Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
260083/29.12. Година 2021
Град Варна
Варненският апелативен
съд, Наказателно отделение, втори състав
На първи октомври, Година две
хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен секретар Петранка
Паскалева
прокурор Анна Помакова
като разгледа докладваното от
съдия Р.Тончева ВНОХД № 413 по описа на съда за 2020г., при произнасянето си
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и
първа от НПК.
С присъда №260007/09.09.2020 година,
постановена по НОХД №602/2019 година по описа на ОС-Варна, подсъдимият П.Х.П. е
признат за невинен по обвинението да е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.в
от НК, отхвърлен е и гражданския иск на М.Н..
Правилността на съдебния акт се атакува от
повереник на частните обвинители, който в своя въззивна жалба материализира оплаквания
за необоснованост и неправилно приложение на закона. В допълнение по чл.320,
ал.4 от НПК, адв.Н. прави собствен доказателствен анализ за съответствие на
инкриминираното събитие с описанието му в обстоятелствената част на обвинението,
от който извлича основание за осъждане на дееца.
В пренията във въззивното съдебно заседание,
представителят на държавното обвинение пледира при липса на протест. Подкрепя
жалбата на частното обвинение с две групи доводи – първата, касаеща съществени
недостатъци в мотивната дейност на първоинстанционния съд с релевантна
последица по чл.335, ал.2 от НПК и втората, съдържаща съображения за съставомерно
поведение на дееца по повдигнатото му обвинение за престъпление по транспорта, обосноваващо
въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.2 от НПК.
Повереникът на частните обвинители поддържа
въззивната си жалба и нейната аргументация, развива теза за движение на
подсъдимия в насрещното движение, с което създал опасност за жителите на цял
жилищен квартал и в частност за починалата пешеходка. Адв.Н. пледира за неизпълнено задължение от водача
преди маневра потегляне да се убеди, че няма да застраши останалите участници в
движението, което нарушение е каузално спрямо общественоопасната последица.
Заедно с искането за осъждане на дееца, повереникът заявява, че частните
обвинители все още не могат да преживеят случилата се трагедия с тяхната родственица.
Защитната реч на адв.Р. се организира около
становище за правилност на атакуваната присъда, постановена в съответствие с
доказателствата по делото и точно приложение на закона. Мотивирано се
обосновава теза за случайно деяние, с който довод защитникът пледира за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Подс.П. не се ангажира с лична защита, в
последната си дума моли за оправдателна присъда, защото през м.декември
предстои раждане на негово дете.
Въззивният състав проведе съдебно следствие,
в което изчерпи предмета на доказване с повторна КАТСМЕ, писмени и гласни
доказателства. При развилата се цялостна проверка на правилността на
постановената присъда по реда на чл.313
и чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
І.От
фактическа страна:
Подсъдимият П.П. е
правоспособен водач. С трудов договор от 31.05.2018г., той бил назначен на
работа в Консорциум „Варна 1“ДЗЗД като шофьор на специален тежкотоварен
автомобил.
На 18.07.2018 година, подсъдимият изпълнявал
служебните си задължения, управлявайки специален автомобил „Даф ЛФ 200 ФА“ с
рег.№СВ4082АТ, предназначен за извозване на битови отпадъци. С него работили
св.св.Н. и Ж..
Времето било слънчево, денят бил горещ.
Около 11.30 часа подсъдимият спрял
автомобила на ул.“Средец“ в гр.Варна. Той останал в кабината, а сметосъбирачите
Н. и Ж. започнали да обслужват контейнерите. Отзад на камиона имало монтирани
степенки, на които свидетелите, след като изхвърлили боклука, се качили. Св.Ж.
застанал отляво, а св.Н. – отдясно. Първият се огледал встрани и вляво на камиона, и свирнал
на подс.П. – знак, че от ляво на
автомобила няма опасност. Св. Н. погледнал вдясно от камиона, после подал сигнал с ръка на подсъдимия да
тръгва. От своя страна, водачът П., след като възприел действията на колегите
си и след като сам погледнал в огледалата за обратно виждане, потеглил бавно
праволинейно напред. За малко над десет метра, камионът ускорил до около 8.4
км/ч. Когато товарният автомобил достигнал на около 12.5м преди мерната линия
на ориентира на огледа и на около 8м вдясно от лявата граница на платното за
движение (спрямо мерната линия на протокола за оглед), се състояло съприкосновение
между неговата дясна част в началото на металните ламели и предно-лява област
от тялото на косо разположената под максимално възможен ъгъл от 35º спрямо
нормалата на повърхността на автомобила 79-годишна пешеходка С.Г.. Под
действието на сили на триене в тангенциалната вертикална равнина спрямо тялото,
бил предизвикан въртящ момент около вертикалната ос на тялото по посока на
часовниковата стрелка. Тялото на жената продължило движението си напред и леко
наляво спрямо направлението на товарния автомобил. Под действието на въртящия
момент, то (тялото) паднало на земята с едновременно подпъхване под профилите
на десните странични ламели, завъртяло се около собствената си вертикална ос,
паднало по корем и тогава дясна задна гума се възкачила върху дясната странична
част откъм дясната ръка на пострадалата, като едновременно с това, тялото се
плъзгало известно разстояние по пътната настилка до състояние на покой.
Внезапното надигане на дясната задна гума
изненадало подсъдимия и св.св.Ж. и Н.. Последните се запитали какво става и
веднага след това, видели, че зад камиона има тяло на човек. Двамата започнали
да викат към подс.П. да спре, каквото действие той предприел незабавно.
Пътното произшествие се случило пред
сградата на ІV РУ на МВР-Варна, разположена отляво на специалния автомобил по
посока на движението му.
Виковете на свидетелите привлекли вниманието
на служители на полицията и други посетители на районното управление, които
веднага се озовали на мястото на произшествието. Св.св.В., К., К., П., А., П., К.,
М. и Б.., възприели прегазеното тяло. На място дошъл дежурен екип, който
започнал съответни действия по разследването. До тяхното начало, вдясно по
ул.“Средец“ и по посока на движението на специалния автомобил, имало попътно
паркирали автомобили. По инициатива на някой от полицейските служители, тези
автомобили напуснали зоната на ПТП-то и вследствие на това, при започване на
огледа, не било възможно фиксирането на тяхното положение и ориентация спрямо
мястото на потегляне на специалния автомобил, мястото на трупа и на МПС-то след
прегазването и спирането.
Чрез способа по чл.155 от НПК, в зоната на
произшествието се установила суха настилка, без неравности. Вляво между
сградата на ІV РУ на МВР-Варна и пътното платно се фиксирал тротоар с ширина 8.00м.
От този тротоар надясно бил разположен паркинг със служебни автомобили, заемащи
цялата дължина от 4.20м. Ширината на пътното платно била 9.60м, надясно от
дясната му граница граничило с тротоар с ширина от 2.60м.
Специалният автомобил бил с насочена предна
част в посока на огледа, предното му ляво колело било на 4.30м след ОР и на
7.60м надясно от него. Задното ляво колело се намерило на 7.10м наляво от ОР.
МПС-то било без деформации. По протежение на цялата му дясна страна имало
монтирани две успоредни лайсни, по които се намерили следи от обиране на прах с
дължина от 0.50м, разположена на 0.8м от земята и на 1.23м от предна дясна гума.
На 0.30м от земята и на 0.90м от предна дясна гума било другото прахово обиране
с дължина 0.07м. По задна дясна гума се
фиксирали следи от кафява течност.
Трупът на пострадалата бил в лежащо
положение наляво и напред. На 6.30м преди ОР и на 7м надясно от него се намерил
крак от трупа. Спрямо ориентира на огледа, главата била на 7м преди ОР и на
7.80м надясно от него. Трупът бил с деформации в зоните на главата, гръдния кош
и седалището. В областта на десния горен крайник имало открити меки тъкани
вследствие на отлепване на кожата. В зоната на седалището се намерила голяма
рана, ангажираща ануса и влагалището, през която се установило излизане на
вътрешни органи. На 10.3м надлъжно и напречно на 7м от лявата граница на
платното за движение бил фиксиран мобилен телефон. Пак надлъжно – на 11.50м и
на 11.30м и напречно – на 8м и 10.30м от лявата граница на платното се
установили очила с диоптър и кафява рамка. На 32м преди ОР били разположени кофи за
боклук.
По платното за движение останали следи от протриване на тялото на починалата,
съответстващи на следи от тялото при неговото влачене и разлив на течност.
Смъртта на пешеходката настъпила незабавно
вследствие на тежка несъвместима с живота травма, ангажираща органите на
гръдната кухина, корема, гръбначния стълб
и други. Прижизнените увреждания били в резултат от прегазване на шията,
гръдния кош, корема, десния горен крайник, долните крайници в посока отдолу
нагоре и отпред назад.
Преки очевидци на съприкосновението и
прегазването не са установени. Няма доказателства и за изходното положение на
пострадалата, от което тя предприела
движение към коридора на товарния автомобил, нито за нейния темп на
придвижване.
Въззивният състав извлича горните фактически
положения от обективния анализ на гласните и писмени доказателства, на техните
източници, на ВДС-ва и на заключенията на съдебната експертиза за аутопсия,
химическата експертиза и повторна КАТСМЕ. Част от показанията на свидетелите по
делото, както и заключенията на съдебно-медицинската и химическата експертизи,
са приобщени по реда на чл.373, ал.1 от НПК.
ІІ.
По аргументите във въззивната жалба, становищата на страните и в изпълнение на
задълженията на въззивната инстанция по чл.чл.313 и 314, ал.1 от НПК:
Фактическата страна на вътрешното убеждение
на окръжния съд се атакува от повереника на частните обвинители със съображения
за превратен анализ на доказателствата и източниците им, отправя се упрек за
лаконичност и незадълбоченост на аналитичната дейност, вследствие на което
механизмът на пътното произшествие остава неизяснен. С въззивната жалба, адв.Н.
представя собствена оценка на доказателствената съвкупност, с която мотивира
съображенията си за необоснованост на присъдата, резултиращо в неправилно
приложение на материалния закон.
За да прецени състоятелността на
оплакванията, въззивната инстанция извърши свой собствен цялостен доказателствен
анализ, в чиито предели извежда следните заключения:
1.
За времето преди деянието:
Показанията на св.св.Б. (НОХД, л.224 гръб) и
Б. (л.52 ДПр) установяват, че приживе пострадалата С.Г.била в добро здравословно
състояние, много подвижна, висока около 152см и с тегло около 50-60кг. Налице
са ВДС-ва, че на инкриминираната дата жената носила чанта с дълга дръжка и преди
произшествието пазарувала.
Друга фактическа група източници сочи, че на
18.07.2018г. около 11.30 часа подсъдимият заедно със св.св.Н. и Ж., изпълнявали
служебните си задължения по сметосъбиране на територията на кв.“Аспарухово“ в
гр.Варна. Транспортната схема и графикът на специален автомобил с рег.№СВ 4082
АТ са приложени на л.81-л.84 от въззивното дело, доказателствената съвкупност е
снабдена и с пътната схема на процесния участък (л.113, ВНОХД). Оценката на
писмените доказателства сочи на допуснати нарушения от дееца на пътните знаци.
С обясненията на подсъдимия (НОХД, л.54) и
показанията на св.А. (НОХД, л.225гр.) се установява, че около 11.30 часа на
18.07.2018 година, сметосъбиращият автомобил доближил големите контейнери на
ул.“Средец“ на заден ход и спрял на около три метра от тях, за да могат същите
да бъдат обслужени. Съобразно показанията на св.св.Ж. и Н. (НОХД, л.л.56, 57 и
ВНОХД, л.66гр.), тази дейност била извършена от тях, след което двамата се
качили на задните лява и дясна степенки на камиона за боклук.
Все по пътната ситуация, гласните ДС-ва по
делото са еднопосочни и относно факта, че вдясно по ул.“Средец“ и успоредно на
тротоара, имало паркирани автомобили. Показанията на св.св. В.(НОХД, л.55), П.
(л.46, ДПр) и Н. (НОХД, л.57) са противоречиви относно броя на тези автомобили
(между два и четири), като по това обстоятелство не може да се постигне
категоричност, предвид действията по преместването на колите (НОХД, л.55,
л.105гр. и л.48 ДПр). По този начин е консумирано неотстранимо процесуално
нарушение по чл.156, ал.3 от НПК, което от своя страна изключва всякаква
доказателствена възможност да се възстанови точно картината на пътното
произшествие в моментите на потегляне на специалния автомобил, при
съприкосновението, прегазването и спирането.
Обясненията на подсъдимия и показанията на
св.св.Ж. (цит.), Н. (НОХД, л.57), К. (цит.), П. (НОХД, л.107) установяват, че към
момента на потеглянето и при движението, сметосъбиращият автомобил бил
разположен около средата на пътното платно и по-близо до сградата на ІV РУ на
МВР-Варна. Според гласните доказателства, страничното разстояние между него и
паркиралите вдясно неустановени автомобили било в диапазона между два и четири
метра.
Пак чрез гласни доказателства, чрез протокол
за оглед и от фотоснимки на л.17 и л.20 от ДПр се доказва, че паркингът пред
полицейската сграда бил зает с автомобили, сред които по-висок син микробус,
който ограничавал в известна степен видимостта на пребиваващите пред тази
сграда към зоната на произшествието (ДПр, л.17 и л.20, показания на св.К.). Тук
въззивният състав изрично посочва, че показанията на св.св.В., К., К., П., А., М.,
П., Б.., поради обективни причини (зрителни препятствия от паркирани коли и
височина на товарния автомобил), имат принос единствено за установяване на
посоката и скоростта на движение на камиона, разположението на св.св.Ж. и Н.
към момента на потегляне, обстоятелствата вляво и по фронта на движение на
товарния автомобил и пътната ситуация след прегазване тялото на пешеходката.
По-нататък, показанията на св.св.Ж. и Н., и
обясненията на подсъдимия, оформят единна логическа група фактически източници
относно принципно установения модел на работа след изхвърляне на
отпадъците - сметосъбирачите стъпвали на степенките, поглеждали встрани и всеки
давал знак на водача за наличието или отсъствието на някаква опасност. От своя
страна, подсъдимият следял в огледалата за обратно виждане действията на
колегите си, а преди потегляне, сам поглеждал през същите тези огледала.
При единична и съвместна преценка на
обсъжданите три гласни доказателствени източника, както и след съпоставката им
с гореочертаната група източници на гласни доказателства, с протокол за оглед и
ВДС-ва, въззивният състав приема, че
действията на трите лица в конкретната пътна ситуация са следните:
а) преди потегляне на камиона, св.Ж.
погледнал вляво и след като се уверил, че няма опасност, изсвирил към
подсъдимия. Ж. имал видимост зад камиона вдясно и към св.Н., когото видял да се
изнася встрани и после да вдига ръка за знак към водача.
Показанията на свидетеля в частта за
отсъствие на пътно препятствие от лявата страна на МПС-то са в пълен унисон
с показанията на разпитаните свидетели,
ситуирани пред сградата на полицията, с фиксираните следи в огледния протокол,
с ВДС-ва и със заключението на повторната КАТСМЕ, всички те категорични, че
опасността за движението на специалния автомобил не е възникнала от лявата му
страна.
С въззивната жалба, достоверността на
показанията на св.Ж. се атакува с напълно несъстоятелни доводи. Не се
установява влияние върху съдържанието на съобщените от свидетелстващия факти,
нито трудова зависимост, която да доведе до затаяване на истина или
премълчаване на възприети обстоятелства. Съобразно показанията на св.Ж., той напуснал
работата си в Консорциум „Варна 1“ДЗЗД веднага след инцидента, никога и с никой
не е коментирал съобщените от него сведения в хода на разследването, които от
своя страна са в пълен синхрон с останалите доказателства, източниците им и
заключението на повторната КАТСМЕ.;
б)при разпита си (НОХД, л.57), св.Н. е
категоричен, че след като се качил на степенката, погледнал вдясно от камиона,
тогава срещнал погледа си с този на подсъдимия в огледалото за обратно виждане
и му подал сигнал с ръка за липса на движение около автомобила. В съдебното
следствие в тази инстанция бе констатирано противоречие по соченото
обстоятелство с показания в ДПр (л.53), като свидетелят поддържа заявеното за
действия по изнасянето му встрани, поглеждане вдясно и сигнал към подсъдимия. Н.
е категоричен, че в близост до камиона пешеходци не е имало. Заявява, че
паркиралите автомобили (неустановени) му пречили да вижда към тротоара и
тревните площи.
За оценка достоверността на гласното ДС-во,
въззивният състав направи съпоставка с показанията на св.Ж. и обясненията на
подсъдимия. Двата контролни доказателствени източника подкрепят истинността на
разказаното от св.Н. пред съда относно четири обстоятелства: качването на свидетеля
на дясната степенка, изнасянето му встрани, вдигането на ръка към подсъдимия и
после ангажиране на вниманието и на Н.,
и на Ж. с оглеждане на изхвърлените отпадъци за метални суровини;
в)на пръв поглед оценката
за достоверност на обясненията на подсъдимия идва малко късно, но за
реализирането й, беше важно обсъждането на преките доказателства в показанията
на предходните двама свидетели и обосноваване на заключение за тяхната
достоверност. Обясненията на дееца са в логическа кореспонденция с показанията
на св.св.Ж. и Н. в кредитираната част, като въз основа на тази неопровергана
група на източници на фактически данни, въззивният състав приема, че преди
потеглянето подсъдимият възприел знаците на колегите си, сам погледнал в
огледалата за обратно виждане и предприел движение бавно напред.
Няма и не може да
има спор, с оглед категоричността на гласните доказателства, относно посоката на движение на камиона -
напред към други контейнери за боклук,
както и относно величината на скоростта – ниска. Безспорно е също, че след
прегазване на тялото, товарният автомобил спрял на мястото, фиксирано при
огледа.
По-нататък, видно
от хронологията на съдебно-следствените действия в първата инстанция е, че
проверяваният окръжен съд е положил максимални процесуални усилия да установи очевидци
на инцидента с видимост от дясната страна на камиона. Тези действия продължиха
и в този съдебен стадий, но отново не постигнаха резултат, предвид доказателствената
безполезност на показанията на св.св.Б. (ВНОХД, л.66), К.К. (ВНОХД, л.98), Т.А.
(ВНОХД, л.137гр.) и Е. К. (ВНОХД, л.267гр.) относно разположението на
пешеходката в инкриминирания пътен участък, темпа й на движение и навлизането в
хода на товарния автомобил. Макар и лишено от доказателствена перспектива,
мнението на настоящия състав е, че е допусната изключително сериозна празнота в
разследването, защото веднага след пътното произшествие не са били предприети
настойчиви действия за установяване на очевидци на фактическото положение
вдясно от камиона, поради което фактическата картина в тази част на събитието
не е възможно да бъде запълнена със способите на доказване и в този стадий от
съдебната фаза.
2. Чрез процесуално-следственото
действие по чл.155 от НПК и ВДС-ва, класирани във фотоалбум, са събрани преки
доказателства, от които може с точност да се съди за механизма на инкриминираното пътно
произшествие.
С протокола за оглед са фиксирани следи от
обиране на праховото покритие по двете успоредни лайсни на специалния автомобил
- първата с дължина 0.50м (на 0.8м от земята и на 1.23м от предна дясна
гума), втората с дължина 0.07м (на 0.30м
от земята и на 0.90м от предна дясна гума), също така следи от кафява течност
по задна дясна гума. Фиксирани и събрани са веществени доказателства – мобилен телефон,
очила с диоптър и кафява рамка. Съобразно заключението на повторната тройна
КСМАТЕ, назначена в тази инстанция, въззивният състав приема, че в протокола за
оглед е налице техническа размяна на параметрите в напречното и надлъжното
разположение на тези три веществени доказателства, като с точност същите са
посочени във фактическата част на настоящето решение. Пак от тази експертиза се
извличат непълноти в протокола за оглед, изразяващи се в нефиксирани следи,
оставени от протриване на тялото на пострадалата, съответстващи на следи от
тялото при влачене и протриване с разлив на течност. Те (следите) са въведени
доказателствено чрез ВДС-ва и показанията на св.В.(НОХД, л.55), като в
изпълнение на чл.107, ал.5 от НПК, въззивният състав обхвана същите в
оценъчната си дейност. Налице са и други находки, отразени на фотоснимки с №№
от 18 до 23.
Вече бе посочено, че огледът на
местопроизшествието не разкрива неговите точни характеристики. В обхвата на процесуалното
нарушение по чл.156, ал.3 от НПК, освен преместените паркирани автомобили,
следва да се включат и липсата на оглед
на специалния автомобил, който да установи видимата зона от страничните
огледала за задно виждане, габаритите и техническото му състояние. За пръв път
и за целите на назначената в тази инстанция повторна КАТСМЕ въпросните
параметри са изследвани, без обаче доказателственият недостатък да е надлежно преодолян,
т.к. остава предположение, че към момента на деянието огледалата за обратно
виждане са били настроени по начина, установен от вещите лица при личното обследване
на автомобила.
Друг съществен пропуск на разследването е по
снабдяване на доказателствената съвкупност с трафични данни, чрез които да се обясни
изпадането на мобилния телефон на пътното платно. Предприетите доказателствени
усилия в тази насока от окръжния съд са
били обречени на неуспех, предвид кратките срокове по ЗЕС за съхраняване на
данните (НОХД, л.223).
3.Както в досъдебното, така и в съдебното
производство в етапа на съдебното следствие в първата инстанция, за целите на
доказването е ползван способът по чл.144 от НПК. От изготвените и приобщени по
делото съдебни експертизи, напълно безспорни са химическата експертиза и СМЕ за
аутопсия, последната очертаваща следната травмена картина при пострадалата:
деформация на шията и гръдния кош; тъмносини кръвонасядания по предна
повърхност на гръдния кош; голяма рана с неравни ръбове по половия орган и
заднепроходно отвърстие, през която са излезли тънки и дебели черва; деколман
по предностранична повърхност на десни мишница и предмишница и по протежение на
целия десен горен крайник; кръвонасядания по кожата на долните крайници;
прекъсване на трахеята на ниво 6-7 шийни прешлени; многофрагментно счупване на
подезичната кост и хрущялите на ларинкса; пълно прекъсване на хранопровода;
счупване на 3-7 шийни прешлени; многофрагментно счупване на гръдна кост, на
всички ребра и на гръбначния стълб в гръдния отдел; отделени бели дробове от
хилусите, с части от белите дробове в коремната кухина; двустранно разкъсване
на диафрагмата; сърце, отделено от основата и намерено в коремната кухина;
разкъсване на черния дроб на няколко части; разкъсване на двата бъбрека и
отделяне от хилусите им; многофрагментно счупване на гръбначния стълб в поясния
отдел; многофрагментно счупване на таза в областта на кръстеца, двете хълбочни
кости, двете срамни и седалищни кости; надкондилно счупване на двете бедра, а
около тях – оскъдни кръвонасядания. Причината за смъртта на С.Г., според
заключението, е тежката, несъвместима с живота травма, ангажираща органите на
гръдната кухина, корема, гръбначния стълб и др. физически области. По генезата,
уврежданията са получени приживе в резултат на прегазване на шията, гръдния
кош, корема, десния горен крайник, долните крайници в посока отгоре надолу и
отпред назад.
Със заключението на повторната КАТСМЕ се
изяснява причината за деколмана – едновременно силно притискане на крайника от
прегазващо колело и от въртеливото му движение, което води до отслояване на
кожата и подкожието от подлежащите мускулни групи, а при значителна тежест на
МПС-то – и до размачкване на подкожната мастна тъкан, разслояване и разкъсване
на мускулни групи в зоната ва прегазването. Що се касае до находката на части
от белите дробове и сърцето на пострадалата в коремната кухина, е налице
експертно обяснение, позоваващо се на леко косото прегазване на тялото на
пострадалата по диагонал отгоре надолу. Натискът в тази посока изтласкал
вътрешните органи в коремната кухина. Заключението на повторната КАТСМЕ изяснява
също, че в мястото на изпадане на очилата на пострадалата е моментът на
началото на контакта между дясната странична повърхност на камиона и тялото на жената,
когато няма достатъчно големи травмиращи сили, годни да предизвикат смъртта на пешеходката.
Значителните увреждания са настъпили при попадане на тялото под автомобила в един
по-късен момент от изпадането на очилата. Даден е отговор, че счупването на
двете бедрени кости на жертвата се дължи на огъването им в областта на долната
трета на двете бедра до степен, надвишаваща тяхната поносимост.
Способът по чл.144 от НПК е ползван и за
проверка на доказателства относно механизма на пътното произшествие. В стадия
на разследването и в съдебното следствие в първата инстанция са назначени
единична АТЕ и комплексни АТСМЕ-зи, които въззивният състав прецени за неправилни,
т.к. заключенията им са в разрез с доказателствената основа по делото и при
липса на надлежно описани и приложени научни методи, което пък обоснова
съответно решение по чл.153 от НПК за изготвяне на повторна КАТСМЕ.
В изпълнение на поставената задача вещите
лица лично и непосредствено са се запознали с техническите параметри на
инкриминирания автомобил. Констатирали са комплекс от огледала за обратно
виждане, в който обхватът на всяко едно от разположените едно под друго
огледала от двете страни на камиона, е различен. Чрез снимка №47 във фотоалбума
се потвърждава, че към момента на деянието, вдясно камионът е бил оборудван с две
огледала, чийто начин на настройване не е установен. За целите на експертизата,
вещите лица възприемат ситуация на правилно настроени огледала, при които
граничните нива на видимост на водача на дясното право огледало за обратна
видимост (долно) е до 3.1м вдясно от десния габарит към задната част на
камиона, а на изпъкналото дясно огледало (горно), зоната на видимост е до 9.1м
вдясно от десния габарит към границата на задния габарит.
Възможните възприятия на работника по
чистота, ползващ дясна степенка без наклон надясно, са под ъгъл с катети 5м
вдясно и до 2.6м напред, а при изнасяне на тялото вдясно, за него се открива пълна видимост
вдясно от десния габарит.
С оглед целия еднопосочен комплекс гласни
доказателства, за този състав не съществува съмнение, че специалният автомобил
се е намирал в покой до приключване на работата на св.св.Ж. и Н. по
изхвърлянето на отпадъците. Според КАТСМЕ, потеглянето на камиона е при ускорително
движение, направо, като непосредствено преди контакта с пешеходката на около
10.8м от мястото на потегляне, траекторията на масовия център на товарния
автомобил била леко криволинейно надясно (налице е техническа грешка на стр.30
от заключението, отстранена с отговорите по чл.282 от НПК). Времето на движение
на камиона от потеглянето до момента на съприкосновението е 9.3сек при скорост от около 8.4км/ч. В съответствие
с протокола за оглед на местопроизшествие относно крайното местоположение на
товарния автомобил и следите от движение на тялото на пострадалата след
първоначалния контакт, и при научно верифицирани методи (прилагане на динамично
изследване чрез относими теореми), се установя, че съприкосновението между
камиона и пешеходката е по време на ускорителния режим на движение и във фазата
на плавен завой надясно, последният довел до относително преместване на дясната
повърхност на товарната композиция към тялото на възрастната жена.
От горните заключения се извлича достоверност
на обясненията на подсъдимия, показанията
на св.св.Н., Ж., К., П., М., Б.. по отношение на изминатия път от камиона до
момента на спирането и движението му с бавна скорост.
За положението на тялото на С.Г.към момента
на първоначалния контакт със сметоизвозващата машина се съди от разположението
на изпадналите предмети (с внесени уточнения от повторната КАТСМЕ и точното им
отразяване във фактическата част на това решение надлъжно и по ширина на
пътното платно), от следите на тялото по пътната настилка, от протривните следи
по двата десни алуминиеви профила и положението на автомобила след спирането.
Този комплекс фактически данни е подложен на научно изследване вследствие на
което се установява, че по време на първоначалния си контакт с автомобила,
пешеходката се намирала около нивото на началото на металните ламели по дясната
страна при наличие на достатъчно предварително количество на движение.
С позоваване на горната доказателствена група,
както и на травматичните увреждания по тялото на жертвата, повторната
експертиза изключва възможността пострадалата да се е движила при малък ъгъл и
косо към дясната страна на камиона. Изчислено е, че тя контактувала с
предно-лявата си повърхност с дясната страница на товарния автомобил. При това
съприкосновение е реализиран ударен контакт с действие на сили на триене в
тангенциалната вертикална равнина спрямо тялото. Тези сили предизвикали въртящ
момент около вертикалната ос на тялото в посока на часовниковата стрелка, после
тялото продължило движението си напред и леко наляво спрямо направлението на
товарния автомобил.
Според вещите лица, падането на тялото на
земята се дължи на ударния импулс и то се реализира едновременно с попадането му
под профилите на страничните ламели на специалния автомобил, като се завъртяло
около собствената си вертикална ос с падане по корем. Следва възкачване на
дясната задна гума върху дясната странична част на тялото откъм дясната ръка на
пострадалата, като едновременно с това тялото се плъзгало по терена на някакво
разстояние до крайната си точка на покой.
Въз основа на обективните находки и
експертната им проверка е определено и мястото на първоначалния контакт – на
около 12.5м преди мерната линия на ОР и на около 8м вдясно от лявата граница на
платното за движение. Мястото на прегазване на тялото е на около 11м преди
мерната линия на ОР и на ниво от 7.5м до 8м вдясно от лявата граница на
платното за движение.
Скоростта на пешеходката преди удара е
изчислена на около 6.1км/ч, съответстваща на горна граница на бърз ход на
движение за възрастта на пострадалата. С оглед разясненията на вещите лица по
чл.282 от НПК, към тази скорост отношение имат възрастта, физиологичното здраве
и състоянието на човека. Отнесено към показанията на св.св.Б. и Б. за добрата
физическа кондиция на С.Г.приживе, въззивният състав няма основание да се
съмнява в обосноваността и правилността на заключението в обсъжданата част. Искането
на адв.Н. в съдебното следствие в тази инстанция за изчисляването на други
варианти за скоростта на пострадалата не намира съответна доказателствена
основа. В мотивацията на доказателствената инициатива, повереникът неправилно
се позовава на стойности, въведени от КАТСМЕ (НОХД, л.308 и сл.) за движение на
пострадалата със спокоен ход, без да съобразява, че изводите на вещите лица се
основат на допускане, лишено от доказателствена и научна основа. За разлика от
този неправилен подход, повторната КАТСМЕ с обосновани методи на динамичен
анализ, в чиято генеза е теоремата за изменение на количеството на движение,
изчислява скоростта на движение на пострадалата преди удара, която се възприема
за обективна.
Отразените следи и параметри на
произшествието сочат на направление на движение на пешеходката към момента на
първоначалния контакт с камиона под максимално възможен ъгъл от около 35º
спрямо нормалата към повърхнината на товарния автомобил.
Подсъдимият възприел опасността в момента на
прегазване на тялото и тогава предприел спиране. Според вещите лица, след
ускорителното движение, следва изминат път от 4.3м за 1.8 секунди, в който
участък има реализирано равномерно и закъснително движение.
Основавайки се на следите от пътния
инцидент, обясненията на подсъдимия и показанията на св.св.Ж., Н., К., Б.., чиято
достоверност е проверена чрез повторната КАТСМЕ, въззивният състав приема, че
движението на специалния автомобил преди удара е праволинейно, като с оглед
положението на камиона при огледа, малко преди съприкосновението подсъдимият
предприел минимална промяна в направлението с 1.5º-2.00º надясно
(отговори на вещите лица по чл.282 от НПК).
Дотук приключва анализа на доказателствените
положения относно механизма на пътното произшествие. Въззивният състав много
внимателно обмисли необходимостта от изрично обсъждане на вариантите в
повторната КАТСМЕ относно траекториите на видимост за водача, вземайки решение,
че това не е нужно, защото от цялата налична по делото доказателствена
съвкупност не е възможно да се извлекат данни нито за изходното положение на
пешеходката, от което се насочва/навлиза към траекторията на товарния
автомобил, нито за темпа й на движение. Повторната
експертиза е разработила два гранични варианта само при равномерна скорост на
пешеходката, не е разгледала ситуация при променлив ход на С.Г., т.к. при
липсващи изходни данни, възможностите са многобройни. Към неизвестните се
добавя разположението на паркиралите автомобили в моментите на потегляне на
товарния автомобил, на съприкосновението и прегазването, както и действителните
параметрите на видимост на подсъдимия в огледалата за обратно виждане
непосредствено преди деянието.
Горното резюмира процесуална ситуация по
чл.303, ал.1 от НПК, която дава основание на този състав да сподели
законосъобразността на извода на първата инстанция за оправдаване на подсъдимия
по повдигнатото му обвинение, макар и не по изложените от окръжния съд съображения
за наличие на случайно деяние, каквато хипотеза не може да се обоснове
фактически. Чрез мотивите към присъдата въззивният състав установява, че при
анализа на доказателствата, източниците им и съдебните експертизи, първата
инстанция е допуснала някои противоречия, които в известна степен затрудняват
проследяване на процеса на формиране на вътрешното убеждение, но при убедения
извод на този състав за недоказаност на обвинението, процесуалното нарушение не
може да доведе до последица по чл.335, ал.2 от НПК.
С внимание към доводите във въззивната жалба
и обвинителните речи в пренията в тази инстанция, въззивният състав счита
следното:
Механизмът на съприкосновение и прегазване е
точно изяснен чрез доказателствата по делото, техните източници и способа по
чл.144 от НПК, като заключенията на СМЕ, ХЕ и повторната КАТСМЕ се кредитират
от този състав като обосновани и правилни поради съответствието им с
доказателствената основа и верифицираните научни методи (подробни съображения в
т.ІІ.2-т.ІІ.3 от настоящето решение).
С оглед фиксираното положение на специалния
автомобил при преустановяване на движението му след прегазването на тялото,
следите по пътното платно, обективните находки и травмите, няма и не може да
има спор, че подсъдимият е предприел отклонение от праволинейната си траектория
на движение с около 1.5º-2.00º, която маневра има пряко отношение към
ПТП-то и уврежданията по починалата. Вещите лица по повторната комплексна
експертиза подробно разясняват, че ако сметоизвозващият камион бе запазил
първоначалния си праволинеен ход, механизмът на движение на тялото би бил
съвсем различен, с вероятно преминаване през ходилата на възрастната жена и
по-малка възможност тялото й да попадне под
задните колела.
Контактът между починалата и камиона е между
нейната предно-лява повърхност със зона около началото на ламелите в дясната
страна на камиона и при направление на движение на пострадалата под максимално
възможен ъгъл от около 35º спрямо нормалата към повърхността на камиона.
Соченият механизъм на първоначален контакт във въззивната жалба с допиране
странично на камиона и избутване на лявото рамо на жената, последвано от завъртане на тялото не се обосновава от доказателствата по
делото.
Основателни са упреците към окръжния съд за
безкритично възприемане на показанията св.Н. единствено в частта, че същият се
уверил за липсата на пешеходци по пътното платно вдясно край камиона. С
позоваване на заключението на повторната КАТСМЕ, в насока че движението на
пешеходката по платното за движение е един от многобройните технически възможни
варианти (стр.37 от заключението) и при потенциална заинтересованост,
въззивният състав не може да формира убедителен извод за достоверност на
гласното доказателствено средство по конкретното обстоятелство, като същите
аргументи са относими и към обясненията на подсъдимия, затова че се уверил с
поглед в огледалата за обратно виждане, че вдясно от камиона не съществува
опасност по отношение на потеглянето.
Въззивният състав не възприема тезата на
прокурора, че по заключение, повторната КАТСМЕ обосновава извод за виновно
поведение на водача по чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП. Експертизата
разглежда само два от многобройните варианти на пътното произшествие и то само
при хипотеза на равномерна скорост на пешеходката, също така прави изводи за
видимост при допускане, че огледалата за обратно виждане на камиона към момента
на деянието са правилно настроени, какъвто факт не е установен. С риск да се
повтори, въззивният състав припомня, че между тези два гранични варианта са
възможни безброй други, като хипотезите се увеличават многократно при ситуация
на променлив ход на пострадалата. За илюстрация, според вещите лица, ако
движението на пострадалата преди удара е било с по-малка скорост към началото
на потеглянето на камиона, тя би била по-близо до коридора му на движение и
обратно, при нейно движение преди това с по-висока скорост, към момента на
началото на движение на специалния автомобил, тя би останала по-далеч от
коридора му на движение, съответно вероятността да е била извън видимостта на
огледалата за обратно виждане е по-голяма. За пореден път, невъзможните за
установяване начални параметри на движението на пострадалата, техническите
показатели на видимост на огледалата за обратно виждане и значението на
паркиралите вдясно автомобили, оставя предметния казус в сферата на съмненията,
поради което въпреки изчерпателните доказателствени усилия в двете съдебни
инстанции, заключението е, че по обстоятелствената част на обвинението са
налице непреодолими предположения, на които не може да се основава една
осъдителна присъда.
Въззивният състав е напълно съгласен с
доводите на частното обвинение и на прокурора, че казусът би следвало да се
подведе под действието на чл.25 от ЗДвП, като основният въпрос по делото е
могъл ли е подсъдимият при маневра потегляне да възприеме пострадалата
пешеходка. Известно е, че маневрата потегляне, като една от комплекса маневри по
чл.76 от ППЗДвП, изисква непрекъснато наблюдение на пътните условия в аспектите
на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Една част от пътните условия не са установени, което
прави обвинението недоказано, поради което резултатът по чл.304 от НПК е
напълно закономерен. Доводите на частното обвинение във връзка с отсъствието на
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението са принципно
верни, но без собствена процесуална последица с оглед проявата на принципа по
чл.303, ал.1 от НПК.
Наличието на предположения за момента на
възникване на опасността не може да се преодолее и с маршрута на движение на
пострадалата, като в тази насока следва да се има предвид, че въззивният състав
проведе разпит на свидетели, работещи в търговските обекти, непосредствено до
мястото на произшествието, които не съобщиха никакви сведения за пострадалата
жена.
За този състав на съда, въпросът за
спазването на работния график и пътните знаци от страна на подсъдимия, остава
изцяло с косвен характер, като установените в тази връзка фактически положения
биха имали съответно значение за предмета по чл.102, т.3 от НПК, само при
доказано съставомерно поведение на водача П.П..
В голяма част защитните съображения от речта
по съществото на делото на адв.Р., кореспондират с отразеното по-горе в
решението. В полето на доводите по чл.15 от НК, защитната теза не намира
доказателствена обосновка, за което бяха приведени множество съображения в
настоящето решение.
Водим
от горното и на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд -
Варна
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260007/09.09.2020 година, постановена по НОХД
№602/2019 година по описа на Окръжен съд
- Варна.
Решението подлежи на обжалване
в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен
съд.
Председател: Членове:
1.
2.