ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./...... 04.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.03.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно
търговско дело № 143 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. №79529/03.12.2018г.
по описа на ВРС, на Ж.Г.Ж., ЕГН **********,***,
срещу решение №4220/24.10.2018г.
на Варненски районен съд, 40 състав, постановено по гр.д. №3786/2018г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение ответникът – жалбоподател Ж.Г.Ж.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на ищеца „ОТП факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, сумите 5 894,02
евро - главница; 1 619,33 евро -
договорни лихви за периода от 24.08.2014г. до 24.05.2017г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
15.03.2018г. до окончателното й плащане, които вземания произтичат от
договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2011г., сключен с „БАНКА ДСК”
АД, ЕИК *********, прехвърлено на ищеца „ОТП факторинг България” ЕАД с договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.09.2012г., както и сумата 675,33 лева, представляваща сторени от
ищеца разноски по делото.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
Дължимата държавна такса за въззивното производство в
размер на 293,89 лева не е внесена. С определение №788/08.01.2019г.
първоинстанционният съд е освободил жалбоподателя от задължението за плащане на
държавни такси.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната
страна – ищеца „ОТП факторинг България” ЕАД. В срока по
чл.263 от ГПК от пълномощника на страната юрисконсулт Т.Х.Т.е подаден писмен отговор вх. №7180/30.01.2019г.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
Изложените в жалбата съображения се квалифицират като
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението. Твърди се в
тази връзка, че при
решаване на делото първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил закона както относно началния момент, от който започва да тече
погасителната давност за претендираните от ищеца вземания, така и относно
приложимия в конкретния случай давностен срок, вследствие на което, е достигнал
до неправилни правни изводи.
Като се позовава на
постигнатата в кредитния договор уговорка за условията за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита и като аргументира теза, че дадените в т.18
на Тълкувателно решение №4/2013г.,
на ОСГТК на ВКС разрешения са относими само и единствено към заповедното
производство, но не и към предявения осъдителен иск, въззивникът счита, че липсва основание да се приеме, че за
настъпване на изискуемостта на претендираните вземания е необходимо банката допълнително, с
нарочно волеизявление да уведомява длъжника за това. Отделно от това твърди, че
погасителната давност не започва да тече от датата на получаване на
уведомлението на ищеца, че кредитът е станал предсрочно изискуем, а от по-ранен
момент, а именно от изтичане на 90 дни от последното плащане. Допълнително са
изложени аргументи, че неправилно първоинстанционният
съд е възприел датата на получаване на пратка №12445617
от 01.06.2017г. като дата на получаване от
длъжника на уведомлението за предсрочната изискуемост, като се твърди, че
самата обратна разписка не установява съдържанието на получената пратка.
При тези основни оплаквания и
като поддържа обоснованото още в отговора на исковата молба възражение, че
ищцовата претенция е погасена
поради изтекла погасителна давност, при това както кратката тригодишна, така и
общата петгодишна такава, въззивникът отправя искане до въззивния съд да уважи въззивната жалба и да отмени
обжалваното решение.
С въззивната жалба не се посочват и представят
нови доказателства.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна
„ОТП факторинг България” ЕАД, гр. София
изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са
съображения за неоснователност както на твърдението на въззивника за началния
момент, от който следва да се приеме, че тече погасителна давност за вземанията
на ищеца, така и на възражението му, че към датата на предявяване на
осъдителните искове същите са били погасени по давност. Моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение като му се присъдят и сторените разноски за
въззивното производство.
Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад
не кореспондира в пълнота процесуалните действия на страните в хода на
осъществената размяна на книжата, доколкото не съдържа указания към страните за
отстраняване на техни неясни и/или противоречиви твърдения, съответно за
липсата на доказателства за установяване на твърдени релевантни за спора факти.
В подадения отговор на исковата молба от една страна
ответникът заявява, че не оспорва обстоятелството, че е получил „уведомление от
страна на кредитора, че договора за кредит е станал предсрочно изискуем от
определена дата както и че е извършена цесия като настоящ кредитор се явява
ищеца“. Липсва обаче яснота по отношение на това твърдение доколкото нито се
сочи кое точно (като момент и начин) уведомяване се има предвид, нито се сочи
конкретна дата на предсрочната изискуемост. Неяснотата е съществена като се има
предвид развитото веднага след това изявление оспорване както на личното
получаване на пратка №12445617 от 01.06.2017г. от ответника - адресат, така и евентуално на съдържанието на получената
пратка.
Установява се противоречие и като се имат предвид твърденията в отговора
на исковата молба и в писменото становище на ответника преди първото по делото
открито съдебно заседание относно момента, от който кредитния дълг следва да се
счита предсрочно изискуем – датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК;
изтичането на 90 дни от последното плащане по договора от страна на длъжника
(чл.19.2. от Общите условия; момента на получаване на изявлението на кредитора
за обявяване на предсрочната
изискуемост.
Налице е непълнота и по отношение на твърденията на
ищеца „ОТП факторинг България” ЕАД, че след
придобиване на вземанията по договора за цесия е получавал погасителни
плащания, тъй като нито е уточнено лицето, което е извършвало тези плащания
(видно от самия договор, задължено лице е и поръчителя Надежда Владимирова),
нито са посочени и представени доказателства за установяване на тези твърдения.
В съответствие с правомощията си на инстанция по
същество на спора, съобразено и с дадените в тази връзка разрешения с ТР
№1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът намира, че на
страните следва да се дадат конкретни указания по уточняване на насрещните им
твърдения и произтичащата от това необходимост от попълване на делото с
необходимите доказателства.
Във връзка с
исканията на страните за присъждане на разноски за въззивното производство,
следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
Искането на страна, представлявана от юрисконсулт, за плащане на адвокатско
възнаграждение – чл.78, ал.8 от ГПК, ще
се разгледа само ако е претенцията е достатъчно конкретизирана по основание и
размер в списъка по чл.80 от ГПК.
За събиране на становищата на страните делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №79529/03.12.2018г. по описа на ВРС, на Ж.Г.Ж., ЕГН **********,***,
срещу решение №4220/24.10.2018г. на Варненски районен съд, 40 състав,
постановено по гр.д. №3786/2018г. по
описа на ВРС.
УКАЗВА на ищеца „ОТП факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, че не е посочил и представил доказателства за
установяване на изложените в исковата молба твърдения за извършвани в периода
2012 – 2015 година погасителни плащания по договора.
УКАЗВА на ответника Ж.Г.Ж., ЕГН **********, че следва да поясни твърденията си, че е
уведомен за предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит,
съответно за момента, към който е сторено това, при съобразяване на изложеното
в мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.04.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в списъка по чл.80 от ГПК
същото следва да е достатъчно конкретизирано по основание и размер.
Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за насроченото
открито съдебно заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от
22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На въззивника Ж. Ж. да се връчи и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.