Р Е Ш Е Н
И Е № І- 112
град Бургас
, 04.10. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............втори октомври……..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.
№ 1260
по описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на“Акротирия инвестмънт“
ЕООД –ответник по
гр.д. № 5014/2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1287/27.05.2019 год.
постановено по същото дело ,с което е
осъдено въззивното дружество да заплати на Е. В. Б. ,гражданка на ******* ********* ,сумата 4133,41 евро –договорна неустойка за забава
по чл. 16 вр.чл. 2 от предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 211.2012 г. и анекс № 1 към него ,за периода от
03.07.2015 г. до 30.04.2017 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба-03.07.2018 г. до окончателното й
изплащане ,както и да заплати на ищцата 1641,44 лв. – разноски по делото .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано,в нарушение на материалния и
процесуалния закон .
Обосновават се съображения,че договорката за неустойка по чл. 16 от процесния предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 20.11.2012 г. ,е нищожна
,тъй като същата излиза извън присъщите
на неустойката обезпечителна ,обезщетителна и санкционна функции ,тъй като страните не са
дефинирали точно основанията за начисляването й ,както и в зависимост от това
за какво неизпълнение на задълженията се отнася –има ли клаен
срок или друго ограничително условие.Сочи се ,че районният съд е следвало да се
произнесе по въпроса за нищожността
,дори и при липса на сезиране от ответната страна ,а възражението за
нищожност ,за което се релевират основания ,за които
съдът следи служебно ,не попадат в обхвата на преклузията
по чл. 131 ГПК.Подробно се излагат доводи относно нарушение на добрите нрави и принципа на
справедливостта в конкретния случай.Дори и страните да не са се позовали на нищожността
,съдът следва да извърши проверка
служебно ,независимо дали ще се
произнесе по валидността на правоотношението
в диспозитива ,или ще я констатира в мотивите си /в зависимост от това
дали е сезиран от страните ,или е
констатирал нищожността служебно /.
Навеждат
се подробни аргументи и за неправилност на съдебния акт ,касаещи неправилно
възприета от съда фактическа обстановка и цененето на доказателствата .С оглед
доказване на твърденията си настоява за
допускане на гласни доказателства
относно предаването на владението на имота ,както и за назначаването на
повторна експертиза ,тъй като в хода на производството не били изяснени
релевантни факти.
Оспорват
се и показанията на сви. Березанска ,като не е
оценена нейната заинтересованост .
Счита
се необосновано в решението се прави
връзка между изпълнениета на поетите от продавача
задължения в чл. 2 по изграждане на
сградата и самостоятелните обекти в нея
и издаването на акт обр. 14 или акт обр. 15.
Моли се за отмяната на решението в атакуваната част и постановяване на ново ,с което се отхвърлят
изцяло исковите претенции.
Въззивната
жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на
изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения
отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият ищец оспорва въззивната
жалба ,счита ,че не са допуснати визираните нарушения.Сочи се ,че неустоечната клауза
от предварителния договор не е нищожна ,като се излагат подробни аргументи
.Подчертава се ,че макар и ищцата а не е
търговец по смисъла на ТЗ ,сключеният между нея и ответника предварителен договор е търговска сделка ,от което следва ,че ответното дружество не може да се позове и на прекомерност на договорената между
страните неустойка и не може да иска
намаляване на същата в съответствие с нормата на чл. 91 ЗЗД .Освен това
,възраженията за нищожност не са били наведени от ответната страна в
първоинстанционното производство .
Сочи
се ,че на ответника в
първоинстанционното производство е била
предоставена възможност да докаже твърденията си , изложени с отговора на
исковата молба ,но същият не само не е ангажирал доказателства , а не е довел в
съдебно заседание и допуснатите от съда
и искани от него свидетели .Вместо това ,с въззивната
жалба се домогва да докаже твърдения
,наведени още в отговора..
Сочи
,че с влязло в сила решение предварителният договор между страните е обявен за
окончателен ,като ищцата е заплатила продажната цена на имота и таксите за
придобиване,за което представя преписи от квитанции и решение по т.д. № 328/2018 г. на БОС.
Моли
се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД ,като не е било спорно между
страните ,че са сключили предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 20.11.2012 г. и анекс № 1 към
него ,по който ответникът се е
задължил да продаде на
ищцата свои собствени недвижими имоти –
СТУДИО № В42 ,със застроена площ 32,86
кв.м. СТУДИО № В 43с площ от 32,17 кв.м. –представляващи самостоятелни
обекти в сграда с административен адрес – гр. Несебър ,м.“Акротиря“,сграда
В,ет. 3 – ап. 42 и 43 ,срещу насрещното задължение на ищцата – купувач да
заплати продажната цена на имотите в размер общо на 94 368 евро ,от която
40 000 евро –платена при подписването на анекса ,а остатъкът да се плати
на две вноски -44 932 евро ,платими до 07.12.2012 г. и втората –от 9436
евро ,платима преди подписването на нотариалния акт .По силата на чл. 2 от
договора продавачът се е задължил да построи
и извърши всички строително-монтажни
работи по изграждане на жилищна сграда В ,включително находящите се в нея
обекти ,предмет на договора ,в срок до 30.07.2013 година ,в степен на завършеност ,подробно описана в
договора ,като при забава на което и да е от задълженията на продавача страните
са договорили по чл. 16 неустойка в
размер на 0,2 % месечно върху договорената продажна цена .
Не
е спорно също ,че ответницата е
изпълнила задълженията си по предварителния договор –заплатила е първата вноска
от продажната цена от 40 000 евро
на 20.11.2012 г. и втората – от 44932 евро – на 28.11.2012 г.
Няма
спор също ,че окончателен договор в
сроковете по чл. 3 от предварителния договор / а именно 180 дни след
завършването на сградата /не е сключен ,като с решение по гр.д. № 328/2018 г. на БОС по реда на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД предварителния
договор е обявен за окончателен .
Ответникът
не оспорва и факта ,че не е изпълнил задължението си ,поето в чл. 2 от
предварителния договор –да построи и извърши всички строително-монтажни
работи в уговорената в същия текст
степен на завършеност в срок до
30.07.2013 г. Спор съществува относно точния момент на завършване на строителството ,като в отговора на исковата молба ответното
дружество твърди ,че уговорените в
предварителния договор строително-монтажни работи били изпълнени и обектът бил
завършен още през 2014 г. /четири години преди подаване на отговора през 2018 г. / ,а неправилно в исковата молба
изпълнението на поетите от продавача
задължения по чл. 2 от договора се свързвали със снабдяването с акт обр. 15 за сградата .
Доказателства
в подкрепа на твърденията си за
извършване на договорените СМР в по-ранен момент обаче
ответникът не е ангажирал по делото ,въпреки предоставената му възможност
за това ,а ,както правилно е посочил първостепенният съд именно ответната страна носи тежестта да установи твърдяния
от нея положителен факт на точното
изпълнение на договорените СМР.Напротив
,от представените по делото доказателства , включително и заключението по
назначената техническа експертиза ,се е установило ,че сградата е снабдена с акт обр. 14 в началото
на 2015 г./за приемане на строителната конструкция/ и до настоящия момент няма данни да са издавани други констативни протоколи за степен на завършеност . Макар
формулировката в предварителния договор
/“да построи и извърши всички СМР на жилищна сграда „В“/,с оглед
подробното описания на конкретните СМР най-вероятно се има предвид издаването на
акт-образец 15 за сградата ,с който съгл.Наредба № 3/30.07.2003 г. за
съставянето на актове и протоколи по
време на строителството се извършва
предаването на строежа и строителните
книжа от строителя на възложителя.С оглед изричната договорка между страните / а именно ,че „за построяването
на сградата и предаването на обектите „ се счита извършването на всички описани СМР/ следва да се счита ,че строителството е
завършено и обектите ще се предадат на датата на издаване на акт обр. 15,какъвто в случая
липсва данни да е бил издаден .Независимо от това обаче ,не са
представени от ответника никакви доказателства
дали и в каква степен ,както и кога са извършени договорените СМР по предварителния договор ,поради
което и правилно първоинстанционният съд е приел ,че не се установява по делото
така възникналото задължение за изграждането на сграда и предаването на
обектите на купувача по предварителния договор ,да е изпълнено .В съответствие
на това правилна е и преценката ,че е изпълнен и фактическия състав ,пораждащ
вземането на ищеца за неустойка ,предвиден в чл. 16 от договора .Налице е
неизпълнение задължението на ответника да завърши сградата в годно за ползване
състояние в договорения срок ,поради което е възникнало и акцесорното
задължение за престиране на неустойка в размер на 0,2
% върху договорената продажна цена по предварителния договор .
Във
въззивната жалба
се прави възражение за нищожност
на неустоечната клауза като противоречаща на добрите нрави на осн.чл. 26 ал. 1 ЗЗД ,като подробно се излагат съображения ,че първостепенният съд е следвало да
разгледа този въпрос служебно ,без да е необходимо позоваване на тази нищожност от някоя от
страните по договора .
В ТР 1/2009 г. на
ОСТК са дадени разяснения
относно неустоечната клауза - сам по себе си уговореният размер на
дължимата неустойка не е основание за прогласяване нищожността й; прекомерната
неустойка е поначало действително задължение, което може само да бъде
намалявано, без е да отпада изцяло. Когато обаче единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, неустойката следва да се приеме за нищожна. Във всеки
конкретен случай, с оглед обстоятелствата по делото, е възможно да се достигне
до заключение, че една неустойка е сключена при условия, накърняващи добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
В случая районният съд ,макар и да не е обсъждал подробно валидността на неустоечната
клауза /тъй като подобно възражение не е било направено пред него /,се е произнесъл в съответствие с дадените от върхавната инстанция указания. Приел че клаузата, с която е
уговорена неустойка е валидна ,доколкото единствената й цел не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, с което да се нарушава принципът на справедливостта в
гражданските правоотношения, поради което с нея да се накърняват добрите нрави.
По изложените съображения, районният съд не
се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, вкл. с ТР 1/2009 г. на
ОСГТК ВКС и по въпроса за критериите при определяне нищожност на неустойката.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора.В конкретния случай уговорената от страните неустойка е незначителен процент от продажната
цена на имота ,предмет на сделката ,поради
което не може да се приеме ,че към момента на сключване на предварителния
договор уговорената неустойка за
забава излиза извън пределите на
присъщата й обезпечителна и обезщетилена функции .Безспорно е в случая ,че тя има за
цел да обезщети изправната страна и да
санкционира неизправната ,както и да мотивира последната да изпълни . Големият
период от време ,в който е продължила забавата ,както и размерът на неустойката
са последици от виновното бездействие на
ответника , а и размерът на присъдената неустойка е една пет процента от общата продажна цена
на имотите и в този смисъл не може да се
приеме ,че е нищожна поради накърняване на
добрите нрави .Неоснователно е и възражението ,че клаузата била неясна
–напротив видно от текста на същата ,продавачът дължи неустойка за забава за
неизпълнение на кое и да е задължение по договора .
Затова
и настоящият съдебен състав изцяло
споделя мотивите на първоинстанционния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .Решението следва да бъде потвърдено .С
оглед изхода на делото на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата
ищца следва да бъдат присъдени направените разноски по делото пред настоящата
инстанция ,възлизащи в размер на 1250 лв. – платено адвокатско
възнаграждение/видно от приложения договор за правна защита и съдействие и извлечение
от банка ДСК за превод/ .
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1287/27.05.2019 г. постановено по
гр.д. № 5014/2018 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА
„АКРОТИРИЯ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
–гр.Бургас ,ул.“Константин Величков „ № 34 ,ет. 4 ,представлявано от управителя
Ивелин Христов Щерев да заплати на Е.В.
Б. ,гражданка на ******* ********* ,род.
на **.**.**** година в гр. М. ,притежаваща международен паспорт тип“*“,код на
държавата „***“,номер *********,изд. На **.**.**** г. от *** *****,валиден до
**.0*.20** г.,чрез адв. Мая Тонкова-БАК,със съдебен адрес –гр.Бургас ,ул.
„Св.Климент Охридски „ № 1 ,ет. 2 сумата
от 1250/хиляда двеста и петдесет /лева –разноски по делото ,направени пред въззивната
инстанция .
.
ПРЕПИС
от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.