О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 298
Гр.
Перник, 11.12.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание
на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
Като разгледа административно дело № 736/2020 г. по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 – чл. 202, във вр. с
чл. 54, ал. 5 от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Б.К.Б., ЕГН ********** ***
против заповед № 8121К-10415/06.11.2020 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, във вр. с чл. 207, ал.
1 и чл. 266, ал. 7 от ЗМВР е спряно производството по заявление вх. №
299р-25890/01.10.2020 г., с което е поискано прекратяване на служебното
правоотношение на длъжност полицейски инспектор ІV степен/дежурен/ в група
„Оперативна дежурна част“ към 05 Районно управление при Столична дирекция на
вътрешните работи по собствено желание.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения
акт. Твърди се, че към момента на подаване на заявлението не е било образувано
дисциплинарно производство. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена след
изтичане на срока по чл. 228, ал. 2 от ЗМВР, в който административния орган
дължи произнасяне по същество. Искането към съда е да отмени оспорения
акт.
Препис от жалбата е връчен на ответния административен
орган – Министър на вътрешните работи. В указания му 7-дневен срок той не е
изразил становище. С писмо изх. № 812100-18019/04.12.2020 г. е представил
пълната административна преписка.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери
от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 229р-25890/01.10.2020 г. жалбоподателят
е поискал от ответника – Министър на вътрешните работи, да бъде прекратено
служебното му правоотношение на длъжност „полицейски инспектор ІV
степен/дежурен/ в „Оперативна дежурна част” към 05 Районно управление при
Столична дирекция на вътрешните работи” по негово желание.
На 23.10.2020 г. началникът на отдел ДДП при 05 РУ при СДВР
е отбелязал върху заявлението, че с МЗ 8121К-9587/05.10.2020 г. срещу Б.К.Б. е
образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина, поради което на основание чл. 226, ал. 7 от ЗМВР
служебното му правоотношение не може да бъде прекратено.
Към преписката е приложено предложение рег. №
513р-82162/29.09.2020 г. за образуване на производство за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина срещу инспектор Б.К.Б. – полицейски
инспектор ІV степен/дежурен/ в група „Оперативна дежурна част” към 05 РУ при
СДВР и Заповед № 8121К-9587/05.10.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, с
която на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 3 и
чл. 215, ал. 1 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство по предложението
и жалбоподателят е отстранен от длъжност за срок от два месеца.
При тези обстоятелства ответният административен орган –
Министър на вътрешните работи е издал оспорената заповед №
8121К-10415/06.11.2020 г., с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, във
вр. с чл. 207, ал. 1 и чл. 266, ал. 7 от ЗМВР е спрял производството по
заявление вх. № 299р-25890/01.10.2020 г. Заповедта е връчена на адресата и на
12.11.2020 г. и срещу нея е подадена жалба с вх. № 3524/23.11.2020 г.
При така установените факти, Административен съд – Перник намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 197, ал. 1, във вр. с чл.
202, т. 2 от АПК, от лице с правен интерес срещу подлежащ на основание чл. 54,
ал. 5 от АПК на пряк съдебен контрол административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена във връзка с подадено
заявление за прекратяване на служебното правоотношение на длъжност полицейски
инспектор ІV степен/дежурен/ в група „Оперативна дежурна част“ към 05 Районно
управление при Столична дирекция на вътрешните работи по собствено желание.
Съгласно чл. 227 от ЗМВР компетентен да се произнесе по него е съответният
орган по чл. 158 и чл. 159 от ЗМВР. По силата на класификатора на длъжностите в МВР за
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи служебното правоотношение, чието прекратяване се
иска е за изпълнителска длъжност, поради което на основание чл. 158, т. 2 от ЗМВР компетентен да се произнесе заявлението е Министърът на вътрешните работи.
Той е издателят на оспорения акт и съответно е спазено изискването за
компетентност.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочен е издателят и адресатът и.
Изложени са фактите, на които се основава и правната норма, която ги субсимира.
Дадено е ясно и конкретно разпореждане. Указан е срокът и редът за обжалването
и. Подписана и датирана е. В тази връзка неоснователно е оплакването на
жалбоподателя за немотивираност. За да спре производството по подаденото
заявление, административният орган се е позовал на заповед № 8121К-9587/05.10.2020
г., която е приобщена към преписката и от която се установява, че по отношение
на заявителя е образувано дисциплинарно производство. Това са и фактите
квалифицирани като основание по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, във вр. с чл. 207,
ал. 1, във вр. 226, ал. 7 от ЗМВР за спиране на производството.
