Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 825 / 28.12.2017 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четвърти декември през две хиляди и седемнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Щиляна Манахилова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2213 по описа за 2017 година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК от Р.А.А. с ЕГН **********, Р.А.А. с ЕГН **********,***;
и М.А.А. с ЕГН ********** ***; против Ш.А.М. с ЕГН ********** ***.
Ищците твърдят, че са наследници на родителите си А.О.Ю., починала на
11.02.2001 г., и А.А. Ю., починал на 29.02.2016 г., двамата б.ж. на с. С., обл.
Хасково. С нотариален акт № 48 том II дело № 458/1991 г. на
СлВп-Хасково, на баща им било признато правото на собственост по давност върху
следния недвижим имот – поземлен имот /ПИ/ № 208,209 с площ от 1 280
кв.м., кв.10, по плана на с. С., обл. Хасково, одобрен със заповед № 1583/1959
г., ведно с построените в него къща с площ от 60 кв.м. и навес с оградни стени
с площ от 40 кв.м., при граници на имота – ПИ 210, път, ПИ 199 и ПИ 207. Имотът
станал СИО, т.к. придобиването му по давност станало по време на брака на
наследодателите им, сключен на 14.12.1960 г. в с. Ч., обл. Кърджали. След
смъртта на майката на ищците, собствеността върху имота се разпределила, както
следва – 7/12 ид.ч. за баща им и по 1/12 ид.ч. за тримата ищци, за ответницата
и за С.А. Х., всички петима – техни деца. Въпреки това приживе наследодателят с
нотариален акт № 21 том II дело № 258/2007 г.
вх.рег. № 577/30.01.2007 г. на СлВп-Хасково сам продал целия описан имот на
ответницата. Тази сделка засягала интересите на ищците и за тях налице бил
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ответницата не можела да
придобие повече права от своя праводател, който не е бил единствен и
изключителен собственик на имота. Тя притежавала само 8/12 ид.ч. и понастоящем
живеела в имота и го стопанисвала. Ищците също имали достъп до имота, на което
ответницата никога не се е противопоставяла. Предвид изложеното, ищците искат, съдът
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата,
че те са собственици на описаните недвижими имоти при квоти от по 1/12 ид.ч. за
всеки един от тях, като им присъди направените по делото разноски. В открито
съдебно заседание ищците не се явяват, но се представляват от пълномощник,
който поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло.
Ответницата не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. В открито съдебно заседание тя се явява
лично и с пълномощник, като признава
предявения против нея иск и иска постановяване на съдебно решение, според
ищцовата претенция.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото и С.А. Х. са пълният кръг от
наследниците по закон на своите родители - А.О.Ю., починала на 11.02.2001 г., и
А.А. Ю., починал на 29.02.2016 г., двамата б.ж. на с. С., обл. Хасково; видно
от удостоверение за наследници с изх. № 5/20.07.2017 г., издадено от Кметство
с. С., общ. Стамболово, обл. Хасково. Наследодателите им са сключили граждански
брак на 14.12.1960 г., видно от удостоверение за това, издадено на 26.10.1977
г. от СОНС-Ч., окр. Кърджали. По силата на нотариален акт № 48 том II дело № 458/1991 г. на нотариус при ХРС, на наследодателя е признато
правото на собственост по давност върху следния недвижим имот – парцел ХІІІ от
1280 кв.м. в кв. 10 по плана на с. С., Хасковско, утвърден със заповед №
1583/1959 г., ведно с построените в него къща и стопанска сграда, който парцел
е отреден за дворище с пл.№ 208 и № 209, при неуредени регулационни сметки, при
посочени граници. Този нотариален акт е бил представен при съставянето на
следващ такъв - нотариален акт № 26 том I дело № 23/29.01.2007 г. на нотариус с № 079, по силата на който
наследодателят е продал на ответницата този имот - ПИ № 208,209 с площ от
1 280 кв.м., находящ се в кв.10, по плана на с. С., обл. Хасково, одобрен
със заповед № 1583/1959 г., ведно с построените в него къща с площ от 60 кв.м.
и навес с оградни стени с площ от 40 кв.м., при граници на имота – ПИ 210, път,
ПИ 199 и ПИ 207. Ответницата е записана като собственик на имота в представено актуално удостоверение за
данъчната му оценка с изх. № **********/02.08.2017 г. на Община Стамболово, без
непогасени задължения. Тя е записана като такава и в актуална скица за имота с
№ 232/01.08.2017 г., издадена от Община Стамболово, в която се сочи още, че
дворищната регулация не е приложена, а уличната такава е приложена. Ищците представиха
и декларация от 21.07.2017 г. от ищеца Р.А.А. за идентичност
на имената на наследодателите им, с които те са записани в гореописаните
документи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявения иск:
Преди всичко следва да бъде обсъден въпросът, дали за ищците е налице
правен интерес от воденето на настоящия установителен собственически иск, респ.
дали същият е процесуално допустим. С оглед събраните доказателства и заявените
от страните позиции по делото, съдът приема, че претендираното право на
собственост от ищците върху процесния имот, от чието владение не са лишени,
действително се оспорва от ответницата към датата на предявяване на иска, като
тя разполага и с нотариален акт за собствеността върху спорното право. Ето защо
за ищците е налице нуждата от защита на това им право чрез настоящия установителен
иск. Разгледан по същество, искът се явява основателен и доказан. Установи се
по делото, че наследодателите на страните са техни родители, сключили
гражданския си брак през 1960 г. С влизането в сила на СК от 1968 г. /обн. ДВ
бр. 23/1968 г., отм. ДВ бр. 41/1985 г./ за първи път е въведен институтът
на съпружеската имуществена общност /СИО/, уреден в чл.13 ал.1, съгласно който
всички недвижими и движими вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през
време на брака, принадлежат общо на двамата, независимо от това на чие име са
придобити. Според изричната разпоредба на чл.103 от ЗПР на СК от 1968 г.,
правилата на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи по
заварени бракове. Цитираната правна норма, която преурежда създадените преди
влизане на закона в сила имуществени отношения между лица, намиращи се в
законен брак, е възпроизведена и в § 4 от ПР на СК от 1985 г. /обн. ДВ
бр.41/1985 г., отм. ДВ бр. 47/2009 г./, действал към датата на откриване на
наследството на наследодателката А.О.Ю., починала през 2001 г., и към датата на
снабдяване на наследодателя А.А. Ю. през 1991 г. с нотариален акт за
собственост на имота, въз основа на давностно владение. Според този СК от 1985
г. – чл.19 - вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити; като съвместният принос може да се
изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството и той се предполага до доказване на противното. Когато осъществяването на фактическа власт върху недвижим имот е започнало
и е завършило по време на брака, няма съмнение, че имотът ще се включи в
обхвата на СИО. Цитираната разпоредбата обхваща общо вещните права, които са
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, като придобиването
може да стане както чрез правоприемство, така и по първичен начин, т.е. не се
изключва изрично придобивната давност като оригинерен способ за придобиване на
вещни права. В конкретната хипотеза, от съдържанието на легитимиращия го титул
за собственост, следва, че наследодателят А.А. Ю. е станал собственик на
спорния имот въз основа на давностно владение. В ППВС № 8/80 от 17.06.1981 г.
се приема, че в съответствие със създадената със СК от 1968 г. уредба -
недвижимите и движими вещи или права върху вещи, придобити по давност, която е
започнала и изтекла през време на брака, са имуществена общност. Същото
разрешение следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като
свой собствен недвижим имот още преди сключването на брака, а придобивната
давност изтече през време на брака.
Ето защо и предвид ответното признание на иска, съдът приема, че с
придобиването на недвижимия имот през 1991 г. по давност от единия от съпрузите
– наследодатели, същият е станал техен общ имот в режим на съпружеска
имуществена общност. Тази им общност е била прекратена през 2001 г. със смъртта
на наследодателката А.О.Ю., на основание
чл.26 ал.1 пр.І от СК от 1985 г. /отм./, при което дяловете им са равни, на
основание чл.27 от същия. Преживелият съпруг – наследодателят А.А.
Ю. е станал изключителен собственик на 1/2 ид.ч. от имота, а останалата
½ ид.ч. от същия е била наследена поравно от по 1/12 ид.ч. между наследниците
по закон – преживелият съпруг /чл.9 ал.1 от ЗНасл./ и петте им деца /чл.5 ал.1
от ЗНасл./, сред които и страните в настоящото производство. С оглед на това,
когато през 2007 г. наследодателят А.А. Ю. е продавал на ответницата процесния
имот, той не е притежавал съответните собствени на синовете му – ищците в
настоящото производство идеални части от същия. Затова и тя не може да се
легитимира като собственик на тези идеални части от имота, които са останали
собствени на братята й.
Предвид изложените съображения, следва
да се приеме да установено по отношение на ответницата, че всеки от тримата ищци
е собственик на по 1/12 ид.част от процесния имот.
Предвид
изцяло уважения иск /чл. 78 ал. 1, вр. чл.80 от ГПК/, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищците деловодни разноски, а именно – по 150 лв.
поотделно на всеки от ищците, представляващи заплатени от тях възнаграждения на
адвокат; както и общо 50 лв. на тримата, представляваща заплатена от тях
държавна такса по делото.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш.А.М. с ЕГН ********** ***; че всеки един от Р.А.А. с ЕГН **********, Р.А.А. с ЕГН **********,***; и М.А.А. с ЕГН **********
***; е собственик на по 1/12 ид.част
от следния недвижим имот: поземлен имот /ПИ/ № 208,209 с площ от 1 280 кв.м.,
находящ се в кв.10, по плана на с. С., обл. Хасково, одобрен със заповед №
1583/1959 г., ведно с построените в него къща с площ от 60 кв.м. и навес с
оградни стени с площ от 40 кв.м., при граници на имота – ПИ № 210, път, ПИ № 199
и ПИ № 207.
ОСЪЖДА Ш.А.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Р.А.А. с ЕГН **********, Р.А.А. с ЕГН ********** и М.А.А. с ЕГН **********
деловодни разноски, а именно – по 150
лв. поотделно на всеки от тримата
за възнаграждения
на адвокат, както и 50 лв. общо на
тримата за държавна
такса.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.