ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6730
Бургас, 25.07.2025 г.
Административният съд - Бургас - XX-ти състав, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ВАЛЕРИ СЪБЕВ |
като разгледа докладваното от съдията Валери Събев административно дело № 1379/2025 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 вр. ал. 4 и ал. 2 от АПК вр. чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.
Делото е образувано по подадена жалба от Т. К. В. срещу Заповед № ДК-04-1 от 12.06.2025г., издадена от кмета на Община Камено. В жалбата се съдържа искане с правно основание чл. 166, ал. 2 от АПК – за спиране предварителното изпълнение на заповедта. Искането се обосновава с твърдения на жалбоподателката, че не разполага с друг жилищен имот в село Черни връх, където предвид здравословното й състояние трайно се е установила. Сочи се, че е необходимо да опразни жилището, като предварителното изпълнение й причинява непоправими имуществени и неимуществени вреди и води до влошаване на здравословното й състояние. Обръща се внимание, че правото на личен живот и на жилище е защитено от международен акт – Конвенцията за защита правата на човека, а освен това е и конституционно право на жалбоподателката. Акцентира се върху факта, че строежът е изграден въз основа на издадено строително разрешение и се ползва повече от 15 години, без да са увредени обществените интереси. С тези доводи моли да бъде спряно принудителното изпълнение на посочената заповед.
Съдът, като разгледа направеното искане с правно основание чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК, намира следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № ДК-04-1 от 12.06.2025г., издадена от кмета на Община Камено. Видно от заповедта, в нея се съдържат констатации, че сграда с идентификатор ПИ 80916.501.108.2 се ползва за живеене, без да е въведена в експлоатация, в нарушение на чл. 178, ал. 1 вр. чл. 177, ал. 3 от ЗУТ (издаденото за сградата разрешение за строеж било за „Стопанска сграда с предназначение за инвентар и фуражи“). С тези доводи с оспорената заповед са забранени достъпът и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж, собственост на Т. В., определен е 14-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта – от датата на връчването й, а в 3-дневен срок от изтичането на този срок е разпоредено да бъдат прекъснати електрозахранването и водоснабдяването към строежа. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 10.07.2025г.
При така установената заповед и с оглед разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, същата подлежи на изпълнение и фактът на подаване на жалба срещу нея не спира това изпълнение. Ето защо спиране на изпълнението може да бъде допуснато единствено при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК (арг. от чл. 166, ал. 4 от АПК), а именно: ако изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като това следва да бъде установено единствено въз основа на нови обстоятелства.
В трайната практика на върховната инстанция – Определение № 4890 от 13.05.2025г. по адм.дело № 4492/2025г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Определение № 4669 от 07.05.2025г. по адм.дело № 4389/2025г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Определение № 7811 от 13.07.2023г. по адм.дело № 6702/2023г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Определение № 8872 от 12.10.2022г. по адм.дело № 9356/2022г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Определение № 1818 от 13.02.2017г. по адм.дело № 1576/2017г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, е възприето разбирането, че при издадени заповеди по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ (за забрана ползването на строежите), за да е основателно искането за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение молителят следва да ангажира доказателства за евентуалните вреди и техния размер по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, които биха настъпили от предварителното изпълнение на заповедта. Тези вреди следва да са с реално изражение, да са значителни по размер или трудно поправими, така, че да бъдат противопоставени на обществения интерес, в защита на който е придадено предварително изпълнение на заповедта по закон и следва да е с приоритет спрямо частния такъв.
С оглед постановките на практиката и разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, съдът констатира, че в случая не са доказани конкретни вреди, които да могат да са причина за спиране изпълнението на заповедта (още повече основаващи се на нови обстоятелства). Основните доводи, че жалбоподателката следва да напусне обекта, който ползва като жилище, и това ще й причини съществени вреди, не могат да бъдат приети за такива по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Както става ясно от твърденията в жалбата жилищният имот е единствен за жалбоподателката, но само на територията на [населено място] връх (това се потвърждава и от вписания в жалбата й адрес в [населено място]). Следователно жалбоподателката има възможност (вкл. по нейни твърдения) да се премести да живее в друго населено място, поради което напускането на обитавания от нея строеж няма да доведе до нарушение на правото й на жилище по смисъла на ЕКПЧ. На практика вредите, посочени от нея, са евентуални, сочещи на фактическо неудобство, и свързани с възможна бъдеща (установена по съдебен ред) незаконосъобразност на оспорения акт, но същите подлежат на възмездяване в евентуално бъдещо производство (ако се установи незаконосъобразност на административния акт) и не могат да бъдат противопоставени на интересите, които заповедта по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ защитава - вкл. и на собствениците-ползватели на строежа (Определение № 4550 от 12.04.2017г. по адм.дело № 3177/2017г. по описа на II отделение на Върховния административен съд). Самото ползване на строежа като жилище в определен период от време не може да е основание за спиране, тъй като заповедта защита вкл. и ползвателите на строежа.
Представените доказателства за здравословното състояние на жалбоподателката не са нови такива по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, касаят претърпян през месец февруари 2019г. мозъчен инфаркт и лечение при болничен престой отново във връзка с това заболяване в периода 10.03.2024г. – 15.03.2025г. Тези доказателства не могат да обосноват твърденията за трудно поправими вреди от преместването й от обитавания обект в [населено място] връх, като по никакъв начин не установяват, че здравословното й състояние изисква да живее единствено в посоченото населено място (т.е. липсата на друго жилище в това населено място не доказва наличието на съществените вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК).
В заключение може да се посочи, че всяка заповед по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ е свързана с необходимостта от преместване (в случай, че лице обитава съответния строеж), което е съпътствано винаги от определени неудобства, които търпи собственикът. Това обаче само по себе си не може да е основание за спиране изпълнението на заповедта, а за момента не са доказани реални вреди, които биха били търпени от жалбоподателката от изпълнението на административния акт. Следователно при извършената преценка по реда на чл. 166, ал. 3 от АПК настоящият съдебен състав достигна до извод, че допуснатото предварително изпълнение по силата на закона на оспорената заповед не следва да бъде спирано, а искането за това, направено от жалбоподателката – отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Т. К. В., [ЕГН], обективирано в жалба вх. № 8587 от 23.07.2025г. по описа на Административен съд Бургас, за спиране предварителното изпълнение на Заповед № ДК-04-1 от 12.06.2025г., издадена от кмета на Община Камено.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на Т. К. В..
| Съдия: | |