При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени
нарушения са административно-производствените правила. Административният орган
се е произнесъл след като е събрал доказателства за всички правно-релевантни
факти. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че издаването на заповедта
след изтичане на срока по чл. 228, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗМВР е процесуално
нарушение от категорията на съществените. Според нормата на чл. 228, ал. 2 от ЗМВР заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.
226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР се издава в едномесечния срок за предизвестие/чл. 228,
ал. 1 от ЗМВР/. Този срок е инструктивен и с изтичането му не се преклудира
правото на органа да се произнесе по въпроса, с който е сезиран. Той е
предвиден с оглед спазване на изискването за отправяне на предизвестие и
съответно уреждането на последиците от нарушаването му/чл. 228, ал. 2, изр. 2
от МВР/. Не е вменено в задължение на органа до изтичането му да е упражни
правомощието си по прекратяване на служебното правоотношение. По тази причина непроизнасянето не формира
мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК /в този смисъл определение №
10940 по адм. д. № 6529/2020 г. по описа на Върховния административен съд, V о.
/. Производството продължава да бъде
висящо и няма процесуална пречка да бъде спряно при наличие на предвидените в
закона предпоставки за това.
ЗМВР не регламентира основания за спиране на уредените в
него административни производства. Затова по аргумент от чл. 2, ал. 1 от АПК са
приложими общите правила на чл. 54 от АПК. Оспорената заповед е издадена на
основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК – в хипотезата на образувано друго
административно производство, когато издаването на заявения акт не може да
стане преди приключването му. От приложените предложение рег. №
513р-82162/29.09.2020 г. за образуване на производство за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина и Заповед № 8121К-9587/05.10.2020 г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че към момента на издаване на
оспорената заповед срещу жалбоподателя е образувано и неприключило
дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 214, ал. 1, т.
1 и ал. 3 и чл. 215 от ЗМВР. Съгласно императивната разпоредба на чл. 226, ал.
7 от ЗМВР наличието му е пречка за прекратяване на служебното правоотношение по
собствено желание. Следователно докато дисциплинарното производството е висящо
ответният административен орган не разполага с правомощие да прекрати
служебното правоотношение по желание на служителя, привлечен към дисциплинарна
отговорност. Това може да бъде сторено едва след приключването му, в случай, че
не е наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Затова е
законосъобразна преценката на ответника, че издаването на заявената заповед за
прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл.
226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, не може да стане преди приключването на висящото
дисциплинарно производство. По тази причина последното се явява основание по
смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране на производството за
прекратяване на служебното правоотношение, образувано по заявление вх. №
229р-25890/01.10.2020 г. С оглед изложеното настоящият състав намира, че
оспорената заповед е издадена при наличие на посочените в нея фактически
основания и при правилно приложение на закона. Не се отразява на
законосъобразността и обстоятелството, че към момента на подаване на заявление
вх. № 229р-25890/01.10.2020 г., все още жалбоподателят не е бил привлечен към
дисциплинарна отговорност. Достатъчно е, че дисциплинарното производство е
налице към момента на издаване на оспорения административен акт.
Оспорената заповед е съобразена и с целта на закона,
извеждана от разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗМВР, а именно държавните служители
в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, да бъдат
наказани
с предвидените дисциплинарни наказания. Прекратяването на служебното
правоотношение би препятствало осъществяването на тази цел. Затова законът е
предвидил забрана за прекратяването му на основанията, посочени в чл. 226, ал.
7 от ЗМВР до изясняване на въпроса за дисциплинарната отговорност на съответния
служител. След приключване на дисциплинарното производство и при положение, че
не е наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1 от ЗМВР няма пречка
служебното правоотношение да се прекрати на всяко от горните основания. Затова
като е спрял производството, образувано по искане на жалбоподателя за
прекратяване на служебното му правоотношение по негово желание до приключване
на дисциплинарното производство срещу него, Министърът на вътрешните работи е
издал законосъобразен административен акт. Подадената срещу него жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, Административен съд – Перник
О П
Р Е Д
Е Л И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Б.К.Б., ЕГН ********** ***
против заповед № 8121К-10415/06.11.2020 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, във вр. с чл. 207, ал.
1 и чл. 266, ал. 7 от ЗМВР е спряно производството по заявление вх. №
299р-25890/01.10.2020 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на
длъжност полицейски инспектор ІV степен/дежурен/ в група „Оперативна дежурна част“
към 05 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи по
собствено желание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд, в 7-мо дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/