Р Е
Ш Е Н И Е № 260808
гр. Пловдив, 12.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV-ти граждански състав, в публично заседание на десети септември,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 19606 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
С искова молба ищецът Д.И.Д. е предявил срещу
М.С.П. кумулативно обективно съединени искове за признаване на установено между
страните, че ответницата му дължи, както следва: 1) сумата в размер на 480
лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие – иск с правно основание чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗА, ведно със законната
лихва от 17.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, 2) сумата в размер
на 210.08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 480
лева, за периода 24.01.2015 г. – 17.05.2019 г. – иск с правно основание чл. 86
ал.1 ЗЗД; 3) сумата в размер на 25 лева, представляваща направени разходи във
връзка с представителство по договора за правна защита и съдействие – иск с
правно основание чл. 285 ЗЗД, ведно със законната лихва от 17.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата и 4) сумата в размер на 9,68, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 25.00 лева, за периода 27.07.2015 г.
– 17.05.2019 г. – иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за които суми е
издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение от 14.06.2019 г. по
гр.д. № 9594/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Ищецът твърди, че между
страните е сключен договор за правна защита и съдействие за представителство по
гр.д. № 297/2014. по описа на Районен съд Кърджали. С ответницата били уговорили
заплащане на възнаграждение за процесулано представителство по посоченото дело
в размер на 480 лева, което същата следвала да заплати при постановяване на
съдебното решение. На 24.01.2015 г. било постановено съдебното решение, но
ответницата не заплатила на ищеца посоченото възнаграждение. Допълнително,
ищецът претендира, че от името на ответницата, на 27.07.2015 г., е предоставил
на С.К. – ответна страна по гр.д. № 297/2014. по описа на Районен съд Кърджали,
сумата в размер на 25 лева. Последната сума също не била заплатена от
ответницата П.. Претендира и обезщетение за забава върху сумите от 480 лева и
25 лева.
В срока за отговор по чл.
131 ГПК, от особения представител на ответницата се взима становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на валидно
възникнало правоотношение, както и да е уговаряно възнаграждение в размер на
480 лева. Посочва се, че липсва и падеж на задължението, поради което същото се
дължи от датата на подписване на договора – 26.03.2013 г., като в тази насока
се прави възражение, че същото е погасено по давност. Възразява се и срещу
уважаването на претенцията за заплащане на сумата от 25 лева. Посочва се, че
ответницата не дължи и обезщетение за забава, доколкото не е налице покана и
падеж на задълженията. Поради изложеното, моли исковата претенция да бъде
отхвърлена.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представена фактура номер
********, по силата на която доставчикът на услугата – Д., е начислил на
получателя на услуга - М.П., сумата в размер на 480 лв., като основание е
посочено: “договор за правна защита и съдействие от ******************”. Съдът
не възприема посочената фактура като годно доказателствено средство за
установяване на обстоятелствата, посочени в нея, доколкото същата не носи
подписите на нито една от страните в производство.
Видно от Решение № 125 от 24 януари 2015 година,
постановено по гражданско дело 297/2014 година на Районен съд Кърджали, в
производството по втора фаза на делбата, за което е било образувано посоченото
дело, ответницата М.С.П. е била представлявана от ищеца Д.Д..
По делото е представено Определение № 251 от
21 май 2015 година, постановено по гражданско дело номер 297/2014 година на
Районен съд Кърджали, с което е допълнено посоченото решение, като С.П.К. е
осъдена да заплати на ответницата М.С.П. деловодни разноски в размер на 268.28
лева. В посоченото определение е констатирано, че от П. и М. П. са извършени
разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и адв.ско възнаграждение в размер
на 480 лв. за всеки от двамата.
Видно от протокол 17 декември 2014 година, на
посочената дата е проведено открито съдебно заседание по гражданско дело 297 по
описа за 2014 година на Районен съд Кърджали, в което ответницата е била
представлявана от ищеца.
По делото е представена и разписка за
сумата от 50 лв., по силата на която ищецът, в качеството му на
пълномощник на ответницата, е предал на С.К. сумата в размер на 50 лв.,
представляваща направени разходи за извършени преводи.
При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по
правните аспекти на спора:
Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗА, чл. 285 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Отношенията
между адв. и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие,
включително процесуално представителство, се уреждат при специалната
регламентация по Закона
за адвокатурата, който принципно предвижда дължимото възнаграждение за
положения от адв.а труд да бъде уговорено с договор (чл.
36, ал. 2 ЗАдв).
За разлика от пълномощното, за процесуално представителство, което трябва да е
в писмена форма, за договора между адв. и клиент не е предвидена писма фирма.
Съгласието между адв. и клиент е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът
дали договорът по чл.
36 ЗАдв е
сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени по делото,
по което адв. се е задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса
възникнало ли е задължение за клиента да плати адв.ско възнаграждение и
изискуемо ли е то. Възнаграждението е дължимо и тогава, когато договорът между
адв. и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е
представен по делото, по което адв. се е задължил да окаже правно съдействие
или когато е сключен в писмена форма, но възнаграждението не е уговорено по
размер. В отклонение от общото правило на чл.
286 ,
съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, когато
е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен
с адв., се дължи винаги и за всяка инстанция - чл.36,
ал.1 ЗАдв.
При липса на договор или когато страните по договора не са определили размера
му, то възнаграждението, по искане на адв.а или клиента, се определя от
адв.ския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за
минималните адвокатски възнаграждения.
По делото няма спор, че ищецът, в
качеството си на процесуален представител на ответницата е извършвал
процесуалните действия, за които е бил упълномощен – процесуално представителство
във втора фаза на производство по извършване на съдебна делба пред Районен съд
Кърджали. По делото не се представиха доказателства, въз основа на които да се
направи обоснован извод, че между страните по спора е налице писмен договор за правна
защита и съдействие по посоченото производство, в който размерът на адв.ското
възнаграждение да е конкретно определен.
Въпреки
изложеното, от представеното по делото Определение за допълване на решението на
Районен съд Кърджали в частта за разноските, се установява, че ищцата е
направила разноски в посоченото производство, както следва: заплатено адв.ско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 480 лева. Поради
изложеното съдът приема, че именно посочената сума представлява размер на договорено
между страните възнаграждение.
Както
обаче бе посочено, в постановеното Определение за допълване на решението в
частта за разноските е посочено, че следва на ответницата да бъдат заплатени извършените по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Доколкото разноските са били извършени,
то съдът намира, че уговорената сума в размер на 480 лева за процесуално
представителство е изплатена от ответницата. В тази насока са и задължителните
указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а
именно, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството,
те могат да се присъдят по правилата на чл.
78 . Тези
изводи са базирани и на база на установеното в теорията и практиката за
правилност на съдебните актове.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за заплащане на
възнаграждение за процесуално представителство от ответницата на ищеца в размер
на 480 лева се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Посоченото обуславя и неоснователност и на акцесорната претенция
за заплащане на обезщетение за забава върху посочената сума.
По
предявения иск за заплащане на извършени разноски във връзка с процесуалното
представителство на ответницата, съдът намира за неоснователен. Действително,
по делото се установи наличие на облигационно отношение между страните във
връзка с осъществено процесуално представителство по гр.д. № 297/2014 г. по
описа на Районен съд Кърджали. Въпреки изложеното ищецът не установи при
условията на пълно и главно доказване, че сумата от двадесет и пет лева е
предадена от него – в качеството му на пълномощник на ответницата, на лицето
С.К., именно във връзка с пълномощията по посоченото дело. Поради изложеното и
предявеният иск за заплащане на разходи във връзка с процесуалното
представителство в размер на 25 лева следва бъде отхвърлен, както и акцесорният
иск за обезщетение за забава върху посочената сума.
По разноските:
При
този изход на спора, на основание чл. 78 ал.3 ГПК право на разноски има
ответната страна. Доколкото същата се представлява от особен представител, то
такива не са извършени.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВТРЛЯ предявените искове от Д.И.Д., ЕГН: **********, срещу М.С.П., ЕГН:
**********, за признаване за установено в отношенията между страните, че на
основание чл. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗА, чл. 285 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ответницата
дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 480 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
17.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 210.08
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 480 лева, за
периода 24.01.2015 г. – 17.05.2019 г.; сумата в размер на 25 лева, представляваща
направени разходи във връзка с представителство по договора за правна защита и
съдействие, ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по
чл. 410 ГПК в съда - 17.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, и
сумата в размер на 9,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 25.00 лева, за периода 27.07.2015 г. – 17.05.2019 г., за които
суми е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.06.2019 г. по гр.д. № 9594/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