Р Е Ш Е Н И Е
№................, град Шумен,
17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен
съд в публичното заседание на първи ноември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: Росица Цветкова
при секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова адм. дело №279 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на
жалба от “К.К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.Г.А., срещу Ревизионен акт /РА/
№Р-03002722000537-091-001/13.06.2022 г., издаден от Б.С.– началник на сектор и
възложител на ревизията и Д.Б.– главен инспектор по приходите и ръководител на
ревизията в ТД на НАП Варна, с който е установено задължение за данъчен период
м.10.2021 г. лихва в размер на 13.89 лв.; задължение за ДДС по ЗДДС за данъчен
период м.11.2021 г., както следва: ДДС за внасяне в размер на 7 285.55 лв.,
поради непризнато право на данъчен кредит за същия данъчен период в общ размер
на 10 000.00 лв., и лихва в размер на 366.33 лв., потвърден изцяло с Решение
№160/30.08.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че в оспорения
РА, както и в Решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, не е
посочено конкретно и не става ясно на коя дата органът по приходите е приел, че
е възникнало данъчното събитие и в частност е прехвърлена собствеността върху
употребяван лек автомобил „Мерцедес Бенц С560“ с рама №WDD2221861A393907 по фактура №0…7/18.10.2021 г. с получател М.М.М.,
за да приеме, че ДДС е дължим за месец октомври 2021 г. върху данъчна основа
„марж на цената“. В тази връзка жалбоподателят сочи, че посочената фактура е
била анулирана, за което е съставен Протокол и е издадена нова фактура
№0…9/01.03.2022 г. и Протокол от 31.03.2022 г., поради което ДДС върху „маржа на
цената“ е начислен за този данъчен период – месец март 2022 г., с оглед на
което не дължи установеното задължение за лихва за месец октомври 2021 г. Жалбоподателят
навежда и доводи, че неправилно органът по приходите не е признал правото му на
данъчен кредит за данъчен период месец ноември 2021 г. за сума общо в размер на
10 000.00 лв., тъй като са налице доказателства за реалност на сделките по
фактурите, издадени от Т.М.ООД. Позовава се на практика на СЕС и счита, че е
поставен в неравностойно положение да извършва процесуални действия, които е
следвало да извършат органите по приходи и самият доставчик по фактурите, както
и непредставяне на доказателства от доставчика или отричане на такива не следва
да се приема за основание за недействителност на доставката. С оглед
гореизложеното жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което
да отмени изцяло обжалвания РА като незаконосъобразен.
Ответната страна Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител, но е депозирано писмено
становище на 01.11.2022 г. от гл. юрисконсулт Е. Е., редовно упълномощена, в
което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата и моли съда да я
отхвърли и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 841.41 лв.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи от фактическа страна следното:
На
основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03002722000537-020-001/04.02.2022
г., издадена от О.Й.Г., на длъжност Началник на сектор в ТД на НАП град Варна,
в качеството си на заместник на Б.С.С., на
длъжност Началник на сектор в ТД на НАП град Варна, е възложено извършването на
ревизия на оспорващото дружество за ДДС за данъчен период 01.10.2021 г. –
31.12.2021 г. Заповедта е подписана като електронен документ, в срока на
валидност на електронният подпис на издателя, констатирано в съдебното
заседание по делото на 18.10.2022 г., и връчена на 08.02.2022 г., съгласно
инкорпорираната в ЗВР разписка, като срокът на ревизията е двумесечен от датата
на връчване на заповедта. Определен е и ревизиращ екип – Д.Б.– главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията и Т.Ц.– старши инспектор по приходите. С
последваща Заповед за изменение на ЗВР от 07.04.2022 г., издадена от Б.С.С., на
длъжност Началник на сектор в ТД на НАП град Варна, на основание чл.112 ал.2
т.1, чл.113 ал.3
и чл.114 ал.1 от ДОПК, е определен нов срок за приключване на ревизията – до 05.05.2022
г. Тази Заповед е подписана като електронен документ, в срока на валидност на
електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на
18.10.2022 г., и е връчена по електронен път, съответно на 07.04.2022 г. на
дружеството, съгласно инкорпорираната в заповедта разписка.
В хода
ревизията са изпратени искания за насрещни проверки, писмени обяснения от трети
лица, както и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от
данъчно-задълженото лице.
Ревизиращият екип е установил, че ревизираното лице през ревизирания
период е с основна дейност търговия на употребявани леки автомобили и
лекотоварни автомобили и резервни части за тях, както и отдава под наем леки и
лекотоварни автомобили. Има регистриран клон – Крика Карс-клон София. Установено
е също, че дружеството е лицензирано да изкупува, извозва и предава отработени
катализатори /събиране и транспортиране на отпадъци/, съгласно регистрационен
документ №15-РД-412-00/09.02.2018 г., издаден от РИОСВ Шумен. Дружеството е
регистрирано по ЗДДС, считано от 19.12.2016 г.
Установено
е в хода на ревизията, че дружеството – жалбоподател е декларирало данъчна
основа на освободена доставка общо в размер на 83 000.00 лв. от продажба
на МПС, обективирана във фактура №0…7/18.10.2021 г. Предмет на фактурата е
продажба на употребяван лек автомобил „Мерцедес Бенц С560“ с рама
№WDD2221861A393907 на стойност 83 000.00 лв., като фактурата е издадена от
дружеството, а получател е М.М.М.. Установено е също, че процесният автомобил е
закупен от жалбоподателя от доставчик Рамблер 2006 ЕООД, съобразно представена
фактура за покупка №10…11/12.04.2021 г., с данъчна основа 81 000.00 лв. и с
основание за нулева данъчна ставка по чл.143 от ЗДДС. С придружително писмо за
представяне на документи от 13.04.2022 г., въз основа на изискани от
ревизиращия екип документ с Искане от 28.03.2022 г., жалбоподателят е
представил на екипа Протокол за анулиране на фактура №0…1/01.03.2022 г.,
фактура №0…8/01.03.2022 г. и Протокол по глава 17 от ЗДДС №42/31.03.2022 г. В
обясненията си ревизираното лице е посочило, че е допусната техническа грешка
при издаване на фактурата в реда „Основание за нулева ставка/основание за
неначисляване“, а именно пропуснато е да се впише чл.143 от ЗДДС. За
начисляване на ДДС върху маржа на цената /2000.00 лв./ е издаден Протокол
№0…42/31.03.2022 г., включен в дневника за продажби и СД по ЗДДС
вх.№27001555066/13.04.2022 г., с който е начислен ДДС в размер на 333.33 лв.
Ревизиращият екип е приел, че
съобразно разпоредбата на чл.144 ал.2 от ЗДДС данъчното събитие на доставките
на стоки втора употреба, за които дилърът прилага специалния ред на глава 17 от
ЗДДС, възниква съгласно общите правила по ЗДДС. При положение че е налице
доставка на стока, то данъчното събитие възниква на датата на прехвърляне на
собствеността върху съответната стока. Или по процесната фактура
№0…7/18.10.2021 г. органът по приходите е приел, че доставката е извършена на
18.10.2021 г. и тогава е възникнало данъчното събитие, поради което и на
основание чл.86 ал.2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за
данъчния период, през който е издаден данъчния документ за данъчното събитие.
Доколкото дължимият ДДС в размер на 333.33 лв. е начислен от ревизираното
дружество със закъснение, а не за данъчен период м.октомври 2021 г., то дължи лихва
за просрочие за периода от 15.11.2021 г. до 13.04.2022 г. е в размер на 13.89
лв. върху главницата от 333.00 лв.
Ревизиращият екип е установил, че за данъчен
период 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. ревизираното дружество е подало СД
вх.№27001534612/09.12.2021 г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на
2 177.06 лв. Установено е, че дружеството е ползвало пълен данъчен кредит
в размер на 10 000.00 лв. във връзка с получени доставки на стоки –
катализатори, попадащи в обхвата на Приложение №2, част Първа към глава 19а от
ЗДДС. В тази връзка от дружеството били представени 7 броя фактури, издадени от
Т.М.ООД с ЕИК ++++++++, съдържащи всички реквизити, съгласно чл.114 ал.1 от ЗДДС, включително подпис и печат, а именно фактура №40…7432/10.11.2021 г. с
данъчна основа 5 100.00 лв., фактура №40…7464/12.11.2021 г. с данъчна
основа 7 200.00 лв., фактура №40…7563/16.11.2021 г. с данъчна основа
9 600.00 лв., фактура с №40…7601/17.11.2021 г. с данъчна основа
8 400.00 лв., фактура №40…7674/19.11.2021 г. с данъчна основа
6 000.00 лв., фактура №40…7702/22.11.2021 г. с данъчна основа
5 700.00 лв. и фактура №40…7763/23.11.2021 г. с данъчна основа
8 000.00 лв. Всички фактури са с предмет на доставка катализатори и
издател на фактурите е Т.М.ООД с ЕИК ++++++++. Дружеството е представило и
Протоколите за самоначисляване на ДДС, издадени към всяка от посочените
фактури, а именно: Протокол №39/22.11.2021 г. с предмет на доставката обратно
начисляване по чл.163 от ЗДДС, данъчна основа 5 700.00 лв. и ДДС в размер
на 1 140.00 лв.; Протокол №38/19.11.2021 г. с предмет на доставката
обратно начисляване по чл.163 от ЗДДС, данъчна основа 6 000.00 лв. и ДДС в
размер на 1 200.00 лв.; Протокол №34/10.11.2021 г. с предмет на доставката
обратно начисляване по чл.163 от ЗДДС, данъчна основа 5 100.00 лв. и ДДС в
размер на 1 020.00 лв.; Протокол №35/12.11.2021 г. с предмет на доставката
обратно начисляване по чл.163 от ЗДДС, данъчна основа 7 200.00 лв. и ДДС в
размер на 1 440.00 лв.; Протокол №37/17.11.2021 г. с предмет на доставката
обратно начисляване по чл.163 от ЗДДС, данъчна основа 8 400.00 лв. и ДДС в
размер на 1 680.00 лв.; Протокол №40/23.11.2021 г. с предмет на доставката
обратно начисляване по чл.163 от ЗДДС, данъчна основа 8 000.00 лв. и ДДС в
размер на 1 600.00 лв.; Протокол №36/16.11.2021 г. с предмет на доставката
обратно начисляване по чл.163 от ЗДДС, данъчна основа 9 600.00 лв. и ДДС в
размер на 1 920.00 лв. Във всички протоколи е отразен също контрагентът Т.М.ООД
с ЕИК ++++++++.
С оглед
установяване реалност на доставките от ревизираното дружество е изискано и
същото е представило Договор за покупко-продажба на отпадъци към всяка фактура
за катализатори, касови бележки към всяка фактура, приемо-предавателни
протоколи с посочено количество на стоките, кантарни бележки. След извършена
проверка в информационната система на НАП от ревизиращия екип е установено, че
доставчикът по фактурите Т.М.ООД с ЕИК ++++++++ е регистрирано по ЗДДС, но
процесните фактури не са отразени в дневниците за продажби. С оглед на това е
извършена насрещна проверка на доставчика, приключила с Протокол от 15.03.2022
г. В хода на тази проверка е представено писмено обяснение от представителя на
дружеството А.А., в което е заявено, че дружеството няма сключени договори с
ревизираното лице както за процесния период, така и за предходни данъчни
периоди, не е извършило доставки към ревизираното лице, както и извършва
дейност на територията на област Монтана – град Брусарци по издаденото му
Разрешително от РИОСВ Монтана за търговия на едро и дребно с черни и цветни
метали. Установено е също, че в счетоводството на доставчика няма осчетоводени
доставки към ревизираното дружество и към „Крика Скрап“ ЕООД, на което също
управител е Д.А.и това дружество също има отразени фактури в дневниците за
продажби от доставчика Т.М.ООД с ЕИК ++++++++. От органите по приходите е
извършена справка в информационните масиви на НАП и е установено, че няма данни
в регистрите на ФУ/ИАСУТД с дистанционна връзка с НАП на регистрирано ФУДВ на Т.М.ООД
с ЕИК ++++++++.
Жалбоподателят е посочил в писмените си обяснения, че транспортът на
закупените през месец ноември 2021 г. катализатори е извършен с товарен
автомобил „Мерцедес-Бенц Спринтер 319“, собственост на дружеството и се
управлява от управителя на дружеството. Товареното на стоката е извършвано в
град Монтана – кантара на базата, а разтоварването е извършвано в база на
клиента, на когото са продавани стоките от ревизираното дружество, а именно в
град Пловдив „ВСВ Речиклинг“ ЕООД. Всички транспортни и кантарни документи са
издадени и подписани от управителя на ревизираното дружество и не са съставяни
РКО.
Въз основа
на горното ревизиращият екип е приел, че доколкото транспортните и кантарни
документи са подписвани и издавани от управителя на дружеството, то същите
целят да удостоверят изгодни за дружеството обстоятелства, а именно покупка на
катализатори по процесните фактури с издател Т.М.ООД
с ЕИК ++++++++. Във всички касови бележки, които са приложени към фактурите, е отпечатан
един и същ идентификационен номер на документа, поради което фискалните бонове
не съдържат изискуемите реквизити по чл.26 от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006
г. за регистриране и отчитане чрез ФУ на продажбите в търговските обекти.
Доколкото доставчикът по фактурите няма регистрирано фискално устройство,
органът по приходите е заключил, че фискалните бонове са неистински и
неавтентични документи и съответно не установяват извършено плащане в брой.
Съпоставяйки установените факти, ревизиращият екип е приел, че не са налице
доказателства за доставка на фактурираните стоки по фактурите с издател „Транс
Метал“ ООД, поради което и на основание чл.70 ал.5 във вр. с чл.68 ал.1 и чл.69
ал.1 от ЗДДС не е признат данъчен кредит в размер на 10 000.00 лв. по
декларирани в дневник за покупките Протокол по чл.117 от ЗДДС №0…34/10.11.2021
г., Протокол по чл.117 от ЗДДС №0…35/12.11.2021
г., Протокол по чл.117 от ЗДДС №0…36/16.11.2021
г., Протокол по чл.117 от ЗДДС №0…37/17.11.2021 г.,
Протокол по чл.117 от ЗДДС №0…38/19.11.2021 г.,
Протокол по чл.117 от ЗДДС №0…39/22.11.2021 г.,
Протокол по чл.117 от ЗДДС №0…40/23.11.2021 г. Въз
основа на това се дължи от ревизираното дружество ДДС за внасяне в размер на
7 822.94 лв., с оглед декларираното от дружеството ДДС за възстановяване в
размер на 2 177.06 лв. за данъчен период месец ноември 2021 г. Доколкото
дружеството има ДДС за възстановяване в размер на 537.39 лв. за данъчен период
месец октомври 2021 г., то окончателно е определена сума за внасяне ДДС в
размер на 7 285.55 лв., ведно с лихва в размер на 315.73 лв. за периода от
15.12.2021 г. до 19.05.2022 г. върху главницата от 7 285.55 лв.
Въз основа на извършените констатации и
приложените доказателства, е съставен Ревизионен
доклад /РД/ №Р-03002722000537-092-001/19.05.2022 г., издаден от органите по
приходите при ТД на НАП-Варна, овластени със заповедта за възлагане на ревизия.
Докладът е подписан с електронен подпис, в срока на валидност и е връчен на
ревизираното лице на 19.05.2022 г., видно от разписката. В срока по чл.117 ал.5
от ДОПК ревизираното лице не е подало възражение срещу ревизионния доклад.
Ревизията е
приключила с издаване на РА №Р-03002722000537-091-001/13.06.2022 г. от Б.С.С. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и Д.Н.Б.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, на основание чл.119 ал.2
от ДОПК, с който е установено задължение за данъчен период м.10.2021
г. лихва в размер на 13.89 лв. и задължение за ДДС за внасяне по ЗДДС за
данъчен период м.11.2021 г. в размер на 7 285.55 лв. главница, поради
непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 10 000.00 лв., и лихва
в размер на 366.33 лв. РА е подписан с електронен подпис, в срока на валидност
на удостоверението и е връчен на ревизираното лице електронно на 14.06.2022 г.,
съгласно извършеното отбелязване в него.
Срещу РА е
подадена жалба вх. №27826/24.06.2022 г. до Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, който е изискал и
събрал допълнителни доказателства преди произнасянето, а именно справка от ГД
БОП при МВР по отношение отчетеното движение по републиканската пътна мрежа за
периода 01.11.2021 г. – 31.12.2021 г. на автомобили с конкретно посочени
номера, както и преписката по извършената по извършена проверка от органите по
приходите в ТД на НАП Велико Търново на „Транс Метал“ ООД. След преценка на
всички събрани в ревизията доказателства, Директорът на Дирекция ОДОП град
Варна с Решение №160 от 30.08.2022 г. е потвърдил ревизионния акт в цялост,
като обстойно са обсъдени и представените допълнителни документи. Решението е
съобщено на жалбоподателя на 31.08.2022 г. по електронен път, който недоволен е
депозирал жалба срещу РА на 14.09.2022 г. по пощата чрез административния орган
пред Административен съд – Шумен.
В хода на
съдебното производство е представена и приета като доказателство по делото
цялата административна преписка по издаване на оспорения в настоящото
производство РА, както и допълнително изисканите от съда дневник за покупките и
продажбите за месец ноември 2021 г., ведно с подадената СД по ЗДДС от
жалбоподателя; Заповед за определяне на органи по приходите да издават заповеди
за възлагане на ревизии - №Д-150/01.02.2022 г. на и.д.Директор на ТД на НАП,
оправомощен със Заповед №606/29.10.2021 г. на изп.директор на НАП; Заповед за заместване
- №ДО18-532/01.02.2022 г. на Директора на офис Русе при ТД на НАП за заместване
на Б.С.– началник сектор „Ревизии“ и съответно доказателство за отсъствие на Б.С.–
началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ – Заповед №33/01.02.2022 г.
за разрешен платен годишен отпуск.
От така
установено фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество съдът
приема, че е неоснователна, поради следните съображения:
Оспореният
в настоящото производство РА е издаден надлежно от оправомощения Б.С.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д.Б.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2
от ДОПК.
Съдът
приема, че в ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. При ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице, във връзка с които са
представени и писмени обяснения и писмени доказателства както от ревизирания,
така и от третите лица. Получените сведения са приобщени по установения ред към
административната преписка.
По
отношение съответствието на обжалвания ревизионен акт с материалния закон:
1.Установено задължение за лихва за данъчен период м.10.2021 г. в размер на 13.89 лв.
Спорът е
правен и се свежда до това кога е настъпило данъчното събитие по отношение на доставката
на стока, обективирана във фактура
№0…7/18.10.2021 г. с предмет продажба на употребяван лек автомобил „Мерцедес
Бенц С560“ с рама №WDD2221861A393907 на стойност 83 000.00 лв., като фактурата
е издадена от ревизираното дружеството, а получател е М.М.М..
На първо
место следва да се посочи, че както в РД, така и в РА и в Решението на
Директора на Дирекция ОДОП Варна ясно и конкретно е посочена датата, на която
органът по приходите е приел, че е настъпило данъчното събитие, а именно
18.10.2021 г. Органът по приходите е приел, че на тази дата е прехвърлена
собствеността върху процесната стока, поради което неоснователно е твърдението
на жалбоподателя, че не ставало ясно кой е моментът според ревизиращия орган.
На второ
место жалбоподателят твърди, че след като е извършено анулиране на предходната
фактура с Протокол за анулиране на фактура №0…1/01.03.2022 г., както и е
издадена нова фактура №0…8/01.03.2022 г. със същия предмет и получател, то
правилно с Протокол по глава 17 от ЗДДС №42/31.03.2022 г. е начислено ДДС в
размер на 333.33 лв. върху маржа на цената /2000.00 лв./, включен в дневника за
продажби и СД по ЗДДС вх.№27001555066/13.04.2022 г., което твърдение съдът
приема за неоснователно.
Няма спор между страните, че предмет на
продажбата е автомобил втора употреба, който по смисъла на пар.1 т.19 от ДР на
ЗДДС се явява "стока втора употреба". Няма спор, че дружеството –
жалбоподател е дилър на стоки втора употреба, съгласно пар.1 т.23 от ДР на
ЗДДС, поради което за извършените от него доставки са приложими разпоредбите на
чл.143 - 151 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.144 ал.2 от ЗДДС, данъчното
събитие на доставките по чл.143 от ДДС, каквато доставка е процесната, възниква
съгласно общите правила по този закон. А съгласно разпоредбата на чл.144 ал.3
от ЗДДС, данъкът за доставки по чл.143 от ЗДДС става изискуем на последния ден
от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката
съгласно ал.2 на чл.144 от ЗДДС. Следователно в този случай е приложима
разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДДС, тъй като е налице доставка на стока – лек
автомобил, поради което данъчното събитие възниква на датата, на която е
прехвърлено правото на собственост върху стоката. С оглед на това съдът приема,
че правилно органът по приходите е приел като дата на възникване на данъчното
събитие 18.10.2021 г., когато е прехвърлена собствеността върху лекия
автомобил, което е и датата на издаване на фактурата. Органът по приходите се е
позовал и на обстоятелството, че в масивите на НАП по отношение извършени
сделки с превозни средства е наличен запис, според който получателят по
фактурата М.М.е придобило автомобила на 19.10.2021 г., което е в подкрепа на
извода, че правото на собственост е прехвърлено с извършената продажба на
18.10.2021 г., обективирана във фактура №0…7/18.10.2021 г. и на тази дата е
възникнало данъчното събитие по смисъла на чл.25 ал.2 от ЗДДС. Това, че
жалбоподателят е анулирал в по-късен момент издадената фактура, поради техническа
грешка, и е издадена нова фактура и съответно е начислен ДДС към този момент по
никакъв начин не променя моментът на прехвърляне на правото на собственост
върху автомобила.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че по процесната фактура №0…7/18.10.2021 г.
доставката е извършена на 18.10.2021 г. и тогава е възникнало данъчното
събитие, поради което правилно органът по приходите е приел, че на основание чл.144
ал.3 и чл.86 ал.2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния
период, през който е издаден данъчния документ за данъчното събитие, а в
случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този
закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Доколкото
ревизираното дружество не е начислило дължимия ДДС в размер на 333.33 лв. през
месец октомври 2021 г. чрез подаване на СД за ДДС в законоустановения срок за
данъчен период м.октомври 2021 г., а именно до 14.11.2021 г., то съдът приема,
че законосъобразно е начислена лихва за просрочие в размер на 13.89 лв. върху
главницата от 333.33 лв. за периода от 15.11.2021 г. /когато е изтекъл срокът
за подаване на СД по ЗДДС/ до 13.04.2022 г. /когато дружеството е подало СД по
ЗДДС за данъчен период месец март 2022 г. и е начислило ДДС в размер на 333.33
лв./. Това води до извод за неоснователност на жалбата в тази част.
2.По отношение непризнато право на приспадане на
данъчен кредит общо в размер на 10 000.00 лв. за данъчен период месец ноември
2021 г.
Правният
спор между страните по делото е свързан с реалност на доставките по следните
фактури: №40…7432/10.11.2021 г. с данъчна основа 5 100.00 лв., фактура
№40…7464/12.11.2021 г. с данъчна основа 7 200.00 лв., фактура
№40…7563/16.11.2021 г. с данъчна основа 9 600.00 лв., фактура с
№40…7601/17.11.2021 г. с данъчна основа 8 400.00 лв., фактура
№40…7674/19.11.2021 г. с данъчна основа 6 000.00 лв., фактура
№40…7702/22.11.2021 г. с данъчна основа 5 700.00 лв. и фактура
№40…7763/23.11.2021 г. с данъчна основа 8 000.00 лв., всички с предмет на
доставка отработени катализатори /скрап/ и издател на фактурите „Транс Метал“
ООД с ЕИК ++++++++ – л.142-127 по административната преписка.
С оглед
неговото правилно разрешаване следва да се съобразят следните нормативни
текстове:
Съгласно
разпоредбата на чл.163а ал.1 от ЗДДС, данъчното събитие на доставките на стоки
и услуги, посочени в приложение №2, в каквото хипотеза попада настоящият
случай, възниква съгласно общите правила по този закон, като по силата на ал.2
и ал.3 данъкът за доставките става изискуем от получателя по реда на чл.25 ал.6
и ал.7 от ЗДДС към момента на възникване на данъчното събитие и съответно като
последица от изискуемостта, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки
данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото собственост, а
при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл.25, ал.2 от ЗДДС). Съгласно ЗДДС и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС)
по тълкуването на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО,
възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен
кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително
осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по т.33 от
Решение на СЕС по дело С-285/11 следва, както и жалбоподателят сочи, че по
принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но само, ако се
установи, че доставките на стоки /извършването на услуги/ са реално осъществени
и впоследствие тези стоки/услуги са били използвани от получателя за целите на
неговите облагаеми сделки.
Съобразно
направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС, преценката за
наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са
осъществени доставките /извършени услугите/ и използван ли е техният предмет в
извършваната от лицето дейност), се осъществява от националната юрисдикция
съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна
преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т.31
и т.32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Т.е. данъчнозадълженото лице, което
се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит следва да установи
реалното осъществяване на доставките /реално извършените услуги/ и използването
на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за
доказване по чл.154 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Следователно в настоящия
случай извършването на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, доколкото се касае
за доставка на стока – отработени катализатори, е абсолютна предпоставка за
възникването и упражняването на правото на данъчен кредит. Пораждането на право
на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е функция на реално
осъществена облагаема доставка, т. е. не е достатъчно формалното, макар и
надлежно издаване на данъчни фактури. При липса на реално осъществена доставка
на стока/услуга не е налице условието по чл.68 от ЗДДС, определящ данъчния
кредит като сума, която регистрираното лице има право да приспадне и
респективно не възниква и право на данъчен кредит за получател на такава
доставка, която съществува само документално, но не е реална. Съгласно чл.70
ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно.
В
настоящия случай органът по приходите е отказал право на данъчен кредит по
процесните фактури, издадени от посочения доставчик, като е установил, че
представените в хода на ревизионното производство писмени доказателства
(фактури, фискални бонове, договори, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки
и пътна книжка) не могат да удостоверят реалното извършване и получаване на стоката,
посочена в процесните фактури. Посочил е също, че доставчикът „Транс Метал“ ООД
с ЕИК ++++++++ по процесните фактури отрича да има договорни отношения с
ревизираното дружество, както и да е издавал фактури, поради което от страна на
този доставчик не са представени счетоводни документи за извършени продажби по
фактурите. В Решението Директорът на Дирекция ОДОП град Варна в хода на
административния контрол се е позовал и на представената справка от ГД „БОП“ по
отношение движението на автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№СВ0006КА и рег.№СВ0499СМ
не са засечени контролни точки в Пловдив и Монтана или близки населени места, с
оглед твърдението на управителя на ревизираното дружество за транспортиране на
стоката от Монтана до Пловдив. Ревизиращият орган е приел, че е налице формално
съставяне на документи, без реално извършване на доставки, поради което
начисленият ДДС от ревизираното дружество по реда на чл.163а от ЗДДС е
извършено без основание. При това положение и съгласно разпоредбата на чл.70
ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно.
Съдът
намира така направения извод от органът по приходите за правилен и обоснован. За
признаване на данъчен кредит не е достатъчно издаването на данъчни фактури,
включването им в дневника за покупки и в СД за съответния данъчен период при
получателя на доставката, както и включването им в дневника за продажби и СД за
съответния данъчен период при доставчика. Признаването на това материално право
е свързано с установяване по несъмнен начин реалността на доставката.
Безспорно
се установява от приложените доказателства по делото, че към всяка фактура има
приложен фискален бон, приемо-предавателен протокол, договор за
покупко-продажба на отпадъци и кантарна бележка – л.142-125 по
административната преписка.
Във
всички фискални бонове – 8 на брой е вписан един и същ пореден номер – 10223,
но от различни дати и часове, както и е вписано едно и също контролно число в
края на бона, което противоречи на чл.26 ал.1 т.14 от Наредба Н-18 от 13
декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез ФУ на продажбите в търговските
обекти. Във всеки приложен фискален бон е вписано като издател търговец – „Транс
Метал“ ЕООД, различен от доставчика по процесните фактури – „Транс Метал“ ООД.
В боновете не се съдържа и двумерен баркод, съгласно изискванията на чл.26 ал.1
т.16 от посочената по-горе Наредба. Безспорно е установено, че доставчикът „Транс
Метал“ ООД няма регистрирано ФУ с посочените номера на ФУ и ФП в приложените
фискални бонове, поради което съдът приема извода на органа по приходите, че посочените
фискални бонове не установяват извършено разплащане в брой, за правилен.
Приложените кантарни бележки към всяка фактура не съответстват на
вписания предмет на доставката във фактурите по отношение количеството на
стоката. В кантарните бележки е посочено като мерна единица нето-тон, докато
във фактурите е вписано брой на стоката, поради което не може да се установи по
категоричен начин, че кантарна бележка касае стоката, предмет на фактурата и
приемо-предавателния протокол, още повече, че в кантарната бележка липсва
единична цена и стойност. Както в приемо-предавателните протоколи, така и в
приложените Договори за покупко-продажба на отпадъци, липсва име кой е подписал
договора и приемо-предавателния протокол.
Дадените
обяснения от управителя на ревизираното дружество, че транспортът на закупените
през месец ноември 2021 г. катализатори е извършен с товарен автомобил
„Мерцедес-Бенц Спринтер 319“, собственост на дружеството, което МПС се
управлява от управителя на дружеството и които стоки са товарени от базата на
доставчика „Транс метал“ ООД в град Монтана и са транспортиране до клиент на
ревизираното дружеството „ВСВ-речиклинг“ ЕООД в град Пловдив, противоречи на
събраните по делото доказателство и в частност на представената от ревизираното
лице пътна книжка по отношение на автомобила „Мерцедес Спринтер“ с
рег.№СВ0006ТВ. В пътната книжка не са отразени такива маршрути Монтана-Пловдив
с дата, съответстваща на датата на приемо-предавателните протоколи за приемане
на стоката, както и на датата на доставките по фактурите. Следва да се отбележи
и фактът, че органите по приходите са установили в системата на КАТ, че
товарният автомобил „Мерцедес Спринтер“ е регистриран с този рег.№СВ0006ТВ от
дата 21.01.2022 г., т.е. след датата на доставките, а вписания в него маршрут
касае и период от месец юли 2021 г. Тези несъответствия водят до извода, че
вписаните пътни маршрути в пътната книжка не удостоверяват факта, че процесната
стока действително е приета и натоварена от база на доставчика по фактурите и
транспортирана до клиент на ревизираното дружество. В тази връзка от изисканата
и представена информация от ГД „БОП“ по отношение отчетеното движение по
републиканската пътна мрежа на посочените три автомобила, ползвани от
дружество, категорично се установява, че за периода 01.11.2021 – 31.12.2021 г.
по отношение на МПС „Мерцедес Спринтер“ с
рег.№СВ0006ТВ няма данни и информация за движение. Налице е такава информация
по отношение на същия автомобил, който през посочения период е с друг
регистрационен номер, а именно рег.№СВ0499СМ, за който обаче няма регистрирано
движение по контролни точки Пловдив и Монтана.
Съгласно общия принцип на разпределение на
доказателствената тежест в процеса, всяка страна следва да докаже
осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен
кредит, то той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови
изисквания, включително и реалността на доставката по процесните фактури и в
който смисъл съдът разпредели доказателствената тежест между страните с
определение от открито съдебно заседание на 18.10.2022 г. В случая в хода на съдебното
производство от страна на дружеството не се представиха нови доказателства,
различни от събраните в ревизионното производство относно реалното
осъществяване на доставките по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Само действително
осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на
приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и
процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде
ограничавано. Доказването на факта на реалното предаване на стоката и
прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик,
изисква имплицитното установяване на следното: първо, че доставчикът е
разполагал със стока от същия вид и количество, като фактурираните и второ, че
това количество стока физически е предадено на получателя. Само ако
настъпването на данъчното събитие е безспорно установено, т. е. правото на
приспадане е възникнало, същото не може да бъде ограничавано поради това, че не
са представени доказателства за обезпечеността на доставчиците да изпълнят
услугата или доставят стоката. В тежест на лицето, претендиращо право на
приспадане, е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното му
упражняване, като с определение от 18.10.2022 г., съдът изрично е указал на
жалбоподателя това.
Настоящият съдебен състав приема, че в хода на ревизионното производство
и съдебния процес не се събраха доказателства, които да докажат убедително и
категорично реалността на спорните доставки. В случая видно е, че представените
доказателства сочат само на документално оформяне на доставките, но не доказват
тяхното реално извършване. Поради
всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фактури не удостоверяват
осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, поради което и
по същите е начислен неправомерно данък, съответно и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС за жалбоподателя не е налице право на данъчен кредит по тези фактури.
Изводът за
липса на реална доставка се налага от документираните факти от проверки и
искания с подробно посочени за представяне документи, представеното във връзка
с тях, и елементите от фактическия състав на правото на приспадане на ДК.
Наличието на реална доставка трябва да е доказано от обективна страна, а не
само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците
за покупки и продажби или счетоводните регистри за данъчния период. Съдебната
практика на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на данък,
който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването
на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (в този
смисъл решение по С-454/98). Конкретно в т.13 на решението по С-342/87 категорично
се приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата
директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура;
упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите
данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са
дължими. Т.е. във всички случаи СЕС е категоричен, че за признаване на правото
на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на
фактурираната доставка, който правно релевантен факт подлежи на доказване със
средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата в
тази насока е в компетентността на националния съд. С това доказване, в случая
страната не се справи по отношение на доставките по процесните фактури. Или
иначе казано, не може да се приеме, че се касае до действия на доставчика, за
които получателят трябва да отговаря, или, че администрацията е прехвърлила
върху данъчния субект собствените са задължения по осъществяване на контрола,
каквито твърдения навежда жалбоподателя. Ако процесните доставки са реално
извършени и облигаторните отношения между ревизирания субект и съответно
неговите доставчици са се развили по начина, по който се твърди, то самият
получател по необходимост следва да притежава всички доказателства за това,
които при поискване от страна на приходната администрация при едно ревизионното
производство или проверка, не би имало пречка, същите да бъдат надлежно
представени, а това не е така, а представените такива не установяват реалност
на доставката поради противоречие в тях.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният в
настоящото производство РА е издаден от оправомощен орган, в рамките на
неговата компетентност и в установения от закона срок. РА е издаден в
предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа подробно изложение на
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съдържащите се в
него фактически констатации са обосновани със събраните доказателства.
Допълнително установените данъчни задължения са в съответствие с приложимите
материално правни разпоредби, което обосновава извода на настоящия състав, че
ревизионният акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съобразно изхода от спора и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161 ал.1
от ДОПК и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" град Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 841.41 лв.
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “К.К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Г.А., срещу
Ревизионен акт №Р-03002722000537-091-001/13.06.2022 г., издаден от Б.С.–
началник на сектор и възложител на ревизията и Д.Б.– главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията в ТД на НАП Варна, с който е установено
задължение за данъчен период м.10.2021 г. лихва в размер на 13.89 лв.;
задължение за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.11.2021 г., както следва: ДДС за
внасяне в размер на 7 285.55 лв., поради непризнато право на данъчен кредит за
същия данъчен период в общ размер на 10 000.00 лв., и лихва в размер на 366.33
лв., потвърден изцяло с Решение №160/30.08.2022 г. на Директора на Дирекция
ОДОП Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
“К.К.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Д.Г.А., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" град Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 841.41 /осемстотин
четиридесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: