Р Е Ш
Е Н И Е
№ 600
гр. Пловдив, 18.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, VІІ граждански
състав, в публичното заседание на 03.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря
Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев в. гр. д. №631 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37
против Решение №297 от 24.01.2020г. на РС- Пловдив, ХІІ гр. състав, по гр. д. №5444/2019г., с което е признато за
установено в отношенията между страните, че Е. П. Р. ***, ЕГН **********, не дължи на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“ № 37, поради изтекла погасителна давност
сумите, както следва: 487,49 лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013
г. до 31.01.2014г., 58,61 лв.- обезщетение
за забава за периода
01.02.2014г.-22.04.2015г.,
25 лв.- държавна
такса и 300
лв.- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 4818/2015г. по описа на ПРС и
за чието събиране е образувано изпълнително дело №603/2015г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на решението. Иска се
отмяната му и постановяване на друго
за отхвърляне на
исковата претенция. Претендират
се разноски и за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна Е.
П. Р. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника
си по делото
адв. Р. Г., в писмен
отговор изразява становище за правилност на решението и иска да бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с
иск с правно основание чл.124, ал.1
във връзка с чл.439
от ГПК за установяване на недължимост поради изтекла
погасителна давност на
вземания на ответното дружество
за доставена топлинна
енергия, за събирането на
които е било образувано изпълнително
дело. С обжалваното решение първоинстанционният съд
е приел, че оспорените от ищцата
вземания на ответното дружество се
погасяват с изтичане
на кратката тригодишна давност, която е започнала да тече от настъпване на
изискуемостта им, като изискуемостта на най-късно възникналото
от процесните вземания- това за заплащане на стойността на топлинната енергия
за месец януари 2014г., е настъпила на 05.02.2014г. Приел е,
че от този момент
взискателят не е предприел действия,
които да са прекъснали започналата
да тече погасителна
давност, като такива не
съставляват нито подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, нито
подаването на молба
за образуване на изпълнително дело,
поради което с изтичане
на тригодишния давностен срок вземанията му
са се погасили
по давност. Счел
е за неоснователно
възражението на ответното
дружество, че след
снабдяването му със
заповеди за изпълнение и
изпълнителни листове за
вземанията по отношение
на тях следва
да тече петгодишна
давност съгласно чл.117, ал.2
от ЗЗД. Приел
е за неоснователен
и доводът на
ответника, че извършените от
ищцата плащания по
изпълнително дело №535/2014г.
по описа на ЧСИ
Драгомира Митрова, към което било присъединено изпълнително дело №603/2015г.,
са прекъснали давността за вземанията. Предвид горното
съдът е уважил предявения иск
за установяване на
недължимост на процесните вземания
поради погасяването им по давност.
Съгласно чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата, като съгласно
задължителните указания, дадени
в ТР № 1/2013 на ОСГТК въззивният
съд следва да приложи
императивни материалноправни норми
и без да има
изрично направено оплакване в тази насока.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По отношение на
възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, относно които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
От фактическа
страна по делото няма спор
между страните, а и
се установява от
приложените по делото писмени
доказателства, че въз
основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4818/2015г.
по описа на ПРС срещу ищцата
е бил издаден
изпълнителен лист в полза на ответното
дружество за следните
суми- 487,49 лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013
г. до 31.01.2014г., ведно със
законната лихва върху нея
от 23.04.2015г.; 58,61 лв.-
обезщетение за забава за
периода 01.02.2014г.-22.04.2015г., 25
лв.- държавна такса
и 300 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, за чието събиране на 05.06.2015г. е образувано изпълнително дело
№603/2015г. по описа на ЧСИ Драгомира
Митрова. С разпореждане
на съдебния изпълнител от същата
дата е постановено
присъединяване на изпълнителното дело
към изпълнително дело
№535/2014г. По изпълнително
дело №603/2015г. е била
изпратена само покана
за доброволно изпълнение
до длъжника и е
изискана справка за публичните
му задължения, след
което не са
били извършвани изпълнителни
действия. С писмена молба
от 01.09.2016г. взискателят,
чрез пълномощника си
юрк. Б. К., е поискал
проверка на имущественото
състояние на длъжника и
пристъпване към изпълнение върху
притежаваните от него
недвижими имоти, движими вещи
и вземания от
трети лица. С писмени
молби от 05.10.2017г.
и 23.10.2018г. взискателят е
поискал извършване на
справка за банкови
сметки и сейфове на длъжника
и насочване на изпълнението върху тях
чрез налагане на запор,
като в молбата
от 23.10.2018г. е поискано
и насрочване на
опис на притежавани
от длъжника движими вещи.
Неоснователни са
доводите на дружеството- ответник,че при преценката за
погасяване по давност на
оспорените вземания следвало да
бъдат отчетени и
извършените изпълнителни
действия по изпълнително
дело №535/2014г., към което
било присъединено
изпълнително дело №603/2015г.
В действащия ГПК
и подзаконовите нормативни
актове по приложението му не е предвидена
възможност за „присъединяване“ на
изпълнителни дела. Съгласно
разпоредбата на чл.456, ал.1
от ГПК в производството по висящо
изпълнително дело могат
да се присъединяват
кредитори на същия длъжник,
което става по реда
на ал.2 от същата
разпоредба- с писмена
молба, към която се прилага
изпълнителния лист или
удостоверение от съдебен
изпълнител, че той
е приложен по
друго дело. В настоящия
случай от материалите по
приложените изпълнителни дела е
видно, че ответното дружество,
в качеството му на
взискател, не е
правило искане по
реда на чл.456, ал.2 от
ГПК за присъединяване на процесните вземания
по изпълнително дело №535/2014г., а
е поискало образуване
на отделно изпълнително
дело за събиране
на същите и
въз основа на
молбата му е образувано
изпълнително дело №603/2015г.
