РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Враца, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА,
втори състав, в публично заседание на 16.06.2023г. /шестнадесети юни, две
хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела Монова, без
участие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 358 по описа на АдмС –
Враца за 2023г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.111
от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по постъпила ЖАЛБА вх. № 1794/14.06.2023 г. от * Р.П.Л.,***,
против Заповед № Л-1808/08.06.2023г.на Началник Затвора *** ,с наложено
наказание ** . В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и
се иска отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
жалбата си и иска отмяна на заповедта. Твърди, че същата е неоснователна и
недоказана.
Ответникът – Началника на Затвора ***, чрез процесуален
представител ** Г.Х. пред съда оспорва жалбата. Представя писмена защита. Моли
за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на оспорената
заповед. Посочва, че е спазена процедурата по налагане на наказанието и същото
е правилно.
Съдът, след като се запозна с депозираната
жалба и прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения 3/три/-дневен
срок чл.111, ал.1 ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта,
която има правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен
акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От
събраните в хода
на производството доказателства
се установява, че с ДОКЛАДНА
ЗАПИСКА рег. № 8554/22.05.2023 г. /на
л.9 от делото/ от ** Г.Л.Е. е сезиран Началника
на Затвора ***. В докладната записка е описано,
че на
19.05.2023г. в 19,50 ч. в Затвора
– ***, заедно с резерви на НОС е бил извършен обиск и претърсване по сигнал, на
**. В крайно дясно помещение, което се ползва от **. Р.П.Л. били открити и
иззети непозволени вещи: 1бр. кантал с приблизителна
дължина 1 метър, укрит в крака на ученически стол и 1 бр. саморъчно направена
права отвертка с дървена дръжка, поставена под горния плот на същия чин. Освен
това, в първото помещение, в дясно, което се ползва от всички л./св. от сп.п. **
били открити и иззети: ** . Към докладната
са приложени – Протокол за претърсване и обиск /л.11/, обяснения от ** Р.П.Л. /л.20/,
обяснения от ** Г.Н.Г. /л.19/ и Протокол
за иззети вещи /л.21/.
Въз основа на тази докладна записка е
направено ПРЕДЛОЖЕНИЕ от ** Ц.И. /л.9/ до Началника на .***, в което са описани
действията описани в докладната, като е уточнено, че кантала
е саморъчно направен реотан и е предложено **. Р.Л. да бъде наказан на основание чл.101,
т.7 ЗИНЗС с ** . за извършено нарушение
по чл.97 т.1 вр.
чл.100 ал.1 вр. ал.2 т.5 от ЗИНЗС. В предложението е посочено за ** Л., че ** , като са приложени само 6 от тях
/л.12-17/, една от тях непълно – само първата страница /л.16/.
На 05.06.2023г. ** Р.П.Л. е изслушан от
Комисия с Председател ** ***, за което е
съставен Протокол /л.8/.
На 05.06.2023г. съгласно изготвена в този ден
Медицинска справка /л.18/ е прието, че **.
Л. ** – *, но може да му бъде наложено дисц. наказание по чл.101 т.7 от ЗИНЗС.
Във връзка с горното, Началника на Затвора *** е постановил оспорената в настоящото производство ЗАПОВЕД рег.№ Л-1808/08.06.2023г. /л.6/, с
която ** Р.П.Л. е наказан на основание чл.104, ал.1 вр. чл.102 ал.2 вр. чл.101,т.7 от ЗИНЗС
с **. В мотивите на заповедта,
административния орган е приел, че на
19.05.2023г. в 19:50 ч. при извършен обиск и претърсване в спалното помещение в
което е настанен **.Л., в крак на ученически чин е открит: 1бр. саморъчно
направен реотан /тип-кантал/ и под горния плот на
същия ученически чин е открита 1бр. саморъчно направена отвертка, като
фактическата обстановка е констатирана с Докладна записка № 8554/ 22.05.2023г. Прието
е, че с действията си **. Р.П.Л. е нарушил
чл.97, т.1 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно нарушение, съгласно чл.100,
ал.1 вр. ал.2, т.5
от ЗИНЗС.
Обжалваната Заповед не е отменяна по реда на
чл.111 ал.2 от ЗИНЗС, както и няма данни да е отлагано изтърпяването на
наказанието по здравословни причини. По
данни на жалбоподателя пред съда не е привеждана в изпълнение.
С Определение на съда от 15.06.2023г. е
спряно изпълнението на оспорената заповед – съгласно чл.111 ал.4 от ЗИНЗС във вр. чл.166 от АПК, като същото не е обжалвано.
Съгласно допълнително изискани справки от съда
от Началник Затвора *** справки се установи, че ** на ** Л., само една е
обжалвана, но е потвърдена, като са приложени липсващите заповеди и части от
тях, както и е приложена заповедта на Гл.Директор на ГДИН за отхвърляне на
жалба срещу Заповед № Л-2866/08.11.2021г.
От приложената Медицинска справка от 15.06.2023г. от ** при ***,
се установява, че ** Р.П.Л. е с * ** – от **: ** от 13.10.2015г., при което **
от **.**.****г.: ** и ** /поради липса на представена ** . ** Л. **.. За последно е отказал окончателно
да ** на 03.05.2023г., за което се е подписал собствено-ръчно! /документа е
приложен/. Вследствие на което е извикана ЦСМП на 27.05.2023г. и на
08.06.2023г. Поради липса ** .
Пред съда от процесуалния представител на
ответника се представиха и приеха: Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022г. на
Министъра на правосъдието, за утвърждаване на Списък на разрешените лични вещи
и Списъка на разрешените лични вещи, които могат да ползваат
и държат при себе си лишените от свобода.
Разпитан пред съда *. Г.Л.Е. потвърди изнесеното
в докладната записка, като посочи, че помещението в което са открити кантала и отвертката се е ползвало само от **. Р.Л., който
е и отговорник на помещението, но не знае от колко време се ползва от същия. За
иззетите вещи не посочи да е установил от кого са укрити и ползвани.
Съдът извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия и
на всички основания по чл. 146 от АПК, като приема
следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган –
Началника на Затвора *** - компетентността му произтича от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС,
съгласно която дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от
началника на затвора. Няма нарушение по чл. 146 т. 1 от АПК.
Спазена е установената писмена форма като заповедта съдържа изискуемите
по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, доколкото
в приложимия ЗИНЗС не са регламентирани специални изисквания към формата и
съдържанието на акта. Посочени са фактическите и правните основания за
издаването й, като за мотиви на акта, съобразно трайно установената съдебна
практика, следва да бъдат възприети и доказателствата за всички извършени в
хода на административното производство процесуални действия, а именно
изготвените и приложени - Докладна записка и предложение, Протокол за
претърсване и обиск, както и обяснения.
Няма допуснато нарушение по смисъла на
чл. 146 т. 2 от АПК.
В заповедта е посочено, че лишеният от свобода преди налагане на
наказанието е приет и изслушан, като има доказателства, които да потвърждават
този факт, с оглед на което не може да се приеме, че не е изпълнено изискването
на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС,
вр. чл. 89, ал. 2 от
ППЗИНЗС.
Последната повелява, че преди издаване на заповедта наказващият лично се
запознава с докладната записка на констатиралия нарушението служител, писмените
обяснения на затворника, другите материали от дисциплинарната преписка и
изслушва лишения от свобода. Няма допуснато от адм. орган съществено нарушение
на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК.
Тук следва да се отбележи, че на жалбоподателя е връчен само препис от
оспорения акт, но не и от предложението и докладната, което ограничава правата
на наказаното лице, тъй като при подаване на жалба до съда, не е запознато с
документите въз основа на които е издадена заповедта. Това нарушение съдът
приема за несъществено, с оглед възприетата практика на административните
съдилища до настоящия момент. Тази практика може обаче скоро да бъде променена
с оглед европейската практика по сходни дела. Така например по дело С-608/21,
което е наказателно дело от административен характер, е дадено заключение от
генералния адвокат, по преюдициално запитване
отправено от български съд, по чл. 6 параграф 2 във вр.
с чл.6 параграф 1 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 22.05.2012г. относно правото на информация в наказателното производство, че трябва
да се тълкува в смисъл, че:
„не допуска националната правна уредба, прилагана съобразно установената
в съответната държава членка съдебна практика, съгласно която основанията за
задържането на заподозряно лице или обвиняем не трябва непременно да бъдат
посочени в писмения акт за задържане, а могат да се съдържат и в други
документи, с които заинтересованото лице ще се запознае само ако оспори
законосъобразността на този акт по съдебен ред. Действително тези основания
трябва да му бъдат съобщени толкова бързо, колкото е необходимо, за да му се
даде възможност, ако желае, да подаде жалба, и във всички случаи преди първия
разпит от полицията“ и
„на арестуваното или задържано лице трябва да се представи, без да се
нарушават ходът на текущото разследване, цялата необходима информация, за да
може да оспори ефективно правото си на защита. Тази информация следва да
съдържа, като основание за арест или задържане описание на фактите,
включително, ако са известни, времето и мястото на настъпването на фактите, както
и формата на участието на лицето в престъплението, в чието извършване е
заподозряно, и неокончателната правна квалификация, дадена от компетентния
орган“.
Следва Началника на Затвора ** при издаване на заповед за дисциплинарно
наказание, да описва цялата фактическа обстановка, а не да препраща към
докладната и предложението, и др. документи, както и освен заповедта, на
наказаното лице се връчват и преписи от предложението и докладната, с цел
ненарушаване на правото му на защита при евентуално обжалване пред съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС
дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно
от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се
имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към
служители или лишени от свобода.
В настоящия случай за жалбоподателя
в оспорения акт е посочено, че е нарушил чл. 97 т. 1 от ЗИНЗС /забрана на
лишените от свобода – не могат да внасят и държат при себе си неразрешени
вещи/, като е посочено, че е нарушил чл. 102 ал. 2 т. 5 от ЗИНЗС, което
сочи неизпълнение на ограничение предвидено в закона, като в заповедта нарушението е посочено, като „…при
извършен обиск и претърсване в спалното помещение в което е настанен **. Р.П.Л.,
в крак на ученически чин е открит: 1/един/ бр. саморъчно направен реотан /тип-кантал/ и под горния плот на същия ученически чин е
открита 1/един/ бр. саморъчно направена отвертка. Нито от акта, нито от
Предложението, а и от Докладната записка не е ясно относно намерените и иззети
неразрешени вещи, същите на л./св. Л. ли са, т.е. че той ги е внесъл и държал,
за да е дисциплинарно отговорен по смисъла на закона. Налице е само едно
предположение, че същия ги е внесъл и държал. В обясненията си ** Л. е посочил,
че за намерените вещи не е имал представа, че съществуват. В документите към
преписката и обясненията на **. Г., присъствал при обиска, също е посочено,
къде са открити неразрешените вещи и факта на изземването им, но не и някакви
данни за ползвателя на тези вещи, както и доказателства, че те са внесени и
държани от ** Л.. Пред съда * Г.Е. посочи факта на намирането и изземването на кантала и отвертката, за които не се спори, че са
неразрешени вещи, но не посочи да е установил, кой е укрил и ползвал тези вещи.Следва
да се отчете, че наказанието по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС в
най-голяма степен ограничава и засяга правата на лишените от свобода и същото
следва да бъде обосновано и законосъобразно наложено, при внимателна преценка
на доказателствата. В случая същото е наложено въз основа на предположения
относно извършителя, но няма доказателства, които да потвърждават това.
С непосочването, че неразрешените вещи са
внесени и/или държани от ** Р.Л., в
оспорения акт, както и в предложението и докладната записка, е налице грубо
нарушение на разпоредбата на чл. 100 ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 100 ал. 2 т. 5 от ЗИНЗС относно описанието на
дисциплинарно нарушение и обстоятелствата при което то е извършено, като с това
съществено е нарушено правото на защита на наказаното лице, да научи в какво е
дисциплинарно нарушение е обвинено, а на съда да извърши контрол за
законосъобразност на оспорения акт. Налице е недоказаност на нарушението и противоречие
с материално-правни разпоредби по смисъла на разпоредбата на чл. 146 ал. 4 от АПК, което е основание за отмяна на оспорената заповед. Няма обосновано описано
описание на нарушението и няма доказателства, че същото е извършено от
наказаното лице.
С допуснатото неотстранимо нарушение на
материалноправните разпоредби на ЗИНЗС е допуснато и несъответствие с целта на
закона по смисъла на чл. 146 т. 5 от АПК.
Дисциплинарното
наказание е наложено НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, без да са били налице материално-правните
предпоставки за него, вследствие на
което обжалваната заповед следва да бъде отменена.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, ГД „Изпълнение на
наказанията“- гр. София, в чиято структура е ответника, следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя Р.Л. сумата от 10,00 /десет/ лева, държавна такса за водене на делото, разноски
по делото. Тъй като обаче при постановяване на настоящето решение не е изтекъл
дадения от съда на жалбоподателя 7
дневен срок за внасянето на д.т., следва за тази сума се осъди ГДИН да я
заплати по сметка на АдмС Враца.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
2-ро от АПК, във
връзка с чл. 111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС,
Административен съд Враца,
втори състав:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-1808/08.06.2023г.
на Началника на Затвора – ***, с която на ** Р.П.Л.,***, е наложено дисциплинарно наказание **, на
основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102 ал. 2 във вр. чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА ГД „ИН“ София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на АдмС Враца д.т. в
размер на 10.00 /десет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване, пред тричленен състав на Административен Съд Враца в 14 /четиринадесет/
- дневен срок, считано от днес – съгласно чл. 111, ал. 7 от ЗИНЗС.
АДМ.
СЪДИЯ: