Р Е Ш Е Н И Е № 425/3.8.2020г.
гр. Ямбол, 03.08.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Т. К., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 5 по описа за 2020
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба от Р.Ж.Я. против „Демирев НМ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
Ямбол, ул. „Срем“ № 3, вх.В, ап.43. С исковата молба се твърди, че ищцата е
работила по трудов договор с ответното дружество на пълен работен ден от 8 часа
на длъжност „***“ с първоначално месечно възнаграждение в размер на 950 лв.,
като от м. януари 2010 г. трудовото възнаграждение било променено на 1250 лв.,
а през м. юли 2010 г. на 1280 лв., от м. март 2012 г. трудовото възнаграждение
е увеличено на 1780 лв., от м. септември 2015 г. се увеличава на 2320 лв., а от м. януари 2016 г. става 2600 лв.
С договор за продажба на
дружествени дялове от 19.07.2016 г. собственикът на капитала „ГАДЖЕВ“ ЕООД го
продава изцяло на друго лице, което променило единствено името на дружеството
от „ГАДЖЕВ“ ЕООД на „Демирев НМ“ ЕООД. Тази промяна била вписана в търговския
регистър по партидата на дружеството на 25.07.2016 г.
Ищецът твърди, че работното място
се намирало в офис на „ГАДЖЕВ“ ЕООД преименувано на „Демирев НМ“ ЕООД. През
цялото време на трудовото правоотношение редовно и коректно били изпращани
данни в персоналния регистър на осигурените лица в ТД на НАП.
Началото на м. декември 2019 г., след справка
в персоналния регистър, ищцата установила, че данните за социално и здравно
осигуряване и данни за сключения от нея трудов договор от 01.11.2007 г. до
25.07.2016 г. са заличени служебно от органа по приходите без ищцата да е била
уведомена за това и без да е посочен административния акт и основанието, въз
основа, на който е извършено това заличаване.
Доколкото от 01.01.2019 г., след
изменението на Кодекса за социално осигуряване, правото на всички помощи,
обезщетения и пенсии, изплащани от НОИ и техния размер се преценява и изчислява
само въз основа на данните, подадени в Персоналния регистър от работодателите и
осигурителите и от данните в регистъра на трудовите договори, за ищцата бил
налице правен интерес да предяви настоящия положителен установителен иск.
Претендира се от съда да постанови решение, което да приеме за установено, че
между нея и ответното дружество през периода от 01.11.2017 г. до 25.07.2016 г.
е съществувало ТПО на пълен работен ден
от 8 часа на длъжност „***“ с първоначално месечно възнаграждение в размер на
950 лв., считано от м. 1.2010 г. – 1250 лв.; от м. 7.2010 г. - 1280 лв.; от
м.3.2012 г. – 1780 лв.; от м. 9.2015г. – 2320 лв. /след допуснато уточнение на
исковата молба: м. април 2014г. – 2400 лв./, а от м. 1.2016 г. до 25.07.2016 г.
– 2600 лв.
Претендират се съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника
не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не
прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
За ищеца в съдебно заседание се
явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв. С. Е.от АК Я.,
чрез когото в хода на делото по същество се претендира исковата претенция да
бъде уважена и се прави искане за постановяване на непресъствено решение.
Съдът след като се запозна с
представените по делото писмени доказателства, изслушаната по делото съдебно
счетоводна ексепертиза и съобрази становището на ищеца, намира от фактическа и правна страна,
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.357, ал.1 КТ. Доколкото е предявен иск, който цели
да установи със съдебно решение съществуването на трудово правоотношение между
работодател и служител и този иск е изрично предвиден от законодателя следва да
се приеме, че интереса на ищцата от търсената защита е законово предвиден
/легитимиран/ и съдът няма право на преценка относно наличието на интерес от
друг вид защита. В този смисъл е решение № 7/05.04.2016 год. по гр.дело № 3874/2015 год. на ВКС на РБ, III г.о.
По делото от страна на ищцата са
ангажирани писмени доказателства и е допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на вещото лице по която, е видно, че: според
отчетните форми за явяването/неявяването на работа /образец 76/ на „Демирев НМ“
ЕООД за Р. Ж.Я., ЕГН **********,
времетраенето на работното време, за периода 01.11.2007г. – 30.06.2016г. е 8
часа; Според ведомостите за заплати и счетоводните регистри на „Демирев НМ“
ЕООД, размерът на начисленото и изплатено нетно трудово възнаграждение на Р.Ж.Я.,
за периода 01.11.2007г. – 30.06.2016г. е общо 120 456, 03 лева; В периода 01.11.2007г.
– 25.06.2016г. Р.Ж.Я. е ползвала отпуск за временна неработоспособност, за
което от НОИ са и изплатени парични обезщетения, в размер на общо 9 310,15
лева.
Съдът намира, че са налице
условията предвидени в разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил
отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. От своя страна ищцата чрез процесуалния си
представител по пълномощие в съдебно заседание е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти, обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от ангажираните по делото
писмени доказателства и най-вече от изслушаната по делото съдебно счетоводна
експертиза.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно ооснователен, поради
което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира
решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи изцяло, така както е предявена.
По разноските:
При този изход на
делото съдът намира искането на ищцата
за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за
основателно, като с оглед и при спазване на правилата на чл.78, ал.1, и представения списък на
разноските по чл.80 ГПК, следва ответника да бъде осъден да заплати на ищцата разноски
в размер на 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Ямбол дължимата
държавна такса в
размер на 50 лева и разноските за ССЕ,
които са направени от бюджета на съда – 200 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че между Р.Ж.Я. с ЕГН ********** и „Демирев
НМ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул.
„Срем“ № 3, вх.В, ап.43, представлявано от М. Д. Н., през периода от 01.11.2017
г. до 25.07.2016 г. е съществувало трудово правоотношение на пълен работен ден
от 8 часа на длъжност „***“ с първоначално месечно възнаграждение в размер на
950 лв., считано от м. 1.2010 г. – 1250 лв.; от м. 7.2010 г. - 1280 лв.; от
м.3.2012 г. – 1780 лв.; от м. април 2014г. – 2400 лв., а от м. 1.2016 г. до
25.07.2016 г. – 2600 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Демирев
НМ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул.
„Срем“ № 3, вх.В, ап.43, представлявано от М. Д. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ж.Я. с ЕГН ********** сумата от 300,00 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Демирев НМ“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Срем“ № 3, вх.В, ап.43, представлявано
от М. Д. Н. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЯРС сумата от 50,00 лв. – държавна такса и 200,00 лв. – разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на
страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: