266 ЗЗД, едва в
мотивите на решението, не представлява порок на съдебното решение, който
сам по себе си да води до неговата недопустимост или неправилност. Това е
така, защото съдът е длъжен да даде правна квалификация на предявения иск
и, доколкото в случая се касае за претенция на кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение, която претенция произтича от неизпълнен от
страна на длъжника договор, то посочването на чл. 422, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД уреждащ правата на кредитора, в случай на неизпълнено
задължение, е правилно. Разпоредбата на чл. 266 ЗЗД е материално-правна
норма и урежда възнаграждението по конкретен договор, в случая - за
поръчка. Изложеното от въззивника оплакване в тази насока се преценява
като неоснователно.
Посредством събраните в хода на производството специални знания на
вещото лице по СТЕ и изготвената от експерта скица се установява, че
имотът на ответника попада в териториалния обхват на к.к. „Св.Св.
Константин и Елена“. Имотът граничи с главен път „Варна-Зл. Пясъци“, с
имот частна собственост, имот частна държавна собственост и улица –
публична общинска собственост. Установява се, че достъпът с автомобил е от
главния път, североизточната гранична улица в северния си край, откъм
имота на ответника е пешеходна – еднораменно стълбище, а в югоизточна
посока продължава като автомобилен път. Установява се и факта, че имотът
не граничи с алея собственост на ищеца. Експертът сочи, че след направен
6
оглед на комплекса е установила, че ремонт е правен основно на алеите в
източната част на комплекса около Аквахаус. Положен е нов асфалт, ново лед
осветление, павета по пешеходната алея, паркинг, озеленяване. В озеленените
площи държветата и храстите се кастрят, изнасят се клони, поддържат се
тревните площи, а около търговски център са засадени нови дървета. Още е
установено, че около новите сгради в източната част на комплекса има
монтирани нови лед осветителни тела. В южната част алейно осветление
няма. Съществува улично осветление, както и по алеите южно и западно от
хотел „Сириус“. Североизточната гранична улица до имота на ответника е
осветена с 5 бр. съществуващи улични лампи, които вещото лице определя
като „от стария вид“, а не лед такива, не може да установи кой плаща
сметката за осветлението. При направен оглед констатира, че в комплекса на
монтирани указателни информационни табели, съсредоточени основно в
източната част на комплекса, около новите сгради. Паркови пейки са
установени около манастира – 20 бр., източно от търговския център над ската
– 8 бр. и в парка, северно от „Гранд хотел Варна“ – 8 бр. Всички пейки са
здрави, в добро състояние. Вещото лице е установило около павиранат
източна пешеходна алея да са разположени – 5 бр. каменни скулптури.
Скулптури са налице и в гР.та източно от манастира и в парка северно от „ГХ
Варна“. В морето източно от търговския център е монтирана метална
скулптура, а на плаща каменни такива. Налице е монтиран КПП, в добро
състояние, който към момента на огледа не функционира. По отношение на
пътните артерии, констатира, че в източната част от комплекса около
новоизградените сгради е положен нов асфалт, част от пешеходната алея е
изпълнена с павета. Останалите алеи и улици са със съществуващ от години
асфалт, на места с кръпки. В югоизточната част на комплекса няма асфалт и
се строи, а в южната част има улици без асфалт. Тротоарите са същестуващи,
само пред отделни сгради са подменяни.
Договарянето при процесния тип договори предполага поемането от
един търговец, с господстващо положение на регионалния пазар, на редица
разходи за поддържане на паркове, зелени площи, алейно осветление,
съоръжения на техническата инфраструктура, реклама и др., които
допринасят за цялостното развитие на комплекса като туристическа
дестинация, които да бъдат поемани от и разпределяни между лицата, които
ползват чужда инфраструктура, било то като на практика я включват в
7
предлаганите от самите тях туристически услуги, посредством
стопанисваните от тях туристически обекти на територията на комплекса или
като услуга, която ползват като собственици на жилищни имоти, попадащи в
границите на комплекса. Предмет на уговорката между страните е
дейностите, предмет на сключения договор, да се изпълняват в целия
комплекс и то по начин, че да допринасят ползи към всеки от имотите на
територията на комплекса.
В хода на първоинстанционното производство, както и пред настоящата
съдебна инстанция от страна на ответника е поддържано възражение за
неизпълнение на договорните задължения по постигане на уговорения
резултат. Напротив твърди се, че поддържане се осъществява само за част от
комплекса, досежно собствените на ищеца алеи и зони, намиращи се в
близост до т.нар. централна или същинска туристическа зона. Във връзка с
това възражение, въззиваемото дружество е ангажирало многобройни
писмени доказателства за направени разходи, както и ангажирани специални
експертни знания, посредство заключението на назначената ССЕ. От
заключението се установява, че ищцовото дружество осчетоводява разходите
по поддържка на общата инфраструктура по сметка 611 (разходи за основната
дейност) с аналитична сметка „Разходи дейност: Инфраструктура“. При
проверка на счетоводните записвания експертът е установил, че за 2019 г., са
отчетени разходи на обща стойност 837929.01 лв., които са общо отчетени по
пера: за вода, горива, ел. енергия, вложени материали в инфраструктура,
паркоподдържане, зелен фонд, ремонт, реклама, охрана, почистване, разходи
за заплати, осигуровки и т.н. За 2020 г., осчетоводените разходи са на обща
стойност 399428.94 лв. като отчитането им е аналогично на коментираното за
2019 г. Експертът посочва, че счетоводната отчетност не е организирана по
начин, който да разграничава разходи направени за инфраструктурата,
предназначена за ползване на от всички граждани и гости на комплекса и тези
направени по отношение на соствените или собствени на свързани с ищеца
лица имоти – хотели, заведения, магазини и др. обекти, поради което и
подобно разграничение на разходите е невъзможно.
При това положение се налага извода, че ищецът макар и да е доказал,
че текущо влага средства в изпълнение на предмета на сключения договор,
чрез осигуряване на пропускателен режим на комплекса; поддържане на
8
паркове, зелени площи, вътрешни алеи в комплекса, не прилежащи към
конкретни имоти, извършване на рекламна дейност на комплекса в неговата
цялост, но от събраните доказателства не се пълно и точно, в качествено
отношение, изпълнение на предмета на договора и не установява каква част
от посочените дейности са полезни и допринасят ползи за собствениците на
обекти в периферията на комплекса, където се намира и този на ответника.
Осъществените в централната или същинска туристическа зона дейности по
поддръжка само косвено и несъществено могат да ползват собствениците на
обекти, находящи се в периферията на курортния комплекс, дотолкова
доколкото в комплекса изобщо има облагородена паркова и търговска зони.
Това предимство, обаче изцяло се компенсира от липсата на такива зони в
периферията на комплекса, както и в липсата на поддържани алеи. Нещо
повече, от показанията на разпитания пред ВРС, свидетел за ищеца се
установява, че улицата достигаща до североизточния край на имота на
ответника, тъй като не била собственост на ищеца, не се поддържала
системно и постоянно, а се извършвали частични дейности като услуга на
собствениците на имоти там. Следва да бъде посочено, че дейността по
охрана на комплекса, чрез изграждане на КПП също не носи ползи за
ответника и неговия имот, доколкото единственият възможен достъп с
автомобил се осъществява през главния път „Варна – Зл. Пясъци“, а не през
КПП на комплекса.
Изложеното води до обоснован извод за основателност на релевираното
от въззивника възражение за липса на пълно и точно изпълнение на
сключения договор, поради което и предявения иск като неоснователен ще
следва да бъде отхвърлен.
Достигайки до различен краен правен извод, ВРС е постановил
незаконосъобразно и неправилно решение, което ще следва да бъде отменено,
в т.ч. и в частта за разноските.
С оглед изхода от спора, на ответника се следват направените разноски
за първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото, на осн. Чл. 78,
ал. 3 ГПК. На присъждане за първата инстанция подлежи сумата 2110.00 лв.,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства, а за въззивна –
2500.00 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд,
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 1848/09.06.2022 г., постановено по гр.д. №
14944/2021 г., на ВРС, IX-ти с., изцяло И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА
ХОЛДИНГ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, Административна сграда, за
приемане за установено, че „ВСЕЛЕНА" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, х-л „Св.
Елена“, ул. „1-ва“, № 82 дължи сумата 23500.80 лв., с ДДС, общ размер на
неплатено възнаграждение по Договор за предоставяне на общата
инфраструктура на к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ от 03.04.2017 г. и Анекс
от 03.01.2018 г., от която сумата 11750.40 лв., с ДДС, за 2019 г. ,
обективирано във фактура № 24419/01.02.2019 г. и сумата 11750.40 лв., с
ДДС, за 2020 г., обективирано във фактура № 40027/03.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление в
съда – 11.08.2021 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 258 и сл. ЗЗД, за която сума е издадена Заповед
по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 11743/2021 г., на ВРС, IX-ти с.
ОСЪЖДА „СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ХОЛДИНГ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“, Административна сграда да заплати на „ВСЕЛЕНА"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Св.
Св. Константин и Елена“, х-л „Св. Елена“, ул. „1-ва“, № 82, сумата 4610.00
лв., сторени разноски за двуинстанционното разглеждане на делото, на осн.
Чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10