Определение по дело №65/2025 на Административен съд - Русе

Постъпила е жалба ведно с искане на Г. Ц. И. чрез адв.пълномощник Д. И. от АК-Русе за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №25-1085-000078/03.02.2025г. на Началник група С. П. полиция към ОДМВР Русе с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца".

Съдът, след като се запозна с искането за спиране и доказателствата по делото намира следното:

Искането за спиране е направено от адресата на заповедта, за който е налице правен интерес. Процесуална предпоставка на искането за спиране на заповед с правно основание чл. 172, ал.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наличието на подадена жалба срещу самата заповед. Този извод следва от текста на чл. 172, ал.6 ЗДвП - жалбата не спира изпълнението на заповедта.

Предвид образуваното производство по оспорване на заповедта, искането е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно 172, ал.5 ЗДвП, заповедта за прилагане на ПАМ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно следващата алинея - обжалването не спира изпълнението на заповедта. ЗДвП не сочи основанията и редът, при които съдът може да спре изпълнението на заповедта за прилагане на ПАМ, поради това намира приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр., ал. 3 и ал. 4 АПК, в която са посочени основанията и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административни актове, допуснато от законодателя, в изключение от правилото на ал. 1 на същата норма.

С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. ПАМ по своята същност е превантивна мярка, чиято основна цел е превантивно да преустанови и предотврати извършването на правонарушения и опазването на живота и здравето на хората, като целта на мярката принципно оправдава и налага прилагането й като форма на държавна принуда спрямо конкретен водач, при наличие на предвидените в закона условия, поради това че е определящ общественият интерес, състоящ се в опазване на живота и здравето на останалите участници в движението, който налага прилагането на принудителни административни мерки при наличие на законоустановените условия, които трябва да са изпълнени. ПАМ по чл.171 т.1 б.б ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността/ т.е наказателната отговорност за престъпление по чл.343 б ал.3 НК вкл.и лишаване от права/, но не повече от 18 месеца, е с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в случая единствено и само на забранителната норма на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП , при наличие на предпоставките в частта касаеща употребата на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като за установяването на употребата на наркотични вещества при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности, именно от кръвната проба, са определящи съгласно закона.

В конкретния случай жалбоподателят мотивира възникването за него на значителни или трудно поправими вреди с две обстоятелства – 1. отнетото СУМПС му е необходимо за изпълнение на трудовите задължения/ представя трудов договор, сключен на 10.12.2024г. на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил, за който липсват данни да е прекратен/ и 2. Липса на безспорно установяване на управление на МПС след употреба на наркотични вещества само на база бърз тест, без резултати от медицинско изследване на биологичните проби кръв и урина.

Съдът намира, че посочените от жалбоподателя обстоятелства не са нови по смисъла на чл.166, ал.2, изр. второ от АПК. И двете са било налични към издаване на ЗПАМ, а второто е неотносимо към настоящия казус поради това че касае съображения по оспорването на ЗПАМ.

Твърдените последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение.

В тежест на лицето, което иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ е да докаже наличието на законовите основания за това. В случая това не е сторено, поради което съдът намира искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение за неоснователно. Пречките и вредите от временното преустановяване на упражняването на трудова дейност като шофьор не могат да обосноват сами по себе си основателност на искането. Най-общо се твърди, че с прилагане на мярката е нарушено правото на труд, но според трайната и непротиворечива практика на ВАС нарушеното право на труд не е от обстоятелствата, които са противопоставими на презюмирания обществен надделяващ интерес. Твърденията на жалбоподателя във връзка с основанието за издаване на заповедта на ПАМ, а именно недоказаност на фактическата констатация на органа за употреба на наркотични вещества, установена с техническо средство, са твърдения, относими към съществото на спора.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Ц. И. за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №25-1085-000078/03.02.2025г. на Началник група С. П. полиция към ОДМВР Русе

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.