№ 18076
гр. С., 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110102156 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от “ФИРМА” ЕАД, ЕИК .... срещу С. Ж.
К., с ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от
2092,11 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., мораторна лихва за забава в размер на 284,06 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 26.08.2022 г., както и сумата за дялово разпределение за периода
от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. в размер на 30,08 лв. – главница и мораторна лихва за забава
в размер на 5,90 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 26.08.2022 г., ведно със законните лихви
върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението - 20.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.10.2022 г. по ч.гр.д. № 50884/2022 г. по описа на
СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Претендира разноски и възразява за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответницата, чрез адв. Н., в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да е собственик или вещен ползвател спрямо процесния имот,
респ. твърди, че няма качеството потребител на топлинна енергия. Не оспорва количеството
потребена топлинна енергия и начисления от ищеца размер. Оспорва основанието за
начисляване на мораторна лихва, при твърдения, че липсват доказателства да е изпаднала в
забава. Твърди, че липсва основание за начисляване на сума за дялово разпределение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия и лихва за забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – Е.С., присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието
потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ,
съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено
лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба
мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай,
потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на
титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В
този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
Когато върху имота има учредено вещно право на ползване, се поставя въпросът как
се разпределя отговорността за задълженията за топлинна енергия между собственика и
вещния ползвател на топлоснабдения имот. Законът не урежда солидарната им отговорност,
поради което ищецът следва да потърси вземането си от един от тях. В съдебната практика
се приема, че в този случай клиент на топлинна енергия и страна в облигационното
отношение с топлофикационното дружество пак по правило следва да е титулярът на
вещното право на ползване. И това е така, защото съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на имота. Вещното право на ползване
дава изключително право на титуляра му да владее и ползва имота, като лишава
собственика от тези правомощия и той остава притежател само на т.нар. гола собственост.
Следователно, след като само вещният ползвател извлича ползите от вещта е оправдано
именно той да понесе цялата тежест във връзка с ползването й. В подкрепа на това
становище е и разпоредбата на § 1, т. 2а ДР ЗЕ, която предвижда, че “битов клиент” e
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Или може да се направи изводът, че поначало собственикът на
топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия, но ако върху имота има учредено
вещно право на ползване в полза на друго лице, ползвателят се явява клиент на топлинна
енергия, а не собственикът.
От приетия по делото нотариален акт за дарение ..., том ..., дело ... от 1993 г., се
установява, че С.Г.Б. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 63, находящ се в гр. С., ж.к. “... II”, ...., като в полза на ответницата било
запазено пожизнено право на ползване върху процесното жилище.
По делото не се твърди, а и не са представени доказателства да е настъпило
правоприемство между собственичката и ответницата, в качеството й на ползвател на имота,
както и за прекратяване на вещното право на ползване върху апартамента по някой от
2
предвидените в закона начини. Не се твърди, а и не са представени доказателства и да е
сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ между ищеца и собственичката С.Г.Б. по
смисъла, разяснен с ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, а именно
– подаване на заявление-декларация от страна на собственичката за промяна на титуляра на
партидата за имота, въз основа на притежаваното от нея право на собственост.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС вещното право на ползване се погасява със смъртта на
носителя му. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява правото
на ползване върху процесния имот, учредено с посочения по-горе нотариален акт в полза на
ответницата, да е погасено с настъпването на смъртта й или с прехвърлянето на правото на
ползване на трето лице.
С оглед на тези обстоятелства и по горните мотиви съдът приема, че обвързана по
силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение доставяната до имота
топлинна енергия, е ответницата, в качеството й на титуляр на учреденото вещно право на
ползване върху имота, а не собственичката С.Г.Б., притежаваща единствено т.н. “гола
собственост върху същия”. Ищецът не доказа по делото собственичката на имота да
притежава качеството потребител/клиент на доставената до процесния имот топлинна
енергия, поради което и предявените срещу ползвателката и притежател на вещно право
спрямо процесния имот С. Ж. К. искове се явяват основателни.
Като страна по това правоотношение, потребителят дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция, с оглед
въведения в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..
Доколкото ответницата не оспорва количеството потребена топлинна енергия и
начисления от ищеца размер, исковете за доставената ТЕ и дялово разпределение се явяват
основателни до посочените размери.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната
сума за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. В конкретния случай, ответницата е била в забава за плащане на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.08.2022 г., като размерът на
обезщетението за забава върху установената в производството главница е в размер на 284,06
лева.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в
размер на 5,90 лева е основателна. Ответницата е била в забава за плащане на главницата за
дялово разпределение за периода от 1.10.2019 г. до 26.08.2022 г., и оглед гореизложеното
исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответницата, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
3
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните
плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на
страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено,
както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица
топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества
за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на
тълкувателно решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид
на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка
тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая на заявление по чл.410 ГПК – на 20.09.2022 г. В тази връзка
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия не е погасено по
давност за месечните вноски с падеж след 20.09.2019 г., тоест при съблюдаване чл. 33 от
общите условия обхваща вземанията за периода от 01.08.2019 г. до крайната дата на исковия
период - 30.04.2021 г. В настоящия случай до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.09.2022 г., са изтекли 3 години по отношение
на вземането за главница за периода от м.05.2019г. до м.07.2019г. включително, тъй като
срокът за заплащане на месечното задължение за м.08.2019г. е бил до 15.10.2019 г.
включително, респ. погасителната давност за това вземане е прекъсната с подаване на
заявлението. Тук обаче следва да бъде зачетено времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
/общо 70 дни/, през което съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредно положение , обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците, давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправни субекти, спират да текат.
Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва
да се приеме, че вземането на ищеца за доставената на ответницата топлинна енергия е
непогасено за исковия период м.05.2019г. – м.04.2021г., тъй като отчитайки спирането на
давността, вземането на ищеца не е погасено по давност за месечните вноски с падеж след
10.07.2019 г. Срокът за заплащане на месечното задължение за м.05.2019 г. е бил до
15.07.2019 г., поради което и искът за ТЕ се явява основателен и следва да се уважи за
сумата от 2092,11 лева.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в
размер на 148,24 лева за исковото производство (за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, в определен от съда размер 100 лева) и общо 98,24 лева за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че С. Ж. К., с ЕГН
**********0, дължи на „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК: .... на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 2092,11 лева - цена на доставената на ответника
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 30,08 лева – цена за
услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху двете главници от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
284,06 лв.– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г.
до 26.08.2022г. и сумата от 5,90 лева лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 26.08.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 06.10.2022 г., по ч.гр.д. №
50884/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА С. Ж. К., с ЕГН **********0, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ...., разноски в исковото производство в размер на общо
148,24 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 50884/2022 г. по описа на
СРС, 176 състав в размер на общо 98,24 лева.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5