РЕШЕНИЕ
№………./ .02.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13067 по описа
за 2019 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са от „А.Т.Е.Г.” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане, бул. „Ал.
Стамболийски” 84-86, чрез адв. Серж Узунян, срещу Т.И.В.,
ЕГН ********** с адрес ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с
чл.9 от ЗПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 350лв., представляваща главница по Договор за кредит №
34168/14.02.2014г., сумата от 105лв.,
представляваща такса за ползване на кредита за периода 15.02.2014г. до
17.03.2014г. и сумата от 20лв.,
представляваща неустойка за забава за връщане на заетата сума над три дни от
датата на падежа, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
4068/2019г. по описа на Варненски районен съд, 50 състав, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 15.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата
молба, че ищецът е подал заявление
по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, като срещу издадената такава било
подадено възражение, в тази връзка у ищеца
се породил правният интерес да предяви настоящите
искове. Сочи се, че по инициатива на ответника, чрез попълване на заявка, между
страните бил сключен във формата на електронен документ. Ответникът е
предоставил данни относно своята самоличност, като е посочил, че желае да
получи сумата чрез система „ePay.bg”. Потвърдил, че се е запознал и се съгласява с
Общите условия на ищеца. Ответникът получил ПИН код под формата на SMS, както и линк на посочена от него електронна поща, след
което чрез него потвърдил заявката. След одобряване на кредита от ищеца, на
ответника бил изпратен на електронна поща договора за кредит, заедно с Общите
условия, като ответникът активирал линк „Потвърди договора”. Съобразно
договора, на 14.02.2014г. ищецът превел в микросметката на
ответника заетата сума от 350лв., която ответникът се
задължил да върне, заедно с уговорената такса за ползване от 105
лв., в срок от 30 дни. Сочи се, че съгласно Общите
условия на ищеца, ответникът дължи неустойка в размер на 20 лева за забавено
изпълнение на задълженията по договора, която забава е продължи повече от 3
дни. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран отговор на исковата молба
от ответника, чрез адв. Р.Д., в който се изразява
становище за допустимост на предявените искове, но се оспорват същите като
частично неоснователни. Признава се, че ответникът е получил в заем сумата от
350 лева на 14.02.2014г. Оспорва се действителността на договорната връзка
между страните. Споразумението не отговаря на изискванията на ЗПК за посочване
на общия размер на кредита и условията по неговото усвояване, лихвения процент,
ГПР и общия размер на дължимата сума. Оспорва размера на претендирата
неустойка в частта над размер на законната лихва. Намира за нищожна клаузата,
от която се извежда вземането за договорно възнаграждение, като противоречаща на ЗПК, евентуално като заобикаляща закона, тъй като
визираната договорна клауза не сочи конкретен лихвен процент.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание страните с нарочни молби поддържат становищата си по
спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен Договор за кредит
№ 34168/14.02.2014г. съгл. който „А.Т.Е.Г.” АД е отпуснало на Т.И.В. паричен кредит в размер на 350 лева. Уговорен е срок на
издължаване на сумата от 30 дни от датата на заверяване на личната микросметка на ответника в системата ePay.bg.
Уговорена е такса за ползване на сумата от
105 лева. Предвидено е, че в случай на неизпълнение на задължението за срочно
погасяване на дълга, кредитополучателят дължи неустойка и разноски съобразно
общите правила.
Съгл. чл. 16 от приложените Общи условия на „А.Т.Е.Г.” АД, приложими към договори за кредит “Бърз кредит“ при забава на
което и да е парично задължение, кредитополучателят дължи неустойка за
неизпълнение в размер на 30 лева за забава до 3 дни от падежа, 90 лева при
забава над три дни, а при разваляне дължимата неустойка е в размер на 100 лева.
По делото е представена разписка за извършване на плащане от 14.02.2014г.,
видно от която Т.И.В. е получил заемната сума от 350 лева, който факт впрочем
не се оспорва от ответника.
Предявените по делото
искове възлагат в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно
доказване наличие на
валидно облигационно задължение по договор
за кредит от разснояние, включително че заемателят е получил заемната сума, размерът на претендираното вземане по отделни пера;
изпълнение на задълженията
на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието
на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на
които разходите могат да се
изменятиндивидуалното
договаряне на условията по договора,
както и да обосноват договарянето на размера на
лихвите и останалите разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
Процесният договор е
сключен на 14.02.2014г, тоест при
действието на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ. бр.18 от 5 Март 2010г.
Съгл. редакцията на ЗПК, обаче към датата на сключване на процесния договор, от
приложното поле на закона са изключени кредитни правоотношения, възникнали по
договори за кредит с размер по – малък от 400 лева. Следователно по отношение
процесния договор за кредит са приложими правилата на Закона за задълженията и
договорите, Закона за защита на потребителите, както и специалния Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В случая процесният договор за кредит е такъв за предоставяне на финансови услуги
от разстояние. Съгласно чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен
да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За
доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис -
ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата
страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ищцовата
страна носи тежестта да установи в условията на пълно и главно доказване,
сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние. В
случая това доказване не е проведено успешно. Самите Общи условия по договора
предвиждат, че при сключването му потребителят следва да попълни форма за кандидатстване
по електронен път на уеб страница-www.smilecredit.bg /1.7 от ОУ/. След подаване на
заявката за отпускане на кредита, клиентът получава ПИН код под формата на ел.
съобщение и линк на посочената ел. поща. Потвърждаването заявката се извършва
чрез активиране на линка /т.3.5/. При одобряване на клиента договора за кредит
и ОУ се изпращат на ел. поща, заедно с линк от уеб сайта на заемодателя, с
опция за сключване на договора или отказ за това/ т.3.11/. За да сключи договора, клиентът следва
да потвърди, че е запознат и е съгласен с него и ОУ/ 3.12/. Договорът се счита
сключен след изпращане на съгласие /3.16/. След получаване на съгласието заемодателят
превежда отпусната сума по банкова сметка ***ay/т.3.18/.
В случая по делото не са ангажирани
доказателства за извършване на посочените в цитираните разпоредби фактически
действия по създаване на ел. профил на кредитополучателя, вкл. за изразената
воля за неговото сключване, чрез удостоверяване на това съгласие по електронен
път.
Съгласно
чл. 18, ал.2
ЗПФУР за доказване на
електронни изявления е приложим ЗЕДЕП. В последния закон е предвидено, че
документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на подписан с
материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху представените
от него договори е положен електронен подпис от страна на ответника. Според чл.
2 ЗЕДЕП "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които
се добавят към или са логически свързани с други електронни данни, и които се
използват като метод за удостоверяване. В самите ОУ на договора е предвидено,
че кредитополучателят следва да потвърди съдържанието на договора, като изпрати
по електронен път съгласие. Именно изпращането на такова съгласие има функцията
на ел. подпис. От този момент се счита, че между страните е възникнала валидна
облигационна връзка. Доказателства, че именно ответната страна е потвърдила
договора и последващите й действия не са ангажирани.
От друга страна самият договор за
предоставяне на кредит от разстояние не е подписан от кредитополучателя, поради
което като неподписан документ същият не може да се противопостави на
ответника, а като частен документ, който удостоверява само изгодни за ищцовата страна обстоятелства, същият не се ползва с противопоставима нему доказателствена
сила.
Макар
липсата на подписан по електронен път договор, по делото е налице признание от
страна на ответника относно получаване на заемната сума от 350 лева.
Признанието съответства и на други доказателства по делото, а именно на
разписката за получаване на сумата от 350 лева. Посочените доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност мотивират
извода на съда за това, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит за сумата от 350 лева.
Тъй
като не подписан от ответника, приложеният Договор за кредит от разстояние №
34168/14.02.2014г. не може да се зачете като съдържание на възникналото между
страните облигационно правоотношение. Оттам не може да се съобрази предвидения
там падеж на задължението за връщане на заемната сума.
След
като не може да се съобрази установена договорна уредба между страните, относно
изискуемостта на задължението следва да се приложи диспозитивното
правило на чл. 69, ал.1 от ЗЗД, като се приеме, че задължението за връщане на заемната
сума е падежирало с подаване на исковата молба. В
този смисъл претенцията за главница е основателна.
С
оглед на приетото по-горе относно съдържанието на договорното правоотношение
между страните, съдът намира, че акцесорните вземания
за такса за ползване на кредита и неустойка
не се установяват от ангажираните по делото писмени доказателства. Както се
посочи нито договорът за кредит, нито приложимите към него ОУ носят подписа на заемополучателя, поради което същите не се ползват с формална
доказателствена сила относно факта на възникнала
между страните облигационна връзка с предмет процесните вземания за такса и
неустойка.
По
изложените съображения акцесорните искове следва да
се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 350 лева и общо и признати разноски за държавна такса
(125 лева) и адвокатско възнаграждение (300
лева), съгл. списък на л. 36, на ищеца се присъждат 313,15 лева. На ищеца се
следва и сумата от 237,47 лева- разноски в заповедното производство.
На
процесуалния представител на ответника следва
да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ в минимален размер съгл. чл.7, ал.2, т. 1 от Тарифата за
адвокатските възнаграждения, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр.2 от ЗА съобразно размера на отхвърлената част от исковете,
на осн. чл.
78, ал.3 от ГПК – 78,94
лева, както и сумата от
40,39 лева за заповедното производство чл.7, ал.2, т.1 вр.ал.7
от Тарифата за адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на „А.Т.Е.Г.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, р-н Възраждане, бул. „Ал. Стамболийски” 84-86 съществува
вземане срещу Т.И.В., ЕГН ********** с адрес *** за сумата от 350лв., представляваща главница по
Договор за кредит № 34168/14.02.2014г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 4068/2019г. по описа на Варненски районен съд, 50
състав, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 15.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 105лв.,
представляваща такса за ползване на кредита за периода 15.02.2014г. до
17.03.2014г. и сумата от 20лв.,
представляваща неустойка за забава за връщане на заетата сума над три дни от
датата на падежа.
ОСЪЖДА Т.И.В., ЕГН ********** с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.Т.Е.Г.”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане, бул.
„Ал. Стамболийски” 84-86 сумата от 313,15 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски за исковото
производство и сумата от 237,47 лева представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски за заповедното производство, на осн.чл.
78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, р-н Възраждане, бул. „Ал. Стамболийски” 84-86 ДА ЗАПЛАТИ на
Адвокатско дружество „Д. и Георгиева“, ЕИК *********, представлявано
от адв.Р.Д.Д. сумата от 78,94 лева за оказана безплатна
правна помощ исковото производство и сумата от 40,39 лева за
заповедното производство, на осн.чл. 38, ал. 1, т. 3, пр.2 от ЗА вр.чл. 78, ал. 3 и ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че
е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: