Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260113
Гр. Севлиево, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СЕВЛИЕВО в публично съдебно заседание на 01.11.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОТЕВ Х.
При секретаря ИВЕЛИНА
ЦОНЕВА, като разгледа докладваното от съдия Х. гр.д. № 1280 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, предявен от „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Белоградчик, бул. „Алеко
Константинов“ № 5 срещу И.К.И., с ЕГН **********,***.
І. Искания и възражения на
страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:
А. От страна на ищеца:
Твърди, че на 04.12.2018 г. между "Амиго
лизинг" ЕАД, като лизингодател и М.П.П., с ЕГН **********, като
лизингополучател бил сключен Договор за
финансов лизинг с № 12001354/00001. Предмет на договора било предоставянето на
лизинг на МПС марка и модел "***", рама ***, изключителна собственост
на "Амиго лизинг" ЕАД. В качеството на солидарен длъжник договорът
бил подписан от ответника И.К.И., с ЕГН **********.
По силата на този договор „Амиго лизинг" ЕАД в качеството на
Лизингодател предоставило на М.П.П., с ЕГН **********, в качеството и на
лизингополучател, лизинговия обект за възмездно ползване при заплащане на
месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в Договора за финансов
лизинг и приложените към него Общи условия и погасителен план. По силата на
лизинговия договор лизингополучателят се задължил да изплаща гореописания
автомобил на 36 /тридесет и шест/ лизингови вноски съгласно погасителен план,
неразделна част от Договора, в който били посочени стойността на лизинговите
вноски и падежа на всяка от тях.
Съгласно т. 7 от договора за финансов лизинг в случай на забава на
плащането на лизингова вноска с повече от 5 /пет/ дни лизингополучателят дължал
неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима
за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално
станала изискуема.
Съгласно т. 10.2 от договора за финансов лизинг активът следвало да има
непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора при условията
на многогодишна полица „КАСКО на МПС" и разсрочено заплащане на премията
на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска, съгласно погасителния план
към договора, която била заплащана от лизингодателя.
Към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК задължението на М.П.П.,
с ЕГН ********** и солидарния длъжник И.К.И., с ЕГН ********** към „Амиго
лизинг" ЕАД по Договор за финансов лизинг с № 12001354/00001 от 04.12.2018
г. било в размер на 3 511,63 лева, от които:
-
2183,38 лева - изискуеми неплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на
застраховка „КАСКО на МПС" по застрахователна полица „КАСКО на МПС";
- 162,02 лева представляващи
данък ПС за 2019 г. заплатен от лизингодателя и префактуриран на
лизингополучателя съгласно фактура № ********** от 25.03.2019 г.
- 110,95 лева дължима
по сметка за дължима сума № ********** от 22.07.2019 г. - застрахователна
премия по полица КАСКО на МПС с № 0050500100001416, вноска 3, с падеж
22.07.2019 г.
- 72,72 лева дължима по сметка за дължима сума
№ ********** от 27.05.2019 г., от която сума: 69,92 лева - застрахователна
премия по полица Гражданска отговорност с № 07119000615645 с падеж 27.05.2019
г., 1,40 лева - данък върху застрахователната премия и 1,40 лева - дължима сума
към Гаранционен фонд и за стикер.
- 948,00 лева - извършени от
лизингодателя разходи при временно
преустановяване на владението на МПС, като сумата била дължима съгласно т. 9.8
от Общите условия на „Амиго лизинг" ЕАД по договори за финансов лизинг,
приложими към Договора, съгласно която в случай на неизпълнение от страна на
лизингополучателя на договора и/или на общите условия, лизингодателят имал
право да преустанови временно ползването на имуществото от лизингополучателя.
Във връзка с горното лизингодателят заплатил 720,00 лева - такса за временно
преустановяване на владението на лизинговото МПС, която била заплатена от
лизингодателя и префактурирана на лизингополучателя по фактура № ********** от
11.06.2019 г. и сумата от 228,00 лева за репатриране на лизинговото МПС след
преустановяване на владението му, като сумата била заплатена от лизингодателя и
префактурирана на длъжника съгласно фактура № ********** от 11.06.2019 г.;
- 35,00 лева - глоба по електронен фиш серия К № 2496471 за извършено от
лизингополучателя нарушение на ЗДвП, която била заплатена от лизингодателя и
префактурирана на лизингополучателя съгласно фактура № ********** от 05.03.2019
г.
С подписване на лизинговия договор, като солидарен длъжник И.К.И. с ЕГН **********
се задължил спрямо „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД за всички задължения на
лизингополучателя при условията на чл. 121-127 ЗЗД.
До момента претендираните суми не били платени от лизингополучателя или от
солидарния длъжник.
За присъждане на посочените суми било образувано Ч.гр.д. 425/2020 г., по
описа на ПРС, по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, която била връчена на ответника И.К.И. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумата 3511,63 (Три хиляди
петстотин и единадесет лева и шестдесет и три стотинки) лева, изискуеми
неплатени задължения по Договор за финансов лизинг № 12001354/00001 от
04.12.2018 г. с лизингодател „Амиго лизинг" ЕАД, лизингополучател М.П.П. с
ЕГН ********** и солидарен длъжник И.К.И. с ЕГН **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 27.01.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 223/28.01.2020 г. по Ч. гр. д. 425/2020 г. на РС-Плевен.
Претендира да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Б. От страна на
ответника:
Особеният представител на ответника оспорва заведения иск, като
неоснователен и недоказан.
ІІ. Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от
фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация и
доказателствена тежест:
Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите чл.
79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 342 ал. 2 от ТЗ.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е подписан и е в сила към
процесния момент твърдяния от него договор за лизинг, съдържанието му и задълженията по него на
солидарния длъжник /ответник по иска/, както и дължимостта на претендираните
суми.
2. От фактическа страна:
Видно от
представения по делото и неоспорен от страните Договор за финансов лизинг с №
12001354/00001 от 04.12.2018 г.
същият е сключен между ищеца, в качеството на
лизингодател, М.П.П., в качеството на линигополучател и ответника, в качеството
му на солидарен длъжник. Предмет на договора е придобиването от лизингодателя
на МПС марка и модел "***", рама *** и предоставянето му на лизингополучателя за ползване с право на изкупуване, при задължение на
лизингополучателя да заплаща лихва върху неизплатената стойност на актива.
Съгласно чл.
17 от договора, неделима част о него са:
- Общи
условия по договори за финансов лизинг на „АМИГО ЛИЗИНГ”ЕАД;
- Тарифа за
таксите и комисионните по договори за финансов лизинг на „АМИГО ЛИЗИНГ”ЕАД;
- Погасителен
план;
- Погасителен
план за плащане на застрахователна премия по застраховка „Каско на МПС”;
-
Приемо-предавателен протокол;
-
Застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите” и „Каско на
МПС”;
- Общи
условия на застрахователната компания по застраховка „Каско на МПС”.
Видно от
извършената по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава:
- В договор за
финансов лизинг № 12001354/0001 от 04.12.2018г. всички текстове са отпечатани с
размер на шрифта – 12;
- В
предварителното становище относно сделката от 04.12.2018г. всички текстове са
отпечатани с размер на шрифта - 12;
- В стандартният
европейски формулар за предоставяне на информация за потребителски кредити
всички текстове са отпечатани с размер на шрифта – 10,5;
- В анкетната
карта за лизингоискател от 04.12.2018г. текстовете са отпечатани с размер на
шрифта 9,5 и по-малък;
- В копие на
погасителния план към договор за финансов лизинг № 12001354/00001 от
04.12.2018г., текста на наименуванието на документа "ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН КЪМ
ДОГОВОР ЗА ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ" е отпечатан с размер на шрифта – 10. Всички
останали текстове в документа са отпечатани с размер на шрифта по-малък от 10 .
- В копие на
приемо-предавателния протокол от 04.12.2018г. всички текстове са отпечатани с
размер на шрифта - 9,5 ;
- В копията на
застрахователна полица по застраховка каско на МПС № 5050010002280 и
застрахователна полица № ВС/07/119000615645 по задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите наименуванията на документите
съответно: "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА по застраховка КАСКО на МПС №
5050010002280" и "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА № ВО/07/119000615645"
са отпечатани с размер на шрифта – 10. Всички останали текстове в двата документа
са отпечатани с размер на шрифта по-малък от 10.
Видно от
извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неплатената главница по
договора за финансов лизинг от трета до
седма вноска е в общ размер на 988,26 лева.
3. От правна страна:
Съгласно чл. 3 ал. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ разпоредбите
на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се
предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора. Процесният
договор е договор за финансов лизинг с право на изкупуване, който съдържа
елемент на кредитиране, което увеличава разходите за придобиването на вещта от
лизингополучателя с допълнителна цена, включена в лизинговите вноски и поради
това за него важат разпоредбите на ЗЗП. Съгласно чл. 10 от ЗЗП всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12.
След като чл. 17
от договора предвижда, че погасителният план, приемо-предавателният протокол, застрахователната
полица по застраховка „каско на МПС” и застрахователната полица по задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” са неделима част от договора, т.е. те са
елемент от него, то за тях важи изискването на чл. 10 от ЗЗП за
изготвянето им с размер на шрифта 12, което съгласно извършената съдебно-техническа
експертиза не е сторено – изготвени са с размер на шрифта 10 и по-малко.
Съгласно чл. 22 от ЗЗП договорът за потребителски кредит е недействителен и
съгласно чл. 23 от ЗЗП потребителят дължи
само чистата стойност на кредита, която в конкретния случай представлява
дължимата главницата по договора за финансов
лизинг, която от трета до седма вноска /съгласно претенцията/ е в общ размер на 988,26 лева, до която сума
следва да бъде уважен искът и отхвърлен за разликата над нея до претендирания
размер от 3511,63 лева. Дали останалите суми се дължат от ответника на друго
основание е предмет на друго проиводство, но предвид недействителността на
договора, договрът за лизинг не може да бъде правно основание за присъждането им,
предвид посочената разпоредба на чл. 23 от ЗЗП.
4. Относно претенциите за
присъждане на разноски:
Разноски се претендират само от страна на ищеца, както следва:
- за исковото производство: 300 лева възнаграждание за юрисконсулт /от
какъвто е представляван ищецът/, 400 лева за съдебно-техническа експертиза; 300 лева за съдебно-счетоводна
експертиза; 500 лева за особен преставител на ответника, 70,23 лева за държавна
такса, или разноски за исковото
производство в общ размер на 1570,23 лева;
- направени в заповедното
производство: държавна
такса в размер на 70,23 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
в общ размер на 120,23 лева, които са
присъдени със заповедта.
Съгласно
чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение
в диапазона от 100 до 300 лева. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, и цената на иска, следва да бъде определено възнаграждание в
максималния размер от 300 лева, което се претендира от ищеца.
Съгласно чл. 78
ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска.
Съразмерно с
уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
исковото производство 441,90 лева.
Съразмерно с признатата за дължима сума следва да бъдат присъдени
разноските от заповедното производство, а именно в размер на 33,84 лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.К.И., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „АМИГО
ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Белоградчик, бул. „Алеко Константинов“ № 5 сумата
988,26 лева,
представляваща чиста дължима стойност на лизинговия актив
/главница/ по лизигови вноски от номер три до номер седем съгласно Договор за
финансов лизинг с № 12001354/00001 от 04.12.2018 г. със страни „АМИГО
ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК ********* – лизингодател, М.П.П.,
с ЕГН ********** - линигополучател
и И.К.И., с ЕГН ********** -
солидарен длъжник, ведно със законната лихва от 27.01.2020 г. /датата
на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на сумата,
за
която е
издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК №
223/28.01.2020 г. по ч. гр. д. 425/2020 г. на РС Плевен,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 342 ал. 2 от ТЗ.
2. ОХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК за разликата над 988,26 лева до претендирания размер от 3511,63 лева като неоснователен и недоказан.
3. ОСЪЖДА И.К.И., с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на „АМИГО ЛИЗИНГ"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Белоградчик,
бул. „Алеко Константинов“ № 5 сумата 441,90 лева - разноски по
воденето на исковото производство, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
4. ОСЪЖДА И.К.И., с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на „АМИГО ЛИЗИНГ"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Белоградчик,
бул. „Алеко Константинов“ № 5 сумата 33,84 лева - разноски по воденето
на аповедното производство, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: