Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 05.09.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                  

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Диана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 853 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на М. Р.Ю. чрез адвокат пълномощник срещу Гаранционен фонд –София за недължимост на парично вземане, присъдено с решение на РС –Кърджали, влязло в сила на 14.06.2011г., и издаден въз основа на решението изпълнителен лист от 31.03.2014г., по който е образувано изп.дело N 96/2019г. по описа на ЧСИ с N  741 с район на действие ОС-Кърджали, при твърдение присъденото парично вземане да е погасено давност.

Искът се основава на присъждане на парично вземане с влязло в сила на 14.06.2011г. решение на РС –Кърджали и издаден въз основа на решението изпълнителен лист от 31.03.2014г., по който е образувано изп.дело N 96/2019г. по описа на ЧСИ с N  741 с район на действие ОС-Кърджали, което вземане ищецът релевира да е погасено по давност, тъй като от влизане в сила на съдебното решение е изтекла предвидената в закона погасителна давност от пет години съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД и през време на течението й не са предприети надлежни действия за принудително изпълнение на вземането, доказателство, за което е образувано от кредитора-ответник  изп.дело N 49/2014г. по описа на ЧСИ с N  741 с район на действие ОС-Кърджали, прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, след подадена молба от длъжника-ищеца на 10.05.2019г.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с писмена молба чрез адвокат пълномощник поддържа иска, моли за уважаването му и претендира разноски по делото.

Ответникът Гаранционен фонд –София чрез законните си представители в срока за отговор признава иска, като на основание чл.78, ал.2 от ГПК претендира в негова тежест да не се възлагат разноски по делото.

Районният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено следното:

Съгласно чл.439, ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

От представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че въз основа на влязло в сила на 14.06.2011г. Решение N 34/03.05.2011г. по гр.д. N 2211/2010г. на РС –Кърджали, е издаден изпълнителен лист от 31.03.2014г., с който ищецът е осъден да заплати на ответника общата сума от 20 000 лв., от която 10 0000 лв. изплатено обезщетение за неимуществени вреди на Р.А.Х. и 10 000 лв. на С.М.Х., и двамата от ***, като родители на загиналата като пешеходец при ПТП, настъпило на 23.07.2004г., М.Р.Х., на осн. чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.288, ал.12 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2010г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в  размер от 800 лв., и за принудително събиране на парично притезание по молба на кредитора Гаранционен фонд –София е образувано изп.дело N 49/2014г. по описа на ЧСИ с N  741 с район на действие ОС-Кърджали, прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК с постановление от 10.05.2019г., след подадена молба от длъжника-ищеца на 10.05.2019г..Понастоящем за принудително събиране на паричното притезание по молба на кредитора отново е образувано изп.дело N 96/2019г. по описа на ЧСИ с N  741 с район на действие ОС-Кърджали.

При тези доказателства, искът е основателен и доказан съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, предвид, че са изтекли повече от пет години от присъждане на процесното парично вземане с влязло в сила съдебно решение, както и защото в период от образуване на първото горепосочено изпълнително дело през 2014г. и до 10.05.2019г. не са предприети надлежни действия по принудително изпълнение на вземането, които да водят до спиране или прекъсване на погасителната давност за същото по аргумент от основанието на което това принудително изпълнение е прекратено.Именно представените доказателства за датата, от която паричното вземане е установено със съдебно решение, и тези относно предприемане на принудително изпълнение, първото от което прекратено поради перемпция, са такива, имащи характер на писмени доказателства за факти, обуславящи материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, която може да бъде проверявана единствено чрез иск преди, по време и след приключване на изпълнителния процес, в случая по време на изпълнението. Защитата в случая предвид, че изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно изпълнително основание, е чрез иска по чл.439 от ГПК/ /Определение N 262 от 30.04.2009 г. на ВКС по т. д. N 265/2009 г., II т. о., ТК, Решение N 129 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. N 864/2010 г., I т. о., ТК, Определение N 557 от 19.05.2015 г. на ВКС по гр. д. N 955/2015 г., III г. о., ГК/.

Предмет на отрицателния установителен иск е несъществуването на самото изпълняемо право /вземането/, отразено в издадения срещу ищеца - длъжник изпълнителен лист, по който легитимацията на кредитора не е отречена, по която причина и без значение е дали производството за принудителното му изпълнение е висящо или прекратено.

Kъм датата на издаване на изпълнителен лист паричното вземане в изискуемо, но от същата е изтекла предвидената най-дълга 5-годишна давност за облигационни задължения, установени със съдебно решение, и претендираното от кредитора принудително парично вземане като изпълняемото право по изпълнителния лист е погасено по давност/чл.117, ал.2 от ЗЗД/, което обуславя правомощие на съда да признае за установено, че същото е недължимо.

С разрешението по т.10 от ТР N  2/26.06.2015г. по тълк.д. N 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона /чл.433, ал.1 т.8 от ГПК/, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като давността за вземането се прекъсва многократно- с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.Прието е, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността.Посочено е, че взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, вкл. да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.Прието е, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона /чл.116 б „в“ от ЗЗД/ давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, от което следва, че искането за предприемане на изпълнителни действия, съдържащо се в молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело срещу длъжника, не прекъсва давността докато съответното, макар и неуспешно, изпълнително действие не бъде предприето.

С оглед изложеното, при липса на доказателства давността за вземането да е прекъсвана чрез предприемане на валидни изпълнителни действия, считано от първото образувано изпълнително дело за принудително изпълнение на вземането, то е погасено по възражението на длъжника за това с предявения отрицателен установителен иск, при което принудителното изпълнение се явява материално незаконосъобразно, защото изпълняваното вземане не съществува.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в пълен размер, тъй като ответникът става причина за предявяване на иска чрез предприемане на принудително изпълнение на несъществуващото по възражението за давност на ищеца парично вземане, и в негова тежест са разноските на ищеца от 1 620 лв. за държавна такса и 3 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Р.Ю. с ЕГН **********,***, срещу Гаранционен фонд –***, отрицателен установителен иск за недължимост на парично вземане, че М. Р.Ю. с ЕГН **********,***, не дължи на Гаранционен фонд –***, сумата 20 000 лв., от която 10 000 лв. изплатено обезщетение за неимуществени вреди на Р.А.Х. и 10 000 лв. на С.М.Х., и двамата от ***, като родители на загиналата като пешеходец при ПТП, настъпило на 23.07.2004г., М.Р.Х., на осн. чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.288, ал.12 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2010г. до окончателното й изплащане, както и разноски в  размер от 800 лв., представляваща изпълняемо вземане по изп. дело N 96/2019г. по описа на ЧСИ Х.П. с рег. N 741 с район на действие ОС-Кърджали, удостоверено с Изпълнителен лист от 31.03.2014г., издаден въз основа на Решение N 34/03.05.2011г. по гр.д. N 2211/2010г. на РС-Кърджали, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд –***, да заплати на М. Р.Ю. с ЕГН **********,***, сумата 5 100  лв., представляваща разноски по делото, от която 1 620 лв. за държавна такса и 3 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия: