Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С., 19.12.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно
заседание, при закрити врата, на тринадесети декември две
хиляди и шестнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Д.Ц., като разгледа търговско дело № 4855
по описа за 2016 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано
е по молба на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище *** за
откриване производство по несъстоятелност на „К.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище ***.
Молителят твърди, че на 14.02.2014 г. сключил с
ответника по молбата договор за банков кредит, въз основа на който му
предоставил сума в размер на 12000000 евро, срещу ползването на която
кредитополучателят дължал заплащане на годишна лихва от 9% върху дебитното
салдо, платима до 25-то число на съответния месец. При забава се дължала
неустойка от 10% върху неплатените главница и възнаградителна
лихва. Към 08.06.2016 г. дължимата по договора за кредит сума възлизала на
14009777,25 евро, като след 02.10.2015 г. „К.“ ООД спряло плащанията. Срещу
„К.“
ООД били образувани и изпълнителни дела. Поради забава в
плащанията, Б.та обявила на 30.06.2015 г. кредита бил за предсрочно изискуем, с
нотариална покана, получена от длъжника на 17.06.2015 г..
Задълженията на „К.“
ООД произтичали от Т.сделка и били изискуеми, съответно неизпълнението
им обуславяло извод за настъпила неплатежоспособност на ответника. Тъй като
последният не притежавал достатъчно активи, се твърди и наличие на състояние на
свръхзадълженост.
В тази връзка релевираното искане е за постановяване на решение по реда
на чл.630 ал.1 ТЗ - установяване неплатежоспособността с начална дата
25.09.2014 г., съответно свръхзадължеността на
ответника и откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник по молбата - „К.“ ООД, е капиталово
търговско дружество с правноорганизационна форма – ООД,
което към депозирането й, е с регистриран капитал от 7000 лева, изцяло внесен.
Не е спорно и от представен документ,
именуван договор за банков кредит, се установява,
че на 14.02.2014 г. страните постигнали съгласие молителят да предостави на ответника кредит
в размер на 12000000 евро, който следвало да бъде върнат до 15.02.2020 г.,
заедно с възнаградителна лихва в размер на 9 %
годишно. В чл.12 и чл.13 от договора, кредитополучателят се задължил да престира мораторна неустойка от 10% годишно върху просрочените
главница и възнаградителна лихва. В договора се
съдържа клауза, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и
да е от задълженията му, Б.та има право да обяви за предсрочно изискуем целият
размер на кредита (чл.41 от договора). В чл.46 от договора, страните се
съгласили съобщенията между тях да се считат получени, ако са изпратени чрез
куриер или с препоръчана поща и не са получени от адресата.
Доказателства за твърденията на молителя до
кредитополучателя да е изпратена нотариална покана, с която кредитът да е
обявен за предсрочно изискуем, не са ангажирани.
От постъпилата от Служба по вписванията - гр. С. справка,
се установява, че „К.“
ООД е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти,
върху които са наложени възбрани.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се
установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 26.09.2016 г. не са
налице данни „К.“
ООД да е регистрирано като собственик на пътни превозни средства.
В производството са приети ревизионен акт № Р 22251400199-091-001/20.07.2016
г., с който са установени задължения на „К.“ ООД за ДДС в размер на 3712510,52 лева
и 169165,94 лева – корпоративен данък, заедно със съответните лихви върху тях и
ревизионен акт № Р-22222515001782-091-001/01.07.2016 г., с който са установени
задължения в размер на 1113102,95 лева – данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове, заедно със сумата 245633,21 лева – законна лихва. Няма
доказателства ревизионните актове да са връчени на данъчнозадълженото лице,
съответно да са влезли в сила.
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът кредитира, но преценява критично в светлината на събраните
в производството доказателства и формира следните изводи.
Структурата на активите на дружеството-ответник след 2014
г. не включва дълготрайни материални активи и се състои основно от вземания, които
бележат тенденция към нарастване и за 2015 г. са 80492000 лева, като наличните
парични средства към този момент възлизат на 2000 лева.
Структурата на пасивите включва нетекущи задължения към
финансови предприятия, които през 2015 г. възлизат на 36682000 лева и краткосрочни
задължения, които бележат тенденция към нарастване, като към 31.12.2015 г.
краткосрочните задължения са в размер на 44833000 лева. В заключението на СФИЕ е
посочено, че поради липсата на оборотни ведомости и аналитични извлечения не
може да се посочи произхода на тези вземания. Няма събрани доказателства кои са
третите задължени лица, съответно каква е събираемостта на вземанията.
Показателите за обща и бърза ликвидност са над
препоръчителните стойности за целия изследван период, като тези за незабавна и
абсолютна ликвидност са нулеви, което отразява липсата на налични парични
средства, с които дружеството да обслужва паричните си задължения. Показателите
на финансова автономност и степента на задлъжнялост са под допустимите
стойности за целия изследван период. Съотношението на активите към задълженията
е над 1.
В заключението вещото лице е разглеждало договори за
банков кредит, сключени между молителя и „К.“ ООД, за които твърдения в молбата не са
изложени, нито са ангажирани доказателства за сключването им. Поради което и в
тази част заключението не следва да бъде обсъждано.
Ответникът по молбата не доказва да
е изпълнил задълженията си по договора за кредит, но за целите на настоящото
производство за изискуеми следва да се приемат само задълженията с настъпил
падеж, след твърдяното от банката преустановяване на плащанията – 25.09.2014
г.. Това означава, че към приключване на устните състезания изискуемата
главница е в размер на 11734980 лева, като се дължи и съответна възнаградителна лихва и мораторна
неустойка. При липсата на доказателства, че краткотрайните активи, представляващи други вземания действително съществуват, този актив следва
да се изключи
от краткосрочните активи при определяне
показателите на ликвидност, в които участва, затова текущите активи за 2015 г. следва да се сведат
до 3788000 лева
(82560-78722 хил. лева), което сочи, че
общата ликвидност към 31.12.2015 г. е била под референтната стойност от 1 (само задълженията към молителя с настъпил падеж надхвърлят трикратно
текущите активи). Останалите показатели при изключване от текущите активи на другите вземания и включване на изискуемите задължения към „К.Т.Б.“ АД –
в несъстоятелност в текущите
пасиви, също биха били много под допустимите
стойности. В този смисъл следва да се вземе
предвид коригирания вариант на заключението на съдебно финансово-икономическата
експертиза, който отчита и установените публично-правни задължения, но при
изчисляване на коефициентите включва активи, за които не е установена
документална обоснованост.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
а необсъдените съдът намира за неотносими.
По отношение на
молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл.625 ТЗ активно процесуално легитимиран да
подава молба за откриване на производство по
несъстоятелност е кредитор на
длъжника по Т.сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност разполага с активна процесуална
легитимация.
Сключеният договор за банков кредит от 14.02.2014 г. има съдържание,
съответно на уредения в чл.430 ТЗ договор за банков
кредит, включващо задължението
на Б.та да
предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя
сумата, предмет на договора и задължението
на последния да я върне със
съответната възнаградителна
лихва. Тази сделка
е юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните - ответникът е обективирал воля да получи сумата
срещу насрещно задължение да я върне при условията
на договора, като факта на
изпълнение на задължението на Б.та за предоставяне
на паричната сума не е спорен.
Б.та-кредитор се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за
банков кредит, предвид неизпълнение на задълженията на „К.“ ООД да заплаща в срок
уговорените погасителни вноски. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато
се претендира вземане, произтичащо от банков кредит,
съдържащ уговорки, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.
В случая, кредиторът твърди да е отправил до длъжника изявление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, но доказателства за това
не са представени.
Независимо
от това, както вече се посочи, с оглед изрично предвиденото разсрочено връщане
на получената в заем сума чрез месечни вноски в размер на 240000 евро, платими
на 15-то число на съответния месец, молителят е носител на неудовлетворено
изискуемо вземане, възникнало от сключения на 14.02.2014 г. договор за банков
кредит, като длъжникът не твърди и не
доказва да е погасил задълженията си.
Следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно
и предмет на силата на присъдено
нещо на постановеното в производството
по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието
на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на ответника
и началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така
Решение № 277 от 20.07.2007
г. на ВКС по т. д. №
1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика
с Решение № 32
от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, молбата на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, с правна
квалификация чл.625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице – кредитор
с изискуемо и неудовлетворено вземане, проитичащо от Т.сделка
- договор за банков кредит. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно Решение №71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013
г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна
практика за съдилищата, неплатежоспособността е едно
от двете законоустановени основания за откриване на
производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността.
Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се
изразява в невъзможността на търговец да
изпълни определени от закона изискуеми
парични вземания.
Предприятието трябва да може да
посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези,
които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или
настъпващ падеж през отчетния период.
В
конкретния случай, падежиралите задължения към
молителя „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, са краткосрочни и изискуеми.
Преценката за
способността на предприятието да погаси тези задължения
следва да се направи посредством
анализ на активите, чрез които едно действащо
предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен
капитал),
не служат за извършване на
плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението
им, без тях
предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги
осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата
за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при
едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед
установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва
да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да
посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от
икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват
за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата
пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират
като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях)
към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се
класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова
продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни финансови
активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се
различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в
друг вид актив, придобивайки го. „К.“ ООД разполага с 2000 лева в наличност, съобразно подадените годишни данъчни декларации.
С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща
ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните
пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват
само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата
между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се
изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на
наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно
действащо предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено,
наличните парични средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят
многократно) и не може да е самостоятелна основа за възприемане на извод за
влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва
дали текущите активи могат да се реализират съобразно присъщата за
съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на
икономиката, в който работи предприятието.
Действително, счетоводно са записани вземания в
значителен размер, за които обаче, както вече се посочи, липсват каквито и да
било доказателства за реалното им съществуване, а тежестта да установи
наличието на имущество, което превишава задълженията, е на „К.“ ООД, а тя е останала неизпълнена.
В този смисъл е Решение № 187 от 24.01.2013 г. по т. д. № 436/2012 г., ІІ Т. О. на ВКС,
в което е прието, че според общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, при оспорване вписванията
в счетоводните /търговските/
книги, тежестта за доказване редовността
им, съгласно изискванията на Закона за счетоводството
и/или Търговския закон, носи ползващата
се от оспорените
вписвания страна. От вписаните
счетоводно инвестиции се ползва ответникът и той носи тежестта да докаже
редовността им. При липсата на ангажирани доказателства, съдът приема, че такива
активи не са налице.
Тъй като при осъществяване на
дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи
при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по
начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност.
Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не
означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на
търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции,
съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако
актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства,
показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не
дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите
плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да
посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на
краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
При недоказана документална
обоснованост на вписаните в балансите от ответното дружество „други вземания“ и
недоказана тяхна събираемост, тези активи не следва
да бъдат отчитани при изчисляване на коефициентите, в които участват. При
изготвяне на заключението същите са отчитани, което означава, че при изключването
им, показателите биха били значително влошени и много под приетата за
референтна стойност 1 - 3788/11734 хил. лева = 0,32, с оглед големия размер на
задълженията към молителя и установените публичноправни
задължения с ревизионните актове, които съдът не отчита, поради липсата на
доказателства последните да са влезли в сила.
Коефициентът на финансова
автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават съотношението
на собствения към привлечения капитал (базов 0.33), съответно на привлечения
към собствения капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са
носител, посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на
наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не
отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения
капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при реализацията на
краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на финансова
автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежо-способност
на търговеца към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице
единствено индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да
обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения.
В конкретния случай, тези
показатели се наслагват към неблагоприятните показатели за ликвидност и
потвърждават извода за невъзможност на ответника да покрива краткосрочните си
задължения.
Необходимо е да се посочи, че съгласно
легалната дефиниция в чл.608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е
в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: парично задължение,
породено от или отнасящо се да търговска сделка, публичноправно
задължение към държавата или общината, свързано с търговската му дейност, а от
13.05.2006 г. - и частно държавно вземане. Действително, при спиране на
плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в доказателствена тежест на ответника да докаже възможността
да посреща краткосрочните си задължения.
В случая, анализът на обективното икономическо състояние на
„К.“ ООД установява, че за
изследвания период 2012 г. – 2014 г. показателите за ликвидност са в приемливи
граници, но през 2015 г. при отчитане на падежиралите
задължения към молителя, същите са далеч под 1, което обуславя невъзможност на
търговеца да изпълнява паричните си задължения. Тази невъзможност е трайна, тъй като е налице за значителен
период от време (2015 г. до приключване на устните състезания).
Дейността на дружеството е производствена, но за
финансовата 2015 г. същото не разполага с дълготрайни материални активи,
имуществото му основно се формира от текущи/краткотрайни активи - парични
средства и вземания, за събираемостта на които не са налице доказателства. В
този смисъл, въз основа на заключението на СФИЕ, следва да се приеме, че
ответното дружество не е в състояние да изпълнява текущите си задължения. То е декапитализирано, като не разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид
осъществяването на състава на чл.630 ал.1 ТЗ и липса на пречки по чл.631 ТЗ,
молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По аргумент на чл.608 ал.1 ТЗ, в който е дадено легално
определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане по търговска сделка, като това състояние е налице при
неблагоприятни показатели на
ликвидност.
По въпроса за начина на
определяне на началната дата
на неплатежоспособност
на длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, включително и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в Решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. №
915/2009 г., II т. о., Решение
№ 115 от 25.06.2010 г. по
т. д. № 169/2010 г., II т. о., Решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. №
1152/2011 г., I т. о., Решение № 13 от
23.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление
на трайната неспособност на длъжника да погасява
свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията
като външен белег на неплатежоспособността.
В
случая, спиране на плащанията се твърди да е осъществено след 25.09.2014 г.,
като длъжникът не е ангажирал доказателства за опровергаване на това твърдение.
Към този момент обаче показателите са ликвидност не са достатъчно влошени, за
да обосновават извод за настъпила неплатежоспособност като трайно състояние.
Въз основа на обсъденото заключение на СФИЕ, съдът прие,
че едва към 31.12.2015 г. показателите за ликвидност са влошени, и установената
трайна невъзможност за погасяване на изискуеми парични задължения е настъпила
към този момент, когато вече всички показатели за ликвидност са под допустимите
граници и е налице спиране на плащанията като външен белег на това състояние на
търговеца. Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът приема
датата 31.12.2015 г., като най-ранен момент, в който всички предпоставки по
чл.608 ТЗ са били налице.
В молбата, „К.Т.
Б.“ АД – в несъстоятелност претендира в условията на кумулативност
да е налице и свръхзадълженост на „К.“ ООД, поради което
ако това състояние предхожда неплатежоспособността, то ще е основанието за
откриване на производство по несъстоятелност, защото поглъща неплатежоспособността.
За да е налице
състояние на свръхзадълженост е необходимо
имуществото на дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му
задължения (чл.742 ТЗ). В решение
№201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика
от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл.742 ТЗ, не
е нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост
се преценяват и неизискуемите
задължения.
Двете основания
за откриване на производството по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост,
са самостоятелни. Могат да бъдат
предявени в условията на кумулативност, както в случая,
или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания,
ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на
неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на
постановяване на решението. При наличието на предпоставките
и на двете, ще бъде съобразена
по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението.
Преценката налице
ли е свръхзадълженост следва да отчита
действителната, а не балансова стойност на активите на предприятието, тъй като
е възможно счетоводно да не са отчетени парични задължения или необосновано да
са вписани активи, които не са действително придобити. В този смисъл, вещото
лице изрично уточнява, че поради ненамиране на ответното дружество на адреса на
управление, проверка на документите, въз основа на които са извършени
счетоводните записвания не е извършена. Съгласно заключението е установено, че
към 31.12.2015 г. задълженията на „К.“ ООД са превишили
активите, т. е. настъпило е състояние
на свръхзадълженост, като началната
дата съвпада с тази на състоянието на неплатежоспособност, които състояния към приключване
на устните състезания са налице, поради което охраняването на интересите на всички
кредитори налага да бъде обявена неплатежоспособност и свръхзадълженост.
В съдебно
заседание, кредиторът „К.Т.
Б.“ АД – в несъстоятелност е предложил за временен синдик да бъде назначен Р.М., но с оглед служебно
известната заетост на същия, която не би му позволила да осъществи ефективно
функциите си, съдът намира, че следва да назначи такъв от включените в списъка на лицата, които могат
да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на
правосъдието и обнародван в
ДВ, а именно А. Г.К.,
с адрес: БЪЛГАРИЯ, област С. (столица), община С., гр. С. ****, ул.
"***" № **, ет. 2, телефон *******, който следва да представи декларация-съгласие по чл. 666 вр. чл. 655 ТЗ. На временния
синдик следва да бъде определено
месечно
възнаграждение в размер на 850 лева, считано от датата
на встъпването му в изпълнение
на задълженията до настъпване на
законна причина за изменение на
размера на възнаграждението.
Първото събрание на кредиторите
следва да се насрочи на
10.01.2017 г. от 14,30 часа в сградата на Съдебната палата, гр. С., бул. “*****” № *,
залата, определена за провеждане съдебно заседание на
СГС, VІ-16 състав, с дневен
ред по чл. 672,
ал. 1 ТЗ: 1. Изслушване доклада
на временния синдик по чл.
668, т. 3 ТЗ; 2. Избор
на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му и 3. Избор на комитет на кредиторите.
Молителят претендира присъждане на разноски за производството в общ размер от
600 лева, представляващи внесен депозит за
възнаграждение за вещо лице, които съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника. От друга страна, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл.
621 ТЗ и чл.57, ал.6
ЗБН, ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на съда
и дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран и на основание чл.630, ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, офис
23 А и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността и свръхзадължеността – 31.12.2015 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение на „К.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, офис
23 А.
НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „К.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, офис
** А, А. Г. К.,
с адрес: Б., област С. (столица),
община С., гр. С. ***, ул.
"****" № **, ет. *, телефон *******, като определя месечно
възнаграждение в размер на 850,00 лева и 7-дневен срок за встъпване от вписване
на решението в търговския регистър.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на синдика в 7-дневен срок да представи нотариално заверена декларация по чл.656 ал.2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено съгласие, съгласно чл.666 ТЗ.
СВИКВА Първо събрание на
кредиторите на „К.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище *** и адрес на
управление:***, офис
23 А на 10.01.2017 г. от 14,30 часа в Съдебна палата, гр. С., бул. „***” №*,
СГС, залата, определена за заседание на СГС, VІ-16 състав, при дневен ред:
1.
Изслушване доклада на временния синдик
по чл. 668, т. 3 ТЗ;
2.
Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението
му;
3.
Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „К.“
ООД, ЕИК *******, със седалище
*** и адрес на управление:***,
офис 23 А, да заплати на „К.Т.
Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *******, със седалище ***,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 600 (шестстотин) лева
– разноски за производството, представляващи внесен
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „К.“
ООД, ЕИК *******, със седалище
*** и адрес на управление:***,
офис 23 А, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250
(двеста и петдесет) лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в
търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - търговския
регистър за обявяването му, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: