№ 486
гр. П., 08.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720106316
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно съединени искове от П. П. П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. И. А.,
срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ***, с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата в
размер на 2000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от П. неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес, нервно напрежение, тревожност, безсъние
загуба на доверие към бъдещи работодатели, и притеснения относно възможността да бъде
назначена отново на работа, поради отразеното в трудовата и книжка дисциплинарно ***,
ведно със законната лихва за забава върху главница, считано от 09.03.2022 г. до
окончателното изплащане на същата. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № ***
от 18.11.2019 г., съгласно който ищцата заемала при ответника длъжността „***“ в отдел
***. Твърди, че в периода от 28.09.2021 г. до 09.03.2022 г. е ползвала отпуск за временна
неработоспособност, поради влошено здравословно състояние. Сочи, че здравословното и
състояние не позволявало да изпълнява трудовите си задължения, поради което на
07.02.2022 г., на основание чл. 326 от КТ, депозира пред ответника писмено предизвестие за
прекратяване на трудовото й правоотношение. Твърди, че със Заповед № *** от 09.03.2022
г., поради неявяването и на работа два последователни дни, считано от 09.03.2022 г., на
1
основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ, ответникът прекратил трудовото и правоотношение.
Излага доводи, че заповедта и била връчена на 09.03.2022 г., в който ден ползвала разрешен
й отпуск за временна неработоспособност. Твърди, че ответното дружество, в качеството си
на възложител на работа, не е изпълнявало своевременно задълженията си по отношение
настъпилата при ищцата временна неработоспособност, поради което и дължимите и
обезщетения за временна неработоспособност не били изплащани своевременно от НОИ.
Излага доводи, че ответникът не е изпълнявал и задълженията за ежемесечно изплащане на
дължимите осигурителни вноски, което довело до риск за ищцата от загуба на
здравноосигурителните и права. При така изложените обстоятелства в исковата молба,
твърди, че в периода на разрешения и отпуск за временна неработоспособност, на ищцата
бил оказван психически натиск от страна на ответното дружество, изразяващ се в обвинения
за симулативно влошено здравословно състояние, поради което е търпяла страдания,
напрежение, била е подложена на ежедневен стрес, а в последствие и дисциплинарно
уволнена, без наличие на каквото и да е правно основание. Твърди, че извършеното от
ответника дисциплинарното *** е нанесло на ищцата сериозна травма на психическото й, и
емоционална състояние, предвид бъдещите последици, които влече прекратяване на трудово
правоотношение на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Сочи, че поради ненавременното
уведомяване на НОИ за разрешения и отпуск за временна неработоспособност, както и
поради ненавременното внасяне на дължимите осигурителни вноски, ищцата като пряка и
непосредствена последица от описаното бездействие на ответника, е претърпяла отново
стрес, притеснения, нервно напрежение и невъзможност да задоволява ежедневните си
битови потребности, с оглед несвоевременното заплащане на дължимите обезщетения за
временна неработоспособност. Твърди, че с оглед описаното неправомерно поведение на
ответника, както и поради отразеното в трудовата и книжка дисциплинарно ***, ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес, нервно
напрежение, тревожност, безсъние загуба на доверие към бъдещи работодатели и
притеснения относно възможността да бъде назначена отново на работа.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „***“ ЕООД, с които са оспорени
предявените искове по основание и размер. В отговора е заявил становище за нередовност
на исковата молба, поради липса на конкретизация в какво се изразява противоправното
поведение на ответника, от което твърди, че са настъпили процесните неимуществени
вреди. Твърди, че липсват настъпили за ищцата неимуществени вреди, като сочените от
ищцата неимуществени вреди не могат да настъпят по описания в исковата молба
механизъм. С отговора е оспорено приложеното към исковата молба предизвестие за
прекратяване за прекратяване на трудовото правоотношение, като са заявили становище, че
същото не представлява годно доказателство. Твърдят, че законосъобразността на Заповед
№ *** от 09.03.2022 г., не била оспорена по надлежния ред и в законоустановения срок.
Твърдят, че издадените на ищцата болнични листове не били представяне от нея
своевременно и в законоустановения срок, поради което оспорват изложените от ищцата
твърдения в тази насока, и считат, че липсва неправомерно поведение на ответника, годно
да породи отговорността им по предявените искове. По подробно изложените в отговора
2
доводи и ар***енти моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани, като им се присъдят сторените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение в размер на 1100.00 лева.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. А., която поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. П., който оспорва
предявеният иск и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото
разноски.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД са
допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане и
по конкретно: поведението на ответника /деяние/ - действие или бездействие
/непредприемане на определено правно изискуемо действие/, противоправност на
поведението - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение, претърпяна вреда, причинна връзка между противоправното поведение и
претърпяната вреда, вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
оборима презумпция се предполага и виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа.
Не се спори, че между страните е сключен трудов договор № *** от 18.11.2019 г.,
съгласно който ищцата е заемала при ответника длъжността „***“ в отдел ***, който трудов
договор е прекратен от ответника, считано от 09.03.2022 г., на основание чл.190, ал.1, т.2 от
КТ, със Заповед № *** от 09.03.2022 г. Тези обстоятелства са обявени за безспорни и
ненуждащи се от доказване с доклада по делото. Не се спори, а и ищцата не твърди, Заповед
№ *** от 09.03.2022 г. да е оспорена от нея по предвидения в закона ред, и същата да е била
отменена, респ. обявена по надлежния ред за незаконосъобразна.
Както вече бе посочено по-горе ищцата следваше да установи противоправно
поведение на ответника, от което за нея да са произлезли твърдените в исковата молба
3
неимуществени вреди.
Съгласно т.1 от ППВС № 7-59 юридическите лица, каквото качеството притежава
ответника, отговарят за непозволено увреждане по чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД, като
основанието по чл.50 от ЗЗД не касае спора предмет на настоящето дело.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД включва в състава си противоправно и виновно
деяние на изпълнителя на работата, която му е възложена от ответника. Съгласно т.1 от
ППВС № 4 от 30.10.1975 г., когато при издаване на неправилна заповед за ***
ръководителят на организацията или учреждението, където е издадена заповедта, е
причинил непозволено увреждане на служителя, когато недобросъвестно е ползвал
служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е
било известно, че липсват основания за *** на служителя и въпреки това е издал заповедта
за ***, то тогава той ще отговаря по реда на чл.49 от ЗЗД, т.е. ще е налице деликт от *** на
един служител, ако носителят на дисциплинарна власт е действал противоправно и виновно
при издаване на заповедта за най-тежкото дисциплинарно наказание.
В случая ищцата твърди, че от вписването в трудовата и книжка на уволнителната
заповед е претърпяла процесните неимуществени вреди, но тази заповед не може да се
приеме, че е неправомерна, и да се направи извод, че носителят на дисциплинарната власт е
действал противоправно и виновно при нейното издаване. Напротив не се спори между
страните, че тази заповед е влязла в сила и е породила целените в закона правни последици,
като трудовото правоотношение на ищцата е прекратено от ответника, поради извършено от
нея нарушение на трудовата дисциплина, за което и е наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание „***“. В хода на настоящото дело съдът не може да извършва преценка за
законосъобразност на тази заповед, тъй като същата не е предмет на спора. Тъй като между
страните няма спор, че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание, на основание
влязла в сила заповед на ответника, то и следва извода, че липсва една от абсолютно
необходимите предпоставки за уважаване на иска, и именно противоправност – издадена от
ответника незаконосъобразна заповед, а също така да е налице и виновно поведение на
носителя на дисциплинарната власт, при нейното издаване. Липсата на една от абсолютно
необходимите предпоставки, води до неоснователност на иска, поради което и искът като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Поради липсата на една от абсолютно необходимите предпоставки за уважаване на
иска – противоправно поведение на ответника, е безпредметно обсъждането налице ли е
претърпяна от ищцата неимуществена вреда.
Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорния иск за
лихва върху претендираните неимуществени вреди, поради което и същият следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ищцата е поискала от съда да и бъдат присъдени сторените по делото разноски, но с
оглед изхода на делото такива не и се дължат.
4
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени сторените
по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1100.00 лева, които с оглед изхода на делото следва да бъдат възложени върху ищцата.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „***“
ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ***, искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД, за осъждане на „***“ ЕООД да заплати на П. П. П. сумата в размер на 2000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, стрес, нервно напрежение, тревожност, безсъние загуба на доверие към бъдещи
работодатели, и притеснения относно възможността да бъде назначена отново на работа,
поради отразеното в трудовата и книжка дисциплинарно *** на основание чл.190, ал.1, т.2
от КТ, със Заповед № *** от 09.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху
главница, считано от 09.03.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД,
ЕИК ***, с адрес: *** сумата от 1100.00 (хиляда и сто)лева, представляваща разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5