№ 2968
гр. Варна, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110103024 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени Ж. Т. Р. , ЕГН ********** против
„Микро кредит” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе” № 137, ет.3 за осъждане ответника да й върне сумата от 316,80лева,
представляваща платени без основание вноски за допълнителни услуги- пакет „Комфорт“
по сключен между страните договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-
00027816 от 03.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда- 09.03.2022г. до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 03.11.2017г. е сключила с
ответника договор за заем CrediHome № 1182-00027816, по който е получила в заем сумата
от 3000лева. Връщането й е следвало да се извърши на 12месечни вноски всяка от
293,80лева при фиксиран лихвен процент от 30,91% и ГПР 50%. Сумата, която е следвало да
върне в периода 05.12.2017г.-05.11.2018г. била общо 3525,60лева. Твърди, че на същата дата
и по повод така сключения договор за заем, с ответника са сключили и договор за
допълнителни услуги, по който е поела задължение да плати цена на пакет допълнителни
услуги- пакет „Комфорт“ включващи- посещение вкъщи или на удобни място за събиране на
вноски, безплатно внасяне на вноски от името и за сметка на клиента по банкова сметка на
кредитора; безплатно внасяне вноски в офис на кредитора, безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15дни.
Дължимото възнаграждение по този договор било в размер на 316,80лева разсрочено на
12месечни вноски всяка от по 26,40лева, включено в погасителната вноска по договора за
кредит. Твърди, че договорът за допълнителни услуги е нищожен като противоречащ на
добрите нрави, тъй като води до несправедливо облагодетелстване на кредитора за сметка на
заемополучателя като икономически по- слаба в правоотношението страна. Твърди, че
клаузата регламентираща възнаграждение за тези услуги е нищожна и като противоречаща
на ЗПК и в частност чл.10а ЗПК, тъй като то се дължи за предоставена възможност, а не за
реално потребени услуги. Счита, че клаузата е заобикаляща забраната на чл. 10а ЗПК,
1
санкцията за което е нейната нищожност съгл. чл. 21 ЗПК. Твърди, че към датата на
подаване на исковата молба е погасила изцяло задължението си по въпросния договор, след
като е сключила нов договор за заем за рефинансирането му. Предвид нищожността на
клаузата, въз основа на която е извършила плащането, счита че то е изначално недължимо
получено от ответника и той дължи връщането му. Искането отправено до съда е за
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
исковете се оспорват по основание и размер. Твърди, че въпросният договор за
допълнителни услуги е самостоятелен от договора за заем, поради което и не попада в
приложното поле на ЗПК и приложими за него са само разпоредбите на ЗЗД. Счита, че по
този договор за услуги, за разлика от договора за изработка, дължимостта на възнаграждение
за тях не е предпоставена от постигане на уговорения резултат. Оспорва договорът да страда
от сочените пороци. Счита, че уговорените услуги не са абстрактни, а носят реална полза на
кредитополучателите, поради което и цената им е реално измерима, ясно посочена в
Тарифата за допълнителни услуги в сила от 24.07.2017г. Твърди и че в случая, ищцата
реално се е ползвала от тези услуги. Така например, напълно безплатно е ползвала услугата
от пакета „безплатно внасяне на вноски директно в офиса на кредитора“, без събиране на
дължимата в Тарифата такса за това; услугата „смс известяване за направено плащане“,
спестявайки си така такси, които иначе би платила. Стойността на предоставените услуги
твърди, че възлиза в размер на сумата от 100лева, който съотнесен към размера на
дължимото възнаграждение, не води до извод за явна нееквивалентност на престациите.
Оспорва услугите да са свързани с усвояване и управление на кредита по см. на чл.10а ЗПК,
като твърди те да се предоставят само по искане на заемополучателя, за негово удобство, а и
не са предпоставка за сключване на договора за заем, съгл. уговореното изрично в т.4.1 от
договора за заем. Дори и да се прилага чл.10а ЗПК посочва, че видът, размерът и действията,
за които се събират такси са били ясно посочени в Приложение №1 към договора за
допълнителни услуги и Тарифата за допълнителни услуги. Прави възражение за изтекла
кратка погасителна давност по чл.111, б.в ЗЗД. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В открито съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция е сума, плащането на която се сочи да е извършено
по договор за допълнителни услуги към сключен договор за заем CrediHome № 1182-
00027816 от 03.11.2017г. За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца
право, същият е следвало да докаже елементите от фактическия му състав, а именно
плащане на процесната сума, а по възражението за погасителна давност и факти
обосноваващи спиране/прекъсване протичането на давностния срок. При проведено
успешно доказване на горното, ответникът следва да докаже, че получаването на сумите е
станало на съществуващо правно основание, а именно по действителен договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00027816 от 03.11.2017г.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 03.11.2017г. между страните е бил сключен договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome № 1182-00027816 от 03.11.2017г. Пакетът от допълнителни услуги, предмет
на договаряне е посочен в чл. 3, както следва: посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
банкова сметка по банкова сметка на заемодателя; безплатно внасяне на вноска директно в
офис на заемодателя; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; без наказателна
2
лихва за просрочие при закъснение до 15дни.
В чл. 4 е разписано, че услугите се предоставят единствено като допълнение към
подписан договор за заем CrediHome, след попълване и подписване на формуляр искане за
допълнителни услуги. Изрично е посочено, че тези допълнителни услуги не са предпоставка
за сключване на договор за заем и/или получаване на такъв. Цената на пакетът от
допълнителни услуги е платима на 12 броя месечни вноски, всяка от по 26,40лева.
Първият спорен между страните въпрос е относно действителността на договора за
допълнителни услуги и в частност на клаузата на чл.3.1 предвиждаща дължимост на
възнаграждение за уговорения пакет от услуги оспорена като накърняваща добрите нрави и
противоречаща на закона.
По този въпрос становище на съда е, че клаузата на договора за допълнителни услуги
регламентираща дължимост на възнаграждение противоречи на добрите нрави като морални
норми, на които законът е придал правно значение и граница на свободата на договаряне
предвидена в чл. 9 ЗЗД. Правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Съдебната практика приема, че при двустранните
договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме
за противоречие с добрите нрави.
Макар и договорът за допълнителни услуги да е самостоятелен, неговият предмет е
пряко свързан с предоставянето на заемната сума. А това прави възраженията на ответника
за неприложимост на ЗПК неоснователни. Този извод следва и от прякото договаряне в него
/чл.4.1/, че услугите се предоставят като допълнение към подписан договор за заем. Така,
ако потребителят не сключи договор за заем, то този договор реално би лишен от своя
предмет. Ето защо уговорката, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка
за сключване на договора за заем е само формално постигната, защото тези услуги нямат
самостоятелно значение. С въпросния пакет услуги, на практика потребителят е заставен да
заплати възнаграждение за предоставена възможност, а не за реално предоставени
допълнителни възможности или преференциални условия. Тези услуги не са същински
такива по смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК, а по естеството си представляват действия свързани
с усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, уговарянето на цена на
който законът забранява. В заобикаляне на тази забрана, цената им е въведена в предмета на
процесния договор, което колидира с изискванията за добросъвестност в облигацията.
Следователно, клаузата по уговарянето им и дължимост на възнаграждение за това е
нищожна и като такава изначално не поражда действие. Без значение са преддоговорните
отношения между страните и предоставянето на информация на потребителя относно
параметрите на договора.
На самостоятелно основание и само по себе си уговарянето на общо възнаграждение
противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето, защото
същото не се дължи от кредиполучателя срещу реално получена насрещна престация, а е
предварително и хипотетично- за предоставяне на възможности по кредита, като без
значение за дължимостта му е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор или не. И след като размерът на
възнаграждението е отнапред определен, при липса на сигурност за предоставяне на
услугата от кредитодателя, клаузата е неравноправна, защото води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя. Няма
данни и същата да е индивидуално уговорена. Ето защо, уговорката е нищожна и на
основание чл. 24 ЗПК във вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП. Следователно, претенцията е доказана в
своето основание и изначално ответникът е нямал право да събира възнаграждение по
нищожна уговорка.
На второ място, спорен е размерът на сумата получена от ответника по този договор.
За този факт, съдът взе предвид заключението на в.л. по допуснатата ССчЕ, което като
3
неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната компетентност, се кредитира в цялост.
Съобразно заключението, размерът на платеното от ищцата по договора за допълнителни
услуги е общо 184,80лева, разпределени на вноски от по 26,40лева всяка, извършени на
дати- 30.11.2017г., 05.01.2018г., 31.01.2018г., 06.03.2018г., 30.03.2018г., 05.05.2018г. и
10.05.2018г. Следователно, искът е основателен до размера на сумата от 184,80лева, а за
разликата до пълния заявен размер следва да се отхвърли като недоказан.
А това налага съдът да се произнесе по отношение на направеното правопогасяващо
възражение за погасителна давност. Неоснователни са доводите на ответника, че с оглед
характера на договора и периодичността на плащанията по него, следва да се приложи
давността по чл. 111 ЗЗД. Предмет на вземането на ответника са суми дадени на
недействително основание, чието връщане се дължи по правилата на неоснователното
обогатяване. За него приложима е общата пет годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.
Така, че започнала да тече съответно на датите следващи тези на плащанията- 30.11.2017г.,
05.01.2018г., 31.01.2018г., 06.03.2018г., 30.03.2018г., 05.05.2018г. и 10.05.2018г., към датата
на подаване на исковата молба- 09.03.2022г., тя не е била изтекла.
Като последица от частично уважаване на иска, на ищеца следва да се присъди
законна лихва от датата на исковата молба, така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК. Реализираните разноски в производството са 50лева за
платена държавна такса. Претендира се и възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. В полза на адв. П.
Н. от АК Варна следва да се определи адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ЗА в размер на 300лева, по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. А съобразно отхвърлената част на
претенциите 175лева.
Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 29,17лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски. Претендират се
такива в размер на 720лева за адв. възнаграждение с ДДС. Направено е от ищеца
възражение за прекомерност, което съдът приема за основателно с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на спора. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи
адв. възнаграждение в размер на 300лева. Същото се следва с ДДС, т.е 360лева. Съобразно
отхвърлената част на иска за адв. възнаграждение следва да се присъдят разноски от 150лева
с ДДС.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ищцата е била освободена от заплащане на
дължимите разноски, които в случая са били 150лева депозит за вещо лице. Предвид
частичната основателност на исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВРС съразмерно уважената част на исковата претенция
направените в производството разноски от 87,50лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Микро кредит” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Т. Р. ,
ЕГН ********** с адрес с.о ******** сумата от общо 184,80лева, представляваща платени
без основание вноски за допълнителни услуги- пакет „Комфорт“ по сключен между
страните договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00027816 от
03.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
4
на исковата молба в съда- 09.03.2022г. до окончателното погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния заявен размер от 316,80лева, на основание чл. 55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Микро кредит” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 87,50лева,
представляваща разноски за депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „Микро кредит” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Т. Р. , ЕГН
********** сумата от 29,17лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Микро кредит” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. от АК
Варна, в качеството му на пълномощник на ответника по настоящото гр.дело сумата от
175лева, представляваща дължимо адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Ж. Т. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Микро кредит” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 137,
ет.3 сумата от 150лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5