Присъединяване на това
изпълнително дело към
изпълнително дело №535/2014г.
е постановено служебно
от съдебния изпълнител.
Доколкото разпореждането на
съдебния изпълнител е в
противоречие с разпоредбата
на чл.456 от
ГПК, то същото
е незаконосъобразно и
не е породило
правни последици, поради
което извършените по
изпълнително дело №535/2014г. изпълнителни действия не
следва да се вземат
предвид при преценката за погасявяне
по давност на вземанията
по изпълнително дело
№603/2015г.
При така установената
по делото фактическа обстановка
неправилни са изводите на
първоинстанционния съд, че вземанията
на ответното дружество спрямо
ищцата, за събирането на които
е било образувано
изпълнително дело №603/ 2015г. по
описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, са погасени
по давност.
Вземанията за доставена
топлинна енергия са такива
за периодични плащания
по смисъла на
чл.111,б.В от ЗЗД, поради
което същите се
погасяват с изтичане
на тригодишна давност.
Неоснователни
са възраженията на ответника- жалбоподател, че давността за процесните
вземания е петгодишна съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, който
бил приложим и за случаите, когато вземането е установено не със съдебно
решение, а с влязла в сила поради неподаване на възражение заповед. Разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ГПК е специална и се отнася само до вземане, установено със съдебно решение, което
се постановява след
проведено състезателно исково производство, в което
се събират и
проверяват от съда
доказателства за съществуването на
вземането, поради което без изрична правна норма, която да препраща
към нея и в други случаи, разширителното й тълкуване е недопустимо.
Погасителната давност за процесните
вземания е започнала
да тече от настъпване на изискуемостта им,
която съгласно Общите
условия на ответното дружество
е настъпила след изтичане
на 30 дни от
периода, за който
се отнасят. Видно
от приложения към
заявлението по чл.410
от ГПК препис- извлечение от сметка,
вземането за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2013г.-31.01.2014г. се
състои от няколко
отделни периодични вземания,
които са станали
изискуеми съответно на 01.12.2013г., 31.01.2014г. и 03.02.2014г.,
от когато е започнала
да тече погасителна давност за
същите. Съгласно разпоредбата
на чл.116 от
ЗЗД давността се прекъсва
с признаване на вземането
от длъжника /б.А/, с
предявяване на иск или възражение /б.Б/
и с предприемане на действия
за принудително изпълнение /б.В/. Съгласно задължителните
указания, дадени в
т.10 и т.14 от
Тълкувателно решение №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС погасителната давност
не е била прекъсната с подаването
от ответното дружество на
заявлението по чл.410
от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение, нито
с образуването на
изпълнителното дело. В молбата
за образуване на изпълнителното дело, подадена на
05.06.2015г., ответното дружество
е направило искане
до съдебния изпълнител
за пристъпване към
изпълнение с всички предвидени
в ГПК способи,
а с подадените
по изпълнителното дело
писмени молби от 01.09.2016г, 05.10.2017г. и
23.10.2018г. е
правило искания за извършване
на изпълнителни действия
срещу длъжника. Така направените
искания за предприемане на
принудително изпълнение са
прекъснали погасителната давност за вземането
на основание чл.116, б.В от
ЗЗД, независимо че въз
основа на тях съдебният изпълнител не
е извършил изпълнителни
действия. Този извод се налага както
от мотивите по т.10
от Тълкувателно решение
№2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, в което
се приема, че „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“, така
и от диспозитива по
т.10, съгласно който „нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. От датата
на така извършените действия по
отправяне на искания за предприемане на принудително изпълнение,
които са прекъснали давността,
до датата на подаване
на исковата молба
по настоящото дело- 08.04.2019г. не е
изтекъл срок от
три години, поради което
вземанията на ответното
дружество не са
погасени по давност. Предвид
горното предявеният иск
е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По така
изложените съображения обжалваното
решение следва да
бъде отменено, като вместо
него се постанови ново решение за
отхвърляне на иска.
С
оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответното дружество
следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за държавна
такса в размер на 25
лв., както и
юрисконсултско
възнаграждение за всяка
от инстанциите в размер
на по 100 лв.
По тези
съображения ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№297 от 24.01.2020г. на РС- Пловдив, ХІІ гр. състав, по гр. д. №5444/2019г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. П. Р. ***, ЕГН **********,
против „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“ № 37, за
признаване за установено в отношенията между страните, че Е. П. Р. ***, ЕГН **********, не дължи на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“ № 37, поради изтекла погасителна давност
сумите, както следва: 487,49 лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013
г. до 31.01.2014г., 58,61 лв.- обезщетение
за забава за периода
01.02.2014г.-22.04.2015г.,
25 лв.- държавна
такса и 300
лв.- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 4818/2015г. по описа на ПРС и
за чието събиране е образувано изпълнително дело №603/2015г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова.
ОСЪЖДА Е.
П. Р. ***, ЕГН **********,
да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо
Г.Данов“ № 37, сумата от 25 лв.- държавна
такса и сумата от
200 лв.- юрисконсултско
възнаграждение за двете
инстанции.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.