ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Ловеч, 09.01.2020 година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на девети януари, две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2. КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ
сложи за разглеждане ВЧН
дело № 8 по описа за 2020 година докладвано от съдия АНАСТАСОВ и за да се произнесе съобрази :
Производство
по реда на чл.345, ал.1, във вр. с чл.249, ал.3 от НПК.
С протоколно
определение № 227/22.11.2019 г., постановено по НОХД № 378/2019 г., Троянският районен
съд, в производство по реда на чл.248 от НПК /разпоредително заседание/ е прекратил
съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура – Троян за
отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в хода
на досъдебното производство довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, а именно, че не е формулиран диспозитив на обвинението в пълнота,
съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, с посочване на коя
функция се приема, че е нарушена – на дъвченето и/или на говоренето.
Срещу
така постановения съдебен акт, в предвидения от закона срок е постъпил частен
протест от Владимир Зъзрев - прокурор при РП – Троян, който счита, че определението
на ТРС е необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че за да мотивира това си
решение първостепенният съд е посочил дадените от ОС - Ловеч и приети като
задължителни за ТРС указания, с оглед тяхното изпълнение. Намира, че решаващите съдилища не са отчели фактически установеното,
че конкретното травматично увреждане за което е образувано и настоящото
наказателно производство е от характер на счупване на челюстта на пострадалата К.М.,
а не се касае за спукване на челюст.
В
тази връзка излага, че внимателния прочит на нормата на чл.129, ал.2,
предложение 3, позиция 1, във вр. с ал.1 от НК /счупване на челюст/ води до
категоричния извод, че коментираното от съда и прието като съществено нарушение
на процесуалните правила липса на формулиране от страна на обвинението коя
функция се приема, че е нарушена в конкретния казус, дали дъвченето или
говоренето сочи, че законодателят не е включил последното като елемент от
състава на противоправно причиняване на телесно увреждане от характер на счупване
на челюст и предмет на разглеждане по делото. Излага, че функционалното
затрудняване дъвченето и говоренето е съотносимо и записано като елемент от
състава на престъпно увреждане на здравето, единствено към алтернативното посочено
такова в предложение 3, позиция 2, на чл.129, ал.2 от НК, а именно „избиване на
зъби”, без които се затруднява дъвченето или говоренето, като не случайно
същото е посочено в множествено число и сочещо „зъби”. Изтъква, че двете
увреждания са разделно формулирани и са посочени алтернативно като
самостоятелни елементи на престъпния състав. Сочи, че такова изрично изискване
и уточняване липсва и в цитираното от въззивния съд Постановление № 3 от
27.IX.1979 г. на Пленума на ВС, имащо за цел предотвратяване и недопускане на
противоречива и неясна съдебна практика в тази насока, излага аргументи в тази
връзка, цитира обилна съдебна практика.
В
заключение предлага на въззивната инстанция да отмени обжалваното определение като
неправилно и незаконосъобразно и разпореди продължаване на наказателния процес
по НОХД № 378/2019 г. по описа на РС – Троян по същество.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното в
частния протест, определението на първоинстанционния съд и материалите по
делото приема за установено следното :
НОХД № 378/2019 г. по описа на Троянския районен съд е
било образувано по обвинителен акт срещу М.К.П. ***, ЕГН ********** по
обвинение за престъпление по чл.129, ал.2, предл. 3, позиция 1, във вр. с ал.1
от НК, за това, че П. е причинил средна телесна повреда на пострадалата К.М.М.,
изразяваща се в травматично и открито счупване на долната челюст с масивен
хематом и с последващо оператививно лечение.
В
обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че представителят на
държавното обвинение е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
в хода на досъдебното производство довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия, а именно не е формулиран диспозитив на обвинението в
пълнота, съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, с
посочване на коя функция се приема, че е нарушена – на дъвченето и/или на
говоренето.
Настоящият състав намира извода на ТРС, че в настоящия
случай е било ограничено правото на защита на обвиняемия поради непълнота на
диспозитива на обвинението за необоснован.
Конкретното травматично увреждане за което е
образувано настоящото наказателно производство е от характер на счупване на
челюстта на пострадалата К.М. – „травматично и открито счупване на долната
челюст с масивен хематом и с последващо оператививно лечение”.
Логическото тълкуване на нормата на чл.129, ал.2,
предложение 3, позиция 1, във вр. с ал.1 от НК /счупване на челюст / води до
категоричния извод, че коментираното от решаващия съд и прието като съществено
нарушение на процесуалните правила липса на формулиране от страна на
обвинението коя функция се приема, че е нарушена в конкретния случай, дали
дъвченето или говоренето навежда на извода, че законодателят не е включил
последното като елемент от състава на противоправно причиняване на телесно
увреждане от характер на счупване на челюст и предмет на разглеждане по делото.
Функционалното затрудняване на дъвченето и говоренето е единствено относимо и е
предвидено от законодателя като елемент от състава на престъпно увреждане на
здравето, само към алтернативното посочено такова в предложение 3, позиция 2,
на чл.129, ал.2 от НК, а именно „избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето или говоренето”. Видно е, че двете увреждания са разделно формулирани
и са посочени алтернативно като самостоятелни елементи на престъпния състав.
На следващо място, според константната съдебна
практика инкорпорирана в ППВС № 3/27.09.79 г. – „Счупването
на челюстта е самостоятелна съставомерна
последица от деянието, без да е необходимо да се съпровожда с избиване на
зъби.” Не е необходимо също така счупването на челюстта да е свързано със
затруднения в дъвченето и говоренето. Последните са относими единствено към
следващата разновидност на средните телесни повреди – избиването на зъби.
Според цитираното постановление под „счупване”
трябва да се разбира и пукването на челюстта, водещо до ограничаване на нейните
функции, а именно дъвченето или говоренето, като това увреждане може да бъде
само временно, като увреждането на
челюстта обхваща и счупването или пукването на ябълчната кост, която
функционално е свързана с горната челюст.
От изложеното следва, че Пленумът на ВС в тълкувателното си постановление е
обвързал затрудняването на дъвченето и говоренето като елемент от състава на
престъплението при травматични увреждания на челюстта единствено и само в
случаите на нейното спукване, а не изобщо за всички случаи на счупване, за
които безспорно се приема, че представляват самостоятелна
съставомерна последица от деянието.
При горните съображения настоящата инстанция приема,
че частния протест на Владимир Зъзрев - прокурор при РП – Троян, срещу определение
№ 227/22.11.2019 г., постановено по НОХД № 378/2019 г. от Троянския районен съд
е основателен и следва да се уважи.
Водим от гореизложеното и на основание чл.249, ал. 3
от НПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ
протоколно определение № 227/22.11.2019 г., постановено по НОХД № 378/2019 г.
от Троянския районен съд.
ВРЪЩА
делото на Троянския районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.