Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….07.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1248 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
първоинстанционно, образувано по искова молба вх. № 26466/25.09.2017 г. от „Полимери
инвест" АД /в открито производство по несъстоятелност/, ЕИК *********,
седалище гр. Девня, срещу „Полимери" АД в несъстоятелност, ЕИК *********,
седалище гр. Девня, с която е предявен иск за установяване несъществуването на
прието от временния синдик и включено в одобрен от съда по несъстоятелността в
производството по т.д. № 615/2016 г. по описа на ВОС списък на приетите
вземания на кредиторите на „Полимери инвест“ АД, обявен в търговския регистър с
вписване № 20170904103003, вземане на кредитора „Полимери" АД в
несъстоятелност в размер на 10 545 246 лева с посочено в одобрения списък
основание: „Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г.“.
В исковата молба се
излага, че по отношение на търговското дружество ищец с Решение №
271/18.04.2017г. по т.д. № 615/2016 г. по описа на ВОС /обявено в TP при АВ на
19.04.2017г./, е обявена неплатежоспособност с начална дата 01.01.2013 г. и е
открито производство по несъстоятелност.
На 01.06.2017 г.
назначеният временен синдик обявил в TP при АВ по партидата на ищеца Списък № 1
на приети от синдика вземания, в който е включено необезпечено вземане на
кредитора – ответник по настоящия иск, в размер на 10 545 264 лева с основание
на вземането – Решение № 535/30.05.2014г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС.
Ищецът (длъжник по
приетото вземане) подал възражение по реда на чл. 690 от ТЗ, с което оспорил
това вземане. С определение от 30.08.2017 г. съдът по несъстоятелността оставил
възражението на ищеца – длъжник без уважение и с определение от 31.08.2017 г.,
публикувано в TP при АВ на 04.09.2017г., одобрил списъка без корекции
включително в частта му на процесното вземане на кредитора ответник по
настоящия иск.
Ищецът твърди, че приетото
вземане не съществува и е недължимо.
Твърди, че претенцията и
вземането на ответника, не почиват на търговска сделка, не е налице
облигационна връзка под формата на договор и отношения между търговци, които да
обосновават наличието на парично вземане от ответника към ищеца в така приетия
размер. Твърди, че представеният като основание за вземането документ е съдебно
решение, в чийто диспозитив липсва осъдителна част в полза на ответника, с
която ищецът да е осъждан да заплати сума в размер на 10 545 264 лева. Твърди,
че производството по т.д. № 2268/2013 г. е по реда на чл. 647 ал.1 т. 3 ТЗ като
в резултат от постановеното съдебно решение имуществото, предмет на апортната
вноска, е включено в масата на несъстоятелността на ответника и в патримониума
му. Отнемането от патримониума на ищеца на имуществото, предмет на недействителната
апортна вноска, и връщането на това имущество в патримониума на ответника
„Полимери" АД (н), не може да обоснове извод за наличие на вземане и още
по-малко за изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка.
Твърди, че в резултат на съдебното решение имуществото е върнато в партимониума
на ответника, което позволило на синдика на ответното дружество да извършва
впоследствие действия по осребряване на това имуществото. Твърди, че
разпоредителни действия с имуществото са извършвани от ответника по
производството му по несъстоятелност, както и че, значителна част от това
имущество на практика не съществува.
Ответникът „Полимери"
АД в несъстоятелност е представило в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК писмен отговор,
в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че с писмена
покана от 14.07.2014 г. е поканил ищеца да върне вещите предмет на апортната
вноска, или тяхната равностойност. Тъй като връщане на вещите не е последвало,
синдикът на ответното дружество е пристъпил към встъпване във фактическо
владение на техническите съоръжения и недвижимите имоти подробно посочени в
решението, което е удостоверено с Констативен протокол №1003-158 от 16.09.2014
год. на Община Девня, с който е установено, че част от недвижимите имоти
(сгради) и технически съоръжения не са налични, тъй като ищецът след
постановяване на решението по т.д. № 2268/2013 г. се е разпоредил с тях, било
като разрушава сградите и част от съоръженията, и разпореждайки се с
остатъчните материали, а за друга част от съоръженията като ги изнася от
площадката на завода. Твърди, че на основание чл. 57, ал. 2, във връзка с чл. 34
от ЗЗД, ищецът дължи на ответника действителната стойност на вещите. Твърди, че
действителната стойност на посочените липсващи недвижимите имоти (сгради) и
технически съоръжения е определена с приетата по търговско дело № 2268/2013
год. на Окръжен съд – Варна съдебно-оценителна експертиза и е в общ размер 10
545 264 лева. Поддържа, че процесното вземане е установено по основание и
размер и, че същото е изискуемо. Възразява, че въпросът дали вземането
произтича от търговска сделка или не, е ирелевантен за предмета на спора.
Синдикът на ответното
дружество „Полимери инвест" АД /в открито производство по несъстоятелност/
с представено по делото писмено становище оспорва иска като неоснователен. Не
оспорва, но поддържа ирелевантност на обстоятелството, че вземането на
ответника не почива на търговска сделка, тъй като при предявяване на
вземанията, по реда на чл. 685 от ТЗ, няма такова ограничение. Твърди, че вземането
на кредитора „Полимери" АД произтича от влязло в сила Решение № 535 от
30.05.2014 г., постановено по т.д. № 2268/2013 г. на Варненски окръжен съд,
след влизане в сила на което, с констативен протокол № 1003-158116/02.09.2014
г., изготвен след проверка на комисия, назначена от Кмета на Община – Девня, е
установена липсата на част от вещите, предмет на обявения за недействителен
апорт, поради отчуждаване или унищожаването им. Съгласно допуснатата по т.д. №
2268/2013 г. оценителска експертиза, стойността на липсващите вещи възлиза на
10 545 264 лв. Счита, че съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗЗД „Полимери инвест"
АД дължи на „Полимери" АД /н/ заплащане на действителната парична
равностойност на липсващите вещи, поради което оспореното вземане съществува.
В допълнителна искова
молба ищецът възразява, че между посочената СОЕ, констативния протокол от
16.09.2014 г., съставен за „ликвидирани сгради и съоръжения", и
представеното решение по т.д. № 2268/2013 г., липсва индивидуализация и
установена идентичност по отношение т. нар. „липсващи сгради и съоръжения"
като е налице пълно разминаване в площи, местонахождение, идентификация. Счита,
че в отговора на ответника не са посочени и не става ясно, за кои сгради и
съоръжения се твърди, че са „липсващи". Възразява, че не е установено дали
т.нар. „липсващи сгради и съоръжения" са били собственост на ответното
дружество, дали и с каква индивидуализация са апортирани към 12.08.2011 г. по
вписване № 20110812105536 в капитала на дружеството ищец, както и дали и с
каква индивидуализация са били предмет на Решение по т.д. № 2268/2013 г. Възразява,
че представеният констативен протокол, съставен на 16.09.2014г., повече от два
месеца след влизане в сила на 04.07.2014г. на решението по т.д. № 2268/2013г.
не може да удостовери, действително ли са ликвидирани „сгради и
съоръжения", кога и кой е извършил подобни действия. Възразява, че
имуществото предмет на апорта никога не е предавано на дружеството ищец, като
фактическа власт върху същото е упражнявана само от ответника за целия период
от време от 2011 г., до и след 2014г. Твърди, че от момента на встъпване в
длъжност на синдика на ответното дружество през м. 12.2012 г., последният е
преустановил, отказал и препятствал достъпа на дружеството ищец до имуществото
предмет на извършената от ответника апортна вноска, поради което дружеството
ищец не е упражнявало фактическа власт върху апортираното имущество, не е
извършвало дейност и обективно не е в състояние да „ликвидира сгради и
съоръжения". Оспорва твърдението, че е получил от ответника покана от
14.07.2014г. и/или друг вид уведомление до ищеца. По основанието и
изискуемостта на процесното вземане, поддържа, че прилагането на разпоредбите
на чл. 34 от ЗЗД и чл. 57 ал.2 от ЗЗД следва да бъде извършено в рамките на
исково производство, съответно разпоредено в постановено влязло в сила съдебно
решение, за да възникне установено по основание и размер, ликвидно и изискуемо
вземане. Представеното решение по т.д. № 2268/2013г. е с различен предмет,
съдът не се е произнасял по реда на чл. 34 или 57 ал.2 от ЗЗД, не е по
осъдителен иск и в същото липсва осъдителна част в полза на ответника, с която
ищеца да е осъден да му върне и предаде имуществото предмет на обявения за
недействителен апорт или да му заплати сума в размер на приетата от 10 545 264
лева.
Ответникът е подал в срока
по чл. 373 от ГПК допълнителен отговор, в който поддържа възражението си за
недопустимост на иска и оспорва изложеното в допълнителната искова молба. Поддържа,
че с оглед влязлото в сила Решение по т.д. № 2268/2013 г. на Окръжен съд – Варна, на основание чл. 34
от ЗЗД, с представената покана от 14.07.2014 год., е поканил ищеца да му върне
вещите предмет на апортната вноска, или тяхната равностойност. Тъй като връщане
на вещите не е последвало, синдикът на ответното дружество е пристъпил към
встъпване във фактическо владение, при което е установено, че част от
недвижимите имоти (сгради) и технически съоръжения са ликвидирани – не са
налични, подробно описани в допълнителния отговор. Оспорва като невярно
твърдението на ищеца, че не му е предавано имуществото предмет на непаричната
вноска на недвижими имоти и технически съоръжения, съответно че му е
възпрепятстван достъпа до тях. Твърди, че от вписване на апорта в търговския
регистър на 12.08.2011 год. до 16.09.2014 год. ищецът е държал вещите предмет
на апорта. Поддържа твърдението за връчена на 14.07.2014 год. покана до ищеца
да върне вещите предмет на апортната вноска, или тяхната равностойност.
Изтъква, че към момента на образуване и водене на търговско дело № 2268/2013 год.
на Окръжен съд — Варна, ответникът не е знаел, че част от недвижими имоти и
технически съоръжения са ликвидирани, поради което е нямал и основание да
предяви заедно с иска по чл. 647 от ТЗ и иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа,
че ищецът не е в състояние да върне на ответника част от апортираното
имущество, тъй като същото липсва/ликвидирано е от ищеца след като е узнал че
го държи без основание, и на основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД дължи на ответника действителната му стойност.
В съдебно заседание страните чрез
процесуални представители поддържат доводите и възраженията си. Претендират присъждане
на съдебно деловодни разноски, за които са представили своевременно списъци по
чл. 80 от ГПК заедно с доказателства за извършването им. Ищецът е възразил за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявен от длъжник в открито производство по несъстоятелност
иск с правно основание чл. 694, ал.1, т. 1 от ТЗ за установяване несъществуване
на вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания,
ищецът носи тежестта да докаже процесуалните предпоставки за предявяване на
иска – че е предявил в срок възражение срещу прието от синдика вземане,
включено в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, че възражението е оставено
без уважение и вземането е включено в одобрения от съда списък на приетите
вземания, че искът е предявен в преклузивния 14-дневен срок по чл. 694, ал. 6
от ТЗ.
Ответникът носи тежестта чрез пълно и главно
доказване да установи съществуването на вземането на предявеното основание и в
приетия размер.
От извършена от съда служебна справка в
деловодството на Варненски окръжен съд се установява, че с Решение №
271/18.04.2017г. по т.д. № 615/2016 г. по описа на ВОС (обявено в TP при АВ на
19.04.2017 г.), е обявена неплатежоспособност с начална дата 01.01.2013 г. и е
открито производство по несъстоятелност по отношение на търговското дружество
ищец „Полимери инвест“ АД – гр. Девня, ЕИК *********.
Видно от приетата като доказателство по делото молба
вх. № 14278/18.05.2017 г. по т.д. 615/2016 г. по описа на ВОС, ведно с
приложения към същата (л. 232 и сл.), ответното дружество „Полимери“ АД е
предявило вземания, между които и вземане в размер от 10 545 246 лева с правно
основание чл. 57, ал. 2, изр. 1-во във вр. с чл. 34 от ЗЗД, за стойността на
вещи (сгради и технически съоръжения), подробно описани в приложения №№ 1 - 4, представляващи
част от непарична вноска на „Полимери“ АД в капитала на „Полимери инвест“ АД,
която е обявена за недействителна с влязло в законна сила съдебно решение №
535/30.05.2014г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС, с твърдения на
предявилия вземането кредитор, че длъжникът „Полимери инвест“ АД след като е
узнал за съдебното решение е разрушил вещите, след което е отчуждил и/или
изразходвал същите, поради което дължи тяхната действителна стойност,
определена посредством приложената към молбата съдебно-оценителна експертиза
вх. № 9249/27.03.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС.
От извършена от съда служебна справка в Търговския
регистър воден от Агенция по вписванията се установява, че по партидата на
„Полимери инвест" АД, ЕИК *********, на 01.06.2017 г. е обявен Списък № 1
на приети от синдика вземания, в който е включено необезпечено вземане на
кредитора – ответник по настоящия иск, в размер на 10 545 264 лева с посочено в
списъка основание на вземането – Решение № 535/30.05.2014г. по т.д. № 2268/2013
г. по описа на ВОС.
Видно от молба вх. № 16647/09.06.2017 г., изпратена
чрез куриер на 08.06.2017 г. (л. 265 – 267), ищецът „Полимери инвест" АД в
срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е подал възражение срещу приети вземания, в т.ч.
посоченото по-горе вземане в размер на 10 545 264 лева.
Видно от определение № 2726 от 30.08.2017 г.,
постановено по т.д. № 615/2016 г. (л. 271), съдът по несъстоятелността оставил
възражението на ищеца – длъжник без уважение.
Видно от определение от 31.08.2017 г., публикувано в
TP при АВ на 04.09.2017г., съдът по несъстоятелността е одобрил списъка без
корекции включително в частта му на процесното вземане на кредитора – ответник по
настоящия иск.
Искът, с който е инициирано настоящото производство,
е предявен от длъжника „Полимери инвест" АД с искова молба вх. №
26466/25.09.2017 г., изпратена чрез куриер на 18.09.2017 г. – в срока по чл.
694, ал. 6 от ТЗ (л. 8, л. 14-15, л. 319-325).
От приетото като доказателство Решение №
535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС (л. 32 и сл.) се
установява, че съдът по несъстоятелността е признал за установено по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, че извършената от „Полимери” АД, ЕИК
********* непарична вноска в капитала на „Полимери инвест” АД, ЕИК *********,
вписана в Търговския регистър на 12.08.2011 г. под № 20110812105536, на описаните
в решението технически съоръжения и недвижими имоти на стойност 25 623 000
лева е недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, по иск предявен от И.Т.Б.,
в качеството му на постоянен синдик на „Полимери” АД срещу „Полимери” АД и
„Полимери инвест” АД.
От изисканото и прието по делото за послужване т.д.
№ 2268/2013 г. по описа на ВОС, е видно, че Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д.
№ 2268/2013 г. по описа на ВОС е влязло в законна сила на 04.07.2014 г.
По делото се приети като доказателства протокол от
14.07.2014 г., покана до г-н Н. Б.– изпълнителен директор на „Полимери инвест“
АД от 14.07.2014 г., снимка на покана до г-н Н. Б.– изпълнителен директор на
„Полимери инвест“ АД от 14.07.2014 г. (л. 42-43), представени от ответника с
цел установяване датата, на която ищецът е бил поканен да върне вещите предмет
на апорта.
По делото е приет като доказателство заверен препис
от приетата по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС Съдебно-оценителна
експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., посредством която е установена действителната
стойност на посочените в молбата за предявяване на процесното вземане сгради и
съоръжения, като елемент от основанието на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Същата
представлява и приложение към молбата на „Полимери“ АД (н) вх. №
14278/18.05.2017 г. по т.д. 615/2016 г. по описа на ВОС, за предявяване на
процесното вземане (л. 245 и сл.).
Видно от представените с отговора на исковата молба и
приети по делото писмени доказателства, в т.ч. Констативен протокол № 1003-158
от 16.09.2014 год. на Община Девня, с който са установени ликвидирани сгради и
съоръжения, и Констативен протокол от 16.09.2014 год. за предаване на охраната
на обекта от „Делта гард“ ООД на „Викинг“ ООД (л. 224), след влизане в сила на
Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС синдикът на „Полимери”
АД И.Т.Б. е предприел действия по установяване на състоянието на активите предмет
на обявената за недействителна непарична вноска и на 16.09.2014 г. е установил
фактическа власт върху същите в качеството на орган по несъстоятелността на „Полимери”
АД (н).
Във връзка с възраженията на ищеца относно
индивидуализацията на процесните сгради и технически съоръжения, по делото са
приети като доказателства Оценителна експертиза по реда на чл.72, ал.2 от ТЗ и
Устав на ЕАД „Полимери инвест“ – гр. Девня към вписване № 20110812105536; Акт
за държавна собственост № 619 от 01.03.1995 г.; Нотариален акт вписан в СВ –
гр. Девня под № 81, том VII, дело № 1329/2006 г.; Нотариален акт № 85, том III,
peг.№ 2266 от 21.06.2006 г.; Скици, издадени от АГКК – гр. Варна; Протоколи
обр.16 на приемателна комисия от 1979, 1986, 1988 и 1989 г. и др.
По делото е прието заключение по допусната
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което съдът цени
като компетентно дадено и обективно. Задачата на експертизата е да установи
налице ли е идентичност между сградите и техническите съоръжения, посочени в отговора
на исковата молба – Приложения № 1 и 3 – относно липсващите сгради и тяхната
пазарна стойност и Приложения № 2 и 4 – относно липсващите технически
съоръжения и тяхната пазарна стойност, респ. същите приложения към молба за
предявяване на вземане вх. № 14278/18.05.2017 г. по т.д. 615/2016 г. по описа
на ВОС (л. 232 и сл.), и част от сградите и техническите съоръжения, представляващи
непарична вноска на „Полимери” АД в капитала на „Полимери инвест” АД, която е
обявена за недействителна с Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г.
по описа на ВОС, както и приетата за установена с решението на съда стойност на
съответните активи.
В Приложения № 1 и 3 – липсващи сгради, към отговора
на исковата молба (л. 59, 61), респ. Приложения № 1 и 3 към молбата за
предявяване на вземане (л. 256, 258) са посочени следните сгради: (1) Сграда
подстанция с КИ 20482.505.486.50, нов КИ 20482.505.534.36, 1979 г., РЗП 1660,00
кв.м.; (2) Сгради Помпена станция ВОЦ-2 с КИ 20482.505.486.12 и КИ
20482.505.486.13, 1979 г. РЗП 2540,00 кв.м.; (3) Сграда АВ и АК с КИ
20482.505.486.21, 1979 г., РЗП 10058,00 кв.м.; (4) Основен производствен корпус
с КИ 20482.505.486.51, нов КИ 20482.505.534.4, 1981 г., РЗП 6000,00 кв.м.
Сгради с идентични идентификатори са посочени и в т. 7 от Констативен протокол
№ 1003-158 от 16.09.2014 год. като ликвидирани.
От заключението на вещото лице се установява, че
посочените в приложенията сгради и стойности се индивидуализират и съответстват
на сгради и стойности, посочени в Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. №
2268/2013 г. по описа на ВОС (наричано по-нататък за краткост „съдебното
решение“), по следния начин:
(1) Сграда с идентификатор № 20482.505.486.50, нов
идентификатор № 20482.505.534.360, представлява СГРАДА ПОДСТАНЦИЯ с площ 11098
кв.м. с РЗП = 3 х 11098 = 33294 кв.м. В съдебното решение същата е посочена с
РЗП 33294 кв.м. на стойност 8 761 140,00 лева. Тази сграда в Приложения 1 и 3 е
с РЗП 1660 кв.м. и е на стойност 417 650,00 лева. Според вещото лице по
отношение на тази сграда не е налице съответствие в площите, посочени в
съдебното решение и в приложенията. При огледана място вещото лице е
установило, че сградата е била на три етажа, същата е съборена и от нея е
останало само стълбището (л. 337).
(2) Сграда с идентификатор № 20482.505.486.12 и
сграда с идентификатор № 20482.505.486.13 представляват едноетажна масивна
сграда, в която има обособено помещение за подстанция, което се води като
отделна сграда, представляваща Помпена станция – ВОЦ, с РЗП 2540 кв.м. В
съдебното решение същата е посочена с РЗП 2540 кв.м. на стойност 905 260,00
лева. Тази сграда в Приложения 1 и 3 също е с РЗП 2540 кв.м. и е на стойност
905 260,00 лева. В приложената по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС
съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., заверен препис от която
е приложен и по настоящото дело (л. 48-58), е записано, че тази сграда е
съборена (л. 247).
(3) Сграда с идентификатор № 20482.505.486.21
представлява масивна сграда на два етажа със застроена площ 2833 кв.м,
представляваща СГРАДА – АЗОТ КИСЛОРОД – позиция 15 Нотариален акт № 70 – АК със
ЗП = 2833 кв.м и позиция 14 Нотариален акт № 70 – АВ със ЗП = 2196 кв.м. Според
вещото лице в съдебното решение същата е посочена със ЗП = 2833 кв.м и РЗП 5666
кв. м., съответно на стойност 2 134 400,00 лева. В тази част заключението е
неправилно, тъй като видно от съдебното решение (л. 38) сградата с посочения
идентификатор включва и двете посочени от вещото лице позиции – масивна сграда
на 2 етажа със застроена площ 2196 кв.м., представляваща СГРАДА КОМПРЕСОРНА ЗА
ВЪЗДУХ и масивна сграда на два етажа със ЗП 2833 кв.м, представляваща СГРАДА –
АЗОТ КИСЛОРОД. Съответно общата РЗП на сградата с посочения идентификатор
според съдебното решение е 10058 кв.м. и е оценена на 3 788 890.00 лева. Тази
сграда в Приложения 1 и 3 също е с РЗП 10058 кв.м. и е на стойност 3 788 890.00
лева. В приложената по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС съдебно-оценителна
експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., заверен препис от която е приложен и по
настоящото дело (л. 48-58), е записано, че тази сграда е съборена (л. 247).
(4) Сграда с идентификатор № 20482.505.435.51, нов
идентификатор № 20482.505.534.4. едноетажна масивна сграда със застроена площ
1200 кв.м., представляваща СГРАДА ОСНОВЕН ПРОИЗВОДСТВЕН КОРПУС – масивна сграда
на пет етажа с РЗП = 5 х 1200 = 6000 кв.м. Според вещото лице в съдебното
решение същата е посочена с РЗП 6000 кв.м. на стойност 2 314 200,00 лева. Видно
от съдебното решение, обаче (л. 39) основният производствен корпус е едноетажна
и е с площ 1200 кв.м. Тази сграда в Приложения 1 и 3 също е с РЗП 6000 кв.м. и
е на стойност 2 314 200,00 лева. В приложената по т.д. № 2268/2013 г. по описа
на ВОС съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., заверен препис
от която е приложен и по настоящото дело (л. 48-58), е записано, че тази сграда
е едноетажна и е съборена като оценката и́ е 2 314 200,00 лева (л. 247).
В съдебно заседание вещото лице изрично потвърждава,
че всички описани сгради са съборени.
В Приложения № 2 и 4 – липсващи технически съоръжения,
към отговора на исковата молба (л. 60, 62), респ. Приложения № 2 и 4 към
молбата за предявяване на вземане (л. 257, 259) са посочени следните технически
съоръжения с техните стойности: (1) Един от шестте резервоара за разсол на
стойност 37 167,00 лева; (2) Един от шестте резервоара в складовото
стопанство за сода каустик на стойност 25 333,00 лева; (3) Осем хиляди
метра от два паралелни разсолопровода „ПОЛИМЕРИ" АД /н/ – „ПРОВАДСОЛ"
АД на стойност 95 714,00 лева; (4) Пълначна станция за сода каустик на
стойност 197 000,00 лева; (5) Пълначна станция за солна киселина на
стойност 168 000,00 лева; (6) Пълначна станция за течен хлор в ж.п. цистерни
на стойност 102 000,00 лева; (7) ЖП кантар на хлорно производство на
стойност 66 350,00 лева; (8) Тръбопроводите на ТМЦК от ТЕЦ „ДЕВЕН" АД
до „ПОЛИМЕРИ" АД /н/ на стойност 145 000,00 лева и (9) Тръбопроводите
на ТМЦК на общозаводската площадка с изключение на тръбопровода за
противопожарни и питейни води на стойност 2 282 700,00 лева.
От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се
установява, че посочените в приложенията (№ 2 и 4) технически съоръжения и
стойности се индивидуализират и съответстват на технически съоръжения и
стойности, посочени в Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по
описа на ВОС („съдебното решение“), по следния начин:
(1) Един брой Резервоар за разсол с инв. № 65280-83;
98125; бет. вана – 65273, шифър № 561 - А -101; Резервоар за разсол – 5 бр. и
вана – 223 000,00 лева. В съдебното решение 1 бр. резервоар за разсол е
посочен със стойност 37 167,00 лева. Това съоръжение в Приложения 2 и 4 е на
същата стойност – 37 167,00 лева за 1 бр.
(2) Един от шестте резервоара в Складово стопанство
за сода каустик – шифър № 561 – А - 101,561 – А -106; Складово стопанство за
сода каустик – 152 000,00 лева. В съдебното решение 1 бр. резервоар е
посочен със стойност 25 333,00 лева. Това съоръжение в Приложения 2 и 4 е на
същата стойност – 25 333,00 лева за 1 бр.
(3) Пълначно за сода каустик – инв. № 65544, шифър №
561 – А -112; Пълначна станция за сода каустик – 197 000,00 лева. В
съдебното решение, както и в Приложения 2 и 4 това съоръжение е посочено на
същата стойност – 197 000,00 лева. В приложената по т.д. № 2268/2013 г. по
описа на ВОС съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., заверен
препис от която е приложен и по настоящото дело (л. 48-58), е записано, че това
съоръжение е изцяло ликвидирано (л. 334 от 2268/2013).
(4) Пълначно за солна киселина – инв. № 65346, шифър
№ 561 – А -110,111; Пълначна станция за солна киселина – 168 000,00 лева.
В съдебното решение, както и в Приложения 2 и 4 това съоръжение е посочено на
същата стойност – 168 000,00 лева. В приложената по т.д. № 2268/2013 г. по
описа на ВОС съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., заверен
препис от която е приложен и по настоящото дело (л. 48-58), е записано, че това
съоръжение е изцяло ликвидирано (л. 334 от 2268/2013).
(5) Пълначна станция за течен хлор – шифър № 561 -
ПХ -102; Пълначна станция за течен хлор – 102 000,00 лева. В съдебното
решение, както и в Приложения 2 и 4 това съоръжение е посочено на същата
стойност – 102 000,00 лева. В приложената по т.д. № 2268/2013 г. по описа на
ВОС съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., заверен препис от
която е приложен и по настоящото дело (л. 48-58), е записано, че това
съоръжение е изцяло ликвидирано (л. 334 от 2268/2013).
(6) ЖП кантар на хлорно производство – шифър № 561 -
А - 380; ЖП кантар на хлорно производство – 66 350,00 лева. В съдебното
решение, както и в Приложения 2 и 4 това съоръжение е посочено на същата
стойност – 66 350,00 лева. В приложената по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС
съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., заверен препис от която
е приложен и по настоящото дело (л. 48-58), е записано, че от това съоръжение съществува
само сградата и бетонната плоча с коловоза (л. 334 от 2268/2013).
(7) ТМЦК (технологични междуцехови комуникации) на
общозаводска площадка – шифър № 561 - А - 02/21; ТМЦК на общозаводската
площадка – 2 282 700,00 лева. В съдебното решение, както и в Приложения 2
и 4 това съоръжение е посочено на същата стойност – 2 282 700,00 лева.
(8) ТМЦК от ТЕЦ до завода – шифър № 561-А-02/11, 561-Т-445;
ТМЦК от ТЕЦ до завода – 145 000,00 лева. В съдебното решение, както и в
Приложения 2 и 4 това съоръжение е посочено на същата стойност –
145 000,00 лева.
(9) Разсолопроводи Полимери - Провадсол АД – 2 бр. –
шифър № 561 - А-02/1; Разсолопроводи Полимери - Провадсол АД – 2 бр. – 268 000,00
лева – за 10500 м. В съдебното решение това съоръжение е посочено на стойност
176 100,00 лева за 6900 м. В Приложения 2 и 4 това съоръжение е посочено
на стойност – 95 714,00 лева за 8000 м. В приложената по т.д. № 2268/2013
г. по описа на ВОС съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г.,
заверен препис от която е приложен и по настоящото дело (л. 48-58), е записано,
че това съоръжение частично съществува (л. 334 от 2268/2013).
По делото са разпитани
трима свидетели при режим на довеждане от ответника, за установяване
на факти и обстоятелства относно упражняване на фактическата власт върху вещите
предмет на апортната вноска в периода 2011 год. – 16.09.2014 г., относно липса,
унищожаване, отчуждаване, разходване на вещите посочени в констативен протокол,
приложен към молбата за предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност на ищцовото дружество, както и кога това се е случило.
От показанията на свидетеля Н. И. М.,
работил като охранител на „Полимери инвест“
АД от 25-ти март 2014 г. до 16-ти септември 2014 г., в качеството му на служител
на „Делта Гард“ ООД, се установява, че в посочения период са извършвани
действия по събаряне на сгради, рязане на съоръжения за скрап и изнасяне на
същите като свидетелят уточнява, че тези действия са започнали от края на м.
май. Изнасянето на материалите се
осъществявало с камиони, тип гондоли, които били допускани по разпореждане на
г-жа З. И.. Според свидетеля обект на рязане са били част от резервоарите за
разсол, част от резервоарите за сода каустик, пълначно за сода каустик,
пълначно за солна киселина, подстанцията, сградата, помпената станция, сградата
за азот и кислород. Свидетелят твърди, че е посещавал обекта най-малко един път
в седмицата. На обекта работели около 10 човека. Описваната от свидетеля
дейност приключила почти до момента, до който охранявали – м. септември. Според
свидетеля от тези обекти е останала част, но не може да уточни точно кои части са
останали.
От
показанията на свидетелката З. А. И., работила в периода 2011 г. – 2014 г. като
финансов директор в холдингово дружество „АКБ Форест“ – акционер в „Полимери“
АД и „Полимери инвест“ АД, както и като управител на други дружества от
холдинга, в т.ч. финансово-клирингова къща „Сконто съксес“ – финансов мениджър
на фирмите в холдинга, в т.ч. „Полимери“ АД и „Полимери инвест“ АД, се
установява, че свидетелката е имала управленски правомощия свързани финансите и
счетоводството на „Полимери инвест“ АД.
Според свидетелката реално решенията в „Полимери инвест“ АД се вземали от
изпълнителния директор Николай Банев. В периода 2011 г. – 2014 г., това което
извършвало „Полимери инвест“ АД било изнасяне на активи, рязане на скрап и
изнасяне на метал и метални отпадъци. „Полимери инвест“ АД главно се занимавало
само с изнасяне на активи и рязане на скрап. В периода 2011 г. – 2014 г.
синдикът на „Полимери“ АД не е ограничавал достъпа на свидетелката и нейни колеги
до сградите на „Полимери инвест“ АД. За същия период „Полимери Инвест“ АД са
имали охрана. В периода м. март – м. септември 2014 г. охраната се
осъществявала от „Делта гард“ ООД. Според свидетелката е извършвано рязане и
събаряне на сгради. Рязането се извършило от 2012 г. до 2014 г., но т. нар.
тотално рязане и унищожаване на сгради се извършило м. май – м. септември 2014
г. От 21 сгради основните сгради, като производствения корпус, електрониката, били
изцяло нарязани и съборени, вкл. и техническите съоръжения. Свидетелката
посочва конкретно тръбопровод за милиони, инсталация за дихлоретан. Фирмите,
които се занимавали с рязането били „Метало Р“, фирмата „ЛЗ“ и фирма на зетя на
г-н З. И. името на която свидетелката не си спомня. Според свидетелката,
съществувал договор, който се ползвал за събаряне на всяка една сграда или за
рязането на всяко едно съоръжение, авансово всеки понеделник се превеждала на
„Полимери инвест“ АД определена сума между 30 000 и 50 000 лева всяка
седмица и от нея се приспадали, като камиони, тип гондоли, всеки ден са
напускали завода „Полимери“ и накрая на седмицата се доизравнявало.
Свидетелката заявява,че лично всяка седмица била на производствената площадка
на „Полимери“ АД и лично е присъствала на рязането на сградите и металните
съоръжения, видяла е как се режат и се изнася. Сигурна е, че тези сгради са
били на „Полимери инвест“ АД от апортната вноска. Заявява, че и „Полимери“ АД е
имало охрана и много добре се е знаело кои сгради на кое дружество са, защото
на „Полимери“ АД фактически е останала една-единствена сграда, а всички останали
са били на „Полимери инвест“ АД. Според свидетелката обект на дейностите по
тоталното разрушаване, събаряне и изнасяне на сгради и съоръжения от края на м.
май до първите дни на септември 2014 г. били производственият корпус,
електролизата, инсталацията на дихлоретан, инсталацията за солна киселина,
разсол, всички помпени станции, тръбопроводът, който свързвал „Полимери“ АД с
пристанище Варна-запад, тръбопроводът от „Полимери“ до „Агрополихим“.
От показанията на свидетеля Х. И. Х., работил като
представител на охранителна фирма „Сила Х“ ЕООД охранявала обекти на „Полимери“
АД през периода от м. септември 2013 г. до края на юни 2014 г. се установява,
че от пролетта на 2014 г. „Полимери инвест“ АД е охранявано от „Делта гард“. Свидетелят
твърди, че при охраната на обекти на „Полимери“ АД е виждал събарянето и
рязането на съоръжения на „Полимери инвест“ АД, като някъде през м. юни 2014 г.
започнало събарянето на сградите и рязане на скрап от различни фирми и
изнасяне. Спомня си конкретно за съборени сгради електролиза, помнени станции, нарязани
резервоари и най-различни съоръжения. Според свидетеля рязането и изнасянето на
скрап ставало не от активите на „Полимери“ АД, които са охранявали, а от друго
място.
От показанията на свидетеля В.Д.Х., работил от 2009
г. до края на 2010 г. в „Полимери“ АД като „специалист по сигурността“, и
многократно посещавал завода през 2014 г. заедно с г-н З. И. който му бил
началник, и с г-жа Б., се установява, че на свидетеля било известно, че е
извършвано рязане на метални съоръжения и събаряне на сгради в самия завод в
Девня. Свидетелят не може да посочи коя фирма е извършвала рязането, но не
изключва възможността това да е „Полимери инвест“. Свидетелят заявява,че
познава З. И., която била като финансов директор.
За установяване факта и датата на връчване на
поканата от 14.07.2014 год. от „Полимери" АД (в несъстоятелност) до
„Полимери инвест" АД за връщане на вещите предмет на апортната по делото
са разпитани като свидетели Р. Д. Р. и Х. Г. П..
Свидетелят Р., който е бил консултант на синдика на
„Полимери“ до 30.07.2017 г., заявява, че подписът върху протокола на лист 42 е
негов. Свидетелят присъствал на
поставянето на поканата. Синдикът му
обяснил, че е направил няколко опити да връчи тази покана на лицето, посочено
за контакт на „Полимери инвест“ – З. И., но безуспешно. На 14.07.2014 г. свидетелят
присъствал при поставянето на поканата заедно със синдика Б. и съставили протокола за поставянето и́
на входната врата. Преди това господин Б. търсил представител на „Полимери инвест“,
за да връчи покана, но неуспешно. Свидетелят сочи, че З. И.била лице за контакт
на „Полимери инвест“ и в периода от 14.08.2013 г. до датата на съставяне на
този протокол, а и известно време след това, тя била човекът, който на
площадката ръководел дейностите и разпорежданията с имуществото на „Полимери инвест“,
преди то да бъде върнато със съдебното решение за възстановяване собствеността.
Свидетелят не си спомня с точност мястото, където е снимана поканата дали е на
централния портал на целия завод или на портала на административната
сграда.
Според показанията на свидетеля Х. Г. П., бивш служител
на „Полимери“ АД приложените на лист 42 по делото - протокол от 14.07.2014 г.,
на лист 43 по делото - покана от 14.07.2014 г. и на лист 44 по делото – снимка
на покана, са му известни и положеният подписът е негов. На свидетеля било
известно, че синдикът Б. е правил няколкократни опита да се свърже с
представител на „Полимери инвест“, но безуспешно. Помолил свидетеля да
присъства на залепването на тази покана на седалището на „Полимери инвест“
заедно с господин Румен Дяков, след което тримата залепили поканата на вратата
на управлението на „Полимери инвест“, тоест административната сграда. До
залепване на поканата се стигнало след безуспешни опити господин Б. да се
свърже с представител, който според свидетеля била госпожа З. И.. Свидетелят
сочи, че сградата, на която залепили поканата, била заключена и така било от 2013
г. нататък сградата е заключена. Свидетелят не знае какво е качеството на
госпожа З. И.и защо синдикът я е издирвал, за да връчи тази покана.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза със
задача да установи дали и как е осчетоводено след 04.07.2014 г. вземане на
ответника към ищеца съответно задължение на ищеца към ответника в размер на
процесното прието вземане, на какво основанието и въз основа на какъв документ
е извършено осчетоводяването ако има такова. Според заключението на вещото
лице, оспорено от ищеца само в частта относно основанието за осчетоводяване при
ответника, което съдът кредитира като компетентно и обективно, процесното
вземане е отразено като условен (задбалансов) актив в счетоводството на „Полимери“
АД (н) на основание Мемориален ордер №1 от 01.10.2014 г., подписан от синдик. В
Годишен доклад за дейността на Полимери" АД - в несъстоятелност за 2015 г.
и 2016 г. е посочено, че през 2014 г въз основа на Решение N 535/30.05.2014 г
по т.д.. №2268/2013 г на ВОС, Констативен протокол 1003-158/16.09.2014 г на
Община Девня и Протокол за предаване и приемане между Делта Гард ООД и Викинг
ООД от 16.09.2014 г. е възникнало вземане за „Полимери“ АД - в несъстоятелност
в размер на 10 545 246 лева, която сума е представена като условен актив
задбалансово, поради голямата несигурност от изхода от заведеното дело. Процесното
вземане не е отразено като задължение в счетоводството на „Полимери инвест“ АД.
С оглед специфичния характерна иска по чл. 694, ал.
1, т. 1 от ТЗ, предпоставка за предявяване на който е отричаното от длъжника
право (вземане) да е предявено от кредитора в производството по
несъстоятелност, предметът на спора се определя от писмено заявените от
кредитора съгласно чл. 685, ал. 2 от ТЗ основание и размер на вземането. Уважаването
на отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен
такъв, поради което и по двата иска разпределението на доказателствената тежест
е едно и също. Независимо от процесуалното си качество на ответник, кредиторът
трябва при условията на пълно и главно доказване да установи фактите, от които
произтича оспореното вземане, а длъжникът, в случая ищецът – възраженията си
срещу възникването и съществуването на вземането.
Видно от изложеното в молбата за предявяване на
процесното вземане вх. № 14278/18.05.2017 г. по т.д. 615/2016 г. по описа на
ВОС (л. 232 и сл.), кредиторът е изложил факти и обстоятелства, които се
субсумират в хипотезата на нормата на чл. 57, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД. Претендираното вземане (искането на кредитора) е за заплащане
на действителната стойност на движими и недвижими вещи, които длъжникът „Полимери
инвест“ АД е получил на отпаднало основание – обявена за недействителна
непарична вноска в капитала на ищцовото дружество – и, които длъжникът не е в
състояние да върне, тъй като е отчуждил или изразходвал същите след като е
узнал, че ги държи без основание. Изложените в молбата на кредитора факти и
обстоятелства и направеното искане очертават предмета на настоящото дело, в
рамките на който съдът е задължен да се произнесе с оглед принципа на диспозитивното
начало закрепен в чл. 6 от ГПК.
Възражението на ищеца, че посоченото от синдика на „Полимери
инвест“ АД в одобрения от съда списък на приетите вземания като основание на
спорното вземане Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на
ВОС няма осъдителен характер, т.е. не разрешава спор относно вземане, е
неоснователно. Както вече бе посочено, основание на отричаното от ищеца като
несъществуващо вземане са фактите, изложени в молба вх. № 14278/18.05.2017 г.
по т.д. 615/2016 г. по описа на ВОС (л. 232 и сл.). С включването на вземането
в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, синдикът е приел същото в размера и на
основанието, с които е заявено.
Съгласно чл. 637, ал. 6 от ТЗ след откриването на
производство по несъстоятелност е недопустимо образуване на нови съдебни
производства срещу длъжника по имуществени спорове. Вместо това, чл. 685, ал. 1
от ТЗ предвижда кредиторите да предявят вземанията си в едномесечен срок от
вписване в ТР на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а
съгласно чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството вземания и
неупражнените права се погасяват. Законът не изисква вземанията да са
установени със съдебен акт нито да произтичат от търговска сделка. Ето защо,
неоснователни са възраженията на ищеца относно характера на вземането и, че същото
следвало най-напред да е установено с влязло в сила съдебно решение.
Първият елемент от фактическия състав на чл. 57, ал.
2, изр. 1 от ЗЗД е подлежаща на връщане вещ, която е получена неоснователно в
някоя от хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и която длъжникът не може да върне
в натура, тъй като е отчуждена от него или изразходвана (кредиторът не твърди
погиване на вещите в резултат от случайно събитие).
С влязлото в сила Решение № 535/30.05.2014 г. по
т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС е установено със сила на присъдено нещо
между страните, както и по отношение на синдика и всички кредитори на
„Полимери“ АД (н), че непаричната вноска на описаните в решението недвижими и
движими вещи е недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, т.е.
поради значителна нееквивалентност на разменените престации.
Обявената за недействителна непарична вноска на
„Полимери“ АД (н) в капитала на „Полимери инвест“ АД се състои от недвижими и
движими вещи – технически съоръжения. Кредиторът по оспореното вземане
претендира стойността на отчуждени след събаряне или разрушаване сгради и
съоръжения, които е индивидуализирал в молбата за предявяване на вземането по
вид и стойност посредством препращане към приложените Констативен протокол №
1003-158 от 16.09.2014 год., съставен от служители на Община Девня,
съдебно-оценителна експертиза, приета в производството по т.д. № 2268/2013 г.
по описа на ВОС и Приложения (описи) 1-4 (л. 242 - 259).
В диспозитива на влязлото в сила съдебно решение са
посочени сгради със същите идентификатори като посочените в приложенията към
молбата за предявяване на вземането като ликвидирани сгради: подстанция с КИ
20482.505.486.50, помпена станция ВОЦ-2 с КИ 20482.505.486.12 и КИ 20482.505.486.13,
сграда АВ и АК с КИ 20482.505.486.21 и основен производствен корпус с КИ
20482.505.486.51 – т. 7 от Констативен протокол № 1003-158 от 16.09.2014 год. и
Приложение № 3 (л. 61).
От заключението на вещото лице се установява, че по
отношение на (2) Сгради Помпена станция ВОЦ-2 с КИ 20482.505.486.12 и КИ
20482.505.486.13, 1979 г. РЗП 2540,00 кв.м.; (3) Сграда АВ и АК с КИ
20482.505.486.21, 1979 г., РЗП 10058,00 кв.м.; (4) Основен производствен корпус
с КИ 20482.505.486.51, 1981 г., РЗП 6000,00 кв.м. е налице идентичност в
достатъчна степен с посочените в молбата за предявяване на вземането сгради и
съоръжения. Разминаване е налице единствено в етажността на Основен
производствен корпус с КИ 20482.505.486.51 и оттам в разгънатата застроена
площ, което е съществено, но съдът намира, че това не е основание да се отрече
идентичност на тази сграда. В приетите като доказателство по делото Акт за
държавна собственост № 619 от 01.03.1995 г. и Нотариален акт вписан в СВ – гр.
Девня под № 81, том VII, дело № 1329/2006 г. сградата е описана като пететажна.
В приложената съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г. по т.д. №
2268/2013 г. по описа на ВОС е записано, че тази сграда е съборена към датата
на огледа – 12.03.2014 г., което е възможна причина за несъответствието. Същата
е оценена към датата на извършване на апорта 12.08.2011 г. на 2 314 200,00 лева
(л. 247) и именно в този размер е претендираното вземане на кредитора за тази
сграда, видно от Приложение № 3 (л. 61). Ето защо, съдът намира, че за
посочените по-горе сгради, посочени в таблицата на вещото лице (л. 340) под
номера от 2 до 4 е доказано, че същите са били част от обявената за
недействителна непарична вноска. Според заключението на вещото лице сградите с
посочените идентификатори действително са разрушени и вече не съществуват.
По отношение на посочената под № 1 в таблицата на
вещото лице (л. 340) СГРАДА ПОДСТАНЦИЯ с идентификатор № 20482.505.486.50, с
площ 11098 кв.м. с РЗП = 3 х 11098 = 33294 кв.м., която ответникът е
индивидуализирал в Приложения 1 и 3 с РЗП 1660 кв.м. на стойност 417 650,00
лева, съдът намира, че същата не съответства на посочената в съдебното решение по
т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС сграда със същото наименование. В съдебното
решение (л. 36) е посочена „СГРАДА ПОДСТАНЦИЯ с площ 11098 /единадесет хиляди и
деветдесет и осем/ кв.м - позиция 2.27 от Акт за държавна собственост №
619/1.03.1995 г. инв.№ 64596, с Идентификатор № 20482.505.486.50, съгласно
скица № 23796/14.10.2010 г. на СГКК-Варна“. Така описаната сграда съответства
на посочената под № 2а в СОЕ (л. 250) сграда на стойност 8 761 140,00 лева. Посочената
от ответника – кредитор в Приложения 1 и 3 сграда с РЗП 1660 кв.м. на стойност
417 650,00 лева съответства на посочената под № 2 в СОЕ (л. 250) сграда, но
тази сграда изобщо не е посочена в решението по т.д. № 2268/2013 г. по описа на
ВОС. Впрочем, видно и от приложения устав на „Полимери инвест“ АД (л. 130),
тази сграда изобщо не е предмет на непаричната вноска. Следователно, доколкото
не е налице решение за обявяване на недействителност на непарична вноска за
посочената сграда, ответникът – кредитор не може да претендира нито връщане на
същата в натура, нито заплащане на действителната и́ стойност в размер на
417 650,00 лева.
По отношение на посочените в Приложения № 2 и 4 към
отговора на исковата молба (л. 60, 62), респ. към молбата за предявяване на
вземане (л. 257, 259) липсващи технически съоръжения с техните стойности, съдът,
с оглед на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза намира,
че същите са идентични с част от съоръженията, предмет на
обявената за недействителна непарична вноска, изрично посочени в съдебното
решение и СОЕ по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС. За част от тях, а именно Разсолопроводи
Полимери - Провадсол АД – 2 бр.; Пълначно за сода каустик; Пълначно за солна
киселина; Пълначна станция за течен хлор и ЖП кантар на хлорно производство в приложената
съдебно-оценителна експертиза по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС, е
записано, че към момента на огледа – 12.03.2014 г., са изцяло или частично
ликвидирани.
С определение № 262/23.01.2018 г. по настоящото дело
съдът прие, че действителната стойност на процесните сгради и съоръжения,
доколкото същите са част от обявената за недействителна непарична вноска, е установена
в производството по търговско дело № 2268/2013 год. на Окръжен съд – Варна като
елемент от основанието на иска по чл. 647, ал. 1,т. 3 от ТЗ, поради което и на
основание чл. 298, ал. 1 от ГПК не се нуждае от доказване. Макар и стойността
на вещите да не е посочена в диспозитива на съдебното решение по т.д. №
2268/2013 г. по описа на ВОС, съдът намира, че въпросният факт е обхванат от
силата на присъдено нещо по делото, тъй като именно той е предмет на
установяване при разглеждане на иск по чл. 647, ал. 1,т. 3 от ТЗ, а решението на
съда зависи от това, дали установената действителна стойност значително
надхвърля стойността на полученото по атакуваната сделка. В производството по .д.
№ 2268/2013 г. по описа на ВОС стойността на вещите е определена към момента на
вписване на непаричната вноска в търговския регистър, т.е. към момента на
получаване на вещите. Това е и моментът, към който се определя действителната
стойност на получената без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание вещ, която в последствие е погинала, била е отчуждена или
изразходвана (така Решение № 478 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1714/2011
г., IV г. о., ГК).
По отношение на следващия елемент от фактическият
състав на чл. 57, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – датата на узнаване от страна на ищеца за
обявяването на недействителността на апорта, съдът приема, че е необходимо
моментът на узнаването изрично да бъде заявен от кредитора ответник при
предявяване на вземането или най-късно с отговора на исковата молба. Настоящият
съдебен състав споделя разбирането, изразено в Решение № 87 от 7.08.2017 г. на
ВКС по т. д. № 50299/2016 г., IV г. о., ТК, съгласно което обстоятелствата, на
които се основава предявеният иск и които са елемент от фактическия състав на
регулиращата го правна норма, не може да бъдат определени и взети предвид
служебно от съда, а следва да бъдат заявени от ищеца и те подлежат на
изследване, само ако са твърдяни/въведени в процеса, респективно оспорвани,
като съдът се произнася въз основа на събраните в тази насока доказателства.
В молба вх. № 14278/18.05.2017 г. по т.д. 615/2016
г. по описа на ВОС за предявяване на процесното вземане (л. 245 и сл.)
кредиторът – ответник е посочил, че длъжникът – ищец в настоящото производство
е разрушил недвижимите и движимите вещи и се е разпоредил с материалите от тях
като ги е прехвърлил на трети лица, т.е. отчуждил е и е разходвал вещите, след
като е узнал, че ги държи без основание по силата на съдебното решение по т.д.
№ 2268/2013 г. по описа на ВОС. Именно въз основа на това твърдение се
претендира вземане в размер на действителната стойност на вещите, а не в размер
на онова, от което получателят се е възползвал, което би определило
квалификация на спора по чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД.
При така изложените от ответника фактически твърдения,
съдът приема, че твърдяният от ответника момент на узнаване от страна на ищеца,
че държи вещите без основание, е датата на влизане в сила на решението по т.д.
№ 2268/2013 г. по описа на ВОС – 04.07.2014 г. Към тази дата получателят на
вещите е бил уведомен за съдебното решение чрез връчване на препис от същото
съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК. Решението по иска с правно основание чл. 647, ал.
1,т. 3 от ТЗ има конститутивно действие, поради което до влизане в сила на
същото основанието за получаване на вещите не е отпаднало.
При иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 1-во
от ЗЗД поканата има значение само в случай, че вещта е погинала, каквито
твърдения не са наведени в настоящото производство, в т.ч. при предявяване на
вземането в производството по т.д. 615/2016 г. по описа на ВОС. Ето защо, съдът
намира за ирелевантни фактите отнасящи се до твърдяното от ответника връчване
на покана до длъжника чрез залепването и́ на вратата на административната
сграда на дружеството и удостоверяването на това обстоятелство с протокол. За
яснота следва да се отбележи само, че такова връчване не може да се смята за
редовно и не може да породи правно действие, доколкото липсва законова
разпоредба уреждаща фикция за получаване на съобщения между частни лица чрез
залепване на уведомление. Не се касае за празнота в закона, поради което
всякакви аналогии с чл. 47 от ГПК са невъзможни. В случай, че изпращачът на
поканата е желаел да ползва привилегията на фингирано връчване, би следвало да
стори това чрез нотариус, който на основание чл. 50 от ЗННД е овластен да връчва
съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37
- 58 от Гражданския
процесуален кодекс.
По отношение на факта на разрушаване на процесните
вещи и последвалото отчуждаване и разходване на материалите:
Ответникът се позовава на Констативен протокол №
1003-158 от 16.09.2014 год. на Община Девня като твърди, че същият представлява
официален документ. Протоколът е подписан от служители на община Девня – Яни
Марков и Итко Илиев и „утвърден“ от кмета Ат. Кузев. В самия протокол не е
посочено на какво законово основание е съставен, а ответникът не е представил
заповедта на кмета за назначаване на комисията, поради което не може да се
извърши преценка на какво основание е назначена същата и дали възложените
и́ функции представляват действия от компетентността на общинската
администрация (напр. по чл. 196 от ЗУТ). При липса на такива данни, съдът
намира, че представеният протокол следва да се цени като частен свидетелстващ
документ.
От посочения констативен
протокол, заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, останалите писмени доказателства, както и от показанията на
свидетелите Н. И. М. и З. А. И., ценени в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, съдът приема за доказан факта, че описаните в Приложения 1, 2, 3 и 4
към молба вх. № 14278/18.05.2017
г. по т.д. 615/2016 г. по описа на ВОС за предявяване на процесното вземане (л.
256-259) сгради и технически съоръжения не са налични, били са разрушени, респ. нарязани за скрап и
отчуждени от ищеца „Полимери инвест“ АД. Тези факти не се опровергаха по никакъв
начин и от проведено от ищеца насрещно доказване.
Последният елемент от фактическият състав на чл. 57,
ал. 2, изр. 1-во от ЗЗД, който трябва да е налице, за да се отхвърли
предявеният отрицателен установителен иск, е отчуждаването на вещите, чиято действителна
стойност се претендира, да е станало след узнаването от страна на получателя,
че същите се държат без основание. За доказване на този факт ответникът
ангажира показания на трима свидетели.
Според свидетеля Николай М. действията
по събаряне на сгради, рязане на съоръжения за скрап и изнасяне на същите са
започнали от края на м. май. 2014 г. Свидетелят поименно назовава някои от
процесните съоръжения без да уточнява кога точно от края на м. май 2014 г.
насетне същите са били ликвидирани и изнесени от завода. Не става ясно дали
това е извършено преди или след 04.07.2014 г. още по-малко се изяснява за всяка
една сграда и съоръжение по отделно кога е осъществено тяхното събаряне, рязане
и изнасяне във вид на материали.
Свидетелката
З. И., чиито показания с оглед на ролята и́ на финансов мениджър в
холдинга са с най-голяма доказателствена стойност, излага, че в целия периода от 2011 г. до 2014 г.
дейността на „Полимери инвест“ АД се свеждала главно до изнасяне на активи,
рязане на скрап и изнасяне на метал и метални отпадъци. Наистина, свидетелката
използва израза „т.нар. тотално рязане и унищожаване на сгради“ излагайки, че
това е станало през периода м. май – м. септември 2014 г. и посочва конкретни
сгради и съоръжения, но не става ясно кои точно са отчуждени във вид на
отпадъчни материали след 04.07.2014 г. – датата на влизане в сила на решението
по конститутивния отменителен иск. Свидетелката описва една мащабна дейност по
събаряне на сгради и рязане на технически съоръжения за скрап, която е била
извършвана въз основа на писмени договори, сключвани за събаряне на всяка една
сграда или за рязането на всяко едно съоръжение, по които са превеждани определени
суми, посочва имената на конкретни съконтрагенти, които са извършили дейността
по събарянето, рязането и извозването на материалите.
Свидетелят Х. Х. сочи, че някъде през м. юни 2014 г.
започнало събарянето на сградите и рязане на скрап от различни фирми и изнасяне,
но без конкретно да сочи за кои именно сгради и съоръжения става въпрос.
В частта, касаеща периода в който е станало
събарянето на сградите, нарязването на съоръженията и изнасянето им от територията
на „Полимери инвест“ АД, показанията и на тримата свидетели не установяват за
които и да е процесните сгради и съоръжения по несъмнен начин факта, че са били
разрушени или нарязани за скрап и материалите са били изнесени от завода именно
в периода след 04.07.2014 г., а не преди това , вкл. и през юни 2014 г.,
например. Сочените от свидетелите периоди обхващат и времето след 04.07.2018
г., но без достатъчно конкретика. Освен това, достоверността на показанията не
може да бъде приета безрезервно, доколкото същите противоречат на отразеното в съдебно-оценителна
експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС
обстоятелство, че още към датата на огледа 12.03.2014 г., извършен от вещото
лице, всички процесни сгради и по-голямата част от съоръженията са били
съборени, съотв. нарязани, и не са били налични. Съдебно-оценителната
експертиза като събрана по друго дело може да бъде ценена в настоящото
производство единствено като частен свидетелстващ документ в съвкупност с
всички останали доказателства. Ответникът изрично се позовава на този документ
за установяване на процесното вземане – експертизата е представена като
приложение към молбата за предявяване на вземането и към отговора на исковата
молба. Посоченото от вещото лице, че сградите и съоръженият липсват към момента
на огледа – 12.03.2014 г., изцяло кореспондира с показанията на свидетелката
З. И., че в целия период от 2011 г. до
2014 г. дейността на „Полимери инвест“ АД се е свеждала главно до изнасяне на
активи, рязане на скрап и изнасяне на метал и метални отпадъци, и същевременно
опровергава показанията, че цялата тази дейност е била извършена след м. май
2014 г.
Ответникът не е ангажирал други, наистина надеждни
доказателствени средства за установяване на точния момент на разрушаването на процесните
вещи и отчуждаването на остатъците, каквито биха могли да бъдат сключените
договори с дружествата извършили тази дейност, извършените по банков път плащания
и свързаните с тях счетоводни записвания, за които свидетелката И. изнесе данни.
Ответникът следваше да докаже пълно и главно за всяка една от посочените сгради
и за всяко едно от съоръженията кога са били разрушени, а материалите отчуждени
и изнесени от територията на „Полимери инвест“ АД, а това не беше сторено. Само
показанията на свидетелите З. И.и Николай М., които при това не сочат
категорично, че конкретни сгради и съоръжения са ликвидирани след 04.07.2014
г., а обхващат периоди било от 2011 г., било от края на м. май 2014 г., не са в
състояние да формират у съда вътрешно убеждение за доказаност на твърдяния факт,
поради което съдът не приема за
доказани твърденията на ответника, че процесните сгради и съоръжения са разрушени,
нарязани и отчуждени във вид на отпадъчни материали и скрап едва след
узнаването от ищеца, че ги държи при отпаднало основание.
Както беше отбелязано по-горе предмет на делото е
иск за установяване несъществуване на вземане за действителната стойност на
вещи, които са били отчуждени или изразходвани след узнаването от страна на
получателя, че ги държи без основание. С оглед принципа на диспозитивното
начало, съдът не е овластен да се произнася по въпроса дали ищецът дължи онова,
от което се е възползвал след като е отчуждил вещите преди да узнае, че ги
държи без основание, тъй като такова вземане не е предявено, респ. не е предмет
на установяване в настоящото производство.
В заключение, за посочената от ответника – кредитор в
Приложения 1 и 3 към молбата за предявяване на вземането сграда с РЗП 1660
кв.м. на стойност 417 650,00 лева не се установи да е включена в предмета на
решението по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС, а за останалите сгради и
съоръжения не се доказа, че са били съборени или нарязани за скрап и материалите
са били отчуждени или изразходвани след 04.07.2014 г. – датата на която решението
по конститутивния иск е влязло в сила и ищецът е узнал, че ги държи без
основание.
По
изложените съображения, искът с правно
основание чл. 694, ал.1, т. 1 от ТЗ се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
С
оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените разноски в размер на 5250,00 лева за платени адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице, съобразно своевременно искане за това,
представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата в производството държавна такса на
осн. чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
Ищецът
не е изпълнил разпореждането на съда, обективирано в протоколно определение от
29.06.2018 г. за внасяне на допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице по приетата по делото
ССЕ, поради което следва да бъде постановено принудително събиране на сумата на
основание чл. 77 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявен иск от „Полимери инвест" АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК *********, седалище гр. Девня,
срещу „Полимери"
АД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, седалище
гр. Девня, на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, по
отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност, че приетото от временния синдик и включено в одобрения от съда
по несъстоятелността в производството по т.д. № 615/2016 г. по описа на
ВОС списък на приетите вземания на
кредиторите на „Полимери инвест“ АД, обявен в търговския регистър с вписване №
20170904103003, вземане на кредитора „Полимери" АД (в несъстоятелност) в размер на 10 545 246,00
(десет милиона петстотин четиридесет и пет хиляди двеста четиридесет и
шест) лева с посочено в одобрения списък основание: „Решение №
535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г.“ НЕ СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА „Полимери" АД в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище гр. Девня да заплати от
масата на несъстоятелността на „Полимери
инвест" АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК *********, седалище гр. Девня, сумата от 5250,00 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Полимери" АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, седалище гр. Девня, да заплати от
масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата 105452,46
(сто и пет хиляди четиристотин петдесет
и два) лева, дължима
държавна такса по т. д. № 1248/2017 г. по описа на ВОС, на основание чл. 694,
ал. 7 от ГПК.
ОСЪЖДА „Полимери инвест" АД (в
открито производство по несъстоятелност), ЕИК *********, седалище гр. Девня, да заплати от масата на
несъстоятелността в полза на
бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски окръжен съд сумата 248,00
(двеста четиридесет и осем) лева, представляваща дължими разноски за
изплащане на възнаграждение на вещото лице П.И.С. за изготвена и приета в
производството по настоящото дело съдебно-счетоводна експертиза, на основание
чл. 77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните и синдика на „Полимери
инвест" АД.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: