№ 13341
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110161037 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 312 и сл. ГПК по предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, т. 1 КТ и чл. 344, т. 3 КТ.
Настоящото дело е образувано по искова молба на М. Й. И. против "Д.Г.М." ЕООД.
Ищецът М. Й. И. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата
на което заемал длъжността "оперативен мениджър", прекратено със заповед № 1/
08.09.2023г., тъй като работникът не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа, на основание чл. 328, т. 6 КТ.
Ищецът поддържа, че издадената заповед противоречи на закона, тъй като няма
обективна необходимост от промяна на изискванията за образование, а единствената цел на
работодателя е да прекрати трудовия договор на ищеца. Същият развива съображения, че
уволнението е извършено в нарушение на принципа на добросъвестност. В исковата молба
се сочи, че длъжностната характеристика, с която били променени изискванията за
образование не е утвърдена от работодателя. Ищецът поддържа, че вследствие на
уволнението е претърпял вреди в размер на брутното трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец.
При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае издадената заповед и отмени уволнението като незаконосъобразно и осъди
ответника да плати обезщетение за причинените вследствие на уволнението вреди.
С определение от 12.04.2024г. е допуснато изменение на предявения иск с правно
1
основание чл. 344, т. 3 КТ, като същият се счита предявен за периода 08.09.2023г.-
29.02.2024г. и за сумата 34338,74 лева.
В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
По общите факти:
Не е спорно по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което заемал длъжността
"оперативен мениджър", прекратено със заповед № 1/ 08.09.2023г., тъй като работникът не
притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Релевантни към предмета на спора обстоятелства са променени ли са изискванията за
заеманата от ищеца длъжност и отговаря ли ищецът на променените изисквания;
добросъвестно ли е упражнил работодателят правото си да промени изискванията за
заемане на длъжността. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
в тежест на ответника е да докаже законосъобразността на уволнението, а в доказателствена
тежест на ищеца е да установи недобросъвестността при упражняване на правото на
работодателя.
По делото не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени
доказателства- трудов договор от 30.01.2023г., че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността оперативен мениджър”, за
която е предвидено изискване за добро владеене на английски език. След възникване на
трудовото правоотношение работодателят е променил изискването за образование и
квалификация за заеманата от ищеца длъжност, като е въведено изискване за висше
образование и квалификация ОКС “Магистър”, „Мениджмънт в областта на
здравеопазването или храненето”.
Със заповед № 1 от 08.09.2023г. трудовият договор между страните е прекратен, поради
промяна в изискванията за заемане длъжността.
Съгласно чл. 328, ал.1, т.6 КТ едно от основанията за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя е липсата на необходимото образование или
професионална квалификация. Изискването за образование може да бъде предвидено в закон
или друг нормативен акт, както и в длъжностната характеристика за съответната длъжност.
Работодателят може, съобразно с нуждите на работата, в щатното разписание да предяви
нови изисквания към служителите след сключване на трудовия договор, включително и
такива за по - високо образование или професионална квалификация. За да е налице
посоченото основание е необходимо да се констатира, че са настъпили промени в
образователните изискванията за съответната длъжност, на които служителят не отговаря.
2
В случая промяната в изискванията относно заеманата от ищеца длъжност са
установени в длъжностната характеристика, без да е налице промяна в нормативни актове.
За законосъобразността на уволнението, извършено поради промяна на изискванията за
квалификация следва да се установи, че изискванията са променени след сключване на
договора и преди прекратяването му с акт на работодателя, както и че служителят не
отговаря на новите изисквания.
От приложената длъжностна характеристика за длъжността “оперативен мениджър”,
действаща към 30.01.2023г., се установява, че за посочената длъжност се е изисква добро
владеене на английски език. За визираната длъжност е променено изискването за
образование и квалификация, като е въведено изискване за висше образование, ОКС
“Магистър” и квалификация в областта на здравеопазването или храненето. Промяната е
отразена в длъжностната характеристика за длъжността към 08.09.2023г.
В исковата молба е релевиран довод, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като
ответникът- работодател недобросъвестно, в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ, е изменил
изискването за квалификация за процесната длъжност без то да е необходимо за нуждите на
работата.
Във връзка с този довод на ищцата следва да се отбележи, че съгласно константната
практика на ВКС, преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на
дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност - тя не подлежи на съдебен контрол,
стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма, да не се злоупотребява с
право или да не се установява дискриминационен подход. Страните по трудовите
правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и
забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, поради което
контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите В т.см. са решение № 248
от 23.04.2010г. на ВКС по гр. дело № 254/ 2009г., IV г.о., ГК, решение № 239 от 21.05.2012г.
на ВКС по гр. дело № 799/ 2011г., IV г.о., ГК, решение № 417 от от 19.10.2011г. на ВКС по
гр. дело № 143/ 2011г., IV г.о., ГК, решение № 507 от 08.07.2010г. на ВКС по гр. дело №
978/2009г., IV г.о., ГК, решение № 321 от 31.10.2011г. на ВКС по гр. дело № 13/ 2011г., III
г.о., ГК, решение № 71 от 24.07.2013г. на ВКС по гр. дело № 284/ 2012г., IV г.о., ГК, решение
№ 416 от 03.12.2013г. на ВКС по гр. дело № 1844/ 2013г., IV г.о., ГК.
Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е
налице, когато правото на работодателя да организира дейността си от гледна точка
изискванията към наетите работници и служители, не е упражнено с цел да бъде
оптимизирана дейността му, а с оглед създаване на основание за прекратяване на трудовия
договор с конкретен работник или служител. В съдебната практика трайно се приема, че
злоупотреба с право при промяна на изискванията по чл. 328, т. 6 КТ има, когато те са
фрапиращо несъответни на трудови функции на длъжността или когато от обстоятелствата е
ясно, че промяната има за единствена цел уволнението на работника. В т.см. решение по по
3
гр. дело № 978/ 2009г. на ІV г.о. на ВКС.
В тази хипотеза за работодателя не може да възникне правото да прекрати едностранно
трудовото правоотношение, независимо че обстоятелствата, предвидени във фактическия
състав на разпоредбата, която предвижда това право, са формално изпълнени, тъй като
защитеният от разпоредбата правен интерес не е налице.
При съпоставка между двете длъжностни характеристики- тази, действаща към
30.01.2023г. и изменената такава, действаща към 08.09.2023г., се установява, че те са
идентични по съдържание досежно основните им раздели.
Нормата на чл. 8, ал. 1 КТ установява мярката, с която трябва да се преценява
упражняването на правата и изпълнението на задълженията на страните по трудовото
правоотношение. Добросъвестността при осъществяването на трудовите права и задължения
означава тяхното реализирани с добра воля, с грижата на добрия работник и коректния и
доброжелателен работодател.
В частност съвкупната преценка на доказателствата по делото налага извода, че
субективното право на работодателя да определи какви са изискванията за извършване на
определена работа е упражнено в противоречие с неговото социално предназначение.
Както се посочи, в случая не е налице промяна в преките задължения. Извършената
промяна на изискванията при тълкуване волята, касае "повишаване" на изискванията и е
намерила преди всичко израз в промяна на изискваните образователна степен и
квалификаця. Видно от представените две длъжностни характеристики, правата и
задълженията за заеманата длъжност са напълно идентични (изменението на изискванията за
заемане на длъжността не е съпътствано с изменение на нито едно задължение или
отговорност за службата). Няма пречка при еднакви права и задължения за длъжността
работодателят да достигне до извод за необходимост от различно по вид образование, но в
настоящия случай това не се доказа - работодателят не доказа, че за изпълнение на едни и
същи задължения и при едни и същи отговорности спецификата на работния процес изисква
образованието на служителя да е висше, в областта на храненето или здравеопазването. На
следващо място, не се установява, че спецификата на дейността налага въвеждане на
завишени изисквания относно специалността. При всички случаи, когато страната прави
възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането
на новите изисквания за заемане на длъжността, както е в настоящия случай, съдът е длъжен
да изложи съображения в тази насока (така Решение № 8/ 28.01.2010г. на ВКС, III г.о.,
постановено по гр. дело № 598/ 2009г.). Доколкото в настоящия случай ответникът не наведе
твърдения и не представи доказателства за наличието на обективна необходимост от
въвеждане на новите изисквания, то съдът при гореизложените мотиви приема, че
уволнението е незаконосъобразно. В т.см. решение № 173 от 08.04.2011г. на ВКС по гр. дело
№ 686/ 2010г., IV г.о., ГК. Въведената промяна относно специалността няма връзка с
трудовите задължения на ищеца и е без никакво значение за изпълняване на работата му.
Изложеното обуславя извод, че въведените изисквания са несъответни на длъжността.
4
Ето защо при извършеното от страна на работодателя уволнение на ищеца на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е нарушен принципът за добросъвестност, установен в чл. 8,
ал. 1 КТ, тъй като работодателят превратно е упражнил и е злоупотребил с потестативните
си субективни права едностранно да измени изискванията за образование и квалификация и
да уволни ищцата.
Изложеното обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и
основателност на иска за отмяна на заповедта за уволнение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в резултат от
незаконното уволнение за процесния период, като в негова тежест е да докаже изгодния за
него факт- че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна
връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
Незаконосъобразността на уволнението обуславя наличието на първата от
предпоставките на фактическия състав, регламентиращ обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
По делото се установява, че след уволнението му ищецът не е работил по трудово
правоотношение. Следователно ответникът дължи обезщетение за времето през което е
останал без работа в резултат на уволнението, но за не повече от 6 месеца, т.е. за периода
08.09.2023г.- 29.02.2024г.
Обезщетението за вредите от незаконно уволнение, по чл. 225, ал. 1 КТ, се определя на
база последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение. В
настоящия случай не съществува спор между страните относно последното получено от
ищеца брутно трудово възнаграждение.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск за претърпените вреди
вследствие на незаконното уволнение и неговото уважаване, като на ищеца се присъди
обезщетение за периода 08.09.2023г.- 29.02.2024г. в размер на 34338,74 лева.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, право на разноски има ищецът. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска. Ищецът е представил доказателства, че действително е извършил разноски и е
направил искане за присъждането им до приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 2570 лева.
В съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да плати по сметка на Софийски районен съд държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на сумата 1453,55 лева (1373,55 лева+ 80 лева).
5
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, уволнението на М. Й. И., с ЕГН
**********, извършено на основание чл.328, т. 6 КТ, със заповед № 1/ 08.09.2023г., като
незаконосъобразно, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, .
ОСЪЖДА “Д.Г.М.” ЕООД, с ЕИК ********, да плати на М. Й. И., с ЕГН **********,
сумата 34338,74 лева (тридесет и четири хиляди триста тридесет и осем лева 74 ст.),
представляваща обезщетение за претърпените вреди, вследствие незаконното уволнение, за
периода 08.09.2023г.- 29.02.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба- 07.11.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 344,
т. 3 КТ и сумата 2570 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “Д.Г.М.” ЕООД, с ЕИК ********, да плати по сметка на Софийски районен
съд сумата 1453,55 лева (хиляда четиристотин петдесет и три лева 55 ст.), представляваща
държавна такса върху уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му-
05.07.2024г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6