РЕШЕНИЕ
№ 730
гр. гр. Хасково, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102962 по описа за 2021 година
Предявен е от „Угренова Естейт“ ЕООД /предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление - гр.София,
бул.”България“ № 81, вх.В, ет.8, против А. А. К., от гр.Х., иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.92, ал.1 от ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2296/2021г. по описа на Районен
съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника бил сключен договор за далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 13257158001 от 23.11.2018г., с който му била
предоставена интернет услуга за номер ********** при условията на тарифен
план Vivacom Mobix 60 LTE, с месечна абонамента такса в размер на 21.80 лв.
за срок от 24 месеца, съответно - до 23.11.2020г. Възоснова на договора
ответникът ползвал предоставяните от оператора мобилни услуги, като
потреблението му било фактурирано под клиентския му номер. Съгласно
чл.29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените услуги се
отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването
1
им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата,
като БТК определяла началната и крайната му дата, която не можела да бъде
по-късно от 29-то число на месеца. Абонатът потребил и не заплатил
мобилни услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца, а
именно - 12/2018г.,01./2019г. и 02/2019г., което обусловило правото на
оператора на основание т.43 от Общите му условия да прекрати едностранно
договора между тях и да му издаде крайна фактура №
**********/08.03.2019г., в която била включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните четири отчетни периода и му била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 54.51 лева,
претендирана в настоящото производство. Процесният абонамент бил
деактивиран на 06.03.2019г., като деактивацията се генерирала автоматично
по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане
и наличието на незаплатени суми сред изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок
на действие на ползвания абонамент. На 16.10.2018г. „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД сключило договор за цесия със
„С.Г.Груп“ ООД, по силата на който последното дружество придобило
вземанията по горепосочената фактура спрямо А. А. К.. На 01.10.2019г.
„С.Г.Груп“ ООД прехвърлило всички свои вземания по горепосочения
договор на „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът сочи, че към исковата молба било
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител
на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомило длъжника от името на
„Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД за цесията от 16.10.2018г.,
и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г. Сочи се още, че за
заплащане на дължимата сума ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по
което било образувано Ч.гр.д.№ 2296/2021г. по описа на Районен съд –
Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което на основание чл.415 вр.
чл. 422 ГПК ищецът предявявал настоящия иск срещу ответника за
установяване на вземането. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата в размер на 54.51 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на описания по-горе договор. Претендират се и
направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
2
заповедно производство.
Назначеният особен представител на ответника оспорва иска и моли
съда да отхвърли същия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 2296/2021г. по описа на Районен съд-
Хасково като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно
от същото е, че „ЮБЦ“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника А. А. К. за сумата
54.51 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
13257158001 от 23.11.2018г., за което е издадена фактура №
**********/08.03.2019г., за периода от 08.02.2019г. до 07.03.2019г., както и
сумата от 25 лева – платена държавна такса и 180 лева – адвокатско
възнаграждение – разноски по делото, като е посочено, че вземането
произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължение на
длъжника за заплащане на суми по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13257158001/23.11.2018г., като
договорът е сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, а вземането е
прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018г. от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“
ЕАД, което дружество го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия
от 01.10.2019г. За посочените по-горе суми е била издадена Заповед за
изпълнение № 678/11.10.2021г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5
от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника
настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
На 23.11.2018г. ответникът А. А. К. и „БТК“ ЕАД са сключили Договор
за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13257158001. Посоченият
договор, както и Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019г., сключен
между „С.Г.Груп" ЕАД и „ЮБЦ" ЕООД на 10.03.2020г., Уведомление по
т.1.1.1 от Договор за цесия от 16.10.2018г. от Българска телекомуникационна
компания ЕАД до „С.Г.Груп" ЕАД, Уведомление за цесия от „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД до А. А. К., Извлечение от Приложение
№1 към анекс от дата 10.03.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г.,
Извлечение от Приложение №1 към уведомление по т.1.1.1. от дата
24.02.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., Договор за прехвърляне на
3
вземания /цесия/ №********** от 16.10.2018г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и „С.Г.Груп", ведно с Пълномощно с
упълномощител „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.10.2019г., сключен между
„С.Г.Груп" ЕООД и „ЮБЦ" ЕАД, Декларация, подписана от А. А. К. на
основание чл.147а, ал.2 и 3 от Закона за защита на потребителите от дата
23.11.2018г., Заявление/Договор, сключен между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и А. А. К. от дата 23.11.2018 г., Месечна
сметка №********** от дата 08.12.2018г. за сумата от 42.71 лева, издадена от
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, Месечна сметка №
********** от дата 08.01.2019г. за сумата от 64.51 лева, издадена от
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, Месечна сметка
№********** от дата 08.02.2019г. за сумата от 86.31 лева, издадена от
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, Месечна сметка №
********** от дата 08.03.2019г. за сумата от 140.54 лева, издадена от
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Общи условия на
Договора между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството, са представени по делото и от същите е
видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради което не
следва отново същото да се преповтаря.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. “БТК“
ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД свои вземания, описани подробно в
Приложение № 1. С Писмо към процесния договор „БТК“ ЕАД е потвърдило
извършената цесия, съгласно договора. С Пълномощно „БТК“ ЕАД е
упълномощило „С.Г.Груп“ ООД в качеството му на цесионер по Договор за
цесия, да представлява „БТК“ пред лицата, чиито задължения към „БТК“ са
предмет на прехвърляне по договора за цесия при и по повод изпращане на
уведомителните съобщения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като подписва
съответните уведомителни писма.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.
“С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД свои вземания, описани
подробно в Приложение № 1, сред които и вземането срещу ответника А. А.
К..
Било е изпратено Уведомление за цесия от „С.Г.Груп“ ООД в
качеството на пълномощник на „БТК“ ЕАД, до ответника за извършената
цесия между двете дружества на 16.10.2018г., както и за извършената на
01.10.2019г. цесия между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, като няма данни
по делото това уведомително писмо да е стигнало до знанието на ответника.
4
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство иск е допустим, като подаден в
законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и
от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество
обаче, същият се явява неоснователен, поради следните съображения:
По делото се установи наличието на облигационните правоотношения,
от които ищецът черпи процесните си права, а именно фактът, че между
„БТК“ ЕАД и ответника А. А. К. е бил сключен Договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13257158001 от 23.11.2018г.,
по силата на който е следвало да бъде предоставяна интернет услуга за номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с
месечна абонаментна такса 21.80 лева, като срокът на договора е бил 24
месеца. Вземането по този договор е било валидно цедирано от „БТК“ ЕАД
на „С.Г.Груп“ ООД по силата на Приложение № 1 към Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г, и съответно от „С.Г.Груп“
ООД на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на Приложение № 1 към Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.99, ал.4 от
ЗЗД, съгласно която цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато
му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се
установява както към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така
и до приключване на устните състезания в настоящото производство. Както
приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният кредитор да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но, за да има
цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е
достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такова обстоятелство
не е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на
приключване на устните състезания по делото. До ответника е било
5
изпратено уведомително писмо за извършените, коментирани по-горе,
прехвърляния на вземания, но то не е достигнало до знанието му. Не може да
се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба.
Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235,
ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата
молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на
чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия
все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на
чл.99, ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и
уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника,
назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, уведомяването му за
цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се
касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези
обстоятелства съдът приема, че процесната цесия не е породила действие
спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от
процесния договор, в полза на цесионера – дружеството ищец. Това води до
неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК. В този смисъл е и формиралата се практика на
Окръжен съд-Хасково, който в случая се явява и последна инстанция,
предвид цената на предявения иск – Решение № 475/05.12.2018г. по В.гр.д. №
736/2018г., Решение № 4/11.01.2019г. по в.гр.д. № 763/2018г., Решение №
32/30.01.2019г. по В.гр.д. № 818/2018г., Решение № 35/30.01.2019г. по В.гр.д.
№ 800/2018г. и много други.
Ето защо, съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли
като неоснователен и недоказан предявения иск да се признае за установена
дължимостта на присъдената със Заповед № 678/11.10.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2296/2021г. по описа
6
на Районен съд-Хасково сума, като на ищеца не се следват разноски, предвид
изхода на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“България“ №
81, вх.В, ет.8, против А. А. К., ЕГН **********, от гр.Х., ул.“***“ № **, иск
за признаване за установено, че последният му дължи сумата от 54.51 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13257158001 от 23.11.2018г.,
сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с Договор за цесия от
16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ЕАД и с Договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ ЕАД
и „ЮБЦ“ ЕООД, по Заповед № 678/11.10.2021г., издадена по Ч.гр.д. №
2296/2021г. по описа на Районен съд-Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!_______________________
Секретар: З. Б.
7