№ 1131
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110204286 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„СНС-Рента Кар“ ЕООД, представлявано от управителя Н.И.И. против Наказателно
Постановление № ДЗК-18/28.09.2021г. на Директора на РЗИ-Варна, с което на „СНС
–Рента Кар“ ЕООД на основание чл.209 „а“ ал.2 от Закона за здравето е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 500 лв.
В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление е
допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като посочената заповед не се
отнася до заведението, стопанисвано от дружеството. На следващо място се сочи, че в
последствие тази заповед е била отменена и не е била приложима към датата на
проверката.Навеждат се доводи и че нарушението не е описано съгласно изискванията
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочено дали закритите площи са имали
странични прегради, дали са били статични или подвижни и в какво положение са
били, както и че не бил посочен броя на посетителите в тях. Твърди се още, че
наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, макар цитираната
заповед да е била отменена четири дни след проверката. Поради това и се иска отмяна
на наказателното постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована , не се явява
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от надлежно
1
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира за това, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се
иска неговото потвърждаване.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.04.2021г. , около 15.30 часа , по повод постъпил сигнал на тел.112,
служители на РЗИ-Варна, една от които св.С.Г., извършили проверка на заведение за
хранене и развлечение – ресторант „Хепи“, намиращ се в гр.Варна, Пристанище Варна-
Изток и стопанисвано от „СНС-Рента Кар“ ЕООД. Те установили, че в заведението се
обслужват клиенти, които били настанени в две зали с изцяло затворени подвижни
покривни конструкции.Посетителите били разположени на общо 15 маси в тези
закрити площи. По същото време била в сила Заповед № РД-01-197/31.03.2021г. на
Министъра на здравеопазването на Р.България, с която в раздел І, т.14 било
регламентирано, че посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на
чл.124 от Закона за туризма, се допускат само в откритите им площи / тераси, градини
и др./, при ограничено работно време в границите между 06.00ч. и 200ч. и носене на
защитни маски за лице от персонала.Констатациите от проверката св.Г. описала в
протокол.
Поради установено неспазване на заповедта, на 08.04.2021г. св.Г. съставила против
„СНС-Рента Кар“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение за това,
че на 04.04.2021г., в 15,30ч., в ресторант „Хепи“, намиращо се в гр.Варна,
Пристанище Варна-Изток, е допуснато посещение в закритите площи на обекта, като в
него се обслужвали клиенти, настанени на 15 маси в две зали, които са с подвижни
покривни конструкции, които били изцяло затворени, с което е била нарушена т.14,
раздел № от Заповед № РД-01-197/31.03.2021г. на Министъра на здравеопазването на
Р.България. Нарушението било квалифицирано като такова по т.14, раздел № от
Заповед № РД-01-197/31.03.2021г. на Министъра на здравеопазването на Р.България
вр. чл.61 ал.2, чл.63 ал.4,6 и 11 и чл.63 „в“ от ЗЗ.При предявяване на акта на
упълномощено лице като възражение било посочено, че помещението, в което е имало
клиенти при проверката отговаря напълно на изискванията, тъй като има навес, една
стена и три стени с ветроупорни завеси, напълно позволяващи свободна циркулация на
въздуха.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН други възражения не били депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление №
ДЗК-18/28.09.2021г., с което административно-наказващият орган изцяло възприел
фактическите констатации в акта .Било прието, че нарушението е такова по т.15 от
раздел І на Заповед № РД-01-173/18.03.2021г. на Министъра на Здравеопазването.За
него, на основание чл.209 "а" ал.2 от ЗЗ, на „СНС-Рента Кар“ ЕООД, била наложена
2
„Имуществена санкция“ в размер на 500лв.
В хода на съдебното производство бе разпитана С.Г. -актосъставител,чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.Свидетелката си спомни за случая с необходимата конкретика и
посочи, че в деня на проверката са се провеждали парламентарни избори, че на тел.112
е получен сигнал за нарушение на заповедта на министъра, както и че при проверката в
обекта, поради лошите метеорологични условия подвижните покриви са били
затворени, а подвижните прозорци са били леко открехнати.Поради това и св.Г.
посочи, че е квалифицирала площите като закрити.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези, приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № ДЗК-18 / 28.09.2021г. е издадено от
компетентен орган - от Директора на РЗИ -Варна, на основание чл.231 от Закона за
здравето. Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от
компетентно лице на същото законово основание. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 04.04.2021г. в
ресторант „Хепи“ на Пристанище Варна-Изток, стопанисвано от „СНС-Рента Кар“
ЕООД, са били нарушени въведените със т.14, раздел № от Заповед № РД-01-
197/31.03.2021г. на Министъра на здравеопазването на Р.България,
противоепидемични мерки, тъй като в закрити части на заведението са се намирали
клиенти, които са били обслужвани.От показанията на св.Г. и от обстоятелствата,
описани в протокола от проверката, може да се направи извод, че тези помещения са
били закрити, доколкото подвижните покриви са били затворени, както и подвижните
щори.Това е било обяснимо с оглед данните за метеорологичната обстановка, като
видно от показанията на св.Г. е, че е валял дъжд.Поради това съдът намира, че
безспорно заповедта не е била спазена.
3
При произнасянето си обаче съдът констатира, че в хода на производството са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото и в акта,
и в постановлението не са посочени нарушените правни норми.При съставяне на акта е
било прието, че от страна на дружеството е допуснато нарушение на т.14, раздел № от
Заповед № РД-01-197/31.03.2021г. на Министъра на здравеопазването на Р.България
вр. чл.61 ал.2, чл.63 ал.4,6 и 11 и чл.63 „в“ от ЗЗ.Действително, в т.14 от заповедта е
посочено, че посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл.124
от Закона за туризма, се допускат само в откритите им площи / тераси, градини и др./,
при ограничено работно време в границите между 06.00ч. и 200ч. и носене на защитни
маски за лице от персонала. Разпоредбите на Закона за здравето обаче, които са били
посочени, нямат никакво правно отношение към административното
нарушение.Нормата на чл.61 ал.2 от ЗЗ регламентира кои лица подлежат на
задължителна карантина, а разпоредбите на чл.63 ал.4, ал.6 и ал.11 от ЗЗ са свързани
с правомощията на Министъра на здравеопазването при обявена извънредна
епидемична обстановка за въвежда със заповед временни противоепидемични мерки,
които могат да включват и временно ограничаване придвижването на територията на
страната и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на
работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги,
предоставяни на гражданите, както и че тези заповеди са общи административни
актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК и се публикуват на интернет-
страницата на МЗ и на РЗИ и подлежат на предварително изпълнение. В чл.63 „в“ от
ЗЗ пък е предвидено, че при опасност от или при епидемично разпространение на
заразни болести по чл.61 ал.1 или 3, държавните и общински органи, физическите или
юридическите лица, оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен
контрол.Нито една от така изброените в акта законови разпоредби няма пряко
отношение към описаното от фактическа страна нарушение, доколкото не въвежда
изискване на задължително поведение, което да е било нарушено.Наказващият орган
от своя страна не е санирал така допусната в акта нередовност и на свой ред е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е приел, че от страна на
дружеството е била нарушена т.15 от раздел І от Заповед № РД -01-173 / 18.03.2021г.
на Министъра на здравеопазването. С нея са били преустановени посещенията в
магазините с нетна търговска площ над 300кв.м., предлагащи нехранителни стоки.Тази
забрана обаче по никакъв начин не може да бъде съотнесена към проверения на
04.04.2021г. обект, за който изрично е посочено, че е заведение за хранене и
развлечение по смисъла на чл.124 от Закона за туризма, а именно ресторант, което му
характеристика е посочена само в акта, но не и в постановлението.Съгласно чл.6 ал.1
от ЗАНН административното нарушение е това деяние / действие или бездействие/,
което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
4
ред.В чл.2 ал.1 от ЗАНН пък е предвидено, че деянията, които съставляват
административни нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон
или указ.Поради това и сред изискванията при издаване на акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление са да се посочат законните
разпоредби, които са били нарушени.В случая това не е сторено нито при издаване на
акта, нито при издаване на постановлението.Безспорно е, че със заповедите на
министъра на здравеопазването са били въведени определени забрани и
ограничения.Тяхното нарушаване или неспазване обаче не води до извод, че биха
могли да се приемат за нарушена законова разпоредба.Това е така защото чл.209 „а“
ал.1 от ЗЗ сочи, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 или
7 и чл.63 „а“ а1 или 2, се наказва, а в ал.2 са предвидени санкции за юридическо лице,
извършило нарушение по ал.1. Видно от съдържанието на нормата е, че тя съдържа в
себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това
правило.Поради това и е следвало нарушението, описано в акта и постановлението да
бъде квалифицирано като нарушение на чл.209 „а“ ал.2 вр. ал.1 от Закона за здравето,
а не като нарушение на заповедите на министъра, една от които е напълно неотносима
.Поради това съдът намира, че и при издаване на акта, и при издаване на
постановлението, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото непосочването на нарушената законова разпоредба води до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице.В случая не би могло да се приложи
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, в което е
посочено, че в производството по реда на ЗАНН , районния съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като не
е посочена законова разпоредба, съответна на изпълнителното деяние.С оглед на това
съдът намира, че атакуваното постановление следва да бъде отменено като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Доколкото по делото не е направено искане за присъждане на разсноски от страна
на „СНС-Рента Кар“ ЕООД, съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № ДЗК-18/28.09.2021г. на Директора на
РЗИ-Варна, с което на „СНС –Рента Кар“ ЕООД на основание чл.209 „а“ ал.1 от
Закона за здравето е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500 лв.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6