№ 1677
гр. Русе, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20254520103413 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове от Е. З. Л. от гр. Русе против „Русенска
строителна компания“ АД, гр. Русе с правно основание чл.242, вр. чл.128 КТ, чл.221, ал.1 КТ
и чл.224, ал.1 КТ КТ. Ищецът твърди, че е бил назначен на длъжност „арматурист“ по трудов
договор с ответника. На 17.03.2025 г. отправил до работодателя си писмено волеизявление
за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие поради забавяне
изплащането на дължимото трудово възнаграждение за м. януари 2025 г. Твърди, че
работодателят не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м.януари,
м.февруари и м.март 2025 г., както и полагащите му се обезщетения за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие и за неизползван платен годишен отпуск.
Претендира заплащането на следните суми: сума в размер на 500,00лв., частично от
1500,00лв., представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
януари 2025г., сума в размер на 500,00лв., частично от 1500,00лв., представляваща дължимо
и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025г., сума в размер на
250,00лв., частично от 750,00лв., представляваща дължимо и неплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от 01.03.2025г. до 16.03.2025г., сума в размер на 500,00лв.,
частично от 1800,00лв., представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1
КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието и сума в
размер на 500,00лв., частично от 2300,00лв., представляваща дължимо и неплатено
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 32 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за частична
1
основателност на исковете, оспорвайки ги по размер.
С протоколно определение от 28.10.2025 г. е допуснато изменение на исковете чрез
увеличаване на размера им съобразно размерите, посочени в заключението по ССчЕ за нетно
възнаграждение, както следва:
- Искът за заплащане на нетно трудово възнаграждение за м.януари 2025 г. е увеличен
от 500,00 лв. на 1007,54 лв., частично предявен от 1500,00 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;
- Искът за заплащане на нетно трудово възнаграждение за м.февруари 2025 г. е
увеличен от 500,00 лв. на 996,60 лв., частично предявен от 1500,00 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;
- Искът за заплащане на нетно трудово възнаграждение за периода 01.03.2025 г. до
16.03.2025 г. е увеличен от 250,00 лв. на 442,27 лв., частично предявен от 750,00 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане;
-Искът за заплащане на дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ е
увеличен от 500,00 лв. на 1139,89 лв., частично предявен от 1800,00 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;
- Искът за заплащане на дължимо и неплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е
увеличен от 500,00 лв. на 1699,75 лв., частично предявен от 2300,00 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се оспорва и е видно от представените писмени доказателства –
допълнително споразумение към трудов договор №15/04/08/04 и заповед № 32/17.03.2025 г.
за прекратяване на трудово правоотношение, че ищецът Е. Л. е полагал труд по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „арматурист“, по безсрочен трудов договор, при
пълен 8-часов работен ден, с трудово възнаграждение съгласно представеното допълнително
споразумение към трудов договор в размер на 510 лева, което трудово правоотношение е
било прекратено на 17.03.2025 г. на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ, като към момента на
прекратяването не са били изплатени на ищеца трудови възнаграждение за м. януари,
февруари и март 2025 г. и обезщетения по чл.221, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ.
По делото ответникът не е ангажирал доказателства относно заплащане от страна на
работодателя на трудово възнаграждение за претендираните периоди и на обезщетения за
неспазено предизвестие и за неизползван платен годишен отпуск.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза и от
дадените пояснения от вещото лице в с.з. се установява, че за м. януари 2025 г. начисленото
и неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1007,54 лв., за м.
2
февруари 2025 г. – 996,60 лв., за м. март 2025 г. – 443,26 лв. Въз основа на посоченото в
експертизата последно получено брутно трудово възнаграждение от работника, вещото лице
е изчислило, че размерът на неизплатеното обезщетение за срока на предизвестието, след
удържан 10% данък по ЗДДФЛ възлиза на 1139,89 лв., а неизплатеното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 32 дни е в размер на 1699,75 лв., след удържане на
10% данък по ЗДДФЛ. Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за
пълно, обосновано, компетентно и отговарящо на поставените въпроси.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявените обективно съединени осъдителни искове се явяват доказани по
основание и размер.
Съгласно чл.242 и чл.128 КТ положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден и работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. По иска с правно основание чл.242 вр. чл.128 КТ ищецът следва да
докаже наличието на трудово правоотношение между страните, по което е полагал труд и
размера на дължимото възнаграждение, а в тежест на ответника е да установи заплащането
на дължимото трудово възнаграждение. От представените от ищеца писмени доказателства
по делото и от заключението по приетата ССчЕ се установява наличието на трудово
правоотношение и дължимият размер на трудово възнаграждение за посочените от ищеца
периоди - 1007,54 лв. за м. януари 2025 г., 996,60 лв. за м. февруари 2025 г. и 443,26 лв. за м.
март 2025 г. в нетен размер. Ответникът не е ангажирал доказателства, водещи до извод за
извършено плащане на дължимите суми в полза на ищеца. От съдебната експертиза се
установява, че същите не са били заплатени, с оглед на което претенцията за заплащане на
трудово възнаграждение се явява основателна и доказана.
Съгласно чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ /какъвто е
настоящият, видно от заповедта за прекратяване на ТПО/, работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение. Съобразно ССчЕ неплатеният размер на обезщетение за
неспазено предизвестие е 1139,89 лв., изчислено на база последното получено от ищеца през
м. декември 2024 г. брутно трудово възнаграждение, предвид което претенцията за
заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ се явява доказана по основание и размер.
Съгласно чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение е посочено, че работодателят дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 32 дни, което според ССчЕ възлиза на
1699,75 лв. – нетен размер. Според разпределението на доказателствената тежест,
ответникът е следвало да докаже заплащането на дължимото обезщетение, но не са
3
ангажирани доказателства в тази насока. Предвид изложеното, претенцията за заплащане на
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ също се явява основателна и доказана.
По изложените съображения съдът приема, че претенциите на ищеца следва да бъдат
уважени.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора и направеното искане от
пълномощника на ищеца, в негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение на
осн. чл.38 ЗАдв. за безплатно предоставена правна помощ на материално затруднено лице –
ищеца по делото, в размер на 1100 лева, съобразявайки цената на уважените искове,
извършената от адвоката работа и липсата на съществена фактическа и правна сложност на
делото. Неоснователно е възражението на ответника за липса на представен от ищеца
списък на разноски. Не е налице пречка списъкът да се съдържа в друга молба по делото,
както е в настоящия случай. Непредставянето на списък на разноски, от друга страна, не е
пречка за присъждане на такива, а препятства възможността да се иска изменение на
решението в частта на разноските, каквито са постановките в ТР №6/2012 на ОСГТК на
ВКС. Пълномощникът на ищеца е направил искане и за присъждане на разноски по
привеждане в действие на допуснатото обезпечение на предявените искове по изпълнително
дело, което съдът счита за неоснователно. Съгласно т.5 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като
привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. Съобразно практиката на ВКС в тази насока не се визират
разноските по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, които представляват разноски
в изпълнителното производство и следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този
смисъл Определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС, ТК, Iотд. По ч.т.д. №874/2016 г.,
Определение № 876/02.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №3490/2014 г., I т.о., ТК и др./. Предвид
изложеното в настоящото исково производство тези разноски по изпълнителното дело в
размер на 372 лв. не следва да се присъждат в полза на ищеца.
Ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважените
искове и възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Източна промишлена зона“, представлявано заедно от
П.Д. и М.М. да заплати на Е. З. Л. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, следните суми: сумата
от 1007,54 лв., частично предявена от 1500,00 лв. - нетно трудово възнаграждение за
м.януари 2025 г.,сумата от 996,60 лв., частично предявена от 1500,00 лв. - нетно трудово
възнаграждение за м.февруари 2025 г., сумата от 442,27 лв., частично предявена от 750,00 лв.
- нетно трудово възнаграждение за периода 01.03.2025 г. до 16.03.2025 г., сумата от 1139,89
4
лв., частично предявена от 1800,00 лв. - дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1
КТ, сумата от 1699,75 лв., частично предявена от 2300,00 лв. - дължимо и неплатено
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Източна промишлена зона“, представлявано заедно от
П.Д. и М.М. да заплати на адв. В. В. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в размер на
1100 лева за безплатно предоставена правна помощ на материално затруднено лице - Е. З. Л..
ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Източна промишлена зона“, представлявано заедно от
П.Д. и М.М. да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата в общ размер на 465,85
лв. /четиристотин шестдесет и пет лева и осемдесет и пет ст./, от които държавна такса в
размер на 215,85 лева и възнаграждение за вещо лице, първоначално изплатено от бюджета
на съда, в размер на 250,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5