Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12740 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И.М.Л.
срещу И.П.М. за осъждането й да му заплати сумата от 100 000 лева обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от поддържане на обвинение в присвояване и
злоупотреба със сумата от 42 054 лева.
Ищецът твърди, че в продължение на 11 години срещу
него се водило наказателно производство, приключило с оправдателна присъда.
През този период ответникът И.М. поддържала обвинения срещу него, наред с
Прокуратурата. Това нейно поведение довело до опетняване на доброто име на
ищеца в обществото и в адвокатските среди, предвид упражняваната от него
професия.
В резултат на образуваното и водено в продължение на
повече от 10 години наказателното производство Л. получил инсулт през 2017 г. и
от тогава бил инвалидизиран от органите на ТЕЛК. Принос за страданията му имала
И.М., която следвало да понесе отговорност, като му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лева.
Ответникът И.П.М. оспорва предявения иск, като твърди
липса на основание да бъде ангажирана отговорността й. Оспорва причинно-следствената
връзка между получените от ищеца увреждания и свое противоправно поведение.
Възразява за погасяване по давност на съдебно
предявената претенция.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
В случая,
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД -
действие или бездействие от лице, с което е реализирано противоправно поведение
и причИ.връзка между деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Не се спори по делото, че срещу И.М.Л. е било образувано
наказателно производство през 2005 г., което приключило през 2016 г. с
оправдателна присъда.
Макар и ищецът да е пропуснал да представи по делото
оправдателната присъда, на съда е служебно известно решение № 1312/28.11.2016
г. по ВНОХД № 4700/2015 г. по описа на СГС, НО, ХVІІ състав, с което е
потвърдена присъда от 22.12.2014 г. по НОХД № 22994/2012 г. по описа на СРС,
НО, 111 състав.
От съдържанието на решението се установява, че И.П.М. е
била частен обвинител по делото, като е поддържала повдигнатото срещу И.М.Л.
обвинение.
Наказателното производство е водено по общия ред и в
неговата съдебна фаза то започва с внасяне на обвинителен акт от СРП. Първият
обвинителен акт е бил внесен през 2009 г.
Поддържайки обвинението наред с прокуратурата, И.М. е
упражнила свое конституционно гарантирано право на защита (чл. 56 от Конституцията на РБ). Дали лицата, твърдящи да са пострадали от деянието,
сочено от представителя на прокуратурата като престъпление, ще участват като
частни обвинители или не, интензитетът и вредите за оправдания подсъдим са едни
и същи.
Липсва причинно-следствена връзка между поведението на
ответника И.М., конституирана като частен обвинител в наказателното
производство, и търпените от ищеца вреди. Фигурата на частния обвинител е
предпоставена от повдигнато от прокуратурата обвинение за престъпление от общ
характер. Действително, частният обвинител може да поддържа обвинението и след
като прокурорът заяви, че не го поддържа. Настоящият случай обаче не е такъв.
След постановяване на оправдателна присъда от състав на СРС въззивното
производство се е развило не само поради подадена от И.М. жалба, но и поради
подаден и поддържан от прокуратурата протест. С други думи, видът,
продължителността и интензитетът на търпените от И.Л. вреди е идентичен,
независимо дали М. е участвала като частен обвинител в наказателното
производство.
Твърденията на ищеца, че И.М. е имала качеството и на
граждански ищец в наказателното производство не ес потвърждават от събраните по
делото доказателства.
На следващо място, Л. е бил обезщетен за претърпените от
него неимуществени вреди от воденото срещу него производство по НОХД №
22994/2012 г. по описа на СРС. С окончателно съдебно решение № 4247/12.06.2019
г. по гр.д. № 16454/2017 г. по описа на СГС, потвърдено с решение №
935/27.04.2020 г. по гр.д. № 4154/2019 г. по описа на САС, Прокуратурата на РБ
е осъдена да заплати на И.М.Л. сумата от 15 000 лева обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано
обвинение в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 вр.
чл. 26 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 28.11.2016 г. присъда от
22.12.2014 г. по НОХД № 22994/2012 г. по описа на СРС, НО, 111 състав, ведно
със законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното изплащане.
Вреди, различни от вече обезщетените с горецитираното
решение, И.Л. не е претърпял. Присъждане на допълнително обезщетение за същите
увреди би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
С оглед изхода на спора, право на разноски има
ответникът. И.М. е била представлявана от адвокат, но договор, по силата на
който й е оказана безплатна правна помощ, не е представен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.Л., ЕГН ********** срещу И.П.М.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 100 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от поддържане на
обвинение в присвояване и злоупотреба със сумата от 42 054 лева, за което
е постановена оправдателна присъда по НОХД № 22994/2012 г. по описа на СРС, НО,
111 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат М.Х.М. за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И.П.М..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: